Когато беше толкова мъничък, ИЗОБЩО не го оставях да плаче. Не съм го и разнасяла, обаче. Гушках го върху себе си и се излягах в креслото. Бебчето ми спи само, в отделна стая, от как сме се прибрали. Не е станал разглезен. Сега ми се случва да го оставям да хленчи и да се оплаква - рядко - но сега вече го има и типът плач / хленч "скучно ми ееее...". На 2 месеца плачовете са "гладно съм", "боли ме", "страх ме е".
- Публикувана: 1 апр. 2008, 10:42 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2008, 22:43 ч.
Малкия плаче, аз гушкам!
няма да го разглезиш не се притеснявай! 
Виждам,че бебока е момченце при тях са малко по лоши коликите от тези на момиченцата.Ти сама ще прецениш кога се глези и кога плаче .Моят го гушкам постоянно ама вече не дава често 
иска да щъка напред назад!Между другото малкия МАРТИ е страхотен 
Виждам,че бебока е момченце при тях са малко по лоши коликите от тези на момиченцата.Ти сама ще прецениш кога се глези и кога плаче .Моят го гушкам постоянно ама вече не дава често иска да щъка напред назад!Между другото малкия МАРТИ е страхотен 
няма да го разглезиш не се притеснявай! Виждам,че бебока е момченце при тях са малко по лоши коликите от тези на момиченцата.Ти сама ще прецениш кога се глези и кога плаче .Моят го гушкам постоянно ама вече не дава често иска да щъка напред назад!Между другото малкия МАРТИ е страхотен
Виждам,че бебока е момченце при тях са малко по лоши коликите от тези на момиченцата.Ти сама ще прецениш кога се глези и кога плаче .Моят го гушкам постоянно ама вече не дава често иска да щъка напред назад!Между другото малкия МАРТИ е страхотен 
И аз я гушкам,не съм я оставяла никога да се дере от рев.Не мисля,че това прави децата глезени.
ще можеш да правиш разлика.Сега и двамата не можете 
Гушкай, гушкай, че ако знаеш колко бързо ще почнеш ти да го гониш да го гушкаш, а то няма да иска, пък и да гушкаш бебе е толкова хубаво и е за толкова кратко.
Не разбирам какво значи да го разглезиш - когато виждам, че децата ми имат нужда от мен аз се отзовавам, когато преценя, че се глезят, не обръщам внимание.
Не разбирам какво значи да го разглезиш - когато виждам, че децата ми имат нужда от мен аз се отзовавам, когато преценя, че се глезят, не обръщам внимание.
И аз така процедирам. А твоето бебе е твърде малко, за да "се глези".
Ей аман от тези "ценни" съвети 
И на мен колко са ми го повтаряли 
Но нямаше кой да слуша 
Не съм спирала да го гушкам и целувам, не ми е минал ден, без да го гушна и без да нацелувам сладкото му вратле 
Прегръщам и мъжа си, и родителите си и приятелите си
Извинявам се, че поста ми може да стане по-дълъг, но не мога да не споделя с вас, едно от любимите ми мнения по въпроса:
"Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.
Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.
Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.
Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.
Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно.
Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и - разбира се, има 100-процентова възвращаемост."
Вирджиния Сетайър
P.S. Този надпис седи и до ден днешен на стената в бившата ми детска стая.
И на мен колко са ми го повтаряли Но нямаше кой да слуша Не съм спирала да го гушкам и целувам, не ми е минал ден, без да го гушна и без да нацелувам сладкото му вратле Прегръщам и мъжа си, и родителите си и приятелите си Извинявам се, че поста ми може да стане по-дълъг, но не мога да не споделя с вас, едно от любимите ми мнения по въпроса:
"Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.
Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.
Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.
Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.
Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно.
Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и - разбира се, има 100-процентова възвращаемост."
Вирджиния Сетайър
P.S. Този надпис седи и до ден днешен на стената в бившата ми детска стая.
Стараех се да разсея по някакъв начин децата, никога не съм гушкала при първото проплакване - биберон, музикална въртележка, само нежно успокояване с говор. Гушкането винаги е било част от играта, а не от съня или от храненето, затова съм се въздържала да ги нося на ръце във време, което не е определено за игри.
И, може би точно заради това мое поведение, не ми се е случвало децата ми да плачат безпричинно, само и само да получат внимание.
И, може би точно заради това мое поведение, не ми се е случвало децата ми да плачат безпричинно, само и само да получат внимание.
Гушкам с повод и без повод и не не съжалявам нито за секунда, дори когато се задере в парка, защото не иска в количката пак гушкам.
Няма вечно да е бебе , толкова бързо растът децата, че утре ще се моля за една прегръдка сигурно.
Съвет от мен, ако чувстваш , че имаш нужда да си гушкаш бебчето, ако то иска,ако ти искаш да си го гушкаш не слушай никой, слушай сърцето си.
Няма вечно да е бебе , толкова бързо растът децата, че утре ще се моля за една прегръдка сигурно.
Съвет от мен, ако чувстваш , че имаш нужда да си гушкаш бебчето, ако то иска,ако ти искаш да си го гушкаш не слушай никой, слушай сърцето си.
Сега е още малък, но като порасне!
Като порасне, ще иска да пълзи, да ходи, да тича и пипа и няма да ти виси все на ръцете. Нещо повече - понякога тези моменти на безкрайна и съкровена близост между теб и бебето ще ти липсват. То няма да е вечно малко, крехко и беззащитно сукалче. Но ти винаги ще си неговият топъл пристан, неговата любяща майчица и той ще има при кого да се връща, когато му е тежко, когато падне и се удари, когато му е криво...
Аз не го гушках постоянно. Но и той не даваше. Не беше от тия бебета, дето позволяват да ги гушкат. Може би аз така да съм го научила, защото не го грабвах веднага като се разплаче, а сядах до него, говорех му, милвах го по челцето и той се успокояваше. Ако не, тогава го вземах. Но не обичаше да го мачкат и гушкат. Сега вече ми позволява да го гушкам и да го цункам.