Няма ли развръзка, случаят е интересен
разказвай какво направи
разказвай какво направи
няма още развръзка, защото ние се чуваме 2-пъти в годината, а и последния път когато се чухме тя ми се развика за дето я помолих учтиво да не казва нещо което знаеше на други наши близки. Аз, просто и казах, "Имай впредвид, че още не сме го казвали на други, да не го разберат не от нас, за да не се обидят", и тя ми се развика "Оо,пишман останах, че....", "на теб човек да не ти се зарадва, и ала бала", аз останах като гръмната, защото и тонът и намеренията ми бяха добронамерени, но от тогава просто ми се пречупи нещо и и не съм я търсила, нито тя мен. Но, следващият път когато се чуем или видим, непременно ще и резна мераците, и то право куме в очи. Мисля следващият път катоя чуя "Нали аз ще съм кръстница!, да и отговоря: "Не се навивай, ще си кръстница, ако те поканим, това ние го решаваме, а не традициите или други хора!" В крайна сметка, реших, че на нахални и несъобразителни хора, трябва да се реагира категорично, иначе ти скачат по главата, а аз имам силна непоносимост към нахалството и невъзпитаното поведение.
Нашите кумове бяха моята и неговият най-добри приятели. Естествено, че кумата искаше да стане кръстница на малката - обича я много, детето също е силно привързано към нея, имат особена връзка помежду си. Но аз избрах кръстница да е сестра ми. Моята кръстница също е сестрата на майка ми. На първо място - сестра ми е най-обичният човек за дъщеря ми след мен и баща й. На второ място - по абсолютна случайност носи нейната буква. На трето място - тя беше човекът от семейството ми, който най-силно ме подкрепи и духовно, и материално за появаването на бебето на бял свят. Малката е една от най-големите радости в живота й. А аз продължавам /и след този тежък за мен избор/ да имам най-добрата приятелка на света - кумата ми! 