Публикувана: 2 апр. 2008, 15:22 ч.
Последно мнение: 1 май 2008, 16:06 ч.

Какво ви помогна в най-тежките дни?

3 945
46
1

1
2
3
4
Всички

2 апр. 2008, 15:22 ч.

Мнения: 932

В петък загубих мама.Тя беше уюта и красотата в живота,най-добрата ми приятелка.Беше изключително честен и добър човек,с прекрасна усмивка.Ако сте имали,какво ви помогна да преживеете подобна загуба?Опитвам се да правя нещо по цял ден,да съм заета.Оправям и нейните неща,но е тежко,много тежко.Моля ви,кажете как се справихте?Как намерихте сили,за да продължите?
И ако някой е сънувал близък,който му е казал нещо...нещо,което му е показало,че душата не умира,моля ви,споделете!Искам да знам,искам да видя светлина

# 1 2 апр. 2008, 15:33 ч.

Мнения: 2 724

Миличка, много съжалявам за загубата и те разбирам напълно spoko

.
Преди петнадесет дена загубих баща си, ей така, внезапно ,без да е боледувал . Cry

Почувствах се ограбена...
Много е тежко ,боли ,но трябва да се научим да живеем с болката, друго не ни остава.
Как се справям ли ,както мога ,имам приятели, на които разчитам ,подкрепям мама ,защото тя е съсипана.....
Опитвам се да и отклоня мислите, като я провокирам към хубави спомени....
Тогава живваме и двете....... сякаш е сред нас.
Разглеждаме снимки и си разказваме какво сме изживяли заедно.
Ще видиш светлина ,животът е пред теб и колкото и да боли ,той ти е даден да го изживееш ,въпреки всичко Hug

# 2 2 апр. 2008, 15:36 ч.

Мнения: 139

Съжалявам

На мен специално точно след загубата - нищо. Времето обаче лекува и такива рани, не съвсем без белези, но успешно.
Помисли си, че си щастлив човек като си имала такава майка.
Имаш една мечешка прегръдка от мен. Животът е много красив и продължава.

# 3 2 апр. 2008, 15:37 ч.

Варна/UK
Мнения: 1 008

Ира, моите съболезнования!!! Много съжалявам!
Аз намирах подкрепа в моите приятели. Без тях трудно бих се изправила в такива моменти. Но това трябва да се прижевее, да мине време... не минава ей така!
Не съм губила родител, преди две години загубих втората съпруга на баща ми от коварна болест. Разликата е огромно от това да погребеш майка или баща, убедена съм, че е така!
Не знам какво да ти кажа, не се затваряй в себе си, само това не прави!!!
Ох, много ми е тежко да пиша! Прегръщам те!

Аз често сънувам моят брат, който е Ангел сега. Отишъл си е преди да се родя аз, бил е на една годинка. Винаги в моите сънища беше облечен в бяло и се усмихваше.

# 4 2 апр. 2008, 15:46 ч.

Мнения: 1 897

Моите съболезнования за загубата ти. Flowers Rose

Когато почина баща ми мъката бе толкова огромна,че дори не осъзнавах, че случилото се е безвъзвратно.В главата ми звучеше единствено песента 'Среща' на Щурците, която ни свиреше на китарата, когато със сестра ми бяхме малки и не можех да спра сълзите си .Болката от загуба на толкова близък човек е толкова огромна, че чак задушава...С времето силата и намалява, но липсата на този човек остава завинаги.Баща ми ми липсва и в трудните, но най-вече в хубавите моменти.Тъжно ми е ,че не можа да присъства на сватбата ми и да се порадва на внука си, който има неговия характер, липсва ми всеки път, когато се съберем на вечеря у дома...Сънувам го често, може би това е единствения начин да 'контактуваме' по между си.
Как продължих?Наложи ми се.
Истината е, че живота продължава и ние няма как да спрем да живеем, заради болката от загубата. Налага се да продължим и да бъдем силни, заради близките ни, за да си даваме взаимно опора и утеха.
Изживей мъката си и не я подтискай. Желая ти скоро да успееш да намериш сили в себе си и да продължиш напред. Ако искаш да направиш нещо за майка си-бъди честен и добър човек като нея и възпитай по този начин и децата си.Сигурна съм, че това е единственото нещо, което тя би искала за теб.

Последна редакция: ср, 02 апр 2008, 16:06 от Ulia

# 5 2 апр. 2008, 15:53 ч.

София
Мнения: 71

Много съжалявам за загубата ти, мила! Разбирам те напълно! Аз изгубих цялото си семейство и знам много добре какво е. Единствено времето помага, но със сигурност няма да спреш да изпитваш болка, мислейки за майка си и в бъдеще. Но ще е по-поносима. Изживей си мъката, това е нормално, но същевременно се старай да не се потапяш изцяло в нея. Хубаво е, че се опитваш да се занимаваш с нещо, това е правилния ход. Не се изолирай, това е много важно! А сили да издържиш ще намериш, повярвай ми, най-малкото защото нямаш друг избор. Ще се справиш и ти, както са се справили всички изгубили важен човек. Ще видиш, че живота си продължава. И някой ден ще се усмихваш пак. Бъди сигурна, че майка ти иска да се усмихваш, а не да плачеш! И не търси знаци и сънища. Приеми, че живота просто приключва за всички нас един ден. Примамливо е да се вярва в прераждането, в рая и в тем подобни неща, но според мен това са залъгалки за нас, живите, за да понесем по-леко болката. От всичките си мили, любими и близки хора, които изгубих, а те не са малко, не съм получила никакво известие и потвърждение на тези теории. Затова и не вярвам в тях. Но на теб, ако такава вяра ти помага, вярвай, и дано скоро се почувстваш по-добре. Съчувствам ти искрено и те прегръщам!!!

# 6 2 апр. 2008, 16:02 ч.

Мнения: 2 082

и аз съжалявам за майка ти Cry

Ulia го е казала много точно :

Цитат

.Болката от загуба на толкова близък човек е толкова огромна, че чак задушава...С времето силата и намалява, но липсата на този човек остава завинаги

две години минаха от смъртта на татко,болката понамаля ,но празнината си остава.нищо не е същото...

# 7 2 апр. 2008, 16:09 ч.

Мнения: 1 243

Съжалявам за загубата ти, мила Ира Sad

Знам колко ти е тежко и колко много боли, времето ще посмекчи болката, но тя никога няма да си отиде напълно, и знаеш ли...това е хубаво, защото винаги ще ти напомня за този човек, когото си обичала с цялото си сърце. Винаги ще е в теб, в мислите ти...Нали така продължават да 'живеят' тези, които безвъзвратно сме изгубили. Хубаво нещо е спомена, дори когато ни носи болка...
Прегръщам те! Hug

# 8 2 апр. 2008, 17:21 ч.

Мнения: 48

мама почина преди 7 месеца. не се справям. още чакам да се върне

# 9 2 апр. 2008, 17:49 ч.

Мнения: 122

Тъжно.....
Получи се така, че загубих и двамата си родители......... и си спомням, че първите дни се чувствах все едно не съм от тази планета, близките ми места ми се струваха като непознати такива. Знаеш ли, майка ти би се радвала да си силен човек. Ние оставаме за още малко тук и ще се видим отново с тях. Вярвам го.
Hug

# 10 2 апр. 2008, 17:55 ч.

Мнения: 680

Цитат на: ira_d в ср, 02 апр 2008, 15:22

Миличка,приеми и моите съболезнования.
Естествено,че душата е безсмъртна и майка ти е на небето при Господ.
Някой ден всички ние ще бъдем там и ще се видим с всичките си любими същества.
Прегръщам те!

# 11 2 апр. 2008, 18:10 ч.

София
Мнения: 10 329

Моите съболезнования!
Миличка, нямала съм подобна загуба, поне не чак толкова тежка. Загубих баба си и дядо си за една година, а тогава живеех само с тях. Останах сама в България на 23 години. При мен и двата пъти първа дойде апатията, само леки пристъпи на разтърсваща мъка, и пак апатия. С времето болката нарастна, пуснах я, но се научих да я приемам. Още ме боли, като си ги спомня, но вече с радост си припомням тези двама обичани хора. Понякога ги сънувам.
Прегръщам те силно и ти желая много сила за да продължиш щастливо напред!
Катя

# 12 2 апр. 2008, 19:03 ч.

Мнения: 125

Цитат на: damayanti в ср, 02 апр 2008, 17:55

Цитат на: ira_d в ср, 02 апр 2008, 15:22

И аз те прегръщам.
МОЙТЕ ИСКРЕНИ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ!

# 13 2 апр. 2008, 19:29 ч.

Мнения: 1 290

Прегръщам те силно! Приеми и моите съболезнования...

Бъди сигурна, че майка ти не изчезва с тялото си. За това има много и красноречиви доказателства.
На нея, както и на теб в момента и е трудно и объркано. Помогни и да отлети свободна, като и покажеш обичта си. Ако страдаш - и тя ще страда, че ти причинява тази болка. Припомни си всички моменти прекарани заедно и и благодари за това, че е била най-прекрасната майка на света! Тя има нужда от това сега - да знае, че си е "свършила работата тук" и може спокойна да си отиде.
Освободи я! Нека полети спокойна - тя го заслужава!
Така мисля аз.. и накратко казано - така усещам нещата...

Ако ти е интересно прочети "Тибетска книга за живота и смъртта" и "Тибетска книга на мъртвите"

Аз ги препрочитах, когато баба, която беше повече от приятел за мен си отиде.
Не казвам, че спря да ме боли или че някога ще спре, но ми помогна ...

# 14 2 апр. 2008, 20:38 ч.

Мнения: 843

Ира.....болката ти е още ужасно "гореща".... няма какво да ти кажа. Нищо не може да я потуши..

По- поносимото е, че след месеци и години поутихва.., но не дотам.. не дотам. Винаги боли.

За да съм полезна.. в този момент .., понеже ти движиш нещата., за съжаление- Всяко предеклариране на нещата в Данъчното е в срок от 6 месеца от датата на.. загубата Ви. Било то коли, имоти. Пиши ми ако се затрудниш, независимо в кой град си.
остави го за после., за след месеци.. декларирането- Аз така направих..., когато изпратих татко. много болка ми костваше.
Съжалявам... искрено , дръж се!

# 15 2 апр. 2008, 21:41 ч.

София-Лагера
Мнения: 2 662

Ира ,моите съболезнования.
Гвендолин ти е дала добър съвет.Вземи си книги.Не плачи ,защото душата няма да бъде спокойна.Тя винаги ,ще бъде до теб и ,ще те закриля.Теб и цялото ти семейство.
В такива случаи думите са излишни и човек няма какво да каже. Cry

# 16 2 апр. 2008, 22:09 ч.

Въпрос на гледна точка...
Мнения: 877

Каквото и да ти кажа, няма да намали болката ти Cry

Тъжно е и е тежко Cry

Намери сили в себе си, изживей си мъката мила Cry

# 17 2 апр. 2008, 22:22 ч.

Мнения: 13 191

Татко го няма от три години, а още го сънувам всяка вечер. На сън е жив и спокоен, както си е бил винаги и успявам да му кажа всичко, което през деня съм искала да споделя точно с него. Но ми липсва много.

# 18 2 апр. 2008, 22:29 ч.

Мнения: 4

Мога само да ти кажа БЪДИ СИЛНА.
Майкати ще е по спокойна.
Тя винаги ще е до таб.

# 19 2 апр. 2008, 22:46 ч.

На планетата Земя
Мнения: 6 322

Миличка, това е невероятна загуба!!!!
Боли и не спира!
Такава болката избледнява само с времето, нищо не може да замени милата ти майчица!
Съжалявам че рази мъка споходи и твоето сърчице!

Прегръщам те!

# 20 3 апр. 2008, 01:08 ч.

Мнения: 932

Благодаря ви,милички. Hug

Ако не друго,поне усетих топлина.Знам,че никога няма да спре да боли,но не знам как да се справя с най-страшните дни-първите.Липсва ми толкова много!На моменти си казвам:я,стига,сънуваш.Утре ще се събудиш и тя ще е там.И почти си вярвам.Беше толкова неочаквано.Прибрах се 2 седмици по-рано в Бг,за да постоя 2 месеца,да се видим.После трябваше да дойде мама при мен,бебето като се роди.Излизахме на разходки,правехме планове.Не знам как всичко се обърка за миг.И сега ме гони параноя за останалите ми близки.
Наистина болката е непоносима.

# 21 3 апр. 2008, 07:30 ч.

Мнения: 363

съжалявам за загубата Sad

починалият ми дядо съм го сънувала веднъж-два пъти само по светли празници - Великден, Коледа, но никога нищо не ми е казвал!

а иначе в най-тежкият момент най помага най-близкият човек!

# 22 3 апр. 2008, 09:27 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Приеми и моите съболезнования. Знам, много е тежко, загубих баща се преди 4 год.,майка си преди 1 , а свекърва ми 6 мес.преди майка ми. Тежо е, единственото което ми помогна е мисълта, че децата ми трябва да живеят спокойно. Много боли, и колкото повече време минава, толкова повече ти липсват близките. Гледай напред и това е, никой не се е върнал . Сънувам ги често, всичките, сънувам ги като живи, как си говорим и правим обикновени неща...
Най-мъчно ми е за децата.Много им липсват бабите Sad

. Казала съм, че са вездички на небето, а малчо онзи ден ми каза " Мамо, кога ще се върнат мойте баби?" - "Няма да се върнат, защото ако се върнат всички небето ще остане тъмно, без звездички", а той каза "Ама мамо, аз искам да се върнат само мойте баби, другите нека си седят на небето." Стана ми още по-мъчно, но такъв е живота. Колкото до параноята-гледай да се отървеш от нея, нищо не можеш да направиш, на кой колкото му е писано толкоз ще е тук.

# 23 3 апр. 2008, 10:34 ч.

Мнения: 2 700

Съболезнования и от мен, колкото и да я мразя тази дума Hug

Загубих баща ми преди година и половина, а майка ми преди половин година. Да, болката е много силна, но отшумява. Остава една безкрайна празнота...
АЗ се втурнах да работя. Преведох една книга в извънработно време. Не изчаках и четиридесетте дни и бях прочистила апартамента й от нейни ненужни вещи (за да ми се махне това бреме и да не ми се налага да ходя повече там). Започнах да нося нейните дрехи, които отделих за себе си. Сложих две красиви снимки на майка ми и баща ми на бюфета в трапезарията, така че ги гледах/м, пък и те ме гледат непрекъснато. Не си налагах ограничения при рев. Въобще не ме интересуваше дали някой ме гледа - мъж, дете или който и да било. Просто си изплаках болката, а когато бях сама вкъщи крещях.

А за сънищата и душите... Има много теми във форума. АЗ (искам да) вярвам, че животът не свършва със смъртта. Може и да е наивно, но така е по-лесно. Баща ми почти не ми се е явявал на сън (3-4 пъти), но майка ми ми се явяваше в началото почти всяка вечер. И така, докато една нощ сънувах два бели гълъба, които със сигурност в съзнанието ми бяха майка ми и баща ми. Попитах ги "Вече заедно ли сте?" и те ми отговориха "Да, най-после се събрахме". Оттогава не съм ги сънувала. Това беше моят знаков сън, на който вярвам. Дано твоят дойде по-скоро Praynig

# 24 3 апр. 2008, 10:53 ч.

Мнения: 337

Моите съболезнования.
В събота гледах "Имаш поща" и въпреки, че не съм суеверна останах потресена от момента в който гостува Ваня Червенкова - жената, която бяха простреляли със 6 куршума във Варна. Тя сега е напълно здрава и разказа какво е видяла и преживяла, през времето когато е била в кома. Книгата, вече май са 2 са преиздавани десет пъти и всичко е изчерпано. Дано да я намериш и прочетеш, аз ще я потърся, а ако не тя е издала и сборен диск, който е с нейния глас и е като книгата. По-удобен е и можеш да го слушаш навсякъде. Струва 2,70. Ще ти дам линк, дано тази книга даде отговорите на въпросите, които търсиш и дано те направи по-спокойна. Heart Eyes

http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=21024
http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=6479
http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=20014

Ако искаш пробвай да я поръчаш от тези сайтове

http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r%5Bid%5D=646 тука още малко инфо, ако те заинтригува

# 25 3 апр. 2008, 12:20 ч.

Мнения: 679

Съжалявам за загубата ти, съболезнования Flowers Rose

За мен болката от подобна загуба не се лекува, първата голяма загуба беше когато баба ми /лека и пръст/ почина най-внезапно, минаха 5 години и искам да ти кажа, че пак ми е тежко и празно. А казват, че времето лекува ...
Кураж, прегръщам те

# 26 4 апр. 2008, 23:12 ч.

Мнения: 932

Благодаря-за съветите и съчувствието.Понякога си мисля,че ще се оправя,че има за какво да живея.И после става страшно.Изведнъж изпадам в дупка,страшна и отчайваща.В такива моменти си мисля,че съм за психолог,че ще откача.И разбирам самоубийците.Не знам как ще се справя,не знам

# 27 5 апр. 2008, 00:29 ч.

Мнения: 46

Скъпа Ира,
Знам как се чувстваш и те прегръщам силно.
Плача заедно с теб- на 11.03 мама си отиде също. Болката е огромна.
Моля те потърси приятели, дори само за да помълчат със теб.
Радвай се на детенцето си и новия живот. който носиш. налагай си да мислиш за тях повече, колкото и да ти е трудно, а то е много трудно- знам го.
Аз изпаднах в състояние да не искам да говоря, просто се задушавам, но последният ти постинг ме провокира- не изпадай в такива мисли, моля те. Майка ти не иска това за теб!
Още веднъж те прегръщам силно.

# 28 5 апр. 2008, 10:16 ч.

Мнения: 932

Мирче,ужасно тъжно ми стана,че има и друг с такава "нова" болка.Да,точно това е-задушаваш се!През деня е някакси малко по-леко,но вечер е направо страшно.Имам чувството,че стените ме прихлупват/където и да отида/,вижда ми се тъмно независимо от осветлението.Май съм за психиатър Sad

Сигурна съм,че и твоята майка е прекрасен човек,който те обича до болка и иска да си щастлива.Днес е събота-ден на мътрвите-дано получим някакъв знак от тях Hug

Ооо,дъщеря ми току-що счупи една порцеланова камбанка на мама Cry

# 29 5 апр. 2008, 10:56 ч.

Мнения: 3 016

Моите съболезнования . Тежко наистина много тежко .Аз преди 8 мес загубих новородения си син . Няма лек за тази болка . В сърцата ни винаги ще има една празнина от загубата на обичан ите от нас хора. Времето лекува, но не заличава спомена .Трябва да бъдеш мн силна . Кураж.

# 30 5 апр. 2008, 13:38 ч.

Мнения: 207

Моите съболезнования!

# 31 29 апр. 2008, 13:47 ч.

Мнения: 82

Здравей и от мен,
аз лично не мога да ти помогна, съчувствам ти. Аз също загубих майка си преди няколко месеца. Много боли. но смятам , че това много ме промени. тогава взех да се обвинявам за смъртта й, че съм я лъгала и тем подобни. чувствата бяха и още са ужасни. Но майките прощават винаги, това ме успокоява. Знам колко боли. Казват, че вреемто лекувало, но аз мисля че колкото повече време минава, толкова по-зле става. сила, миличка идано ни гледат отнякъде!

# 32 29 апр. 2008, 23:41 ч.

София
Мнения: 528

Приеми и моите съболезнования.

В такива моменти, когато в главата ехти единствено въпросът "защо?", наистина много помагат книгите. Ето няколко съвета от мен:
1. Рон Смодермон "Просветлението" (тук можеш да си го свалиш)
2. Силвия Браун "Живот от другата страна"
3. Д-р Майкъл Нютън "Пътят на душите", "Следите на душите"

Първата ми помогна отново да се усмихвам 6 месеца след смъртта на брат ми. Горещо я препоръчвам на всички, които искат да променят живота си.
Другите две отварят завесата за живота на душите на хората извън човешкото тяло, то ест след физическата смърт. Не смея да се ангажирам с мнение, всеки решава за себе си дали и на какво да вярва. При всички случаи информацията е поднесена интересно и най-малкото предполага размисъл. Ако се насочиш към тези книги, бих ти препоръчала да започнеш с Д-р Нютън.

Стискам ти палци! В твоето положение все пак не се отдавай на скръбта. Животът е кръговрат, а ти си носител на нов живот в момента! Успех!
bouquet

# 33 30 апр. 2008, 07:03 ч.

Мнения: 210

Ира,майка ми почина на Великден,днес е погребението.
Не мога да опиша какво ми е,държа се,държа се,после изпадам в няква тиха истерия.
Разбирам те как се чувстваш,за момента съм се заобикалила с много приятели и брат ми и баща ми разбира се.Говориме за хубавите спомени с мама и някакви смешни случки които сме имали.
Всъщност май изобщо не ти помагам,а просто изливам мъката си.
Приеми прегръдката ми.

# 34 30 апр. 2008, 07:33 ч.

Мнения: 54

Моите най-искрени съболезнования! Много добре разбирам как се чувстваш. Вече една година и пет месеца се опитвам да се преборя с болката от това, че татко ми не е при мен. Вярно, че болката не е така силна, както в началото, но празнината в мен не намалява. В началото имах чувството, че живота ми спря - нищо не беше в състояние да ме извади от огромната болка и пустош в душата ми, дори децата ми не успяха. Не можех да спя, да се храня, да мисля и да чувствам - самият ми организъм отказваше да приеме реалността. Сега съм малко по-спокойна - ежедневните проблеми и грижи за децата надделяха. Времето лекува - банална фраза, но истинска. Повярвай ми и на теб ще ти помогне времето. А сега гледай да не оставаш сама. Винаги бъди сред любими хора, в които намираш подкрепа.

# 35 30 апр. 2008, 08:21 ч.

Мнения: 3 034

съжалявам за загубата ти bouquet

моят баща го няма от много години. мисля, че ти знаеш отговора - как да се справиш. за всеки човек е различно. аз предпочетох да й се отдам докрай на болката, да я изживея. за мен това е било винаги решението. пък и нямах желание да виждам никого, нито да слушам утешителни думи, нито да отговарям на усмивки и въпроси. затворих се и няколко месеца си близах раните. потъвах, потъвах, накрая опрях дъното. и после тръгнах обратно нагоре. но тази болка никога, ама никога не си отиде. ако трябва да бъда честна, аз и не искам да си отива. тя ми напомня за него.

аз не помня кога за последно съм го сънувала. много отдавна е било и не повече от няколко пъти.

# 36 30 апр. 2008, 08:56 ч.

Мнения: 660

Нищо не помага, става по-зле! Имам чувството, че е отишла някъде и ще се върне. Прибирам се вкъщи и съцето ми я търси, а я няма. Няма кой да ме прегърне, няма кой да ми се зарадва искрено, че съм дошла от 180 км. с малкия. Пусто и неуютно! Няма кой да замести майката! Няма!

# 37 30 апр. 2008, 09:27 ч.

Мнения: 3 621

за твоята майка Ира Flowers Rose

Преди 9 години изгубих баща си , мъката е огромна и непреодолима. Истината че , че той много ми липсва, и щастливите ми мигове не са пълни защото го няма него за да ги споделим заедно, и нещастните са още по-нещастни защото него го няма за да ме утеши . И днес ми липсва така както и в първия ден след като почина. Особенно много ми липсва точно сега ... Знам че и ти ще се чувстваш така...

# 38 30 апр. 2008, 09:30 ч.

Мнения: 4 916

Нищо не помага. Поне моят опит е такъв.

# 39 30 апр. 2008, 09:35 ч.

Мнения: 953

Моите съболезнования.

# 40 30 апр. 2008, 11:50 ч.

София
Мнения: 3 064

Моята майка си отиде съвсем внезапно на 13.03. Не бях на себе си, обхванаха ме едни страхове, не ти е работа. Наистина, чувствах, че съм полудяла, макар че външно се държах доста добре. Но имам детето, за което трябва да се грижа и да съм усмихната, животът продължава.
Вече мога да кажа, че наместих нещата в главата си. Загубата е огромна, празнината е завинаги, особено, ако си имал силна връзка с човека, както аз имах.

Съчувствам ти, разбирам те, имай кураж, ще мине първоначалната криза, приеме нещата философски и това е - друг избор нямаме.

Най- много ми е мъчно, че синът ми няма да я помни, а те имаха силна връзка и той страшно прилича на нея, като че ли тя си намери заместник на света... Знае ли човек?

# 41 30 апр. 2008, 21:53 ч.

Мнения: 843

Цитат на: desislava_dimitrova в вт, 29 апр 2008, 13:47

И Ти, София. Съчувствам на болката ви, момичета. Cry

Болката поутихва, но пък непрекъснато имаш чувството , че навлизаш в пространство , в което човекът го няма.. С всяко деклариране, със всяко преустройване, всеки опит да пренаредиш тухличките.

# 42 30 апр. 2008, 21:56 ч.

Мнения: 2 270

Много съжалявам!
Болката не минава и е лъжа,че времето лекува, просто с течение на времето свикваш с тази болка и се научаваш да живееш с нея!

# 43 30 апр. 2008, 23:06 ч.

Мнения: 932

Настръхнах,момичета...толкова сме много Cry

Боже,колко сме много...Толкова е нечестно и ужасно.Нефертити,казала си всичко,което чувствам.Не знам как ще намеря сили да се прибера следващия път в Бг и да вляза в така обичания дом.
Мимиска,благодаря ти!В момента чета "Пророчествата на Ванга" и поне ми дава надежда,че някъде моята прекрасна майчица живее.Колко много се надявам да е щастлива,да не страда.Беше толкова прекрасен човек,с цялата си душа се моля да е на красиво и спокойно място.
Съчувствам ви за болката,за непрестанната борба със себе си-да оцелееш,да продължиш.Майки,бащи,деца-обичани хора,които винаги ще пазим в сърцата си и един ден ще видим.А до тогава на всички ни желая кураж и щастлив живот,доколкото е възможно Hug

# 44 1 май 2008, 09:38 ч.

Здравей ira_d,

искрено съжалявам за загубата ти Cry

Вече се е минало почти месец от тогава, но чак сега видях поста ти.
Да се извиня и на всички, че пиша като гост, но все още не съм се наканила да се регистрирам.

Преди няколко години загубих баба си и ми беше много тежко. Тя ме беше отгледала и бях мого привързана към нея. В деня, в който тя е получила инсулт, аз сънувах какво става и ми беше много неспокойно. Майка ми обаче се беше опитала да ми спести доста неща, за да не ме притеснява и разбрах, че е в болница 2 дена след това. Много плаках... Нямаше и как да я посетим в болницата, защото беше в интензивно отделение и не пускаха никой... След 2-3 дена бях в просънено състояние и баба се появи пред очите ми като сън- беше в нейна любима рокля и нещо ми говореше, но не я чувах... След като се ободрих пак се разплаках, защото предчувствах, че тя умира и просто идва да се сбогува. На следващия ден тя почина... Чувствах се смазана.. незнаех на кой свят се намирам... мислите ми все летяха към нея, чувствах ужасна болка и празнота, но ми беше още по- тежко затова, че не можах да и покажа и кажа наистина колко много я обичам. Тя беше един от най- светлите хора в живота ми... Няколко месеца се чувствах не на себе си и мисля, че след 6-тия месец ми олекна.
Искам да знаеш, че наистина времето лекува... Ти никога няма да забравиш любим човек, който си загубила, но болката и празнотата ще отшумят, а ще останат хубавите спомени.
За няколко години аз сънувах баба ми около 10 пъти.
Един от сънищата ми е много интересен и затова искам да го споделя с теб и с другите:
" Сънувам, че сме се събрали цялото семейство вкъщи и майка ми ми казва, че всеки ден преди вечеря баба идвала на гости. Бях седнала на дивана и чух как външната врата се отключи, аз тръпнех в голямо очакване и след малко в стаята влезе баба. Тя седна до мен, а аз се изправих и застанах отстрани на нея. Баба се усмихваше и говореше, но нищо не разбирах от думите и и по едно време реших да я попитам нещо. Питах я :" Бабо, ще ми кажеш ли как е на оня свят" и баба ми отговори, че е много хубаво, толкова хубаво, че не мога да си представя и че се чувства щастлива и спокойна...."

След този сън ми олекна много на душата.. На сутринта се събудих в прекрасно настроение и с усмивка.

Аз вярвам, че душата е жива и след смъртта на физическото тяло и живота продължава.

Така, че ira_d, успокой се доколкото можеш и знай, че този период на болка и липса ще мине, но спомените ще си останат винаги живи.
Hug

# 45 1 май 2008, 14:12 ч.

Мнения: 932

Благодаря ти,благодаря ти,благодаря ти!!! Hug

Толкова ми помогна,разплака ме,но ми даде такава утеха!Вярвам,че има друг свят,но все си мисля:но дали има пролет,има ли цветя,има ли слънце и море,и усмивки,и приятели,и...Значи все пак ни виждат,значи мама все пак ще види бебето и дома ми/трябваше да дойде август и аз така се вълнувах Sad

/.Сега просто й говоря.Споделям,когато се чувствам самотна или ядосана-както беше преди.Вече не плача така.Дори планирам рождения ден на малката на 25-и май,но като остана сама или без работа,душата ми се свива,просто не искам да мисля Cry

Една жена ми каза:първите 40 дни са като 40 забити ножа в сърцето ти.Точно така се чувствам,направо ме реже сърцето.А колко съм била щастлива някога...