Моите съболезнования!
- Публикувана: 2 апр. 2008, 15:22 ч.
- Последно мнение: 1 май 2008, 16:06 ч.
Какво ви помогна в най-тежките дни?
Здравей и от мен,
аз лично не мога да ти помогна, съчувствам ти. Аз също загубих майка си преди няколко месеца. Много боли. но смятам , че това много ме промени. тогава взех да се обвинявам за смъртта й, че съм я лъгала и тем подобни. чувствата бяха и още са ужасни. Но майките прощават винаги, това ме успокоява. Знам колко боли. Казват, че вреемто лекувало, но аз мисля че колкото повече време минава, толкова по-зле става. сила, миличка идано ни гледат отнякъде!
аз лично не мога да ти помогна, съчувствам ти. Аз също загубих майка си преди няколко месеца. Много боли. но смятам , че това много ме промени. тогава взех да се обвинявам за смъртта й, че съм я лъгала и тем подобни. чувствата бяха и още са ужасни. Но майките прощават винаги, това ме успокоява. Знам колко боли. Казват, че вреемто лекувало, но аз мисля че колкото повече време минава, толкова по-зле става. сила, миличка идано ни гледат отнякъде!
Приеми и моите съболезнования.
В такива моменти, когато в главата ехти единствено въпросът "защо?", наистина много помагат книгите. Ето няколко съвета от мен:
1. Рон Смодермон "Просветлението" (тук можеш да си го свалиш)
2. Силвия Браун "Живот от другата страна"
3. Д-р Майкъл Нютън "Пътят на душите", "Следите на душите"
Първата ми помогна отново да се усмихвам 6 месеца след смъртта на брат ми. Горещо я препоръчвам на всички, които искат да променят живота си.
Другите две отварят завесата за живота на душите на хората извън човешкото тяло, то ест след физическата смърт. Не смея да се ангажирам с мнение, всеки решава за себе си дали и на какво да вярва. При всички случаи информацията е поднесена интересно и най-малкото предполага размисъл. Ако се насочиш към тези книги, бих ти препоръчала да започнеш с Д-р Нютън.
Стискам ти палци! В твоето положение все пак не се отдавай на скръбта. Животът е кръговрат, а ти си носител на нов живот в момента! Успех!
В такива моменти, когато в главата ехти единствено въпросът "защо?", наистина много помагат книгите. Ето няколко съвета от мен:
1. Рон Смодермон "Просветлението" (тук можеш да си го свалиш)
2. Силвия Браун "Живот от другата страна"
3. Д-р Майкъл Нютън "Пътят на душите", "Следите на душите"
Първата ми помогна отново да се усмихвам 6 месеца след смъртта на брат ми. Горещо я препоръчвам на всички, които искат да променят живота си.
Другите две отварят завесата за живота на душите на хората извън човешкото тяло, то ест след физическата смърт. Не смея да се ангажирам с мнение, всеки решава за себе си дали и на какво да вярва. При всички случаи информацията е поднесена интересно и най-малкото предполага размисъл. Ако се насочиш към тези книги, бих ти препоръчала да започнеш с Д-р Нютън.
Стискам ти палци! В твоето положение все пак не се отдавай на скръбта. Животът е кръговрат, а ти си носител на нов живот в момента! Успех!
Ира,майка ми почина на Великден,днес е погребението.
Не мога да опиша какво ми е,държа се,държа се,после изпадам в няква тиха истерия.
Разбирам те как се чувстваш,за момента съм се заобикалила с много приятели и брат ми и баща ми разбира се.Говориме за хубавите спомени с мама и някакви смешни случки които сме имали.
Всъщност май изобщо не ти помагам,а просто изливам мъката си.
Приеми прегръдката ми.
Не мога да опиша какво ми е,държа се,държа се,после изпадам в няква тиха истерия.
Разбирам те как се чувстваш,за момента съм се заобикалила с много приятели и брат ми и баща ми разбира се.Говориме за хубавите спомени с мама и някакви смешни случки които сме имали.
Всъщност май изобщо не ти помагам,а просто изливам мъката си.
Приеми прегръдката ми.
Моите най-искрени съболезнования! Много добре разбирам как се чувстваш. Вече една година и пет месеца се опитвам да се преборя с болката от това, че татко ми не е при мен. Вярно, че болката не е така силна, както в началото, но празнината в мен не намалява. В началото имах чувството, че живота ми спря - нищо не беше в състояние да ме извади от огромната болка и пустош в душата ми, дори децата ми не успяха. Не можех да спя, да се храня, да мисля и да чувствам - самият ми организъм отказваше да приеме реалността. Сега съм малко по-спокойна - ежедневните проблеми и грижи за децата надделяха. Времето лекува - банална фраза, но истинска. Повярвай ми и на теб ще ти помогне времето. А сега гледай да не оставаш сама. Винаги бъди сред любими хора, в които намираш подкрепа.
съжалявам за загубата ти моят баща го няма от много години. мисля, че ти знаеш отговора - как да се справиш. за всеки човек е различно. аз предпочетох да й се отдам докрай на болката, да я изживея. за мен това е било винаги решението. пък и нямах желание да виждам никого, нито да слушам утешителни думи, нито да отговарям на усмивки и въпроси. затворих се и няколко месеца си близах раните. потъвах, потъвах, накрая опрях дъното. и после тръгнах обратно нагоре. но тази болка никога, ама никога не си отиде. ако трябва да бъда честна, аз и не искам да си отива. тя ми напомня за него.
аз не помня кога за последно съм го сънувала. много отдавна е било и не повече от няколко пъти.
моят баща го няма от много години. мисля, че ти знаеш отговора - как да се справиш. за всеки човек е различно. аз предпочетох да й се отдам докрай на болката, да я изживея. за мен това е било винаги решението. пък и нямах желание да виждам никого, нито да слушам утешителни думи, нито да отговарям на усмивки и въпроси. затворих се и няколко месеца си близах раните. потъвах, потъвах, накрая опрях дъното. и после тръгнах обратно нагоре. но тази болка никога, ама никога не си отиде. ако трябва да бъда честна, аз и не искам да си отива. тя ми напомня за него. аз не помня кога за последно съм го сънувала. много отдавна е било и не повече от няколко пъти.
за твоята майка Ира Преди 9 години изгубих баща си , мъката е огромна и непреодолима. Истината че , че той много ми липсва, и щастливите ми мигове не са пълни защото го няма него за да ги споделим заедно, и нещастните са още по-нещастни защото него го няма за да ме утеши . И днес ми липсва така както и в първия ден след като почина. Особенно много ми липсва точно сега ... Знам че и ти ще се чувстваш така...
Моята майка си отиде съвсем внезапно на 13.03. Не бях на себе си, обхванаха ме едни страхове, не ти е работа. Наистина, чувствах, че съм полудяла, макар че външно се държах доста добре. Но имам детето, за което трябва да се грижа и да съм усмихната, животът продължава.
Вече мога да кажа, че наместих нещата в главата си. Загубата е огромна, празнината е завинаги, особено, ако си имал силна връзка с човека, както аз имах.
Съчувствам ти, разбирам те, имай кураж, ще мине първоначалната криза, приеме нещата философски и това е - друг избор нямаме.
Най- много ми е мъчно, че синът ми няма да я помни, а те имаха силна връзка и той страшно прилича на нея, като че ли тя си намери заместник на света... Знае ли човек?
Вече мога да кажа, че наместих нещата в главата си. Загубата е огромна, празнината е завинаги, особено, ако си имал силна връзка с човека, както аз имах.
Съчувствам ти, разбирам те, имай кураж, ще мине първоначалната криза, приеме нещата философски и това е - друг избор нямаме.
Най- много ми е мъчно, че синът ми няма да я помни, а те имаха силна връзка и той страшно прилича на нея, като че ли тя си намери заместник на света... Знае ли човек?
Здравей и от мен,
аз лично не мога да ти помогна, съчувствам ти. Аз също загубих майка си преди няколко месеца. Много боли. но смятам , че това много ме промени. тогава взех да се обвинявам за смъртта й, че съм я лъгала и тем подобни. чувствата бяха и още са ужасни. Но майките прощават винаги, това ме успокоява. Знам колко боли. Казват, че вреемто лекувало, но аз мисля че колкото повече време минава, толкова по-зле става. сила, миличка идано ни гледат отнякъде!
аз лично не мога да ти помогна, съчувствам ти. Аз също загубих майка си преди няколко месеца. Много боли. но смятам , че това много ме промени. тогава взех да се обвинявам за смъртта й, че съм я лъгала и тем подобни. чувствата бяха и още са ужасни. Но майките прощават винаги, това ме успокоява. Знам колко боли. Казват, че вреемто лекувало, но аз мисля че колкото повече време минава, толкова по-зле става. сила, миличка идано ни гледат отнякъде!
Болката поутихва, но пък непрекъснато имаш чувството , че навлизаш в пространство , в което човекът го няма.. С всяко деклариране, със всяко преустройване, всеки опит да пренаредиш тухличките.
Настръхнах,момичета...толкова сме много Боже,колко сме много...Толкова е нечестно и ужасно.Нефертити,казала си всичко,което чувствам.Не знам как ще намеря сили да се прибера следващия път в Бг и да вляза в така обичания дом.
Мимиска,благодаря ти!В момента чета "Пророчествата на Ванга" и поне ми дава надежда,че някъде моята прекрасна майчица живее.Колко много се надявам да е щастлива,да не страда.Беше толкова прекрасен човек,с цялата си душа се моля да е на красиво и спокойно място.
Съчувствам ви за болката,за непрестанната борба със себе си-да оцелееш,да продължиш.Майки,бащи,деца-обичани хора,които винаги ще пазим в сърцата си и един ден ще видим.А до тогава на всички ни желая кураж и щастлив живот,доколкото е възможно
Боже,колко сме много...Толкова е нечестно и ужасно.Нефертити,казала си всичко,което чувствам.Не знам как ще намеря сили да се прибера следващия път в Бг и да вляза в така обичания дом.Мимиска,благодаря ти!В момента чета "Пророчествата на Ванга" и поне ми дава надежда,че някъде моята прекрасна майчица живее.Колко много се надявам да е щастлива,да не страда.Беше толкова прекрасен човек,с цялата си душа се моля да е на красиво и спокойно място.
Съчувствам ви за болката,за непрестанната борба със себе си-да оцелееш,да продължиш.Майки,бащи,деца-обичани хора,които винаги ще пазим в сърцата си и един ден ще видим.А до тогава на всички ни желая кураж и щастлив живот,доколкото е възможно
Здравей ira_d,
искрено съжалявам за загубата ти
Вече се е минало почти месец от тогава, но чак сега видях поста ти.
Да се извиня и на всички, че пиша като гост, но все още не съм се наканила да се регистрирам.
Преди няколко години загубих баба си и ми беше много тежко. Тя ме беше отгледала и бях мого привързана към нея. В деня, в който тя е получила инсулт, аз сънувах какво става и ми беше много неспокойно. Майка ми обаче се беше опитала да ми спести доста неща, за да не ме притеснява и разбрах, че е в болница 2 дена след това. Много плаках... Нямаше и как да я посетим в болницата, защото беше в интензивно отделение и не пускаха никой... След 2-3 дена бях в просънено състояние и баба се появи пред очите ми като сън- беше в нейна любима рокля и нещо ми говореше, но не я чувах... След като се ободрих пак се разплаках, защото предчувствах, че тя умира и просто идва да се сбогува. На следващия ден тя почина... Чувствах се смазана.. незнаех на кой свят се намирам... мислите ми все летяха към нея, чувствах ужасна болка и празнота, но ми беше още по- тежко затова, че не можах да и покажа и кажа наистина колко много я обичам. Тя беше един от най- светлите хора в живота ми... Няколко месеца се чувствах не на себе си и мисля, че след 6-тия месец ми олекна.
Искам да знаеш, че наистина времето лекува... Ти никога няма да забравиш любим човек, който си загубила, но болката и празнотата ще отшумят, а ще останат хубавите спомени.
За няколко години аз сънувах баба ми около 10 пъти.
Един от сънищата ми е много интересен и затова искам да го споделя с теб и с другите:
" Сънувам, че сме се събрали цялото семейство вкъщи и майка ми ми казва, че всеки ден преди вечеря баба идвала на гости. Бях седнала на дивана и чух как външната врата се отключи, аз тръпнех в голямо очакване и след малко в стаята влезе баба. Тя седна до мен, а аз се изправих и застанах отстрани на нея. Баба се усмихваше и говореше, но нищо не разбирах от думите и и по едно време реших да я попитам нещо. Питах я :" Бабо, ще ми кажеш ли как е на оня свят" и баба ми отговори, че е много хубаво, толкова хубаво, че не мога да си представя и че се чувства щастлива и спокойна...."
След този сън ми олекна много на душата.. На сутринта се събудих в прекрасно настроение и с усмивка.
Аз вярвам, че душата е жива и след смъртта на физическото тяло и живота продължава.
Така, че ira_d, успокой се доколкото можеш и знай, че този период на болка и липса ще мине, но спомените ще си останат винаги живи.
искрено съжалявам за загубата ти
Вече се е минало почти месец от тогава, но чак сега видях поста ти.
Да се извиня и на всички, че пиша като гост, но все още не съм се наканила да се регистрирам.
Преди няколко години загубих баба си и ми беше много тежко. Тя ме беше отгледала и бях мого привързана към нея. В деня, в който тя е получила инсулт, аз сънувах какво става и ми беше много неспокойно. Майка ми обаче се беше опитала да ми спести доста неща, за да не ме притеснява и разбрах, че е в болница 2 дена след това. Много плаках... Нямаше и как да я посетим в болницата, защото беше в интензивно отделение и не пускаха никой... След 2-3 дена бях в просънено състояние и баба се появи пред очите ми като сън- беше в нейна любима рокля и нещо ми говореше, но не я чувах... След като се ободрих пак се разплаках, защото предчувствах, че тя умира и просто идва да се сбогува. На следващия ден тя почина... Чувствах се смазана.. незнаех на кой свят се намирам... мислите ми все летяха към нея, чувствах ужасна болка и празнота, но ми беше още по- тежко затова, че не можах да и покажа и кажа наистина колко много я обичам. Тя беше един от най- светлите хора в живота ми... Няколко месеца се чувствах не на себе си и мисля, че след 6-тия месец ми олекна.
Искам да знаеш, че наистина времето лекува... Ти никога няма да забравиш любим човек, който си загубила, но болката и празнотата ще отшумят, а ще останат хубавите спомени.
За няколко години аз сънувах баба ми около 10 пъти.
Един от сънищата ми е много интересен и затова искам да го споделя с теб и с другите:
" Сънувам, че сме се събрали цялото семейство вкъщи и майка ми ми казва, че всеки ден преди вечеря баба идвала на гости. Бях седнала на дивана и чух как външната врата се отключи, аз тръпнех в голямо очакване и след малко в стаята влезе баба. Тя седна до мен, а аз се изправих и застанах отстрани на нея. Баба се усмихваше и говореше, но нищо не разбирах от думите и и по едно време реших да я попитам нещо. Питах я :" Бабо, ще ми кажеш ли как е на оня свят" и баба ми отговори, че е много хубаво, толкова хубаво, че не мога да си представя и че се чувства щастлива и спокойна...."
След този сън ми олекна много на душата.. На сутринта се събудих в прекрасно настроение и с усмивка.
Аз вярвам, че душата е жива и след смъртта на физическото тяло и живота продължава.
Така, че ira_d, успокой се доколкото можеш и знай, че този период на болка и липса ще мине, но спомените ще си останат винаги живи.