онази страшна самота

Ами колкото и банално да звучи,времето притъпява болката.Просто се научаваш да живееш без човека ,който си загубил.Не е лесно.Баща ми почина преди две години и половина.В началото и на майка ми и беше супер трудно,защото имаха дълъг брачен живот,но някак си прие ,че живота продъжава.Живее сама,но често ходи на гости ту при сестра си,ту глреда децата моите и на сестра ми.Общо казано запълва си времето с хора около нея.

Моите съболезнования..... Наистина - времето лекува.... Можеш да помогнеш на баща си, като му показваш по всякакъв начин, че не е сам, дори и от разтояние /малко изтъркано звучи / ! Само той знае какво му е сега... на колко години е той....

Щастие едва ли ще намери. Може би утеха и сили да продължи живота си ще му дадете само вие. Внуците и децата. Вие ще сте осмисляте дните му.
Хубаво е в началото брат ти да ходи колкото се може по-често. Едва ли ще иска да споделя с чужди хора.
Моят свекър живее за внучките си. Чака с нетърпение да ги види и тях, и нас. Ние сме всичко за него.

Благодаря за подкрепата На 54 години е,мама си отиде на 52 и беше най-прекрасният човек на света Сега живея вкъщи с дъщеря ми,но е толкова тягосно вечер,кошмарно е.Добре че поне ходи на работа.Обожавах дома си,сега е пуст и празен.Моля се да свикна и някога това чувство да изчезне-и за мен,и за него.Той обичаше да стои сам вечер,да гледа телевизия,да си мисли.Но сега е друго.Не може да понася самотата.Липсват му вечерите с мама.Чакаме второ детенце и аз не знам дали и това ще го зарадва-с кой ще сподели радостта си?

Радостта ще сподели с вас . Много е хубаво ,че ще има още внуци.
Малката си дъщеря родих преди 7 месеца. Много плака като му казахме, че чакаме бебе и черпи целия блок 3 вечери в беседката пред блока. Беше най-щастливия дядо.

Моите съболезнования за загубата на майка ти.
Не се притеснявай за баща си, ще се справи.
Мъжете по лесно минават през това.
На моя приятелка и колежка майка й почина месец след моя баща - октомври.
Цялото й семейство преживя много тежко този момент, а за баща й нямам думи да опиша трагедията през която мина.
Тази жена беше стълб за три семейства. Грижеше се за къщата и всичко около нея. Пазаруваше, палеше котела на парното им и какво ли не . . .
Всички много я обичаха. . .
Когато почина нямаше кой да прави всички тези неща, дори са оставяли без хляб защото тя имаше грижа за това.
През месец април ще станат 6 месеца, бащата си е стъпил вече на крака . . . и продължава напред.

Искам да ти кажа нещо друго. Шока ще отмине, болката ще претъпи в него. ще останат спомените и всичко преживяно с майка ти, но ще дойде момент в който ще поиска да не е сам . . . и това не е изневяра . . . със самотата малко хора могат да свикнат и да живеят сами . . .

Не искам да те обидя или засегна с това, но всеки сам избира как може да живее.
Твоя татко може и да избере остане сам и това ще е неговия избор.
Вие го обичайте и подкрепяйте, както и той вас (надявам се).

Боли ме от загубата на моя баща.
При мен в началото не беше осъзнато, а в последствие в различни моменти ми ставаше много тежко и болно за загубата.

Колко много от вас имат подобна мъка в сърцето-страшно е Вдъхвате ми надежда,в която толкова много искам да повярвам!
Не би ми било лесно да видя татко с друг човек,признавам,но го предпочитам пред тревогата да е сам.Сам е много тежко и самотно,искам той да е щастлив.Но сега е рано,твърде рано/а според мен и така ще си остане/.Голденова,дано си права!Благодаря за поста!Татко толкова обичаше мама,обичаше да сядат вечер двамата,да говорят.Той се справя с домашните задължения,винаги е помагал и това не ме притеснява,но всичко останало...знаете

Постарайте се, да сте по-близо до него.
И не е вярно че мъжете понасят по-лесно загубата ....
http://www.medportal.ru/mednovosti/news/2008/04/04/widow/
рискът при тях е 6 пъти по голям ....

Така е, може да не го показват, ама мъката си е мъка.....

  Не знам, няма рецепта... Аз вече пета година се мъча да помогна на майка ми да преживее смъртта на татко, но безуспешно. Той почина неочаквано, беше на 52 и три месеца не му достигнаха, за да дочака раждането на внука си. Вече пет години майка ми не живее - просто някак съществува. Изпитва огромно чувство за вина всеки път когато се зарадва и заради това не си позволява да го прави, почти не излиза от депресията, в която изпадна, здравето и се влоши, не иска да излиза и да се вижда с приятелките си, често плаче. Не успява, а и не иска да приеме, че живота продължава. Аз се опитвам всячески да и помогна, но ми е все по-трудно - заради нея се върнахме да живеем в Бургас, за да не е сама, ангажирам я с грижи за Мартин, за да и запълвам времето, виждаме се почти всеки ден, минахме през психиатри и психолози, но не помага... Аз ще съм много, много щастлива, ако тя намери човек, с който да сподели живота си, но уви това няма да стане и изпитвам ужас от това, което ни чака.
  Искрено ти желая баща ти да съумее да запази желанието си за живот и да минете през това изпитание с повече сила.

Съжалявам за загубата ви.

Смятам обаче, че е твърде рано за такива размисли. Не знам кой му казва да бил излизал с приятели, но само една седмица след подобен шок ми звучи направо обидно. Всеки понася болката по своему, със свое темпо, и всякакви набърквации и подобни добронамерени съвети не струват. Всяко нещо с времето си, всеки с реакциите си. Ако има нужда да е сам, да е сам. Това си е индивидуален кръст и като такъв всеки сам си го носи, сам си обработва мъката в главата. Природата и инстинктите си знаят работата.

Разбира се, че има хора, които са щастливи след време. Повечето хора оцеляват и продължават.

Дръж се.

Съжалявам за загубата ви, но както казват това е живота.Баща ми почина 2002г. и майка ми пожела да остане да си живее сама в собственият им дом и беше права, сега вече виждам как всеки си има свой начин на живот и колкото и да е страшна самотата тя някак си се приспособи.Ние със сестра ми също я караме да излиза и да има повече соц.контакти, стараем се възможно най-често да се виждаме,чуваме се всеки ден по телефона, но истината е, че детето ми  я радва най- много.Може би при мъжете е по-сложно, защото на жената и е заложено да се грижи за някой, но мисля, че с вашата огромна подкрепа ще го преодолее.

П.П. Може да направим някаква среща или да създадем начин да контактуват самотните ни родители или поне да споделят своите радости и болки с хора близки до съдбата им.

ira_d ,моите съболезнования!Съжалявам,че в този период от живота ит,когато новия живот расте в теб,трябва да преживееш тази ужасна загуба!Имам една леля,която казва,че Господ прибира при себе си първо добрите!А майка ти е била съвсем млада!
Не знам как мъжете преживяват загубата на съпругите си,но моя дядо живя още близо 10 години след като баба ми почина.Стигна до 84г. ако не се лъжа!А беше все болен уж,едно яйце не можеше сам да си приготви - все с това го взимаха на подбив.Но и приятелка в последствие казваха,че си имал.
Дано баща ти да намери сили да живее заради вас - децата му и внуците си!Дано по-скоро и лесно да приеме мисъла,че живота трябва да продължи!
Вие трябва да сте му опората сега!
Моля се да намерите утеха в скръбта си Бог да ви пази!

        Съжалявам за загубата ви.
        Баща ми почина преди 2 години на 60г. Мама много тежко го изживя. Децата ми се родиха в деня, в който той почина и добре, че бяха грижите по тях та дните на майка ми бяха ангажирани и все още са.
        Свекърва ми почина точно 1 месец преди баща ми. Свекър ми страшно много я обичаше. Преди няколко месеца започна да се среща с една жена, но всичко скоро приключи. Той е пенсионер и започна работа само да не е по цял ден в къщи сам.
        И баща ти ще се успокои, но трябва да мине време. И през това време не го оставяйте сам. Нека да ходи на работа и вечер да е с вас, за да е ангажиран и да не се чувства самотен.

   Момичета,благодаря ви!Извинявайте,че чак сега отговарям,не знаех какво да напиша
А и току-що написах нещо и малката го изтри и сега не знам как да подредя мислите си.
Съжалявам,че толкова от вас отговориха,че толкова от вас живеят с мъка.
Татко е...добре...уж.На приливи и отливи като всички ни-понякога е непоносимо тежко,понякога си мислим,че ще се справим.Това,с което повечето от нас според мен трябва да се справят,е чувството за вина-вината,че не можем да направим повече,че не можем да потушим мъката на хората,които обичаме.Аз ще съм тук само до 18 май,не знам после...но трябва да си простя някакси.
Черно лале,щеше да е хубаво да има някакъв такъв клуб.Най-добре те разбира човек,минал през същото.Човек,намерил сили някакси,някога,смисъл в нещо.
Прегръщам ви

Първо искам да изкажа моите съболезнования 

Искам обаче да кажа и, че всички рано или късно минават през този момент...неизбежен е.Създаваш семейство...и идва момент в който оставаш сам / или оставяш половинката си сам.
Щом живота все още продължава...явно се превъзмогва....или поне човек се утешава.
Моята баба е загубила двама съпрузи с които е живяла дълго време....но както са казали и другите тук...живееш с мисълта за бъдещето.За това, че имаш деца...живот и здраве внуци...па ако рече Господ и правнуци....и трябва да се радваме на живота тук и сега.
А обичта остава в сърцата ни......и спомена остава завинаги.

Моите съболезнования, майка ми все още трудно приемазагубата на баща ми преди 1 година. Той също почина внезапно и стъписа всички ни..Когато се случи, не спирах да говоря с нея , за живота който и предстои, и колко много хубави неща ще се случат покрай нас - сватби, внуци .... не спираме да сме с нея постоянно, и по тел всеки ден се чуваме, сега правим и ремнот на къщата й за да започне отново в нова обстановка и да си стъпи на краката .... грижи и внимание, и повече разговори за това...

Мама на фъстъче, много добре и точно казано..

Aз бях голяма,когато починаха първо дядо ми,после и баба ми.И на мен ми беше мъчно,но много по-мъчно ми беше да гледам майка ми,която не беше на себе си месеци наред.Обстановката беше дълго време тягостна,където и да отида,всички бяха мрачни и на всеки разговор плачеха.Да,нормално е,но това продължи много,много време.Майка ми едвам се съвзе в последствие.Ние с брат ми,който беше малък бяхме на грижите на баща ми и той се опитваше да компенсира.Сега знам какво е да загубиш родител,баща ми почина преди няколко години.Никога няма да спре да ми е мъчно,когато съм сама и си мисля за него си поплаквам.Но в никакъв случай не допуснах да се отрази това на детето ми.Децата имат нужда от това та виждат и усещат сигурност,независимо какви са обстоятелствата.Искам да кажа това на ира-не допускай детето ти да вижда твоята депресия,сега си майка и това е твоя живот.

Написали сте хубави и верни неща.  Защо само толкова хора живеят в мъка???Гледам да съм с татко винаги,когато си е вкъщи.Излизаме заедно,говорим си вечер.Но опитвам вече и да го оставям сам за малко,една вечер излязох и смятам така...защото ние на 18 май си тръгваме/за Англия,там живеем,а аз съм бременна и ще съм в 7-я тогава/.
Но исках да споделя нещо,което ми даде сили и се надявам да даде  светлина и на някой от вас:мама беше много скромен човек.Обичаше красивите неща,но ще се отнася до украшенийца за вкъщи,покривки,часовници,пеперуди.Никога не е ламтяла за пари,напротив.Стигаше й да да има хляб на масата.Не се впечатляваше от коли и апартаменти,от скъпи дрехи и бижута.Ама изобщо.Нейна приятелка я сънувала вчера:било слънчево и красиво и мама казала,че е на много хубаво място.че е щастлива и че не трябва да плачем.И казала да вземем всичко от живота.Което ми направи впечатление.Не че е имала предвид горното-просто е искала да каже да се радваме,да не се лишаваме...поне аз така го разбрах.И това ми даде толкова утеха!ДАно я вярно!
Близки приятели на брат ми и снаха ми имат малко момиченце,но майката е в болница,в кома.Няма да обяснявам причини,само исках да ви кажа:не знаем до кога ще сме тук,Бенито е права,че трябва да дадем всичко на децата си.САмо ако можех да накарам татко да види това!Въпреки че той не се е предал,за него е страшно.
Дъщеря ми става на 2 през май.Да сме живи и здрави,искам да й направя най-хубавия рожден ден-с деца,много гости и украси.И знам,че мама би била щастлива.