онази страшна самота

        Съжалявам за загубата ви.
        Баща ми почина преди 2 години на 60г. Мама много тежко го изживя. Децата ми се родиха в деня, в който той почина и добре, че бяха грижите по тях та дните на майка ми бяха ангажирани и все още са.
        Свекърва ми почина точно 1 месец преди баща ми. Свекър ми страшно много я обичаше. Преди няколко месеца започна да се среща с една жена, но всичко скоро приключи. Той е пенсионер и започна работа само да не е по цял ден в къщи сам.
        И баща ти ще се успокои, но трябва да мине време. И през това време не го оставяйте сам. Нека да ходи на работа и вечер да е с вас, за да е ангажиран и да не се чувства самотен.

   Момичета,благодаря ви!Извинявайте,че чак сега отговарям,не знаех какво да напиша
А и току-що написах нещо и малката го изтри и сега не знам как да подредя мислите си.
Съжалявам,че толкова от вас отговориха,че толкова от вас живеят с мъка.
Татко е...добре...уж.На приливи и отливи като всички ни-понякога е непоносимо тежко,понякога си мислим,че ще се справим.Това,с което повечето от нас според мен трябва да се справят,е чувството за вина-вината,че не можем да направим повече,че не можем да потушим мъката на хората,които обичаме.Аз ще съм тук само до 18 май,не знам после...но трябва да си простя някакси.
Черно лале,щеше да е хубаво да има някакъв такъв клуб.Най-добре те разбира човек,минал през същото.Човек,намерил сили някакси,някога,смисъл в нещо.
Прегръщам ви

Първо искам да изкажа моите съболезнования 

Искам обаче да кажа и, че всички рано или късно минават през този момент...неизбежен е.Създаваш семейство...и идва момент в който оставаш сам / или оставяш половинката си сам.
Щом живота все още продължава...явно се превъзмогва....или поне човек се утешава.
Моята баба е загубила двама съпрузи с които е живяла дълго време....но както са казали и другите тук...живееш с мисълта за бъдещето.За това, че имаш деца...живот и здраве внуци...па ако рече Господ и правнуци....и трябва да се радваме на живота тук и сега.
А обичта остава в сърцата ни......и спомена остава завинаги.

Моите съболезнования, майка ми все още трудно приемазагубата на баща ми преди 1 година. Той също почина внезапно и стъписа всички ни..Когато се случи, не спирах да говоря с нея , за живота който и предстои, и колко много хубави неща ще се случат покрай нас - сватби, внуци .... не спираме да сме с нея постоянно, и по тел всеки ден се чуваме, сега правим и ремнот на къщата й за да започне отново в нова обстановка и да си стъпи на краката .... грижи и внимание, и повече разговори за това...

Мама на фъстъче, много добре и точно казано..

Aз бях голяма,когато починаха първо дядо ми,после и баба ми.И на мен ми беше мъчно,но много по-мъчно ми беше да гледам майка ми,която не беше на себе си месеци наред.Обстановката беше дълго време тягостна,където и да отида,всички бяха мрачни и на всеки разговор плачеха.Да,нормално е,но това продължи много,много време.Майка ми едвам се съвзе в последствие.Ние с брат ми,който беше малък бяхме на грижите на баща ми и той се опитваше да компенсира.Сега знам какво е да загубиш родител,баща ми почина преди няколко години.Никога няма да спре да ми е мъчно,когато съм сама и си мисля за него си поплаквам.Но в никакъв случай не допуснах да се отрази това на детето ми.Децата имат нужда от това та виждат и усещат сигурност,независимо какви са обстоятелствата.Искам да кажа това на ира-не допускай детето ти да вижда твоята депресия,сега си майка и това е твоя живот.

Написали сте хубави и верни неща.  Защо само толкова хора живеят в мъка???Гледам да съм с татко винаги,когато си е вкъщи.Излизаме заедно,говорим си вечер.Но опитвам вече и да го оставям сам за малко,една вечер излязох и смятам така...защото ние на 18 май си тръгваме/за Англия,там живеем,а аз съм бременна и ще съм в 7-я тогава/.
Но исках да споделя нещо,което ми даде сили и се надявам да даде  светлина и на някой от вас:мама беше много скромен човек.Обичаше красивите неща,но ще се отнася до украшенийца за вкъщи,покривки,часовници,пеперуди.Никога не е ламтяла за пари,напротив.Стигаше й да да има хляб на масата.Не се впечатляваше от коли и апартаменти,от скъпи дрехи и бижута.Ама изобщо.Нейна приятелка я сънувала вчера:било слънчево и красиво и мама казала,че е на много хубаво място.че е щастлива и че не трябва да плачем.И казала да вземем всичко от живота.Което ми направи впечатление.Не че е имала предвид горното-просто е искала да каже да се радваме,да не се лишаваме...поне аз така го разбрах.И това ми даде толкова утеха!ДАно я вярно!
Близки приятели на брат ми и снаха ми имат малко момиченце,но майката е в болница,в кома.Няма да обяснявам причини,само исках да ви кажа:не знаем до кога ще сме тук,Бенито е права,че трябва да дадем всичко на децата си.САмо ако можех да накарам татко да види това!Въпреки че той не се е предал,за него е страшно.
Дъщеря ми става на 2 през май.Да сме живи и здрави,искам да й направя най-хубавия рожден ден-с деца,много гости и украси.И знам,че мама би била щастлива.