не съм разведена, но съм "излъгана"
та аз повече няма да мога да повярвам така както преди на някого
но си е до човек - им доврчиви същества дето винаги намират причина да продължават да вярват
има такива като мен дето после продължават сякаш нищо не е било, но просто доверието го няма - не че подозирам нонстоп...просто не вярвам
има такива дето пък са вечно неспокойни и губят мир и спокойствие поради вечните подозрения и недоверие
та аз повече няма да мога да повярвам така както преди на някого
но си е до човек - им доврчиви същества дето винаги намират причина да продължават да вярват
има такива като мен дето после продължават сякаш нищо не е било, но просто доверието го няма - не че подозирам нонстоп...просто не вярвам
има такива дето пък са вечно неспокойни и губят мир и спокойствие поради вечните подозрения и недоверие
Да ме е страх - от какво точно? - че ще ми направи бебе и ще избяг а- ами то се оказа не чак толкова лошо, да не переш мъжки чорапи. А детето е богатство. Да се доверя - ами - никога не ме е страх - губя и продължавам да губя хора около себе си, на които съм се доверявала, ами да - наивно е - ужасно ужасно е наивно, но предпочитам да съм наивна, отколкото обезверена. Айде стига толкова, есе няма да ти пиша по темата - кой колко го е страх. Но страх - не - дъното съм го ударила , видяла съм го - не е болка за умирачка, само синът ми да е здрав, да не обикаляме по болници. Другото се преживява. 
