Вярвате ли в съдбата ? Смятате ли,че всичко ни е предначертано и на който каквото му е писано или обратното- животът се развива изцяло от нашите решения и действия ? Ако е имало такава тема, моля да ме извините 
- Публикувана: 6 апр. 2008, 18:56 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2008, 16:50 ч.
Вярвате ли в съдбата ?
Аз оправлявам съдбата си!
Оставям 'Я' да си мисли,че тя оправлява мен....но,не е така!
Живота ми е такъв какъвто аз си го направя!
Оставям 'Я' да си мисли,че тя оправлява мен....но,не е така!
Живота ми е такъв какъвто аз си го направя!
По темата да вярвам в съдбата.
Всеки има предначертан път, който трябва да извърви. Но изборът ни от къде ще тръгнем и от къде ще минем си е само наш. Не тя определя, а ние. Вярата в съдбата е за слабите.
Вярата в съдбата е за слабите.
Нееее, това не го вярвам
няма начин просто 
Или всъщност
не е изключено .. за хора, лепнали се за човек вярващ в обратното.. 
Не. Животът ми е такъв, какъвто аз съм си го направила.
Съдбата е онази гад, която се появява изненадващо, когато си мислим, че всичко сме наредили и ни се изсмява в лицето.
Съдбата е онази вълшебница, която се появява изненадващо и ни извежда на прав път, докато сме заровили нос в канавката, ринем, ринем и се закопаваме.
През другото време Съдбата е във ваканция на Карибите и си пие дайкирито!
Съдбата е онази вълшебница, която се появява изненадващо и ни извежда на прав път, докато сме заровили нос в канавката, ринем, ринем и се закопаваме.
През другото време Съдбата е във ваканция на Карибите и си пие дайкирито!
Аз оправлявам съдбата си!
Оставям 'Я' да си мисли,че тя оправлява мен....но,не е така!
Живота ми е такъв какъвто аз си го направя!
Оставям 'Я' да си мисли,че тя оправлява мен....но,не е така!
Живота ми е такъв какъвто аз си го направя!
По темата да вярвам в съдбата.
не, не вярвам
има неща, които са предопределени (като например това, че ако ти се отдава много математиката например вероятността да станеш голям художник е минимална) но за всяко нещо си носим отговорност ние.
тези, които вярват в съдбата искат да избягат от отгворността за постъпките си
има неща, които са предопределени (като например това, че ако ти се отдава много математиката например вероятността да станеш голям художник е минимална) но за всяко нещо си носим отговорност ние.
тези, които вярват в съдбата искат да избягат от отгворността за постъпките си
В "Терминатор 2", майката Конър издълба на една маса, че нямало съдба... или демек можем да променим всичко.., а накрая роботите пак ни превзеха.., и пак имаше съпротива!
"ДЖЕЙН", ако има съдба... еееееех!
"ДЖЕЙН", ако има съдба... еееееех!
Който вярва в Съдбата,моля да гледа филма 'Тайната' за да разбере,че такава няма!
Всичко е в главите ни!Мда....
Дано не съм пропуснала някоя запетая!
Единственото нещо, в което може би съм убедена (не бих използвала глагола "вярвам") е, че вярата притъпява усещането за реалност и създава погрешен комфорт. Не говоря само за вярата в съдбата. Понякога е по-лесно просто да вярваш, защото има готови отговори.
А какво точно всъщност е съдба и кой си е направил труда да подреди по една съдба за неизброимия живял до ден днешен човешки род?
А какво точно всъщност е съдба и кой си е направил труда да подреди по една съдба за неизброимия живял до ден днешен човешки род?
"ДЖЕЙН", ако има съдба... еееееех!
Боже, колко недосегаеми за съдбата хора! Светът, явно, скоро ще поеме по Правилния път, защото личните ви пътеки вече са избрани.
Сигурна съм, че има някакъв "ред" при подреждането на фактите и обстоятелствата. Знам, че нашият избор също има решаващо значение, но знам също, че човек със собствената си воля не може да влияе на някои от тях.
Сигурна съм, че има някакъв "ред" при подреждането на фактите и обстоятелствата. Знам, че нашият избор също има решаващо значение, но знам също, че човек със собствената си воля не може да влияе на някои от тях.
Боже, колко недосегаеми за съдбата хора! Светът, явно, скоро ще поеме по Правилния път, защото личните ви пътеки вече са избрани.
Сигурна съм, че има някакъв "ред" при подреждането на фактите и обстоятелствата. Знам, че нашият избор също има решаващо значение, но знам също, че човек със собствената си воля не може да влияе на някои от тях.
Сигурна съм, че има някакъв "ред" при подреждането на фактите и обстоятелствата. Знам, че нашият избор също има решаващо значение, но знам също, че човек със собствената си воля не може да влияе на някои от тях.
Този живот, който живея в момента, се случи след един, хм, да го наречем провал. ГОдини по-късно благодаря на Бог, че съм се "провалила". Някои се сещат за какво иде реч, то аз не съм го и крила, де.
Съдбата е това,което сам си направиш.
Не съдбата, а силата на нашата мисъл ръководи живота ни.
Не съдбата, а силата на нашата мисъл ръководи живота ни.
Да, бе, и аз така мисля, но като пообиколиш подфорум "Родители преживели загуба", "Проблемно забременяване..." и "Деца с увреждания и хронични заболявания", някак, възникват въпроси...
Често човек, бидейки "щастлив", декларира самостоятелност при достигането на такова състояние; дойде ли, обаче, житейската драма - изведнъж Съдбата се изправя в целия си ръст, за да поеме цялата отговорност за злощастните събития...
Така е. Човещинка. Иначе как ще се гледаме в огледалото?
Когато всичко следва своя нормален ход не се замисляме над това дали такава ни е съдбата.
Обаче кривата на живота не е възходяща права. Обратът отключва много въпроси, които имат някакви отговори, но недостатъчни и неизчерпателни. И когато отговорът не е еднозначен, съдбата е отговорът.
Обаче кривата на живота не е възходяща права. Обратът отключва много въпроси, които имат някакви отговори, но недостатъчни и неизчерпателни. И когато отговорът не е еднозначен, съдбата е отговорът.
Ако бяхте ми задали този въпрос преди години, щях да отговоря - вярвам!
Сега смятам, че този който вярва в съдбата, си търси оправдание.
Вярвам в себе си!
Сега смятам, че този който вярва в съдбата, си търси оправдание.
Вярвам в себе си!
Вярвай, вярвай, не казваме да не вярваш, ама си плюй и в пазвата да не те стигне и вяра в съдбата....
Ако бяхте ми задали този въпрос преди години, щях да отговоря - вярвам!
Сега смятам, че този който вярва в съдбата, си търси оправдание.
Вярвам в себе си!
Сега смятам, че този който вярва в съдбата, си търси оправдание.
Вярвам в себе си!
Вярвай, вярвай, не казваме да не вярваш, ама си плюй и в пазвата да не те стигне и вяра в съдбата....
Е, нали за това писах, че вече ми е минало през главата и съм го преодоляла!
Има неща, които не зависят от човека - факт! Но разликата, между невярващия и вярващия в съдбата е тази, че първият веднага търси начин да излезе от затруднението, а вярващия започва да се оплаква, самосъжалява и да псува съдбата! Това си е моето мнение!
Вярвам,че пътя,по който вървим е предначертан,но от САМИТЕ НАС!
Съдбата-това са нещата,които са се случили и предстоят да се случат.Човек винаги има избор и избора,които прави определя неговата съдба.Т.е. това,което много хора наричат "съдба" са последствията от нашите действия в миналото...
В този ред на мисли...ДА,вярвам в съдбата и НЕ,не вярвам в нея...
Съдбата-това са нещата,които са се случили и предстоят да се случат.Човек винаги има избор и избора,които прави определя неговата съдба.Т.е. това,което много хора наричат "съдба" са последствията от нашите действия в миналото...
В този ред на мисли...ДА,вярвам в съдбата и НЕ,не вярвам в нея...
Съдбата е това,което сам си направиш.
Не съдбата, а силата на нашата мисъл ръководи живота ни.
Не съдбата, а силата на нашата мисъл ръководи живота ни.
Нямаше да отговарям, затворих и пак отворих темата. На всички които смятат , че сами ръководят живота и съдбата си, искам да кажа че ако беше действително така, и всеки имаше власт над събитията в живота си - в никое смейство нямаше да има болка. А за съжаление я има във всяко, по един или друг начин. Можем да променяме само и единствено изключително елементарни неща, като например да се ядосваме ли за нещо или да не се. всичко друго не е в нашата власт и сила . Това че някой си мисли че сам чертае съдбата си, е заблуда в която му е по-удобно да живее. Така слабият се чувства силен. Реалистът знае, че когато на някого се случи нещо лошо, неможеш да идеш да му кажеш, че живота е такъв какъвто си го направиш.
Я прочети пак последното изречение на Бо.
Има неща, които не зависят от човека - факт! Но разликата, между невярващия и вярващия в съдбата е тази, че първият веднага търси начин да излезе от затруднението, а вярващия започва да се оплаква, самосъжалява и да псува съдбата! Това си е моето мнение!
Бо, поздравления.
Има неща, които не зависят от човека - факт! Но разликата, между невярващия и вярващия в съдбата е тази, че първият веднага търси начин да излезе от затруднението, а вярващия започва да се оплаква, самосъжалява и да псува съдбата! Това си е моето мнение!
Бо, поздравления.
Хората които вярват в съдбата не са само тези които си търсят оправдание за несполуките в живота. Има го и обратния момент - много успели хора вярат ,че това им е било съдба и са доволни. Поне аз познавам такива
Рядко съдбата е потупвана по рамото. Обикновенно думите: "Ех, съдба!" или пък "Съдба, какво да се прави
!" ; "Съдба, защо си тъй жестока..." звучат пораженчески и примиренчески. Може и да има хора, които не желаят да приемат факта, че сами управляват живота си и са доволни от него. Но едва ли казват, че това е тяхната съдба. Изхождам от моите наблюдения. Обикновено такива хора наричат това - късмет, орисия, дар от бога...
Вярвам в Бог и свободната воля на човека...
Бих допълнила и силна воля на човека!!!
Вярвам в свободната воля. Ако всичко е предначертано нямаше да си правим труда да се развиваме. .
Не бъркам "съдба" с "живот" - болести , смърт и болка са част от живота на всеки човек, не са съдба. Съдба е пътят , който изминаваме, докато сме тук. Затова съдбата ми е в моите ръце и имам избор каква да бъде.
Ако питаш дали мисля , че е съдба да умра в катастрофа или да ме застрелят - за мен това не е съдба, а низ от мои решения , които са ме довели до този край. Знам как звучи, но така го усещам аз. По-скоро вярвам в поредица от случайности, като игра на тото- правя разни избори и не знам накъде ще ме отведат, обаче аз ги правя.
Не бъркам "съдба" с "живот" - болести , смърт и болка са част от живота на всеки човек, не са съдба. Съдба е пътят , който изминаваме, докато сме тук. Затова съдбата ми е в моите ръце и имам избор каква да бъде.
Ако питаш дали мисля , че е съдба да умра в катастрофа или да ме застрелят - за мен това не е съдба, а низ от мои решения , които са ме довели до този край. Знам как звучи, но така го усещам аз. По-скоро вярвам в поредица от случайности, като игра на тото- правя разни избори и не знам накъде ще ме отведат, обаче аз ги правя.
Да вярвам в съдбата , както вярвам , че живота е това което ни се случва докато правим планове. Че кое сме си избрали ние : къде да са родим ли ?, в кое семейство?, кои хора да срещнем?. Може и да ни се дава някакъв избор ама не кой знае какъв, мисля аз поне де.Големи планове си правим всички ама това е една илюзия.
Наскоро ми се случи нещо, което ме накара да повярвам. Има съдба, има и избор, има и Бог. Всеки от нас сам чертае пътя си и се опитва да върви по него. Но я ми кажете, ако нямаше съдба и разни предопределени неща - нямаше ли всички да живеем живота, който искаме, да се безкрайно шастливи и да правим всичко, което си пожелаем?...Ако няма съдба и Бог - тогава кой ръкови живота по земята? И ако ми позволите бих цитирала следното:
"за да ръководиш, е необходимо все пак да разполагаш с точен план за известен, що-годе продължителен срок от време. Затова позволете да ви запитам: как може човекът да ръководи нещо, щом не само е лишен от възможността да си предначертае план, та макар и за смехотворно кратък срок — да речем, за около хиляда години, но не може да бъде сигурен дори в собствения си утрешен ден? представете си, че вие например започнете да ръководите, да се разпореждате и с други хора, и със себе си и, как да кажа, тъкмо ви се услади, и хоп — изведнъж… хм… хм… саркома на белия дроб… — При тези думи чужденецът сладко се усмихна, като че ли мисълта за саркома на белия дроб му достави удоволствие — да, саркома… — примижал като котарак, повтори той звучната дума — и тогава — край на вашето ръководене! Вече не ви интересува ничия съдба освен собствената. Роднините почват да ви лъжат. Вие усещате, че става нещо лошо и хуквате по учени доктори, после по шарлатани, случва се дори и по врачки. Сам разбирате, че както първото и второто, така и третото е съвсем безсмислено. Всичко завършва трагично." Това е цитат от "Майстора и Маргарита"
"за да ръководиш, е необходимо все пак да разполагаш с точен план за известен, що-годе продължителен срок от време. Затова позволете да ви запитам: как може човекът да ръководи нещо, щом не само е лишен от възможността да си предначертае план, та макар и за смехотворно кратък срок — да речем, за около хиляда години, но не може да бъде сигурен дори в собствения си утрешен ден? представете си, че вие например започнете да ръководите, да се разпореждате и с други хора, и със себе си и, как да кажа, тъкмо ви се услади, и хоп — изведнъж… хм… хм… саркома на белия дроб… — При тези думи чужденецът сладко се усмихна, като че ли мисълта за саркома на белия дроб му достави удоволствие — да, саркома… — примижал като котарак, повтори той звучната дума — и тогава — край на вашето ръководене! Вече не ви интересува ничия съдба освен собствената. Роднините почват да ви лъжат. Вие усещате, че става нещо лошо и хуквате по учени доктори, после по шарлатани, случва се дори и по врачки. Сам разбирате, че както първото и второто, така и третото е съвсем безсмислено. Всичко завършва трагично." Това е цитат от "Майстора и Маргарита"
Мен допускането, че съществува съдба по-скоро ме плаши, отколкото да ме успокоява. Повечето хора си мислят са съдбата като за джакпот - като си се родил ти се е паднало печелившето билетче, само трябва да улучиш тиража, който задължително в един момент идва. Но съдбата може да има и друга страна - билетчето да предвещава само болка и нещастие. Как би живял човек, ако съдбата му е да страда цял живот?
Затова се надявам на смесицата от самостоятелни решения и случайности. Случайностите не могат да се предвидят, случват се в някакви вариации на всички хора. Възможно е една случайност да обърне живота и да възнагради някакви усилия и самостоятелни решения, но може и да ги обезсмисли. Далеч съм от мисълта, че изцяло контролирам живота си. Не зная какво ме чака зад ъгъла на всяко мое решение или крачка на улицата - може да е нещо хубаво, може и да не е.
Затова се надявам на смесицата от самостоятелни решения и случайности. Случайностите не могат да се предвидят, случват се в някакви вариации на всички хора. Възможно е една случайност да обърне живота и да възнагради някакви усилия и самостоятелни решения, но може и да ги обезсмисли. Далеч съм от мисълта, че изцяло контролирам живота си. Не зная какво ме чака зад ъгъла на всяко мое решение или крачка на улицата - може да е нещо хубаво, може и да не е.
Щом всичко е съдба и затова е предначертано, защо да се мОри човек да прави нещо? Ако му е писано, то ще му се случи и без да си мръдне пръста.
Че като си мърдаш пръста какво се променя, я дай рецептата и аз да пробвам и утре да се събудя афроамериканка. Има път който трябва да извървим, решения които да вземем. Ама мисля темата е много библейска за такъв форум.
Чак пък библейска... Това са въпроси, на които хората се опитват да си отговорят откакто се помнят и всеки сам за себе си намира отговор. Част от отговора са всички културни наслоявания с всяко следващо поколение. Просто в момента ние сме на границата. От едната ни страна е източното влияние в предначертаността на живота и силата на съдбата, а от другата страна е индивидуализмът, който казва, че човек сам си кове съдбата. Така че става върос за философски въпрос, а не за чисто библейски.
От едната ни страна е източното влияние в предначертаността на живота и силата на съдбата, а от другата страна е индивидуализмът, който казва, че човек сам си кове съдбата. Така че става върос за философски въпрос, а не за чисто библейски.
Да , аз малко крайно се изразявам , права си. Защото съм намерила отговорите за себе си.....
вярвам в съдбата, но явно тя не вярва в мен....
напоследък само разочарования...
напоследък само разочарования...
Повярвай в себе си
Добре, но съдбата като съдържание озключва случайността, защото по своята същност тя е предрачертана.
Ако разглеждаш "случайността" буквално, може би да.
За да научиш урок Х от този живот имаш няколко възможности. В зависимост от това коя възможност ще избереш, срещаш и човек У, с когото трябва да изживееш ситуацията. В този смисъл случаен е изборът на случайност.
Вярвам в съдбата, но понякога си мисля, че и ние донякъде чертаем съдбата си.
абсолютно
Вярвам в съдбата, но вярвам и в избора. Съдбата те поставя в различни ситуации, но обикновено имаш избор, как да продължиш. Като гледам живота си назад, вярвам още повече в съдбата. Засега съм доволна, надявам се да продължава така.
За мен е съдба зачеването на детето ми (но избора дали да го задържим или не беше наш)
Съдба е това че намерих (или се намерихме ) с мъжа ми
Съдба е че имаме наше жилище след много перипетии
За мен е съдба зачеването на детето ми (но избора дали да го задържим или не беше наш
)Съдба е това че намерих (или се намерихме ) с мъжа ми
Съдба е че имаме наше жилище след много перипетии
Вярвам в Бог и свободната воля на човека...
Препоръчани теми