Вярвате ли в съдбата ?

Наскоро ми се случи нещо, което ме накара да повярвам. Има съдба, има и избор, има и Бог. Всеки от нас сам чертае пътя си и се опитва да върви по него. Но я ми кажете, ако нямаше съдба и разни предопределени неща - нямаше ли всички да живеем живота, който искаме, да се безкрайно шастливи и да правим всичко, което си пожелаем?...Ако няма съдба и Бог - тогава кой ръкови живота по земята? И ако ми позволите бих цитирала следното:
 "за да ръководиш, е необходимо все пак да разполагаш с точен план за известен, що-годе продължителен срок от време. Затова позволете да ви запитам: как може човекът да ръководи нещо, щом не само е лишен от възможността да си предначертае план, та макар и за смехотворно кратък срок — да речем, за около хиляда години, но не може да бъде сигурен дори в собствения си утрешен ден? представете си, че вие например започнете да ръководите, да се разпореждате и с други хора, и със себе си и, как да кажа, тъкмо ви се услади, и хоп — изведнъж… хм… хм… саркома на белия дроб… — При тези думи чужденецът сладко се усмихна, като че ли мисълта за саркома на белия дроб му достави удоволствие — да, саркома… — примижал като котарак, повтори той звучната дума — и тогава — край на вашето ръководене! Вече не ви интересува ничия съдба освен собствената. Роднините почват да ви лъжат. Вие усещате, че става нещо лошо и хуквате по учени доктори, после по шарлатани, случва се дори и по врачки. Сам разбирате, че както първото и второто, така и третото е съвсем безсмислено. Всичко завършва трагично." Това е цитат от "Майстора и Маргарита"

да,вярвам

Мен допускането, че съществува съдба по-скоро ме плаши, отколкото да ме успокоява. Повечето хора си мислят са съдбата като за джакпот - като си се родил ти се е паднало печелившето билетче, само трябва да улучиш тиража, който задължително в един момент идва. Но съдбата може да има и друга страна - билетчето да предвещава само болка и нещастие. Как би живял човек, ако съдбата му е да страда цял живот?
Затова се надявам на смесицата от самостоятелни решения и случайности. Случайностите не могат да се предвидят, случват се в някакви вариации на всички хора. Възможно е една случайност да обърне живота и да възнагради някакви усилия и самостоятелни решения, но може и да ги обезсмисли. Далеч съм от мисълта, че изцяло контролирам живота си. Не зная какво ме чака зад ъгъла на всяко мое решение или крачка на улицата - може да е нещо хубаво, може и да не е.

Човек не може да контролира всичко в живота си. Това, което не може е именно съдбата.

Щом всичко е съдба и затова е предначертано, защо да се мОри човек да прави нещо? Ако му е писано, то ще му се случи и без да си мръдне пръста.

Че като си мърдаш пръста какво се променя, я дай рецептата и аз да пробвам и утре да се събудя афроамериканка. Има път  който трябва да извървим, решения които да вземем. Ама мисля темата е много библейска за такъв форум.

Чак пък библейска... Това са въпроси, на които хората се опитват да си отговорят откакто се помнят и всеки сам за себе си намира отговор. Част от отговора са всички културни наслоявания с всяко следващо поколение. Просто в момента ние сме на границата. От едната ни страна е източното влияние в предначертаността на живота и силата на съдбата, а от другата страна е индивидуализмът, който казва, че човек сам си кове съдбата. Така че става върос за философски въпрос, а не за чисто библейски.

Да , аз малко крайно се изразявам , права си. Защото съм намерила отговорите за себе си.....

вярвам в съдбата, но явно тя не вярва в мен....
напоследък само разочарования...

Повярвай в себе си 

Да, вярвам. Запознанството ми с мъжа ми е един вид доказателство за мен, че случайността е закономерна. Вярвам също, че човек има право на избор, но по-скоро по отношение на малките пътеки, а не на големия път, ако мога така да се изразя.

Вярвам в съдбата, но понякога си мисля, че и ние донякъде чертаем съдбата си.

Добре, но съдбата като съдържание озключва случайността, защото по своята същност тя е предрачертана.

Ако разглеждаш "случайността" буквално, може би да.
За да научиш урок Х от този живот имаш няколко възможности. В зависимост от това коя възможност ще избереш, срещаш и човек У, с когото трябва да изживееш ситуацията. В този смисъл случаен е изборът на случайност.