Според мен подготовката на кандидат осиновителите е крайно недостатъчна. Също така нивото на осъзнаване на проблемите свързани с "загубата" на собствено дете и дългия период на "егоистичен" (не се сърдете така си го наричам ) живот, в който приоритет са единствено и само желанията на двойката, предполагат наличието на доста капанчета и възможни усложнения за съвместния живот с мъника.
Та след толкова дълго и объркано встъпление просто исках да ви кажа, че ми се иска да започнем да се срещаме редовно. На едно и също място. По едно и също време.
Каня всички осиновители, които биха искали да споделят собствения си опит, както и всички кандидат осиновители, които имат въпроси пък и да нямат пак могат да научат нещо:)
Съгласен съм, че при липсата на професионалисти, като психолози и хора минали по този път най - вероятно ще бъде само една бърборилня, но въпреки всичко вярвам, че би била полезна. За нас, че ще се запознаем с други семейства с осиновени деца в района. За Боби, че се запознае с други осиновени деца в района. За Боби, че рано или късно ще разбере, че не е "бяла лястовица" и няма причина да се притеснява като го сочат с пръст. За всички кандидат осиновители, които се престрашат да излезнат "на светло" каквато и е първата стъпка за преборване с болката от загубата чувайки нашите проблеми и неволи:)
Така, че ако имате предложение къде бихме могли да се съберем ще се радвам да чуя вашето мнение. Хубаво е да могат да играят и деца от различни възрасти.
Тъй като се надявам това да е регулярна среща бих помолил някой модератор да бодне темата. Благодаря