какво да кажа сега?

Birdy, мерси. Просто аз този цирк съм го играла и знам как стоят нещата откъм детето. Сега ми е по-лесно с моето собствено дете на разведени. Не казвам, че не правя греши - правя, не казвам, че тя не страда, страда, но знам, че аз и тя нямаме общо, че желанията, нуждите и връзката ни с БНД не е една и съща.

Що се отнася до Иво - не се заблуждавай, че може да му осигурите идеален вариант, в който той да не страда. Това не само че е невъзможно, но е и вредно. Нормално е детето да мине през страдание поради това, че сте разведени. Нормално е обаче и да се научи да живее с това, а не да му предлагаш 'патерица'.
Сещам се за страхотен пример с Рей Чарлз /любим мой певец/. Той ослепява някъде на 5-6 години. Майка му, която също е била един родител, изобщо не се впечатлява от този факт. Отглежда го като напълно нормално дете. Съседите й са били възмутени от факта, че го кара да цепи дърва, да върши най-различна работа - като нормално дете. Било ли му е трудно - със сигурност да, но четейки автобиографията му ще видите, че слепотата не му е попречила на нищо в живота. Приел я е, живял е с нея и не се е оплаквал.
Същото е с децата на разведени - едни могат в това да намерят оправдание за всичките си несполуки в живота, други да се мотивират за нещо, а за трети е просто факт.

Isa, точно това се опитвам да направя, винаги и във всичко се държа както и преди - задължения, ангажименти - няма "олабване", понеже няма тати у нас.
Мен по-скоро това ме притеснява - че се старая нещата да не са по-особени, а те  на практика са.

Burdy, мила, много ми стана мъчно Хм, не знам какво да мисля и аз понякога. Случвало ми се е малкия да ми казва, че иска да се сдобрим с татко му, аз съм му обяснявала, че ние сме се сдобрили, но не можем да живеем заедно, защото не искаме да се караме. Случва ми се също така като говорим с баща му по телефона, той да стои до мен и да слуша. А после ми е казвал: "Не се карате, нали?" "Не", казвам му, "понякога се случва да говорим по-различно от обикновено, защото трябва да се разберем за нещо." И, понеже се чуваме с БНД мин.2 пъти на ден - сутрин и вечер - всеки път казвам на малкия, че татко му се обажда, че се интересува как е той, двамата си говорят, въобще нещата са доста цивилизовани. Аз самата се държа любезно с БНД, гледам да не влагам емоции. Но на вечери не го каня, той е настоявал, но смятам, че за момента така е най-добре за всички, не искам да създавам неоправдани очаквания у малкия, както и не искам да се натоварвам с присъствието му. На един по-късен етап, когато нещата се уталожат, може би да.

Говорим и за това как татко му ще го заведе на море, а аз на къмпинг и при сестра ми в Германия със самолет, въобще, планове кроя да не го оставям да се замисля много-много. Вкъщи същото - задължения, ангажименти, всичко си е постарому. А също така имахме един тъжен период, в който малкият примерно ме види, че съм начумерена и ми казва: "Усмихни се!" и ми носеше един бял лист, който бях закачила на хладилника с нарисувано човече с усмивка. Абе, гадно е, спор няма... Що сълзи съм изревала... И как съм се крила да не ме види...Ма като знам колко по-зле ще е, ако живеехме заедно с БНД, някак вътрешно се стягам, броя до 20 и се захващам да правя нещо.

А и си мисля, че правейки избора да останем сами с децата си, нещата винаги ще са различни. И с това е най-трудно да се свикне. Но за себе си поне знам, че ще ми бъде още по-трудно да живея с баща му и поради това съм настроила мисленето си в посока "Избирам по-малката злина."

Лили, благодаря ти. При нас нещата също са много мирни и цивилизовани, но явно това, че аз съм го преживяла съвсем не означава, че Иво го е преживял, както се заблуждавах доскоро.
Иначе за вечерите - не е често събитие и при нас, тази вечер конкретно го помолих да дойда, защото исках да връча на Иво един списък с правила - че напоследък малко куцаше послушанието - и исках да знае, че му го даваме двамата с баща му.

Birdy, в личната ми класация за читав БНД,твоя е под №1.

Оморфис, не само в твоята.

Ааа, Бърди, и ние имахме такъв списък, но баща му като го видя, каза, че е пълна глупост и че не искал да възпитава сина си като войник. Обясних му, че няма нищо лошо в това да има правила (като например да си оправя леглото, мие зъбите, прибира вечер играчките), защото те създават дисциплина и, ако Влади ги спазва, ще развие полезни навици в бъдеще и ще получи подарък. Ма не ме разбраха. За да има мир, махнах списъка и прилагам правилата на думи.

Но при мойто БНД си е характеропатия. Семейството му е възпитавало него и брат му по два коренно различни начина: брат му е бит до дупка, а той е оставен на свобода. Последствията са следните: брат му е развил различни страхови неврози, които някои хора биха приели за напълно в реда на нещата (да не го съкратят, да не го оберат и прочее), а БНД разви страх да поеме отговорност за живота си, алкохол, жени, аерофобия и прочее, да не изброявам... Аз се борих с това години наред, бях опора, давах свобода, но просто не се получи. Поне осъзнах, че каквото не можеш да промениш или трябва да го приемеш, или да се откажеш от него. Прецених, че след като промяната е немислима, цената, която трябва да платя, за да приема нещата е твърде висока и се отказах. Но виж снаха ми е друга бира и му е намерила цаката на девера- просто пропуска покрай ушите си, старае се страхотно в домакинството (след години натякване кое как се готви, глади и подрежда) и възпитанието на децата и нещата вървят.

Айде, изплаках си и аз и оспамих темата...Пък да не говорим, че по радио Мила досега звучеше погребалния марш...

Лиливид, не е мястото тук, ама може ли една снимчица в темата за снимки? 
Сега сериозно. Ицко днес отново отказа да говорим за баща му. Реших да не го притискам. Но друго ми каза - как някаква кака го викнала вън и го карала да танцува и му показала гърдите си.  Той реши, че трябва да го сподели с мен. Чудя се защо не ми е казал за това преди. 
Пък кое е най-правилното никой не знае. Мисля, че трябва да научим децата да говорят спокойно с нас и да си казват мнението без да се притесняват.

Лили, аз съм доволна от списъка. Има и календар, на който лепим усмихнати личица за деня, ако е спазил всичко. На края на седмицата едно усмихнато носи 20 стотинки, едно намръщено - минус 20  И може да си ги харчи за каквото си иска ("И за лавката???" - невярващо попита той  ).

Сега като сте сами, пробвай ако искаш.

Сиси, не го насилвай детето, когато реши ще каже. Важното е като каже да поговорите по въпроса защо и за какво му е мъчно. Аз в началото казвах на Иво - спокойно, няма за какво да ти е мъчно, ще се виждате с тати. Да, ама той не иска да чуе това, той иска да поговорим за мъката му, не да я "закопаваме" с успокоения.
Каква е тая история с каката?  Ти разпита ли го?


П.С. Айде, вдигнахте му акциите на БНД-то  Пратих го да чете да види, че не го плюя неоправдано 

Разпитах го. Избягал.
Бърди даваш ли твоето БНД малко назаем? 

Давам го, Сиси.
Пък довечера ако искаш и снимка ще ти покажа

А, Бърди снимки може.  Ама аз го искам да научи Ицко да кара колело. За друго ми не требе.
Колкото и да е добър БНД не може да ми се промени мнението за кръшкачите.

Сиси, аз пък помислих, че ще го пращаш да бие някой 
Не съм си и помислила, че ще поискаш някой със същия "дефект" като твоето ЕРД.

Той става ли за бой?  Я, я прати снимка.