МАЙчета 2005 (109)

Катка пак ме разсмя...
Феъри,много точно си го обяснила.И Нас често така запича на една дума или понякога казва просто "ъъъъ",докато си подреди изречението.
Ренка,пожелавам ти скоро да се успокоиш и да не бъдеш така критична към себе си .
Наско снощи беше супер кисел,не спря да реве за щяло и нещяло.Опитва си да си навива на ината,а като го попитам "Защо се държиш така?" ми отговаря или "Защото искам тати" или "Защото ми се спи".И много лъже това дете,ама едни си ги измисля,човек може да вкара в затвора.Пример:"И мама като ме удари така в коремчето и текна кръв,и много плаках,ама знаеш ли как болешелИ после тати дойде и я наби".Представете си колко истина имав разказа .
Хайде лек и ползотворен ден!  

ох просто не мога да спра да се смея
То на вас сигурно не ви е смешно, но.... как им хрумват...

Ренка, писали сме заедно! Виждаш ли, Насче е умно дете, и наистина мисълта му понякога сигурно тече по-бързо от скоростта, с която физически може да я изкаже.
Браво за приказката!

Ренка, сега като писа Мартеа, ми дойде на ума, че Детелина като тръгна на градина и се беше научила да говори с някакво такова хъкане и ъкане. След няколко разговора стана ясно, че говори, като едно детенце с което играе. Детенцето е с лек говорен дефект и моето папагалче я беше изкопирало. Поговорихме си и спря.
Мартеа, я покажи какво режете и лепите. Аз с Иво не мога да се справя да работи нещо, но на каката купихме тетрадка с бели листи и сега тя ще си прави разни колажи в нея. Изрязала си е една камара картинки и ще ги лепи.
Гита, и как не ви е срам да биете така детето. И Детелина на същата възраст се беше изказала на някаква площадка, а пък мене мама да знаете как ме бие. След срещнатите погледи на публиката не смеех повече да стъпя на нея площадка.
Да питам като вървите пеш с децата колко могат да извървят. Вчера ни се наложи да повървим и се оказа, че Ивчо много бързо се уморява и започва да хленчи и да иска да го носят. Не съм сигурна дали е от глезотия. По скоро ми изглеждаше наистина уморен. Мъжа ми се изказа, че можело да се дължи на проблеми със сърцето и ми вкара сега бръмбари в главата.

Феъри, и Пламен точно така запецва на някоя дума.
Гита, истински боен клуб у вас
Мартеа, браво на Теа! Пламен не може добре да рисува, ножица не съм му давала досега, едва вчера му поръчах една пластмасова.

всъщност, лепилото го бях купила с друга цел - купих една книжка с модели на разни животни - изрязваш, прегъваш, сглобяваш, лепиш. Много интересни ми се сториха. Ясно ми е, че тя не може да го прави сама, но идилично си представях как аз изрязвам и лепя, а та гледа сръчната си майка и й е много занимателно. Та прибрахме се, казах й, че съм й взела занимателни подаръци, тя ми изсипа чантата на земята, взе книжката, наряза я цялата и идилията отиде на кино. След това напипа формичките, аз се опитах да й покажа как се прави, но и затова ме отсвири - награби ги и започна да чертае (както може) сама. След това си хвана детската ножичка и си го изряза (с около сантиметър отстрани, разбира се), хвана си лепилото (явно са ползвали в градината, защото се оправяше добре) и залепи изрязаната форма върху останалата част от белия лист. Реших да се намеся, когато реши да залепи въпросния лист със залепена фигурка върху килима

Ренка,радвам се ,че си се успокоила. И аз имах притеснения за Данчо,мигаше много учестено с очички,дори мислех да го водя на очен лекар,но и това премина.Оказа се,че имитирал приятелчето си от градинката.Сега е на нова вълна,като го попитам нещо ,той чул,недочул вика"..аааа"
Дона,добре че не умее да борави с ножица Пламъчето,нашия юнак така добре се справя,че чак надраска монитора на компа.Искал да отреже нещо
Катка,що така бре с тая температура?Да оздравявате бързо!Вчера са една приятелка се качих до Арбанаси и седнахме на "Извора",та се сетих за теб,много ми се искаше да се видим,ама бях в период на невъзможност ох,няма такава дума
Да ви се оплача-много ме боли кръста,мажа се с някакво лекарство,ама не ми минава,едвам се навеждам.Мъка голяма!Айде,събуди се бат Радо

Ренка, не се притеснявай, децата ни минават през какви ли не периоди и няма как трябва да сме с тях. Детенце си е ок.

Дидка, с кръста и аз съм на същия хал от неделя, когато ми се подкосиха краката из веднъж и неможах да се изправя, все едно не беше моето тяло. Сега е по добре, но пак боли, с мазане не става, а мъжът ми все ме натиска за лекар, но аз нещо не съм 100% фен на идеята.

Момичета, това с кръста хич не е за подценяване.
Да питам и вас. Пуснах тема в ДИС, ама не ми обърнаха внимание.
Мъжът ми има една роднина, братовчедка на майка му, която ни покани на 70годишнината си. Ние няма да отидем, дори и само заради това, че тя живее в Камено бургаско и на нас ни е труден прехода с двете деца и с влак. Все пак обаче трябва да и се подари нещо. Въпросът е какво. Не знам и не ми хрумва нищо. Аз съм я виждала веднъж за 7г и не знам какво харесва. Много ми е трудно да измисля, а моичкият нали е по силните приказки заявява, че това било, защото не искам да подаря нищо на жената.
Дайте акъл какво да бъде, моля.

Деспина,ама и твоя мъж не е никак лесен...Незнам какво да те посъветвам.Моите баби са религиозни и винаги се радват когато им занеса нещо от църквата,дали икона или просто календарче.Но пък вашата баба може и да не е?!Може би нещо да дома или просто голям букет цветя .Хич не съм силна в подаръците значи .

Деспинка, а като е роднина на мъжа ти и той я познава по-добре, защо той не даде идея поне?
Иначе - може някакво бижу. Дори да не е златно, сега е високосна година и сребърен подарък също е подходящ. Някакво медальонче или нещо от сорта.

МъжО ми е злато той, само дето отвътре дрънка на пиринч.
Това за нещо религиозно е идея, ама моя върл атеист няма да се съгласи вероятно.
Уф хвърли ме в музиката тоя човек.

Една голяма прегръдка от нас   
Както не веднъж съм казвала, станеш ли родител с радостта идват и тревогите. Понякога излишно се притесняваме, но знае ли човек... Когато пуснах Маги на ясла беше без памперс. Нямаше никакви проблеми с адаптирането и пр. Два месеца по-късно започна да се напикава, все едно никога не е сваляла памперса. Побърках се. В крайна сметка се оказа, че за да и обръщат лелките повече внимание е започнала да имитира по-малките деца. Докато разберем обаче, се скъсахме от прегледи, говорене, обясняване и т.н. Преди 1 седмица ми изкара акъла. Както пътувахме с колата ми вика мамо, мамо виж ме. Поглеждам в огледалото и познайте какво виждам. Очите и изкривени и всяко гледа на някъде си  . Отбих колата и сядам при нея. Маги какво става мамо, а те ме гледа - едното око към мен, другото настрани. Разревах се, разтреперих се, а тя продължава да гледа така. Половин час не мога да я накарам да ме погледне хубаво. Както и да е успокоих се някак и и обясних, че така не се прави и .... Спря и от тогава не го е правила, а аз не смея да я разпитвам от къде го е видяла, за да не я подсещам. Извинявам се, че се оливам в разкази  . С две думи диванета са и явно са в период да копират и правят неща, с които да хващат вниманието.
Не знам в какви градини ходите, но в нашата на нищо не ги учат. Маги видя пластелин за първи път снощи и направихме голяма игра. Не, че прави нещо, но поне се забавлява. Също така не може да рисува елементарни неща, а само драска. Истинска, натурална блондинка.
Деспина, щом не можете да отидете, а и рядко се виждате може да и направите хубав колаж от снимки - ваши и на децата или пък само на децата - може да се украсят с цветя и пр. джунджурийки и да се сложат в хубава рамка  . От друга страна пък да не се обиди от снимките и да го приеме като намек, че ще ви гледа само от там  Иначе възрастните май наистина си падат повече по икони и др. подобни.
Улях се, затова спирам 

Adry, ти си истинско свежо попълнение на нашата компания 
Това за блондинката ме разби 
Иначе това, което казваш е много сериозно и явно много от нашите деца постъпват така...Не е лесно да си майка, никой не е казал, че ще е лесно 
Деспина, аз съм за една хубава посребрена икона, някоя красива картина с пейзаж или малко златно медалионче с верижка 
Ренка, какво да ти кажа-и сама много правилно се насочваш  Ти си ни умница  Много неща са периоди при децата, явно ние, големите сме за психиатри...или прекалено много информация се върти в пространството. Аз вече спрях да чета, сякаш колкото повече чета, повече глупости са ми в главата. Осланяй се просто на инстинкта си на майка, сърцето най-добре ще ти подскаже  Нацелувай го от неговия събрат в белите - Никола 
Мартеа, радвам се, че не всичко е загубено. Смело напред тогава 
КаТка, и аз тъй ги събирам думичките кат' си пийна....или тъй беше...не поВня вече 
Гита, ми вий пък не го бийтИ тъй детето, бе 
Иви, ти си ни героиня, на теб всички ти се възхищаваме. Не се укорявай, каквото и да правиш то е за нейно добро, независимо, че все още не го разбира. Понякога родителите трябва да наложат с натиск определени неща, по-късно ще ти е благодарна за това 

Ние сега се прибрахме,бяхме на вън,
.
Ники и тя ме имитира.
Деспинке както мислиш ,че е най-добре така постъпи.

Ново 20 при нас Миша тичаше преди около час, падна и си подгъна доста крачето, плака, оттогава седи на дивана и не иска да стане, твърди, че я боли. Но не ми показва глезен или някъде сгъвка, където може да е навехнато, а отстрани на стъпалото. И сега съм в чуденка, боли ли я наистина или преиграва леко. На всичкото отгоре не мога да намеря стимул да я накарам да тръгне, нищо не я лъже, само казва, че я боли и не може
Абе лудницата е пълна

За рисуването - в градината рисуват много, но Миша се е метнала на майка си явно и е взела моите неповторими способности колкото и да се опитвам да не мога да нарисувам друго, освен слънце Та тя засега е назад в рисуването. Ще я правим учен, не творец