да, бих позволила някой да се скара на моето дете, когато е виновно, дори и аз да съм до него, някак си има по-голяма тежест думите на непознат. Не бих позволила коментари относно какви родители има и там красноречиви изрази.
- Публикувана: 8 апр. 2008, 15:14 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2008, 19:28 ч.
Чужд човек да се кара на детето ви?
При тази ситуация, която описваш определено не бих позволила на чужд човек да се кара на детето ми. След като аз съм там и веднага реагирам адекватно според ситуацията, не разрешавам саморазправи. Да уточня, ще се ядосам, ако чуждият човек говори на детето ми на висок тон или го обиди, обикновена забележка от рода на: "така не се прави", даже ще ме накара да се почувствам неудобно.
Да, бих позволила.На чуждите хора думите оказват много по-голям респект върху сина ми.Аз колкото и да говоря ефекта не е толкова голям.Друг път ще се замисли дали да дрънне някой безпричинно по главата като не съм му се скарала аз.
Благодарение на чужд човек спря да ми бяга по улиците и ме държи само за ръка.
Ако аз съм до него и съм реагирала своевременно - не, не съм съгласна някой да дудне след мен. ДА ме подкрепи и да каже, че така не трябва да се прави, защото другото детенце го боли - съм съгласна....но да ми обижда детето...ами не съм съгласна! 
Твърде често обаче се случва по градинките да попадам на безхаберни родители, които забравят, че като са на кафе са си взели и детето.... и може поне веднъж на час да му обръщат внимание....
Твърде често обаче се случва по градинките да попадам на безхаберни родители, които забравят, че като са на кафе са си взели и детето.... и може поне веднъж на час да му обръщат внимание....
Ти си реагирала съвсем адекватно. Ако се беше направила на луда, разбирам бабата да се намеси, но като повечето баби и тая се е престарала.
На мен ми се е случвало обратното. Едно момченце на детската площадка, всеки ден упорито налагаше синът ми, а майка му не реагираше по никакъв начин. Съответно, аз мълчаливо измъквах детето си от хватката на насилника, докато един ден не издържах и казах на малкия агресор, че всеки път, като го видя да удари детето ми, ще го удрям и аз. Никак не се гордея с постъпката си, но от този момент нататък, побойникът си кротуваше.
По темата: Не бих разрешила чужд човек да прави забележки на детето ми.
На мен ми се е случвало обратното. Едно момченце на детската площадка, всеки ден упорито налагаше синът ми, а майка му не реагираше по никакъв начин. Съответно, аз мълчаливо измъквах детето си от хватката на насилника, докато един ден не издържах и казах на малкия агресор, че всеки път, като го видя да удари детето ми, ще го удрям и аз. Никак не се гордея с постъпката си, но от този момент нататък, побойникът си кротуваше.
По темата: Не бих разрешила чужд човек да прави забележки на детето ми.
Не бих допуснала отношение към детето си каквото не бих допуснала и към себе си. Без значение дали си "заслужава" или не, не бих търпяла да му се държи тон, да му се правят забележка, да го поучават как какво се прави, дори и с най-милия тон. Аз съм майката, това е моя задача.
Абе, ако ми чаткат ежедневно детето с лопатка по главата, и аз бих се изнервила. Или го блъскат, замерят с пясък...Аре, стига си затваряхте очите за агресията 
РЕакцията и използваните думи не ги оправдавам, но ги разбирам хората. И, да- лоши са децата, щот родителите с епарвят, че нищо няма. А то има, не е приятно някак икакво като с амалки още. НАли сме родители, възпитаваме уж... НЕ искам лично никого да обидя с написаното. Споделям мнение, базирано на 4-годишното ми киснене по градинки.
РЕакцията и използваните думи не ги оправдавам, но ги разбирам хората. И, да- лоши са децата, щот родителите с епарвят, че нищо няма. А то има, не е приятно някак икакво като с амалки още. НАли сме родители, възпитаваме уж... НЕ искам лично никого да обидя с написаното. Споделям мнение, базирано на 4-годишното ми киснене по градинки.
За каква агресия говориш? Съдейки по лентичката на авторката, детето и е едва на две годинки.
Да, блъскат се две годишните и играчките си дърпат и емоциите си не умеят да изразяват. Но това не е агресия, а поведенчески модел характерен за тази детска възраст.
Не мога да си представя да се скарам на чуждо две годишно детенце. А ако майка му вече е взела мерки, въпроса не подлежи на коментар за мен.
О, ами да, как можах да използвам тази мръсна, гадна дума! ТА те просто си изразяват емоциите 
МОга и така да го пиша вече, ще го слагам в кавички, пак ще ме разбере, който иска обаче
МОга и така да го пиша вече, ще го слагам в кавички, пак ще ме разбере, който иска обаче Иронията ти е неуместна.
Не отричам, че агресията е огромен проблем за децата / и като агресори и като жертви/, но и съм против преекспонирането му. Това са две годишни деца, разберете. Няма да се изненадам ако утре прочета и за агресия на бебетата, щото видиш ли - скубят.
Не, не бих позволила на чужд човек да се кара на детето ми! Както рядко позволявам и на близък човек да му се кара. Когато е виновно му говоря аз, засега не повишавам тон, най-голям респект има от мен и баща си. Но мойто е малко още
Но не, не бих направила скандал, защото не обичам да се карам с който и да било, мисля че няколко изречения, казани на място, с спокоен тон (според ситуацията и леден), биха повлияли повече в такъв момент, както да успокоят другата жена, така и да спестят на децата гледката на две възрастни, крещящи жени.
От друга страна ако видя дете да удря моето, не знам как бих реагирала, знам че е нормално за малките децата, може би бих казала нещо, но определено не бих крещяла и отправяла обидни реплики! На тази възраст децата не могат да носят отговорност за постъпките си. Надявам се повечето мами да са отговорни, и ако не могат да предотвратят удар, което е нормално, поне да приемат нещата присърце и да поговорят с детенцето си.
И накрая да кажа, колко сме се били в градинките, къде са ни виждали майките, къде не, връщали сме се окъсани и надрани успяхме да станем хора, и то не агресивни
Но не, не бих направила скандал, защото не обичам да се карам с който и да било, мисля че няколко изречения, казани на място, с спокоен тон (според ситуацията и леден), биха повлияли повече в такъв момент, както да успокоят другата жена, така и да спестят на децата гледката на две възрастни, крещящи жени.
От друга страна ако видя дете да удря моето, не знам как бих реагирала, знам че е нормално за малките децата, може би бих казала нещо, но определено не бих крещяла и отправяла обидни реплики! На тази възраст децата не могат да носят отговорност за постъпките си. Надявам се повечето мами да са отговорни, и ако не могат да предотвратят удар, което е нормално, поне да приемат нещата присърце и да поговорят с детенцето си.
И накрая да кажа, колко сме се били в градинките, къде са ни виждали майките, къде не, връщали сме се окъсани и надрани успяхме да станем хора, и то не агресивни
Бих разрешила чужд човек да направи забележка на моето дете, тогава когато го заслужава. Не съм на принципа:Моето дете е безгрешно, а даже и да греши никой няма право да му се скара. Важно е и как е отправена забележката. Обиди и епитети няма да търпя. Но тихо, кротко и разумно обяснение към моето дете, че не се прави така, че приема.
Наскоро имах страхотен скандал със зълва си именно за такива неща. Гледах моето и нейните деца миналия уикенд и е нормално да направя забележка и на трите деца. Но според нея не съм имала право на това, защото децата са си били нейни и съответно правото да им се карат имат само родителите!
Не мога и да гледам как детето ми или някое друго бие, удря, замеря, блъска и пр. свое другарче. Ще се намеся, независимо да ли ще си навлека нечий гняв.
Наскоро имах страхотен скандал със зълва си именно за такива неща. Гледах моето и нейните деца миналия уикенд и е нормално да направя забележка и на трите деца. Но според нея не съм имала право на това, защото децата са си били нейни и съответно правото да им се карат имат само родителите!
Не мога и да гледам как детето ми или някое друго бие, удря, замеря, блъска и пр. свое другарче. Ще се намеся, независимо да ли ще си навлека нечий гняв.
Много се надявам да помогнете и на мен в разрешаването на един такъв въпрос. На заведение сме с двете си деца. По-голямото е на 7 години и си играе на детските съоръжения до нас заедно с десетина деца на горе-долу негова възраст. Не седя до него плътно, защото го виждам отдалеч, но се случва и да се изплъзне от погледа ми, тъй като има замък и къщички за игра. В един момент идва разярена майка, която го влачи за ухото и крещи, че детето ми хвърля камъчки /от настилката/ по другите деца, включително нейното. Знаех, че децата се занимават с този вид "игра". Не бяхме за пръв път там и това е любимо, макар и агресивно поведение. Аз лично съм понасяла част от ударите върху себе си, но никога не можах да определя кой точно го е направил. Та, тази жена беше твърдо решила, че е точно моят син и го влачеше нечовешки, а той беше почти в шок от преживяното. Ухото му беше извито перпендикулярно в пръстите на тази жена и тя не го пусна, докато не си изля гнева в думи - колко е невъзпитано детето ми.
Не съм видяла какво е станало и това е грешката ми, но повярвайте, освирепях.
Как ще постъпите в тази ситуация?
Не съм видяла какво е станало и това е грешката ми, но повярвайте, освирепях.
Как ще постъпите в тази ситуация?
Гледах моето и нейните деца миналия уикенд...
Щом са ти поверили на теб да гледаш децата, е различно. По същия начин родителите поверяват децата си на лелките в детската градина. Ако обаче ви се разминават вижданията за възпитанието, начинът е да си поговорите и да стигнете до някакво решение или пък да не си гледате взаимно децата.
Хриси, с риск да се обидиш, ще ти кажа как-чак за ухото не, но щях да го докарам синковеца до теб също разярена.И аз знам как момчетата се целят с тези "камъчки" дето не са никакви "камъчки", а са си камъни.Като те шибне между очите такова-свиркай си и си повтаряй-ама те са само деца.Не е нормално това да им е играта.Може да хвърлят в езерце така камъчета, но не и на място, където могат да целнат в десятката човек.Аз пазарувам от Фантастико и там има детски кът с подобна настилка.Често момчорля на по 7-8 години, изплъзнали се от погледа 
играят така и аз съм отнасяла "камъчка" къде ли не, да не ти обяснявам, че беше попаднало в окото на дъщеря ми-не за ухото, ами и аз незнам как щях да го поведа към майка му.Повярвай, имаше и поне 100 молби от моя страна да престанат.Е, освен, че не престанаха и ме гледаха с овчи "неразбиращ" поглед, че им "забранявам" да играят-хвърлиха "камъчка" в количката върху бебето.Та що не се сетиш, че онази разярената, може да е молила в продължение на 10 минути и докато вие сте си пиели кафето, знаейки, че момчетата така играят, в нечие друго кафе са пльокали камъчки....камъни, бих казала аз. 
И не става с оправдание, че не е имало пострадал.То белите за секунда стават-що такива има в очната с поражения от най-елементарна несъобразителност-пръчка, камък, химикалка, топче.....
играят така и аз съм отнасяла "камъчка" къде ли не, да не ти обяснявам, че беше попаднало в окото на дъщеря ми-не за ухото, ами и аз незнам как щях да го поведа към майка му.Повярвай, имаше и поне 100 молби от моя страна да престанат.Е, освен, че не престанаха и ме гледаха с овчи "неразбиращ" поглед, че им "забранявам" да играят-хвърлиха "камъчка" в количката върху бебето.Та що не се сетиш, че онази разярената, може да е молила в продължение на 10 минути и докато вие сте си пиели кафето, знаейки, че момчетата така играят, в нечие друго кафе са пльокали камъчки....камъни, бих казала аз. И не става с оправдание, че не е имало пострадал.То белите за секунда стават-що такива има в очната с поражения от най-елементарна несъобразителност-пръчка, камък, химикалка, топче.....