Ние сме голям 2клас.Заповядайте при нас!

С генетиката не се бори,остави я да търси себе си!
Ние всички малко или много виждаме образа,наш или на някой член от семейството.
Няма начин трябва да се развиват,малко философски гледам на нещата.
Но и аз в никакъв случай не искам децата ми да минат по моя път.
Далеч съм от мисълта да я ръчкам да прави това,което не и харесва на нея.

 Мамо Цоцоланке,абсолютно съм съгласна с Радостина.Спомням си  историята с класната ви и парите . Ако паралелките ви не са с различна насоченост,не можеш ли да я преместиш в съседен клас?
 Не е притеснително неученето толкова,колкото нежеланието да ходи на училище, страхът,апатията.
 Не ми допадна насоката в разговора днес-за първите и вторите деца . Макар че и психолозите ги делят,има дори и понятие трето дете. За мен,обаче,е въпрос на характер,темперамент и среда,в която се развива детето, а не поредност.
 

Смятам,че всеки даде пример от собствения си живот,а е нямало делене на първо, второ дете.....

За последното ти изречение се подписвам! Така е! Говоря от собствен опит...Само едно ще добавя - зависи и от зрялостта на майката....Поне при мен бе така....Първото го гледах с едни очи, по един начин..., а сега за третото - рутината ми помага много и го гледам много, много по-спокойно и аз вярвам,че това по някакъв начин се отразява и на детето,а се отразява промяната в мен и върху другите ми деца. Да се надявам,че тази промяна е положителна.......Но любовта е абсолютна и при трите.......

 Да,де. И ние,майките,се променяме с времето,затова казвам-разлика в средата (дори и домашната).

Здравейте!Писала съм при вас само 2-3 пъти , но почти всичко съм изчела  ...
За съжаление , изпуснах нещата от контрол и сега не мога да се оправя...и аз , като Мама Цоцоланка , съм изпаднала в депресия...махнах розовите очила и ги замених с черни...
Миналата учебна година , дъщеря ми беше най-добрата ученичка в класа ...никога не съм и помагала , не съм се ровела в домашните й/ходеше на занималня/, никога не я товарех със допълнителни задачи, освен да чете книжки през лятото...справяше се перфектно и сама...
От Нова Година насам , обаче, нещата тръгнаха рязко надолу ...започнаха всеки ден забележки , че е без домашно ...обещаваше всеки ден да се поправи, но уви...накрая последва забележка да обърнем сериозно внимание на самоподготовката й... започнах да уча с нея вкъщи...въпреки , че ходеше до 4.30 на занималня , там не пишеше нищо...каза , че децата викали и й пречели...спрях я от занималня и мислех , че нещата ще се оправят...уви - всяка вечер , като се прибера я питам всичко ли е написала - отговора е Да! , но като се разровя в тетрадките е цяло щастие , ако половината домашно е написано ...
Така ден след ден...лъжа след лъжа...обстановката се нажежи допълнително , защото имам сериозни проблеми с мъжа си.../то малко , като тема за Д и С , стана /, но май започнах да си изкарвам гнева върху нея...побеснявам , когато ме лъже , че домашното е написано , а всъщност не е... всеки ден говоря, че ще й помгна да го направи , дори на работата може да ми се обади , да ме пита...но , не! ...всичко продължава в същия дух, всяка вечер едно и също...прибирам се в девет и се започва учене до 11... ...и не това е най - страшното...проблема е , че вече не издържам психически и изпускам нещата от контрол...започнах да я удрям ...после се чувствам ужасно, но на момента не мога да се спра...направо ми идва да не се прибирам вкъщи ...
ето изказах си мъката, съжалявам , че ви натоварвам с моите проблеми...но ми се ще , някой да ми даде съвет - сама не мога да се справя!!!

Най-после в новата тема да кажа нещо хубаво!
Нашият младеж и на състезанието по математика е изкарал максималният брой точки. Много е доволен. Надявам се да реши другата година да се занимава повечко с математиката и да се престраши да участва и на Кенгуруто, но това е за догодина.

Радостина,браво на младежа!Успех за напред!
Непокорна,това,което мага да те посъветвам е да си поговорите спокойно.
Престави и нещата,така че да се почуства малко виновна.

   Непокорна, искрено ти съчувствам! Ако бях на твое място щях да взема отпуска , дори и неплатена и плътно със щерката. Ако се налага дори ще напусна работа , но мисля ,че ако сега изпуснете въженцето ,по-нататък ще е още по трудно да се навакса пропуснатото. Навярно детето изживява негативните емоции в брака ви. Това няма как да не се отрази. Запази спокойствие и вземи нещата в свои ръце. Желая ти успех!

Непокорна, това ни беше и на нас проблема миналата и началото на тази учебна година, с разликата, че за мен занималнята е чиста загуба на време. Да ти споделя честно- карах се и наказвах, лятото работихме доста по самостоятелността на човека. Компа е с парола, пуска се вечер, в наше присъствие. ТВ- с контрол от страна на бавачката или с изключен кабел.
Сега не мога да се оплача, като за чомече на 8 години вечер почти винаги раницата е нагласена, с написани домашни и решени допълнителни задачи от поредния сборник. И за състезанията сам си решава задачите за подготовката, аз помагам вечер за тези неща, които са го затруднили. Подготовката му за деня е в рамките на час, не повече, след което излиза навън. И на английския си ходи сам. Ако не го натисна ще я подкара инертно, със сигурност, това е нормална реакция не само за дете, но и за възрастен.
Класната винаги ни е казвала, че полезните навици се възпитават точно сега, от І до ІV клас. След това е вече много късно. Послушах я и не съжалявам.

Май момичетата в един момент ги хваща самонадеяността (нали си имам и момиче). Говорене, говорене... при момичетата върши работа.

такъв вариант просто няма , нито мога да си позволя да напусна работа...говоря вече трети месец , всяка сутрин и вечер , едно и също нещо...но нещата не се подобряват...тя плаче , обещава , че ще се поправи , но нищо не става...точно това + проблемите в брака , ме карат да превъртам

Говоренето, като вариант за решаване на по- сериозни проблеми, го отписах отдавна. Предприех описаните вече мерки.

Непокорна, може би наистина й пречат в занималнята да си пише   Моя син по тази причина го спрях от занималня - всеки ден се оплакваше, че му е шумно там и не може да пише, в резултат на което пишехме вечер, а малкото написано там беше под всякаква критика   Честно казано, отначало мислех, че преувеличава, но когато наистина видях с очите си за какво става въпрос, го спрях   Оттогава се подобри и старанието му, и желанието да се справя   Преди това и аз забелязвах някаква апатия и тотална липса на желание   Та, мисълта ми е, ако има възможност да я спреш и някой просто да я наглежда, може би ще има подобрение  

вече не ходи на занималня...мислех, че вкъщи , ще започне да пише домашните и да си чете уроците - но , пак нищо...наглежда я баба й , която й решава задачите за да не й се карам, но не й ги обяснява/това в най - добрия случай, когато й се занимава/...но обикновено я пуска навън да играе , след като щерката я е излъгала , че е готова ...когато е лошо времето гледат латино сериали или играят на карти...

  Е много умно.. А защо не опиташ с частна занималня, ако има такава  наблизо.