... но какво ли ще направи ако аз не видя не мога да съм сигурна...
И мен това ме притеснява.
- Публикувана: 9 апр. 2008, 08:58 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2008, 02:55 ч.
Как научихте децата си да не вземат храна от чужди хора?
И мен това ме притеснява.
Чета, Чета и не намирам отговор на въпроса от темата"Как д я науча " да не взима/ да не проси/ храна от непознати. Моето момиченце няма никакви задръжки, ако някои яде нещо в парка или градинката отива и стои там гледайки като сомалийче.Проси си винаги щом някои хапва нещо, опитвам се да имам в чантата запаси от храна и когато я видя навреме успявам да спа просенето, но понякога закъснявам с реакцията и тя се връща ядейки нещо.Отделно в кварталните магазини ни познават и от единия винаги си излиза с маслинка/лелката от щанда винаги и дава/, от другия с вафла или близалка, просто няма начин да вляза да пазарувам без да си излезем с нещо допълнително.
От написаното от теб остава с впечатление, че очакваш някаква рецепта. Няма такава. Единствено мога да ти кажа, че става трудно и с много настойчивост от твоя страна. Например, не чакаш да се развие процеса с просенето, а като видиш, че някое дете го хранят, просто хващаш за ръчичка своето и го отдалечаваш. Или отиваш при твоето дете като е в процес на просене и му казваш (до твой припадък, ако трябва), че ще му дадеш ти от неговата храна и вадиш от чантата каквото носиш. Ако не иска и започне да капризничи или да крещи, хващаш го и се махате оттам. За даването от магазините отказваш категорично и го учиш да отказва.
Ти самата не си много сигурна какво да правиш, защото се страхуваш да не обидиш хората. Няма такъв филм - или си твърда или не си. После похвали детето като откаже. Повтаряне, повтаряне, повтаряне... Така става.
НИкога не съм разчитала на благоразумието на възрастните. Детето трябва самичко да се научи да си слага спирачки и да преценява. Иначе няма спасение и ще се оставя всеки да го лашка и омайва както си иска.
Ако се е случвало да почерпя детенце, винаги питам придружаващият го и тогава му давам. Но не може да се очаква от всички възрастни такова съзнателно поведение. Затова трябва детето да се приучи да пита майка си, дали може да си вземе. Друг е въпросът, че това наистина е трудно.
НИкога не съм разчитала на благоразумието на възрастните.
Затова трябва детето да се приучи да пита майка си, дали може да си вземе.
...А когато е само навън ?
Моето е още малко, аз съм плътно до него и засега няма опасност, но именно защото расте и все повече става самостоятелно, искам да го приуча да е внимателно и да се предпазва.
RadostinaHZ ,правя и това, обяснявам че не може , понякога, когато отсрешнта страна ме попита да даде ли казвам "не" и обяснявам на малката защо не може.Тръгвали сме си от площадката и отиваме на друга, но там ако се разиграе същата сцена и пак си тръгнем, то свършват местата за игра.Вчера се бях заплеснала в разговор с приятели и тя се върна носейки сандвич, от съседната пейка и го бяха дали, може би правилната реакция беше да и го взема и да не го давам, но настина се притеснявам да не обидя хората.Имам макар и малки успехи, вече не си проси бонбони от магазинчето под блока, там един дядо я беше научил, като минаваме и я черпеше с бонбон, някак си успях и вече само се поздравяват с дядото.За магазина май проблема е че вече ни познават, тя е много общителна, не може още да говори, но се усмихва и закача с всички.Понякога се притеснявам от тази и общителност, страх ме е да не тръгне с някого, макар че все я гледам, чакам да порасне и да започне да се срамува.
Митко е прекалено малък, за да отказва сам и затова го правя аз вместо него. Последният случай беше в кварталния магазин-продавача се опита да му даде бонбон-казах, че е прекалено малък и толкова. Още не сме преминали в периода на обясненията, но донякъде примера, който давам, мисля че ще даде положителни резултати по нататък 
Не спирам да й обяснявам, че не трябва да взима от непознати, а на непознатите директно казвам, че тя не взима от непознати хора каквото и да било. 
Лесно.Казах, че е опасно.Казах, че ако и подадат нещо и на нея и се прииска много, да ми каже веднага-ще измислим нещо по въпроса, но в никакъв случай да не взима.Същото и за заговаряне от чужд човек-да не се доверява така лесно, да не се обяснява с непознати как се казва, па къде живее и прочее и винаги да ме вика силно.
Синът ми се държи доста резервирано към непознати, а като му дават нещо винаги гледа първо мен за разрешение. Онзи ден обаче беше на разходка с майка ми и после ми разказа за някакъв Гери, с който се запознал и му давал хляб. Казах му, че е хубаво, че се е запознал, но не трябва да взима от непознати нищо. Честно казано се затрудних какво обяснение да дам. Не искам да го плаша излишно и дано това да свърши работа за сега.
Още не съм, иска си от хората, дори без да са го поканили 
И при дъщеря ми е така и не само че си иска,но и така лакомо го набива в устата все едно не е яла от две седмици.Ще следя темата.