Сираците - начин на употреба

На пръв прочит ми прозвуча все едно "взех това момиче, само за да ми чисти"...т.е ако тази жена не е имала полза от това момиче нямаше да и протегне ръка....ее,да това са едни много добри трудови взаимоотношения.Но не това е принципа на благородството и не е това смисъла на кампаниите за приемно семейство...По никакъв начин не открих в този постинг някаква емоционална обвързаност (дано грешно съм разбрала)....И все пак...говорим за ПРИЕМНО СЕМЕЙСТВО...а не само подслон....Вероятно и аз съм като Как`Сийка някакъв непоправим идеалист.

И с договор може, знаеш го.
А и все пак една длъжност като домашна помощница не зная да е подтикнала някой работодател или служител да иска договор, да плаща данъци, осигуровки и т.н., когато говорим за частно наети лица.
В България сме.
Но и по света е така в много случаи.

А и да не забравяме, че дамата е приютила момичето и го е обучила, както тя споделя, то не било "квалифицирана" помощница.
Това, както се разбира, са отношения от смесен тип и двете страни не се обвързват с нищо и са доволни и свободни да променят положението - както дамата, така и момичето.

Момичета,да се включа и аз в темата.От седем години не съм чистила вкъщи и смених 4-5 домашни помощници.Само от една бях доволна и тя се задържа най-дълго - 3 години.Все пак беше млада жена /на 35/ и си намери работа.Сега съм с една баба на 59 и не съм доволна,но я търпя,защото не съм добре здравословно ,а трудно се намират такива жени.На всичкото отгоре са и с големи претенции за заплащане ,все едно са взели професура по домашно чистене.Отскоро се запалих по идеята да си взема домашна помощница от Ливан.Имаме приятел ливанец,който в момента си строи къща /2000 кв.м./и той обясни ,че камериерката му ще е от там.При това на символичната цена от 150 долара.И както се изрази той с акцент-"с договор и 3 години не излиза от къщи!".И тъй като в момента строим къща съвсем сериозно се замислих за една стая за прислужницата.И мъжът ми е навит , защото бг "камериерките" му излизат скъпо!Иначе съм с двете ръце "за" помощница.Има я психологическата бариера с "ровенето",но се свиква. 



това ми звучи много по-гадно, честно казано.
колкото до приемното семейство. за какво приемно семейство говорим. момичето е на 20 години, а сега май и на повече.
оцеания има и друг пост свързан с това момиче, прочетете все пак и него.
не всички могат да са Майка Тереза.

Момичето е на 19 години.
Не говорим за приемно семейство.
Говорим за семейство, което е подслонило една пълнолетна личност и я храни, като тази личност върши домакинската работа.
Т.е., ако приемем, че в едно семейство всеки има задължения - мъжът изкарва пари, жената гледа детето и изкарва пари, то задължението на  това момиче е да върши домакинската работа.

Наистина изглежда нелогично момичето да не върши нищо, а да живее при тях и да им харчи парите.

                   Имах предвид намесването на съвсем различен, наистина, много драматичен случай... нямащ нищо общо с описаната ситуация... Момичето има предоставена възможност да си потърси и намери друга работа, която да и харесва и с която да се издържа. Ако успее да се справя и иска да се изнесе едва ли някой може да я задържи. Ако на нея и харесва - има възможност да остане в това семейство... Има свободата да избира, което не е много робско, нали... И да, момичето е получило някакво обучение в семейството... За мен всичко е точно. Особено предвид алтернативите.

Добре, бе, 2 декара къща, аре, молим, да не брои и двора с добитъка

Клонка, знаем, че работодателката е доволна. Не сме чули версията на момичето. И да, и с договор може да я изхвърли като мръсно коте, но договорът демонстрира много по-честни намерения.

Мата, да, това за ливанката и мен ме ужаси. И наистина има смисъл това, което казваш - момичето усвоява полезни умения и после си ги ползва в живота. Но това е вече трета година, а авторката на написаното звучи сякаш си е решила проблеми с домакинството завинаги, а допълнителната работа за момичето е колкото "да си има самочувствие".

ако трябва да усложним ситуацията, само ще спомена, че аз виждам проблем другаде, а не в експлоатацията.
момичето става емоционално зависимо от това семейство. обикновено при такива случаи трябва да има задължително връзка със социален работник и психолог, които да наблюдават този случай. ама кой ли в таз държава плаща за подобни глезотии.
почти съм сигурна, че оцеания се държи добре с това дете, защото за мен въпреки всичко е дете. но други няма да се държат така с други подобни деца. и те въпреки това няма да си тръгнат, защото са емоционално зависими. и наистина може да започнат отношения на безумна експлоатация. повярвайте ми, казвам го най-отговорно. и на чиста робия.
хеар, принципно си права. в такова общество живеем, битието определя съзнанието. границата между добро и зло се замазва лесно в тези смутни години. поради липса на елементарна социална мрежа децата от домовете са свободни за всякакви недобри намерения. но, както казах, за мен този случай не е толкова драстичен, а даже донякъде приемлив, предвид държавата, в която се случва. страх ме е обаче от бъдещи подобни нерегламентирани начинания.
децата от домовете нямат чувство за собственост, но това, което най-много желаят е семейство. и за да го имат са готови на всичко.
доста пресен е случаят с Бранимира............

За мнението на matakosmata !
Впуснахте се прекалено във "вероятното"...

                     Допълнителна работа... за самочувствие... разбирам авторката, но не разбирам какво има предвид Hear Again... Че момичето работи нещо особено престижно, или..? Според мен идеята беше не толкова, че работата е за самочувствие, колкото за да даде някаква самостоятелност на момичето... А ако момичето е постигнало някаква самостоятелност, най-вероятно може само да избира как да живее. Затова затворете телефона и оставете социалните на мира  .

                    Което ми напомни, че в Бг манастирите полагаш ежедневно доброволен труд срещу храна и подслон... И май е силно препоръчително да правиш дарения освен това... дано не лъжа, че инфото ми е от втора ръка...

Едва ли бачка нещо престижно. Просто от казаното излиза, че работата е така, настрани, а момичето е основно домашна помощница и се очаква така да продължи. Матакосмата е обяснила за емоционалната зависимост вече, няма да се повтарям. Ситуацията може и да е добре за двете, но е и много експлозивна. Аз лично не бих взела ей така такова момиче. Ако мога, ще приютя за някакъв срок, ще й помогна да усвои някакви умения и след това ще помогна да се изнесе и да заживее самостоятелно и ще поддържаме конкакт. И не бих я наричала "домашна помощница".

Идеята "хем да помагам, хем да не се прецакам" не ми харесва. Но Мата си го каза - няма контрол и всякакви такива народни желания се появяват като възможност за тези деца. Предпочитам всичко да е регламентирано и наблюдавано, с ясни правила.

Демонстрации не са нужни на никого, ако един работодател е непочтен, договорът е лист хартия, която би обслужила само него.
Да не забравяме, че такъв договор може да се окаже значително по-заробващ за едно момиче, което явно няма възможност да се консултира с адвокати, а и вероятно няма познания, опит и други умения да разчете капаните в един добре съставен договор, с който наистина може да бъде легално заробена.

Това едно на ръка, от друга страна ми се ще да спрем да мислим за нормални възрастни индивиди като за идиоти. Това, че е сирак и е израснала в дом, не значи, че е малоумна и някаква си там се възползва от нея.
Много българки, без да са сираци, израсли в домове, живеят по същия начин в чужбина, за да се препитават. Правят го съзнателно и целенасочено. Много от тях биха дали мило и драго да са на мястото на това момиче тук - топло, уютно, има храна, не трябва да гледат болни възрастни хора, да им слагат и вдигат подлогите, а просто да пазаруват и готвят за някакво младо семейство.

Вярно, че не сме чули момичето, но е ясно, че ако му е много зле, би си тръгнало, нали?

                       Емоционална зависимост... не се ли създава такава във всяка по-дълга връзка..

оххххххххххххх, дълго е да го обяснявам. това е друг вид емоционална зависимост. момичето е пълнолетно, но в емоционален аспект е дете и винаги ще остане такова. семейството и принадлежността към него са всичко, което има. не би го заменило нито за пари, нито за самостоятелен живот. готово е на всичко, само и само за да запази тази ситуация. това не е емоционалната зависимост, коато ние развиваме. нашата в повечето случаи е все пак осъзната и ако нещата вземат лош обрат сме способни да я преодолеем. при подобни деца обаче това е почти невъзможно. те стават роби.
в тази ситуация нещата за приемливи, но ако подобни неща станат практика и няма контрол е възможно да се злоупотребява по най-гнусен начин.
когато се отнася до деца от домове винаги съм изключително предпазлива. това е друг свят в който ние нямаме поглед. може да звучи сложно, но е така. деца, престояли по година или две по домовете се борят с последствията години след това. едно пълнолетно момиче, веднъж нежелано и изоставено, втори път изгонено, защото е вече голямо, има още по-сложна душевност, макар и на пръв поглед да не личи.
в повечето домове момичетата, пък и момчетата от пубертета започват да пият, крадат и проституират. да бъдат и принуждавани да го правят. и въпреки това не искат да се махнат, когато дойде времето, оттам. това е единственият дом, който са имали. намерят ли нов са готови на всякакви жертви, само и само да го запазят. едиственото, което би ги накарало да го оставят е собствен- с мъж и дете. само че и там статистиките са тъжни. семейство на всяка цена им е фикс идея.
в суров свят живеем, вярно е. реални трябва да бъдем. и това е вярно. само че все пак тези деца са общи и е хубаво съдбата им да ни интересува. ако обществото не ги защити-те трудно ще го направят сами, на колкото и години да са.
затова и ме интересуват подробности за конкретния случай.
разберете, че материалната част от цялата история е най-маловажната част от нея.