Прилики и разлики в очакванията за бебето

  • 1 968
  • 32
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • София
  • Мнения: 1 335
Здравейте Peace
Малко нещо екзистенциални и метафизични въпроси са ме налегнали. Чудя се какво точно си представяхте, че ще случи, когато имате бебе и какво се случва в действителност? Откъде се поражда чувството и осъзнаването, че искате детенце? Преди да станете родители представяхте ли си бебенцето като едно мило, мъничко, усмихнато същественце, което безкрайно ще ви обича (и вие ще обичате) и ще внася пълнота и хармония в живота ви, че ще се смее, ще слуша много, ще се забавлявате всички вкупом и изобщо - кеф отвсякъде.  Simple Smile

Или напротив - занимавали са ви мисли като как бебето (и после порасналото дете) ще намери мястото си с вас - мама и тати, които досега са били безгрижни любовници и любими, дали сте пораснали за това, дали няма да е много страшно, дали ще се справите психически, дали умората и битовизма няма да ви дойдат в повече и т.н.

Или не си мислехте нищо, имаше сила, която нашепва, че искате дете, ей така, без непременно да има причина и че няма значение какво е -  палаво или спокойно...

С какви мисли бяхте преди да станете родители (може би дори преди още да направите първите опити за бебче)? А какво се случи в действителност - още по-хубави е и от най-светлите ви мечти или по-сложно отколкото бяхте планирали?

Поздрав най-сърдечен! Hug

Последна редакция: ср, 09 апр 2008, 22:19 от Stelfy

# 1
  • София
  • Мнения: 3 249
Като бях бременна си мечтаех за кротко детенце, ядящо здравословна храна, режим и така нататък. Сега...пупу да не му е уруки, ама ми е доста палав и буен, злояд.Нямаме режим на хранене, за какъвто мечтаех. Любима храна солети и кисело мляко. Друго почти не признава...
Иначе относно как ще се гледаме...ами нямам кой знае какви разочарования, дори напротив.Е, мечтаех като семейство събота и неделя да прекарване в разходки тримата заедно. Сега тате е затрупан от работа и почти няма време за нас. Може би това е по-голямото ми разочарование Sad

# 2
  • Canada
  • Мнения: 649
Честно да си кажа: представях си живота като на рекламите.Аз да съм перфектната майка с перфектния съпруг, подредена къща, кротко и послушно здраво бебе, цялото семейство скупчено и усмихнато... И преди съм казвала че при мен майчинското чувство дойде доста след раждането на бебето - може би защото раждах секцио. Но така или иначе мисля че не съм перфектната майка като по рекламите, със сигурност дома ми не е така подреден както искам, с тати имахме периоди в които се карахме повече отколкото преди да се появи бебето и т.н. Животът преди това беше много по-спокоен и безотговорен, но пък и много по-празен...
Сега има моменти когато нямам търпение да я оставя на бабите и да изляза някъде да се забавлявам, обикновено 4-5 часа след това нямам търпение да отида да си я взема... Въбоще луда работа... Grinning

# 3
  • Мнения: 1 900
Преди да родя знаех, че много искам да имам дете. Да му даря цялата си обич и грижа.
Знаех, че отговорноста и грижатата са големи, но чак след като го изпитах на гърба си разбрах за какво става въпрос.
Не съм очаквала да изпитвам нещо такова като безрезервната обич към дете. Да съм готова всеки миг да дам живота си за него, да страдам за всяко негово неразположение така както не съм страдала и не ме е боляло никога в живота ми, макар да съм преживяла доста неща и загуби преди това.
Не съм очаквала толкова безгранична обич и себеотдаване като това което в момента изпитвам, за всяка усмивка.
Каквито и да са очакванията винаги има изненади. Най-хубавото и най-тежкото в живота е да си майка.

# 4
  • Мнения: 2 211
Представях си много неща и си мислех, че вече съм готова за всички трудности, свързани с отглеждането на детето. Разбира се, оказа се че няма как човек да е подготвен предварително и да знае какво е да си майка. Изобщо не очаквах, че съм способна да изпитвам такава любов и всеотдайност. Детето ми е мило и чувствително, такова каквото исках да бъде.

# 5
  • Мнения: 2 096
представях си шошо който няма да отказва мляко и храна.. до 6м съм го гонила с цицката да яде... не е злояд ама бавно бавно си хапва... храна не иска само  защото друг яде.. но пък се сбъднаха очакванията ми да е добродушко и да не е неврозен.. за сметка на това е по хубав от колкото очаквах..

# 6
  • Мнения: 1 897
Докато очаквах сина ми да се роди си представях, че ще имам най-прекрасното бебе на света, което ще обичам безкрайно.Мислех, че ще бъда идеалната майка, че винаги ще реагирам адекватно и ще го обгрижвам и възпитавам по най-правилния начин.Изобщо, че ще бъда изряден родител.
Очакванията ми не се оправдаха.
Синът ми е много по-хубав, отколкото го виждах в мечтите си. Обичам го в пъти повече, отколкото  съм си мислила, че е възможно да обичам изобщо. Оказа се обаче, че да бъда идеален родител е едно от най-трудните за мен неща. Оказа се, че освен цялата си любов, трябва да дам на детето си и цялото си внимание и търпение-нещо на което все още се уча.

# 7
  • Бургас
  • Мнения: 10 348
Честно да си кажа: представях си живота като на рекламите.Аз да съм перфектната майка с перфектния съпруг, подредена къща, кротко и послушно здраво бебе, цялото семейство скупчено и усмихнато... И преди съм казвала че при мен майчинското чувство дойде доста след раждането на бебето - може би защото раждах секцио. Но така или иначе мисля че не съм перфектната майка като по рекламите, със сигурност дома ми не е така подреден както искам, с тати имахме периоди в които се карахме повече отколкото преди да се появи бебето и т.н. Животът преди това беше много по-спокоен и безотговорен, но пък и много по-празен...
Сега има моменти когато нямам търпение да я оставя на бабите и да изляза някъде да се забавлявам, обикновено 4-5 часа след това нямам търпение да отида да си я взема... Въбоще луда работа... Grinning

Peace Боже все едно аз съм го написала.Единствената разлика е че не съм раждала секцио, иначе се подписвам на 100% по всяка дума!

# 8
  • Мнения: 1 197
Нищо не съм си представяла,защото не знаех,какво ме очаква.Само се надявах да е жива и здрава

# 9
  • Мнения: 2 478
Неможех да си представя как може да изглежда моето бебче,а толкова исках.Много силно желаех да бъда мама.Обаче не мислех че ще съм перфектната майка.И бях много учудена от себе си,когато бебо се роди и аз поех на 100% грижите за него.
Преди да родя си мислех че ще оставям бебето по-често на бабите му,а сега не е така.
Представях си хубави уикенди заедно с тати.Но за съжаление и това не е така.Мислех че съпруга ми ще бъде по-обгрижващ родител,но...
Но никога не съм си представяла,че мога да изпитвам такава необятна и безгранична любов.

# 10
  • Мнения: 5 940
Всичко се оправда, само коликите не бях предвидила в сметките. Исках сладко, умно, активно и весело дете, точно такова имам. Знаех, че не мога да бъда майка "режимлийка", дисциплинирана и подредена, такава  си се оказах. Детето ми и то на мен мяза. Исках да се забавляваме тримата, аз, съпругът ми и бебчо, вкъщи сега е малка, прекрасна лудница.

# 11
  • Мнения: 2 090
В общи линии всичко е както се надявах да бъде-роди ни се здраво и хубаво бебче,вече превърнало се в палаво и своенравно дете Mr. Green.Веселба голяма,думите скука и апатия сякаш останаха в друг живот Wink.За колкики,ревове и безсънни нощи не бяхме се настроили много с таткото,но...свикнахме.Иначе наистина е прекрасно да имаш бебе,а толкова бързо отлитат тези мигове Heart Eyes,бях чела някъде че с първите крачки бебето напуска своя бебешки свят и се отправя към детството-по-самостоятелно и уверено в себе си.В този момент осъзнаваш че бебето е пораснало....ох,натъжих се Rolling Eyes Blush,толкова е хубаво да имаш бебе Hug
Наслаждавахме се на сладките триумфи на нашето бебе-първата усмивка,първата думичка,първата крачка...беше толкова прекрасно и вълнуващо,колкото винаги съм си мислела че ще е и съм знаела че ще е така HugИмаше и моменти в които сме имали трудности,и продължава да ги има,но това не е някаква изненада-никога не съм се заблуждавала че е лесно да имаш дете и да го възпитаваш PeaceНай-хубаво е когато семейството е заедно и става една голяяяяма лудница Simple Smile
Независимо от приликите и разликите в очакванията,когато бебето се появи преобръща целият ни свят и се превръща в нежен ''диктатор'' на живота ни.На какво сме способни за него понякога даже и не подозираме,нали?  bouquet

# 12
  • ....от ляво до десния завой...
  • Мнения: 273
Първо здрасти,
Сутринта почти бях написала отговор в тая темичка когато угасна тока.... Whistling
Сега ще се опитам да го пресъздам отново, дано да успея....
Та, по някои въпроси от темичката - при мен нещата в живота винаги са идвали когато му дойде времето! Исках да завърша висше - стана, после си намерих сериозен приятел - настоящият ми съпруг. Имах късмет да започна работа, която ми създава невероятно удовлетворение и която работя с удоволствие защото ден след ден ме развива. Със съпруга ми живяхме заедно 3 години преди да решим, че вече сме достатъчно зрели да полагаме грижи и за още едно човече, което ще зависи изцяло от нас. Забрменях през 2003година, със съпруга ми нямахме идея да се женим, мислехме просто така да си живеем. Не съжаляваме и за миг, че послушахме съвета на родителите ни и сключихме брак! Бях бременна в началото на 4ти месец като беше тържеството. Бебчо се роди януари, точно един ден след нова година! ПРез цялото време на бременността си мислех, че в корема ми расте момиченце. Доктора подклади тези ми идеи, защото уж видя такъв пол на видеозона. Мислех си, че ще прилича на мен. Може би защото когато си бременна без да искаш почваш да мислиш за собственото си детство, за отношенията с майка ти, за приликите с нея, аз специално много приличам на моята майка, което адски ме радва, защото тя беше красива и изключително умна, което за мен е по-важно! Peace Когато в 9ти месец ми казаха, че порасналото бебе в корема ми е момче, доста мигах на парцали и малко се притесних. Когато, обаче, в родилното за първи път ми показаха Дани със сърцето си усетих, че просто е нямало начин да родя друго бебе, а не него, сякаш цял живот е бил някъде вътре в мен и просто е чакал подходящия момент да излезе и да стане реален в дните ни - моите и на съпруга ми! Мисля си, че живота е устроен така - при всяка една двойка се ражда бебето, което е наистина най-подходящото за дадения мъж и жена, при реализиране на ролята родители. Така че, човек не трябва да има предварителни нагласи и очаквания! Просто трябва да се чака мига и да се  случи вълшебството, което да се изживее максимално пълноценно, всичко друго след това е въпрос на желание и достатъчно положени позитивни усилия! Grinning В момента нямам никакви очаквания за бебенцето, което расте вътре в мен и много здраво мърда в последните седмици! Важното е, че ще си е моето дете, че ще е братче или сестриче на сина ми и той ще си има в бъдеще един близък човек, освен нас - родителите му, на когото винаги ще може да разчита и който винаги ще го обича без условности, независимо какво се случва! Абсолютно е сигурно, че ще прилича визуално или на мен или на съпруга ми, а възпитанието му ще зависи изцяло от нас!
С една дума - аз залагам на мига! Не са ми нужни очаквания, които биха ме разочаровали по една или друга причина! Важно е да има здраве и живот, всичко друго се подрежда!
Поздрави!   bouquet
~~

# 13
  • София
  • Мнения: 44 133
Аз чесно казано нищо не съм си представяла, знаех, че като дойде ще е каквото-такова....или по-точно такова каквото трябва да е......

# 14
  • Мнения: 514
sindarella---Написаното от теб е толкова чуствено!Просълзих се! Heart Eyes
А сега по темата--- На мен пък ми повтаряха че ще е момче!Аз от самото начало пък исках момиче!Когато казаха че е момче започнах да се навивам че така е по добре и че ако е момиченце ще го мисля по-вече и ще се "мъчи" по-вече/с раждания и такива други неща знаете какво имам в предвид/
Когато я родих бях като гръмната защото ми викат:"Имате прекрасна дъщеричка"
Много ама много бях щастлива и ще направя всичко възможно тя да расте в най-добрата обстановка и хубава семейна среда!
Психически се бях подготвила за задълженията ми към малкото човече,но то се оказа доооста ревливо!Това е единствената разлика!Моля се само да ми е жива и здравичка! Praynig Praynig Praynig

# 15
  • София
  • Мнения: 1 735
Обожавам децата!Никога не съм си и помисляла,че ще ми е трудно да я гледам,нито съм знаела за колики,цедене/МНОГО исках да си кърмя нормално,но бебка е доста твърдоглава/.Не съм и предполагала,че ще я чакаме години.Та доста сметки излизат криви.Мислех,че да имаш дете е забавно,лесно и приятно-хапване,игра...Да,ама НЕ!Оказа се,че имаме прекрасно,мило и доста шавливо момиченце и  с доста твърд характер и вечер от преумора заспивам като пребито куче,но пък и за нищо на света НЕ ИСКАМ нещо друго да правя!!!Не съм очаквала,че само като я видя или чуя да се смее или "да-да-да.... "да повтаря,ще съм толкова доволна и направо разтопена и това не може да се сравни с нищо друго,а досега съм си живяла доста добре!Трудно е,но това е са най-прекрасните моменти и пожелавам на всеки да ги изпита!

# 16
  • Мнения: 9 973
нищо не съм си представяла за да не се разочаровам........доволна съм от резултата Peace

# 17
  • Мнения: 9 814
Решението да имаш дете би следвало да дойде осъзнато и осмислено в живота и на двамата бъдещи родители. Всеки си мечтае за кротко, мило и спокойно дете. Голяма част от бъдещите майки си представят тяхното бебе като сладкото, пухкаво сладурче от поредната реклама на детски стоки. Действителността обаче почти винаги е различна- бебето плаче, буди се нощем, има колики, след това растат зъби...... и те подхващат едни дребни, ежедневни проблеми. И за момент всичките ти мечти от времето на бременността за спокоен живот сякаш се изпаряват. Но, децата израстват постепенно и тогава осъзнаваш, че най-големите неволи не са били в това, че бебето е наддало 100 гр. този месец, а  че тепърва трябва да превърнеш малкото същество до теб в съзнателен, възпитан и отговорен човек. Тогава стават и най-големите провали в родителството- просто понякога не сме готови, да се справим така както сме си представяли, че ще стане. Но успокоението е в това, че за нашите деца няма по-добри родители от неговите собствени.

# 18
  • Мнения: 1 763
В един момент от живота ми започнах да усещам, че нещо ми липсва. Първо мислех, че работата ми вече не ме удовлетворява, но не беше това. Постепенно изкристализира желанието за бебе. Докато бях бременна, някак си не можех да си представя детето като съвсем бебе, все си го представях как тича, говори и си играе с други деца. Може би, защото не се бях докосвала толкова отблизо до малко бебенце. Очаквах само, че ще прилича на мен, защото казват, че момчетата приличали повече на майките си. Представях си едно плачливо бебе, което поне до една година се буди нощем и иска постоянно да е на ръце. Всъщност мислех си, че ще има по-голяма нужда от мен, отколкото е в действителност. Сега имам едно момченце, което е абсолютно копие на баща си, много спокойно и кротичко. Откакто се научи да се усмихва, това му е основното занимание, радва се, като го гушкам и вземам на ръце, но е щастлив и като си стои в леглото и си дъвче някоя играчка или ръцете си. В общи линии, оказа се по-лесно, отколкото мислех.

# 19
  • Мнения: 681
Като бях бременна,незнам защо но си представях безсънни нощи,ревливо бебе,колики,молики и разни ей такива,а мъжът ми тъкмо обратното-едно бебенце,което само спи и яде,разхождаш го и си играеш с него.А в действителност дъщеря ми е една смесица от всичко това.И понеже аз се бях настроила за малко повече "екшън" приемам нещата по-спокойно,докато мъжът ми се шашка много.

# 20
  • Мнения: 6 734
Нищо не съм си представяла или мечтала. Осъзнах, че съм майка в пълния смисъл сигурно след година. Може и да съм бавноразвиваща се.

# 21
  • Мнения: 1 367
Моите очаквания бяха смесица между представата,създавана от рекламите,и опита,споделен от приятелки.Сещате се откъде идваха положителните нагласи за бебето-прекрасно пухкаво същество,което само спи,играе си или гука,за мен-възвърнала фигурата си броени дни след раждането,кърмеща и шетаща щастливо в кухнята,за нас тримата-перфектното семейство,което винаги намира време да е заедно.От приятелките научих за колики,безсънни нощи,пълни памперси,температури....да изреждам ли още.И някак странно приемах всичко това за напълно нормално.Не ме беше страх от нищо,просто исках най-после да гушна дълго чаканото си детенце.Общо взето малка част от положителните ми нагласи се сбъднаха,но за щастие и малка част от отрицателните.Нямали сме цели безсънни нощи /пу,пу!!!/ и много вдигане на температура.Големият кошмар,през който минахме,бяха коликите.

# 22
  • Мнения: 3 929
Просто си карах бременността и изобщо не си редставях майчинството. Всичко ми се струваше някакси лесно, хубаво. Изобщо не си представях и бебето, нито как го гледам. Изобщо не можех да си представя, че ще стана майка, беше ми чуждо и далечно майчинското чувство. Всъщност, винаге съм си мислила, че не ставам за майка, защото съм много студен човек, нямам афинитет към децата и не зная, как да се държа с тях. Когато родих, светът ми се преобърна. Всичко се промени.

# 23
  • София
  • Мнения: 3 064
Почти всичко се оказа повече от очакванията ми!
И още в началото установих, че въобще не е толкова трудно да се гледа бебе, колкото са ме плашили. От както се е родил сме сами вкъщи по цял ден, нямам проблеми.

Детето надмина и най-големите ми очаквания, да ми е жив и здрав Hug

# 24
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
нищо не съм си представяла за да не се разочаровам........доволна съм от резултата Peace
и аз така  Peace

# 25
  • София
  • Мнения: 17 592
Хммм...

Мечтаех си за палаво дете, което тича, скача, прави бели и има собствено за всичко, ще го мачкам и подхвърлям, гъделичкам и ще харесва тези "мечешки" игри, ще обича водата... Беше ми все едно ще яде ли каквото и колкото аз искам, ще спи ли през деня, или ще беснее и разбойничи. Получих точно каквото исках. И, понеже не се впечатлявам, яде точно както трябва (макар ако зависеше от него би ял повече). Представях си момиченце, сдобих се с най-прекрасно момченце.

# 26
  • Мнения: 411
Ние много искахме бебче и след като се оженихме го направихме.Да чукна на дърво,с тати много рядко се караме и то сериозно.Разбира ме се и заедно взимаме решения.В интерес на истината не си представях да има толкова нерви при отглеждането на бебо  ooooh!,особено когато плаче заради пустите му колики.Иначе живота е по-красив с него!Нямам особени разочарования,и депресийка карам...Единственото,което ми тежи е,че тати уж си взе два месеца отпуск за да е с нас,а работи извънредно и не е с нас както аз си го предтсвях  Cry

# 27
  • Мнения: 728
Нищо не съм очаквала, нищо не съм и изисквала, просто много исках да имам детенце. Като гледах как колегите взимат децата си от детска градина и ги водят при тях до края на работния ден направо сърцето ми се стапяше.

Преди да станете родители представяхте ли си бебенцето като едно мило, мъничко, усмихнато същественце, което безкрайно ще ви обича (и вие ще обичате) и ще внася пълнота и хармония в живота ви, че ще се смее, ще слуша много, ще се забавлявате всички вкупом и изобщо - кеф отвсякъде.  Simple Smile

ООоо каква идилия опсваш..работата е там че за сега само реве и ака в хармония

# 28
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Нищо не съм си представяла,защото не знаех,какво ме очаква.Само се надявах да е жива и здрава
Първият път и аз бях така. Сега пак нищо не си представям понеже осъзнавам, че бебето няма да е като синът ми.Все пак е съвсем отделен човек.Но се надявам да е кротко като батко си когато той беше бебе Blush
Колкото до искането и двете деца не са  ми планирани.Второто сега говорихме, че искаме вече бебе но не се бяхме настроили , че ще стане бързо и изобщо не работихме за бебе.Благодаря на Господ и за двечките  Heart Eyes

# 29
  • Мнения: 8 999
Изведнъж ме връхлетя неистово желание да си имам бебе. Речено - сторено. Докато бременеех си мислех за бъдещото ми дете и си мечтаех да имаме отношения такива, каквито бяха между мен и моята майка.
Изобщо не ме занимаваха мисли като например - дали ще мога да кърмя и колко време ще успея да кърмя, дали ще науча детето си да не обича шоколад и зрънчо, защото са неполезни храни, дали е по-правилно да го захраня рано или пък късно...
Единственото, което съм искала и искам за децата си, е да са здрави, красиви, умни и с нежни сърца. Радвам се, че имам всичко това.

# 30
  • Мнения: 1 800
Някои дни са много по-трудни отколкото съм очаквала, но наградата е в пъти по- сладка, отколкото съм си представяла, че може да бъде..не мога да си представя живота без малкия човек или да е различен, от това което е...

# 31
  • Мнения: 523
Темата е страхотна , браво и поздрави на авторката !!!
Та по темата : нищо не съм очаквала и нищо не съм си представяла , защото с мъжа  ми сме хора , живеещи сега и в момента , абе за мига . Децата ни не са планирани изобщо , нищо в живота ни не е планирано , всичко се случва ей така ,когато реши шефът отгоре !!!
Но най - хубавото в цялата ситуация е , че сега сме едни щастливи родители на две страхотни дъщери ( ДА СА НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ ) , имаме долу-горе прилични доходи и продължаваме да я караме ден за ден . Нищо не планираме , а само се обичаме и гледаме заедно в една посока !!! Party Party Party
Е може и на някого да не му харесат подобен род разсъждения и начин на живот , но за мен това е идеалния живот !!! Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 32
  • Мнения: 83
Страхувах се дали ще е здраво дете...много време копнеех за него!Нищо не си позволих да си представям!Но сега имаме жизнено момченце,което обичаме от целите си души!Представям си колко умно и добро същество ще порастне,как ще го научим да обича животните и ....,незнам...няма по-голямо щастие от това да си мама!

Общи условия

Активация на акаунт