Обожавам децата!Никога не съм си и помисляла,че ще ми е трудно да я гледам,нито съм знаела за колики,цедене/МНОГО исках да си кърмя нормално,но бебка е доста твърдоглава/.Не съм и предполагала,че ще я чакаме години.Та доста сметки излизат криви.Мислех,че да имаш дете е забавно,лесно и приятно-хапване,игра...Да,ама НЕ!Оказа се,че имаме прекрасно,мило и доста шавливо момиченце и с доста твърд характер и вечер от преумора заспивам като пребито куче,но пък и за нищо на света НЕ ИСКАМ нещо друго да правя!!!Не съм очаквала,че само като я видя или чуя да се смее или "да-да-да.... "да повтаря,ще съм толкова доволна и направо разтопена и това не може да се сравни с нищо друго,а досега съм си живяла доста добре!Трудно е,но това е са най-прекрасните моменти и пожелавам на всеки да ги изпита!
- Публикувана: 9 апр. 2008, 22:09 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2008, 21:14 ч.
Прилики и разлики в очакванията за бебето
Решението да имаш дете би следвало да дойде осъзнато и осмислено в живота и на двамата бъдещи родители. Всеки си мечтае за кротко, мило и спокойно дете. Голяма част от бъдещите майки си представят тяхното бебе като сладкото, пухкаво сладурче от поредната реклама на детски стоки. Действителността обаче почти винаги е различна- бебето плаче, буди се нощем, има колики, след това растат зъби...... и те подхващат едни дребни, ежедневни проблеми. И за момент всичките ти мечти от времето на бременността за спокоен живот сякаш се изпаряват. Но, децата израстват постепенно и тогава осъзнаваш, че най-големите неволи не са били в това, че бебето е наддало 100 гр. този месец, а че тепърва трябва да превърнеш малкото същество до теб в съзнателен, възпитан и отговорен човек. Тогава стават и най-големите провали в родителството- просто понякога не сме готови, да се справим така както сме си представяли, че ще стане. Но успокоението е в това, че за нашите деца няма по-добри родители от неговите собствени.
В един момент от живота ми започнах да усещам, че нещо ми липсва. Първо мислех, че работата ми вече не ме удовлетворява, но не беше това. Постепенно изкристализира желанието за бебе. Докато бях бременна, някак си не можех да си представя детето като съвсем бебе, все си го представях как тича, говори и си играе с други деца. Може би, защото не се бях докосвала толкова отблизо до малко бебенце. Очаквах само, че ще прилича на мен, защото казват, че момчетата приличали повече на майките си. Представях си едно плачливо бебе, което поне до една година се буди нощем и иска постоянно да е на ръце. Всъщност мислех си, че ще има по-голяма нужда от мен, отколкото е в действителност. Сега имам едно момченце, което е абсолютно копие на баща си, много спокойно и кротичко. Откакто се научи да се усмихва, това му е основното занимание, радва се, като го гушкам и вземам на ръце, но е щастлив и като си стои в леглото и си дъвче някоя играчка или ръцете си. В общи линии, оказа се по-лесно, отколкото мислех.
Като бях бременна,незнам защо но си представях безсънни нощи,ревливо бебе,колики,молики и разни ей такива,а мъжът ми тъкмо обратното-едно бебенце,което само спи и яде,разхождаш го и си играеш с него.А в действителност дъщеря ми е една смесица от всичко това.И понеже аз се бях настроила за малко повече "екшън" приемам нещата по-спокойно,докато мъжът ми се шашка много.
Моите очаквания бяха смесица между представата,създавана от рекламите,и опита,споделен от приятелки.Сещате се откъде идваха положителните нагласи за бебето-прекрасно пухкаво същество,което само спи,играе си или гука,за мен-възвърнала фигурата си броени дни след раждането,кърмеща и шетаща щастливо в кухнята,за нас тримата-перфектното семейство,което винаги намира време да е заедно.От приятелките научих за колики,безсънни нощи,пълни памперси,температури....да изреждам ли още.И някак странно приемах всичко това за напълно нормално.Не ме беше страх от нищо,просто исках най-после да гушна дълго чаканото си детенце.Общо взето малка част от положителните ми нагласи се сбъднаха,но за щастие и малка част от отрицателните.Нямали сме цели безсънни нощи /пу,пу!!!/ и много вдигане на температура.Големият кошмар,през който минахме,бяха коликите.
Просто си карах бременността и изобщо не си редставях майчинството. Всичко ми се струваше някакси лесно, хубаво. Изобщо не си представях и бебето, нито как го гледам. Изобщо не можех да си представя, че ще стана майка, беше ми чуждо и далечно майчинското чувство. Всъщност, винаге съм си мислила, че не ставам за майка, защото съм много студен човек, нямам афинитет към децата и не зная, как да се държа с тях. Когато родих, светът ми се преобърна. Всичко се промени.
нищо не съм си представяла за да не се разочаровам........доволна съм от резултата 
Хммм...
Мечтаех си за палаво дете, което тича, скача, прави бели и има собствено за всичко, ще го мачкам и подхвърлям, гъделичкам и ще харесва тези "мечешки" игри, ще обича водата... Беше ми все едно ще яде ли каквото и колкото аз искам, ще спи ли през деня, или ще беснее и разбойничи. Получих точно каквото исках. И, понеже не се впечатлявам, яде точно както трябва (макар ако зависеше от него би ял повече). Представях си момиченце, сдобих се с най-прекрасно момченце.
Мечтаех си за палаво дете, което тича, скача, прави бели и има собствено за всичко, ще го мачкам и подхвърлям, гъделичкам и ще харесва тези "мечешки" игри, ще обича водата... Беше ми все едно ще яде ли каквото и колкото аз искам, ще спи ли през деня, или ще беснее и разбойничи. Получих точно каквото исках. И, понеже не се впечатлявам, яде точно както трябва (макар ако зависеше от него би ял повече). Представях си момиченце, сдобих се с най-прекрасно момченце.
Ние много искахме бебче и след като се оженихме го направихме.Да чукна на дърво,с тати много рядко се караме и то сериозно.Разбира ме се и заедно взимаме решения.В интерес на истината не си представях да има толкова нерви при отглеждането на бебо 
,особено когато плаче заради пустите му колики.Иначе живота е по-красив с него!Нямам особени разочарования,и депресийка карам...Единственото,което ми тежи е,че тати уж си взе два месеца отпуск за да е с нас,а работи извънредно и не е с нас както аз си го предтсвях 
,особено когато плаче заради пустите му колики.Иначе живота е по-красив с него!Нямам особени разочарования,и депресийка карам...Единственото,което ми тежи е,че тати уж си взе два месеца отпуск за да е с нас,а работи извънредно и не е с нас както аз си го предтсвях
Нищо не съм очаквала, нищо не съм и изисквала, просто много исках да имам детенце. Като гледах как колегите взимат децата си от детска градина и ги водят при тях до края на работния ден направо сърцето ми се стапяше.
ООоо каква идилия опсваш..работата е там че за сега само реве и ака в хармония
Преди да станете родители представяхте ли си бебенцето като едно мило, мъничко, усмихнато същественце, което безкрайно ще ви обича (и вие ще обичате) и ще внася пълнота и хармония в живота ви, че ще се смее, ще слуша много, ще се забавлявате всички вкупом и изобщо - кеф отвсякъде. 
ООоо каква идилия опсваш..работата е там че за сега само реве и ака в хармония
Нищо не съм си представяла,защото не знаех,какво ме очаква.Само се надявах да е жива и здрава
Колкото до искането и двете деца не са ми планирани.Второто сега говорихме, че искаме вече бебе но не се бяхме настроили , че ще стане бързо и изобщо не работихме за бебе.Благодаря на Господ и за двечките
Изведнъж ме връхлетя неистово желание да си имам бебе. Речено - сторено. Докато бременеех си мислех за бъдещото ми дете и си мечтаех да имаме отношения такива, каквито бяха между мен и моята майка.
Изобщо не ме занимаваха мисли като например - дали ще мога да кърмя и колко време ще успея да кърмя, дали ще науча детето си да не обича шоколад и зрънчо, защото са неполезни храни, дали е по-правилно да го захраня рано или пък късно...
Единственото, което съм искала и искам за децата си, е да са здрави, красиви, умни и с нежни сърца. Радвам се, че имам всичко това.
Изобщо не ме занимаваха мисли като например - дали ще мога да кърмя и колко време ще успея да кърмя, дали ще науча детето си да не обича шоколад и зрънчо, защото са неполезни храни, дали е по-правилно да го захраня рано или пък късно...
Единственото, което съм искала и искам за децата си, е да са здрави, красиви, умни и с нежни сърца. Радвам се, че имам всичко това.