при първо представяне като че ли е по-важно аз да си кажа името, а отсрещната страна какво е казва хич не чувам 
- Публикувана: 10 апр. 2008, 09:23 ч.
- Последно мнение: 6 май 2008, 18:22 ч.
Забравяте ли имена и как се измъквате?
при първо представяне като че ли е по-важно аз да си кажа името, а отсрещната страна какво казва хич не чувам
М-да
.... типична за всички ни ситуация описана също от Карнеги 
Ей, за това си трябва повече тренировки и колкото и да са измислени тези книжки понякога помагат
Не се притеснявам от факта, че не помня лица /имената повече ги помня, но ми е проблем с лицата/. Иначе помня в подробности какво с кого сме си казали, кога, при какви обстоятелства, но как е изглеждал външно човечецът, ей Богу, понякога хабер си нямам.
когато ме спре непознат винаги го питам от къде се познаваме. Не мисля, че има нещо притеснително в това. Поне не повече от лъжата да се правя, че го познавам и го помня. Иначе бих се изложила много повече.
когато ме спре непознат винаги го питам от къде се познаваме. Не мисля, че има нещо притеснително в това. Поне не повече от лъжата да се правя, че го познавам и го помня. Иначе бих се изложила много повече.
. Има майки тук в квартала, с които сме висяли по градинките с количките, познавам ги от 6-7 години, говорим като първи приятелки, а пък незнам как се казват Не върви да ги питам, ще ме погледнат ей така 
. Измъквам се като изнамеря някой общ познат, на когото името му ми е по-познато и го питам него
...Ей, за това си трябва повече тренировки...
. 
Ужас! Имам същия проблем. Не помня имена на хора и фирми. Като дойде някой все го питам "ти от коя фирма беше..." Така по 2-3 пъти на седмица, голям срам . Но за сметка на това пък много помня физиономии. Видя ли някой, не го забравям, после пък се чудя от къде го познавам, луда работа
. Но за сметка на това пък много помня физиономии. Видя ли някой, не го забравям, после пък се чудя от къде го познавам, луда работа
Признавам си, физиономии помня с години, но имена забравям, а и се налага да общувам постоянно и с много хора.
Хубавото е, че в средата, в която се движа, спокойно мога да се обърна към човека с "колега" или да питам дали предпочита да го наричам по малко име или по фамилия. Винаги си казват. А и по време на разни срещи, обикновено си нося списък с участниците /това ми е "трикът"/ и винаги мога да погледна с кого точно разговарям. Колегите ме майтапят, че с тези списъци съм като класна ръководителка, ама обикновено аз съм организаторът и имам право да съм в ролята на класната.
Хубавото е, че в средата, в която се движа, спокойно мога да се обърна към човека с "колега" или да питам дали предпочита да го наричам по малко име или по фамилия. Винаги си казват. А и по време на разни срещи, обикновено си нося списък с участниците /това ми е "трикът"/ и винаги мога да погледна с кого точно разговарям. Колегите ме майтапят, че с тези списъци съм като класна ръководителка, ама обикновено аз съм организаторът и имам право да съм в ролята на класната.
Не помня името на човек, който не ме е впечатлил с нищо. Просто помня избирателно.
Като цяло, за да се измъкна от ситуацията, казвам че съм слаб физиономист и моля отсрещната страна да ми се представи наново.
Трудно запомням името при обичайно запознанство, но ако с човека сме се запознали при по-особени обстоятелства- по-особена случка или инцидент, ще го запомня. Случвало ми се е обаче, за жалост доста често, да срещам хора по улицата, за които да се колебая дали се познаваме или просто твърде често сме се срещали и затова ми е позната физиономията. Работя с много хора и когато ги видя в обичайнато им среда - няма проблем. Когато, обаче, ги видя навън, без униформа, в друга обстановка, ми е доста трудно да преценя дали се познаваме или просто по-често съм срещала този човек и ако кажа "Здрасти", уместно ли ще е!?!
Питам го "Как предпочиташ да се обръщат към теб на галено"?
Имената ги забравям в момента, в който ми ги кажат...
Как се измъквам ли?
Амиии... не се обръщам по име към хората... Виж, по-трудното е, когато забравя от къде, аджеба, познавам някого...
Не помня нито имена, нито цифри, нито лица. Тежък случай 
пиша си, после пък се чудя кой е този, който съм го записала, добре че поне са измислени визитките и след среща си припомням как всъщност се е казвал човека, с който съм говорила час и кусур.
Всъщност имала съм случаи, в които съм се разминавала с хора, с които съм се запознала преди ден-два. Как се измъквам ли? - лъжа като разпрана. Казвам, че не довиждам без очилата си, а всъщност имам орлов поглед. Засега се връзват.
пиша си, после пък се чудя кой е този, който съм го записала, добре че поне са измислени визитките и след среща си припомням как всъщност се е казвал човека, с който съм говорила час и кусур.Всъщност имала съм случаи, в които съм се разминавала с хора, с които съм се запознала преди ден-два. Как се измъквам ли? - лъжа като разпрана. Казвам, че не довиждам без очилата си, а всъщност имам орлов поглед. Засега се връзват.
е как пък хич да не помниш. Препоръчани теми