Коя е най-подходящатата възраст за даване на кърмаче на ясла?

Моето кърмаче тръгна на ясла на 1 г и 9 мес. Не бяхме се разделяли изобщо с него. Сучеше на поискване и най-много се притенсявах как ще заспив атам на обед, защото заспива само на цицата. Оказа се, че може да се приспособи както му е удобно. Заспива там на обяд без проблем, а вкъщи продължава да ме търси. Като цяло имахме трудна адаптация, но вече всичко е ОК 
За болестите си е индивидуално - тръгна януари - досега 2 пъти е бил с обилна хрема, температура не е вдигал 

Ева тръгна на ясла на 1г9м. Не съм имала никакви проблеми - първоначално я водех 2-3 седмици с мен в градината, където работех и там всички й обръщаха много внимание, разсейваха я и изобщо не е плакала. Когато най-сетне свършиха ремонта в яслата и я прехвърлих там, шокът й беше много голям първоначално, защото всички деца пищяха в хор (всички бяха нови и за първи път на ясли) и това я стряскаше ужасно, така че и тя почваше да плаче. Това обаче трая само една седмица - много добре ги гледаха, веднага ги разсейваха с песнички и занимания и от втората седмица вече си влизаше самичка и доволна в групата. Знаеха, че я кърмя - първите дни се налагаше да я кърмя преди да влезе, за да се успокои. Гледаха къде с ужас, къде ми обясняваха назидателно как е крайно време да я отбия, колкото и да ми е мъчно - не съм се впечатлявала.
Взимах си я на обяд почти половин година по мое желание и настояване - имах възможност, удобно ми беше и никак не се притеснявах как ще свикне със следобедния сън там, което беше голяма драма за всички и ми вещаеха колко ще е ужасно, когато се опитам да я оставя, а тя е свикнала да я взимам на обяд. Нищо подобно - когато прецених, че е готова, просто я оставих, детето си беше легнало и заспало съвсем спокойно.
В яслата е боледувала много малко, сещам се само за един сериозен ентеровирус с ужасно повръщане, който изкара и я държа 10 дни (добре, че си сучеше). В замяна на това тази зима, когато е вече на 3г и нещо, боледува нон-стоп, постоянно и непрекъснато - на четвъртия ден е болна и после стои 3 седмици вкъщи, докато я закрепя Така че нещата не могат да се предричат - може обаче да се надявате на най-доброто, обикновено градината е от полза за децата

Синът ми тръгна на градина на 2 години. Имаше период на постепенна адаптация. Първия ден бяхме заедно  за 1 час, в края на седмицата  за първи път го оставих да спи там. 1 път въобще не е спал. Около седмица са го приспивали с гушкане. Оттам насетне си лягал на дюшечето с другите деца. 

Още от първия ден го подхвана една от възпитателките. Той свикна с нея за тази една седмица на адаптация. Тя го гушкаше и успокояваше когато го оставях първите дни. Тя го е приспивала. След десетина дни вече си влизаше наперено в градината. По време на съвместния ни престой  нито веднъж не искаше да суче. Но като го взимам от градината, това е първото му желание като се приберем вкъщи. Персоналът знаеше, че го кърмя. Изрично ме попитаха как заспива. Казах им чрез кърмене или гушкане.

Най-сериознаото му боледуване беше възпалени очи с температура и кашлица. Вирусно. Остана си вкъщи за 1 седмица. Вдигал е температура още 1-2 пъти.

Ели тръгна на година и 4 месеца. Първите три седмици беше до обяд. Във времето, което след това прекарвахме заедно висеше на цицата ... но тя и до сега си е такава. Персонала в яслата прие нормално, че я кърмя. Даже казват, че сутрин не я насилват много със закуската, защото знаят, че е сукала ... А за боледуването ... боледува, но и преди яслата боледуваше - каката ходи на градина и ...