'Теб не те обичам', 'Много си грозен' ... или когато потъваме в земята от срам..

  Махай се... ти си боклук! 

Да, имало го е този момент. Казвал е на хората "ти си лош, не те харесвам"...
Ами не го харесва, насила ли да го накарам да го харесва.
Успехът беше, и то на свекърва ми, че след много разговори, се разбрахме, че когато някой го закача, а на него не му е приятно да казва "не ми се говори". Повечето хора се усещат.
Обясних му, че в такъв случай да си замълчи и да каже, че не иска да говори.
Разбрахме се. Беше на около 2 и половина.

И моя е чувствителен към миризми.
Не иска вече да ходим в пощата да плащаме тока, защото миришело на "бабички"......което не е далече от истината.
За мен си спомням, че беше равносилно на наказание да се извиня......много трудно се пречупих да казвам "извинявай".
Разбрали сме се, че хората, които си хвърлят боклука по улицата, обиждат и пр., не са лоши, а са невъзпитани.....от което следва въпроса "А защо това детенце е невъзпитано?" или направо констатацията, че е невъзпитано и то пред детенцето и майка му

Имаме 2 приятели негри и моят син като ги види все ги нарича ЧЕРНИТЕ СУПЕРМЕНИ 

Като гледам кога е роден твоя Иванчо май че, периодът на невъзпитание идва от възрастта, моята Кати е 10 дни по-голяма от него. От известно време мълчи и не иска да поздравява учителките,съседите, даже и баща си, когато се прибира от работа. Вчера на пазара крещи с всичка сила: Мамо, мамо, виж тази баба колко грозно се е облекла!. Съответно бабата чу и дебело подчерта, че това дете няма домашно възпитание. Обясних на Кати спокойно, че така не може да се говори за хората, че трябва да бъде мила и внимателна...., но ефект никакъв. Прибираме се към нас и тя отдалече вижда едни съседи и казва:Аз няма да ги поздравя, не ме карай, грозни са и не ми се говори с тях. Отново разговори и обяснения. Но следобед срещаме една напълно непозната баба и Кати започва да води с нея мил и прелюбезен диалог за хубавото време и за това дали на жената й тежи торбата, даже й предложи да й помогне с багажа  . Просто не знаех как да реагирам.
Явно това е някакъв вид бунтарство срещу добрите нрави и възпитание, не знам. Може би на тази възраст осъзнават, че не всички хора са еднакви и има едни, които им харесват повече от другите, но не знаят още какво е лицемерие и показват прекалено явно чувствата си.

И Кати имаше период, в който ми казваше, че не ме обича и, че съм лоша и не иска да съм й майка. Реших да я водя на психолог, за мен тези думи бяха истински шок. Още по телефона психолога ми обясни, че много деца на тази възраст така изпитват силата на чувствата на околните към тях и убеждавайки се, че мама и тати наистина ги обичат спират да говорят такива неща. Ако обаче това продължи повече от 6 месеца, психологът трябва да се намеси.

 И Георги минава през този неприятен период. Той обаче първо започна да ме убива - щял да ме убие, щял да ми отреже главата и да съм ходела без глава, щял да ми отреже ушите и всякакви от този род, които най вероятно е чул или в градината, или по ТВ. След дъъъъългооо обясняване, че убийството е нещо много лошо което правят само лошите хора, а той нали е добро дете и тн премина на "Аз съм ти сърдит и няма да играя с теб", което е по-добре от постоянното убиване, колене и тн. ужасии. Разбира се за да не ми олекне сега започна и да пита хората защо това, и защо онова. Например вчера пита една жена защо няма зъби. Това явно си е период характерен за тази възраст (3г. и 8м.), който надявам се скоро ще премине.

Ахааа, начи когато вече и теб те засегна лично поведението на сина ти реши да се оплачеш тук  Ми то е ясно бе душа, че щом е почнал така да се държи към другите и до теб ще стигне в един момент. Трябвало е да действаш на момента, а не да чакаш да каже че не те обича или там каквото ти е казал. Освен това се казва обЯснявам, а не обЕснявам

Оф всичко написано ми е доста познато!
На това ,че  не ме обича , аз отговарям ,че го обичам -имаше ефект вече не ми го казва.
Отказва да поздравява хората понякога , но и не го насилвам , защото става по-зле (хем се инати , хем може някоя обида да отправи).
Едната си баба също я обижда ,че не я иска и не я харесва (много рядко го вижда , живеем близко ,но тя не намира време и детето сякаш усеща).
Гости е гонил не веднъж -"хайде мамо да ставаме да изпращаме гостите , че те искат да си ходят" или " Хайде да си тръгвате ,че стана късно"(и двата пъти бяха много близки наши хора и доста се посмяха .Следва дълго обяснение след това , не го е правил повече , но и няма гаранция че няма да го направи.
Често пита за хора по улицата , защо ходят с бастуни , защо гледат различно (за хора с проблеми с очите), защо не си режат ноктите на краката (това беше лятото), защо са дебели и грозни и това го отправя директно към хората .Чувствала съм се неудобно да , но той е само едно дете и не може да говори само това , което на хората им се иска да чуят.Това не значи ,че не му правя забележки и не го възпитавам на добри обноски-правя го и ще продължавам.

Пише се, и се изговаря Значи, "бе душа".

Има обаче една важна разлика, която пропускаш. Начи е жаргон и е написано умишлено, така че не се нуждае от корекция, а обЕснявам очевидно се дължи на неграмотност и съм я поправила не с цел да се заяждам, както правиш ти примерно, а с цел да я науча и да не се излага

Това до някъде е ефекта на градината - там научават много неща, почват да различават кой е дебел/слаб/харесван/не харесван/грозен/красив и съответно го пренасят и в ежедневието си. Лоши думички, отношение, като към приятелка, колкото искаш и при нас. Най-голям ефект има игнора. Казвам, че не ми е приятно да ми говори така и да ми се обади, като почне да се държи човешки - ами доста бързо почва  За обидни думи обяснявам твърдо, че другия се чувства наранен така и не е приятно, карам я да се постави на неговото място и така. Обяснявам го с разбиране, че е дете и не преценява как нараняват лошите думи, но твърдо, за да стане ясно, че това не е нещо, което е хубаво или ще толерирам ако се повтори. Също обаче и оставям вратичка, че има думи, които може д аказва само сред приятелките си, че има държане сред приятели, вкъщи, сред непознати, защото всички имаме моменти, в които се отпускаме и това е нормално, важното е да знаем кога и как да се държим според ситуацията.

Непоздравяването не е голям проблем. Аз например никога не съм насилвала големият ми син да поздравява. Където ходим, с когото се срещаме - аз поздравявам, а той - ако иска. В един момент започна да поздравява и даже си прибави по собствена инициатива едно: Приятен ден, след като е казал Довиждане. Хората веднага забелязват и се усмихват, а това насърчава детето да е любезно.
Така че, ако вие винаги сте любезни, няма как децата ви да не го изкопират. Може би трябва време, за да порастнат и осъзнаят смисъла на поздравите.

В момента сме на този етап.
Нещо го тормози, аз вече имам предположение дори за 2 причини, говорим си, разбираме се прекрасно,но като го тресне сачмата и ги почва да ги реди, чак аз се изчервявам (а мога да бъда много вулгарна, ако искам).
Верджи, само да те питам, знае ли за бъдещия прираст на семейството? Може да е част от проблема, както е при нас в момента.
НикиФин, изпадаш в битовизъм, ти самата не си за пример за грамотност!

Е до кога с тези периоди,няма ли свьршване?Големият ми син го е хванала тази "вьлна" и не го пуска!Като гледам и набора му ходещи на ДГ имат сьщото поведение.

Нито пък ти  . Затова пък съм пример за ужасно дразнещ се от чуждата неграмотност