Г-жа в ДГ е зашлевила синът ми

Пък аз съм расла през комунизма и ни един шамар съм изяла, нито от родители, нито от учители, нито от треньори... и пак съм станала човек - да се чудиш как 

Надявам се да нямаш досег с деца, че само като те четох и 

В ситуация подобна на описаната аз отидох директно при собственичката на градината, което е равно на диртекторката за държавна. В моя случаи дъщеря ми си беше измислила цялата ситуация. Не съжалявам, че го направих. Никой няма право да удря детето ми - дори и аз. В България, както и навсякъде в цивилизования свят насилието над деца в това число физическо се наказва от закона.
Съветът ми е да отидеш при директорката, да кажеш какво се е случило и да поискаш обяснение на ситуацията. Детето си не бих взела с мен, защото малките понякога интерпретират поведението на възрастните погрешно. Бих му казала това, което аз казах на дъщеря ми: Никой няма право да те удря. Ако някой учител те удари - казваш му, че ще съобщиш на полицията и НЕЗАБАВНО отиваш при директорката на градината и й казваш какво се е случило.
Не се дръж арогантно, но ясно покажи, че ако не получиш задоволително обяснение на ситуацията и /евентуално/ извинение от треньорката отправено към детето - ще подадеш жалба в инспектората.
Ако треньорката не е в състояние да контролира поверените й деца без помоща на шамари, значи си е объркала професията. 


Накрая, но не на последно място - Ужасно е колко често има подобни теми във форума... Не е за чудене защо после децата на свои ред бият учителите. Агресията може да роди само агресия. А откровенно ме погнусява колко от пишещите подкрепят насилието, че и за нещо полезно го намират.

Какво се притесняваш да отидеш при директорката?Дори и да е преувеличило за шамарите ,най-малкото тя трябва да знае какво става в градината.

Борисе, извинявай, но като гледам каква картинка си си сложил... сигурно такъв мъж се става наистина с много бой...Ама на Румето може да не й е точно това мечтата за нейния Марти. Не смятам, че е редно учител да удря дете, още повече, че това така го е огорчило, че може за дълго занапред да се отрази на отношението му към плуването въобще. Също смятам, че отново в името на детето, а не на учителката, трябва да се опиташ да й намериш някакво оправдание пред него - че се е страхувала да не паднат децата в басейна, че това я изнервя и кара да се държи не особено добре, че той не е виновен, но и тя има донякъде право да изисква дисциплина. Това, за да не остане твърде огорчено детето след тази случка, защото всички знаем как отношението ти към един учител може да ти се отрази върху отношението към предмета му завинаги.
Още нещо - не смятам, че е добра идея да сбираш госпожата с детето и да го разпитваш в нейно присъствие. Тези тип изяснявания са подходящи за възрастни, не за деца. Пак заради детето - ще усети "конфликт на лоялност", ще се почувства много зле в тази ситуация и може под усещането за натиск да каже нещо, което не е вярно, за да угоди на учителката. Неслучайно си избягва разпитването на деца в съда или полицията, а когато се налага, това става в присъствието на психолог. ПХросто е травмиращо. Не стига ли, че са го ударили - нещо, за което наистина вярвам, че се е слчило след това, което пишеш...

В понеделник разговарях с директорката.Обясних й Мартин какво ми е казал, че се е случило, казах й защо имам основания да му вярвам, както и това, че дори и да е бил виновен за нещо не смятам, че с шамари ще се разреши ситуацията.Тя каза, че ще говори с треньорката и ще вземе съответните мерки, недопустимо е педагог да удари-това й бяха думите.Днес въпросната г-жа е на работа и би трябвало да са разговаряли двете, така че утре ще отида отново.Мисля си, че дори и да е било точно така, както ми каза сина ми, тя няма да си признае.
В понеделник, когато заведох малкия на градина в коридора видя г-жата.Стисна ми силно ръката и тихичко ми каза "Това е тя".Тогава не ходиха на плуване, защото имаха театър.Аз познавам детето си, а и всички познати с които споделих случилото се ми казаха, че едва ли ме е излъгал(и те го познават много добре).Няколко пъти говорих с малкия и всеки път ми разказва случката по един и същ начин.Дори ми показа как го е ударила и ми каза "Така, но по-силно.А аз не искам да те удрям толкова силно"Досега щеше да си е признал, ако ме лъжеше.Винаги си признава, а и аз го усещам когато прави.Лъжите му са били дребни, а това определено не е.

Добре е, че директорката реагира адекватно и се ангажира да изясни ситуацията. Шамарите не са средство да се възпитават деца .И аз съм израсла по соцвреме. Тренила съм какво ли не. Никой треньор не е удрял нито мен, нито кое да е от другите деца в отборите и пак имаше дисциплина.

Румито, аз също съм на мнение, че е добре да говориш и с госпожата, още повече сега след като е била нахокана от директора.
А по въпроса с шамара, доколкото ми е известно в повечето спортове треньорите използват и групи методи за дисциплина, особено в бойните изкуства, но това е в групи където се тренира мн сериозно с тенденция за професионално развитие- на знам доколко сериозно се занимава синът ти с плуване, дали ходи по състезания, дали иска да има бъдеще в този спорт, но ако е така смятам че и ти трябва да му обясниш, че ако иска да напредва трябва да слуша треньора и да изпълнява това което му казва, ако не иска да се занимава сериозно с това по-добре не го води повече, но пак му обясни че септември месец когато тръгне на у-ще и учителката му каже да седне на чина, то той трябва да го направи.
Дано не засегна някого, но искам да те посъветвам да се стремиш да имаш добре отношения с учителите, защото много често те си нарочват любимец и черна овца и са в състояние да смачкат "черната овца" по много начини, без да се налага да играят шамарите, затова по-добре оправяй проблемите направо с тях защото ако ги прескачаш и ходиш при директорите рискуваш детето да отнесе целия им гняв.

Сега се връщам от градината и разговарях с треньорката, като "разговор" е силно казано, защото тя буквално крещеше.Призна, че го е ударила и ми каза "Вие за един шамар ли сте?Нали не съм го убила" Значи е трябвало да се случи нещо по-сериозно, за да имам право да реагирам, така ли? Съжалявам, но съм бясна!Не можела да се оправя с децата, те били толкова много и толкова палави, че тя била безсилна.Не можела само да го накаже.Трепереше и крещеше насреща ми, злобееше буквално.Помолих я да разговаряме без да си повишаваме тон и да ме изслуша, за да проведем нормален разговор, но тя продължи да зяе Казах й, че аз се оправям със сина ми само с разговори и наказание, без да се налага да го удрям, а тя ми каза "Ми вие сте родител и се оправяте така, аз не мога"Попитах я защо не ме е потърсила след като е имала проблем с сина ми, а тя ми каза нагло "Ами как да ви намеря?" Сори, но ми се стори много просташко поведението й.Отвърнах, че ако е имала желание е щяла да намери начин да се свърже с мен, така както аз я потърсих и я намерих сега.Накрая ми изцепи "Защо отиде при директорката?" отвърнах "Защото е очевидно, че с вас не може да се разговаря човешки!" и си тръгнах.

Хора, нямам думи честно ви казвам.Аз ли живея в някъв измислен свят, където хората контактуват нормално без крясъци и драматизъм или просто тази жена наистина не е за там?!Утре отново ще отида при директорката, днес я нямаше.Няма да оставя така нещата.

А и да допълня, че ако сина ми беше 15 годишен и някоя г-жа го зашлеви, а той й отвърне със същото в никакъв случай няма да се учудя на реакцията му Дайте да вадиме бухалките и да се почваме...Нямам думи!

Нямам думи просто...
Напълно си била в правото си да защитиш детето си!
Наистина не оставяй така нещата-тази госпожа очевидно не е за там!

Ами на госпожата определено не и е там мястото. Говори пак с директорката щом си решила, ако трябва и писмена жалба пусни. Директорката явно я е смъмрила, но като гледам ефект явно няма... Ииии отпиши детенцето от плуването, може и да му е гадно, но ми се струва, че това същество занапред все ще намира начин да го тормози 

  И аз подкрепям това мнение.
  Моето момиченце също ходи на тренировки /не е плуване/.Когато за първи път чух как треньорката и кресна по някакъв повод се втрещих. Факт е обаче,че детето ми замръзна и веднага си оправи поведението.Нямаше мрънкане,оплакване и пазарене.
 Изпратила съм я там да тренира.Предварително бях предупредена,че в началото тренировките ще бъдат болезнени за нея,че ще бъдат много строги с нея и лигли не са им нужни.Дъщеря ми го знаеше,избра да остане и си носи последствията.
 Достатъчно голяма е да ми каже ако някой я удари,питала съм я,до сега не се е случило.Но в момента ,в който треньорката ги погледне те замръзват и изпълняват стриктно.Лично станах свидетел,как едно момченце се разплака,че не може повече,че го боли.Нямаше успокоение и да го галим по косичката.Право куме в очите,беше изгонен от залата.
 Ако децата ви не са готови да спортуват,да спазват дисциплина,просто не ги насилвайте.
 Това обаче не означава,че оправдавам шамара,но пък не съм била там и не знам каква е била ситуацията.

Говори с директорката,пусни жалба.Иначе всичко минава и заминава и утре ,в пристъп на ярост,тази жена наистина ще вземе да посегне сериозно на някое дете.Такива хора не са за подобна нарота с деца,не виждам защо все още е там,щом не се справя.Аз имах подобен случай с моето дете,говорих с госпожата,не се е повтаряло.Учудих се,защото именно тази госпожа винаги казваше,че детето ми е едно от най-добрите в градината и никога не е имала проблеми с него.Приех го като инциден,но при втора издънка отивам при директорката.

според мен жената не трябва да удря децата, но като гледам майки как обсъждат редовно в теми как си шляпват детето по раzлични поводи ... Колко майки в темата zа накаzанията zащитиха шамаросването по необходимост. Как се дефинира необходимост ... Та и аz не zнам кого да съдя при това положение. Или никой никого не шамаросва или всеки си шамаросва по необходимост????

Разбира се, че няма да го пускам повече на тези тренитровки.Абсурдно е след като видях на какъв човек съм поверила сина си.Нямам нищо против (пак казвам) да го накаже или да го смъмрят заради лошото му поведение, когато е заслужил.Не мога да приема обаче да го удрят!
Веднага след спора помежду ни се качих в групата и казах на нашата г-жа, че сина ми повече няма да посещава уроците по плуване.Когато влязох малкия ме видя и тръгна към мен, казах му да си седне на мястото с категоричен тон и той си седна.Значи може да слуша, ако знаеш как да го накараш.Елементарен пример.

Относно раздаването на шамари- аз съм си го позволявала до сега веднъж.Защото наистина се наложи.И съм сигурна, че ще го помни цял живот.Всеки сам решава как ще гледа и възпитава детето си.

За жалбата искам да питам свободен текст ли трябва да е?И трябва да има входящ номер, за да не е просто хвърчащ лист, така ли?

Да, писмена с входящ номер.
В свободен текст, но стегнато и без излишни емоции описваш какво точно се е случило.