Успявате ли да разхождате 2 деца едновременно?

И аз съм като тебе - само че моите деца са малко по-големи. Баткото е на 4 г., а малкият - на 8 мес. Ами оправям се да ти кажа. Понякога много се изнервям, но по принцип гоня баткото, а количката с малкия оставям, защото той още не може да ходи, а като проходи - леле-мале.

И на мен ми е трудно понякога,но се оправяме все някак 

Трудно, но се справям някак засега. Понякога ми се е налагало да гоня каката с количката, а ако е много бърза оставям количката (ако е безопасно мястото разбира се!) и я връщам по най-бързия възможен начин. За съжаление рядко ми се случва да ме послуша и да дойде сама обратно.
Най-добре е в такъв случай да излизаш с компания. Намери сродни души - мами с деца и излизайте заедно. Първо е много по-приятно, второ по-лесно. 

Запис, че и на мен ми предстои това.
Като знам моят калпазанин какъв е щур...Тръгва в някоя посока и въобще не го интересува дали го следвам или тръгвам в противоположната. И за ръка не иска да върви, ако посоката не му допада. Надявам се до есента да стане малко по-послушен,че иначе не знам. Мисля че докато бебето е малко и стои в количката, решението е ясно - гони се по-голямото. Обаче като проходи и по-малкото...
Мои приятели имат три деца с малка разлика - едно момче и след това близнаци. Та те ги разхождаха винаги заедно докато бяха малки. И трите хлапета имаха навика да тръгват по едно и също време в различни посоки. Родителите им ставаха разногледи. Отвреме на време се чуваше "едно, две, три - всички са тук". Отстрани беше много смешно, ама си представям на тях какво им е било.

Дъщеря ми е на 4,5г,нямам проблеми с нея.
Малкия сега прохожда,и с него сега ми е по-трудно,защото в повечето време съм сама
(съпругът ми пътува).През почивните дни ми идва в повече-количка,колело за каката.
Не се оплаквам,свикнала съм,доста хора ми се чудят как се справям.

Аз разхождам 3 едновременно.  Знаят,че трябва да са послушни. Веднъж и 4 разхождах. 

Да , разбира се , че успявам и то винаги съм сама , защото таткото ни е доста зает. Досега не съм имала проблеми , защото когато се роди малката , каката беше на 1г и10 месеца и още в началото я научих да се държи за количката на бебето по пътя . Сега си ги хващам за ръчичките и тръгваме , като по пътя няма никакво пускане от ръката ми и хаотично бягане 
Справям се даже много по - добре отколкото очаквах .

Да,трудно е, но баткото започна да свиква и не се отдалечава много от нас когато си играе навън.

Сина ми е на 2 години, а бебето е в количка и понякога оставям количката и хуквам по него ако се е засилил към някоя опасност.Иначе го оставям да си ходи и прави каквото иска-това всичко, е когато сме в парка, на улицата го държа за ръка задължително, знам ли какво ще му щукне.

Абе и аз моя 2г 8мес чин съм го научила да се държи за количката и ходи до мен, ама той не иска и тича като бесен и то все накъдето не трябва. И изобщо кво е това Аз съм си научила детето... и то слуша . Ми то всеки си го е научил, само дето на едни са им се паднали послушни деца, а на други / непослушни. Така че сама никога не съм излизала с него и бебетата (дори сама с близнаците не съм излизала, щото Ева иска да я носят, но това е друга тема). Излизаме тримата само с баща му  или ако прибираме Давид от ясла с детегледачката заедно, и то е голямо приключение. Когато го вземаме от яслата с детегледачката го връзвам в количката и колкото и да реве няма пускане. Баща му не го връзва и го гони и крещи из целия път. Понякога се стига до пляс по дупето и пак в количката. Дори с Давид аз сама рядко  съм излизала на площадката примерно щото не мога да се оправя с него и да го сложа в количката сама (без количка е абсурд да излезем някъде, просто няма да стигнем до никъде щото той все в обратната посока тича) - той е много силен и веднага излиза от количката преди да съм успяла да го вържа. С бой става, ама на площадката има хора и не смея да го ударя, че ме е страх някой да не се обади в полицията и да каже, че си бия детето.
За мен е безсмислено да се пита как се прави разходка с 2 или повече деца, защото всичко си зависи от децата. Може 20 да изведеш ако са послушни и се държат за ръчичка и за дрешките на влакче, а може и с едно да не можеш да се оправиш.

В началото е трудно но после се свиква  няма как.Моите пакосници са с 1и 4 м. разлика  [ беше ужас по време на разходка

Мдам,моите са със същата разлика.И като прибавим и свалянето и качването на количката и него от 4-ти етаж(нямаме асансьор) направо си е цяло приключение.Сама излизам с тях.
Има една поговорка "Тя неволята учи" Така е в нашия случай.
Нямам избор,а не мога и не искам да ги държа вкъщи при хубаво време.Ми с количката съм плътно "тичайки" след по-голямото дете.

УСпявам- и с 2, и с 3. Даже като съм с три енай- добре, защото всички ме слушат

И аз се справях по този начин.

Страшно преживяване е, но се свиква. Доста пъти съм зарязвала бебка в количката, за да тичам след баткото, който не иска да се прибира, а сестра му реве от глад примерно. Бог да ги пази !!!  Разхождам ги и сутрин и следобед задължително с едната ръка бутам количката, а с другата държа баткото, когато пресичаме улици и т.н. Иначе гледам да ходим по такива места, че да мога да го пусна да тича пред мен. Доста изпълнения съм имала в началото като ревнуваше и бягаше, а само как съм тичала след него бутайки количката, а бебето вътре подскачаше като пинг-понг...  
Ще се оправиш сигурна съм !!! Успех !

Абе трудничко си е ама успявам някак.Почти винаги сама ги разхождам.Свалям баткото и бебето после се връщам и за колелото.Миналата година беше по- лесно бебка си беше само в количката.Ама сега и тя иска да ходи.Та колело, количка.Други играчки , вода и един куп неща нося.Добре ,че наблизо има затворена градинка(църквата ).Има едно филмче "Да ,мило" понякога имам чеството ,че приличаме на тях.

Ние излизаме задължително поне 1 път на вън, понякога и 2 пъти и в повечето пъти сме сами. Оправям се. Даже напоследък излизаме и без количка и с двама пешаходци. Е  без количката не мога да предприемам дълги разходки, но си излизаме. Не мога да си представя на това хубаво време да се затворим вътре.

Когато малката беше бебе и си стоеше в количката беше къде-къде по лесно.Трудно стана щом малката проходи,но пак се справях.Каката е кротка,не се отдалечава много от мен и разходките специално не са ми проблем.

Като излизате по 2 пъти на ден, това означава, че цял ден сте си навън или го прекарвате в приготвяне за излизане. Кога си вършите къщната работа тогава? Пък и дори да ви остане малко време за нея, как и кога успявате да си починете? На мен подготовката и едното ми излизане ми отнемат минимум 3 часа, и то е само разходка до супера за пазаруване. И след като съм бутала количка натоварена с 10 кила пазарувки и 2 бебета вътре поне по 10 кила парчето и после трябва да релаксирам поне половин час. А ако и след дете съм тичала...  
Май годинките си казват думата, верно ще излезе, че дърти жени бебета не могат да гледат.   На 33 съм ама се чувствам като бабичка И само викам на бавачката да седне да си почива, че нон стоп ходи след тях или ги носи, а тя жената казва, че не е уморена, и явно не е въпреки че е доста по-възрастна от мен. Явно преждевременно съм издала багажа   Тиа деца са ме стръкали  

браво на вас. аз с едно трудно се оправям понякога...

Моите деца  са с голяма разлика - 5години, но пак не е лесно, защото имат различни интереси, различни режими на спане.  Ако отидем да играем с по-малки деца - големия мрънка, че му е скучно, ако пък сме при по-големи малкия все се върти около тях, а пък те го гонят, че им развалял игрите . В същото време всеки бяга в разл.посока и по някога ставам  за до мога да ги следя кой къде е. Случвало ми се е да крещя името на големия за да го търся, а той да ме бутне и вика - Не викай мамо, до теб съм . То седи до мен детето, а ма аз нали все съм свикнала да го търся надалече
Един ден се смяхме на една майка, че си беше облякла децата на площадката в сигнални жилетки, а ма май това е начина да ги виждаш, особено като има много деца.

Не съм имала проблеми, моите имат 6 години разлика обаче. Когато малкият се роди и го разхождах, големият или беше с мен или играеше с тайфата в квартала.

Ми неволята учи мойте са с разлика близо 5г но не се оплаквам много  трудно или лесно няма кой да ми ги гледа а и съм гледала 5 за около 1-2 часа на куп ей изперках но с повече деца р по весело

Аз имам едно дете, но съм наблюдавала майки с две и три деца как процедират.
Ако малкото е в количка, майката се спира на площадка за игра, къдато има и други майки и пуска по-голямото да играе. Намесва се сама ако е крайно наложително.
Ако и двете щъкат нагоре-надолу, майката спира пак на някоя площадка и стои при по-малкото. По-голямото го оставят да бесува и се намесва само ако е крайно наложително. Повечето майки с по две и три деца като че ли са по-спокойни от майките с едно, но диво.

Със съвет не мога да ти помогна, но ще призная, че един единствен път опитах да разходя моят син (тогава на 1год 10 месеца) и приятелско бебе на 4 месеца. Пълна катастрофа си беше, макар че бебето въобще не изискваше повече усилия от бутане на количката. Баткото пък реши да се прави на бебе и да не иска да върви, нито да помага да бутаме количката... Та най-безопасно беше да го нося по целия път, бутайки количката .... "Разходката" приключи за 30-40 минути, втори път не съм си помисляла за подобно приключение. Искрено ти съчувствам и напълно те разбирам.

@NikiFin
Този твой Давид е все едно, че описваш моя калпазин. И Виктор е готов да върви хванат за ръка само ако той ме води някъде. За съжаление много често посоките ни не съвпадат. Докато аз се отдалечавам и му викам да идва, той най-спокойно си търчи в противоположната посока. Когато се върна да го взема, започва да тича колкото сила има. Май си мисли, че си играем на гоненица. Ако и бебето прилича на него, ще сме страшна картинка.

Ами като нямаш друг изход се оправяш и дори не се замисляш как го правиш! Редно е да отбележа, че винаги водех децата си в кварталната градинка, където познавам повечето майки, а доста от тях ми станаха близки приятелки. Те много ми помагаха - никога не съм изпадала в безизходица, защото не знам на кое дете да обърна внимание по-напред. А и нашите деца се познават от бебета и си играеха заедно, близо до нас - не се е налагало да търча и да гоня голямото си дете, докато приспивам малкото.

Моите деца са с година и половина разлика.Баткото излезе от количката веднага след като се роди малкият.Така излизахме на разходка-аз возя количката а баткото до мен.При нас ревност не е имало но баткото си беше своенравен.Колкото ми помагаше,толкова ме и ядосваше.После когато малкият стана на година и полавина махнахме и неговата количка и започнахме да излизаме пеша тримата.Беше значително по приятно макар че не ни липсваха екстремни преживявания.Та така-човек се учи,

Включвам се и аз, макар че моите са на една възраст - близнаци. Ами, сама на разходка с тях не излизам и винаги като визмам някой познат да помага /когато нямам бавачка/        познатия /познатата/ заявяват, че разбират защо ми е нужна бавачката Единия тича в една посока, другия в другата, рядко се интересуват от едно и също нещо едновременно или примерно докато единия се пуска по пързалката, другия се качва, а аз няма как да помагам и отпред и отзад

Така че сама не ги разхождам двете едновременно, единствено мога да ги сваля сама до колата и да ги закарам до бабите. Това ми е максимума

Успявах /още като бременна с малкият ми син/и в момента продьлжавам да го правя.Не ми е лесно и на моменти   Добре,че педиатьрьт ни е в квартала,че и там ходя сама с двамата ми синковци.Тя неволята учи.А бабите ни само ми пляскат с рьце и ме "четкат"с  

Свиква се - въпрос на тренинг и нервна система, на способност да гледаш на 4 страни и да тичаш бързо. Е и на още доста работи 
Току що се прибирам от поликлиниката - сградата е цяла, пораженията в лекарския кабинет са поправими 
@NikiFin, чела съм какво си писала са Давид - моите и двамата са подобни.
Обаче не съм съгласна, че е въпрос на възраст - на 42 съм и оцелявам. Винаги си нося чувството за хумор с мен.

Разбира се че неволятя учи.Всеки си изгражда схема според децата и се оправя.Имаме ли избор.И моите баби ми ръкопляскат но .................толкова.И на мен от това не ми става по-леко,но ето че оцелях.Децата са ми вече на 3г и половина и на 5 год и сега вече се забавляваме по време на разходките.И да ги чуете как ме баламосват за да им купя нещо!Същински парламентаристи.И да ви кажа вече даже съм забравила как съм бягала след двама щурчовци и как е трябвало в един момент да съм на две места.

Трудно. Големият примерно иска да го люлея, а малкия да тренира първи стъпки - няма начин да се клонирам. Другия вариант - бутам количката при което поне малкото кротува, но пък голямото се изморило или паднало и иска да бъде носено. Приключение отвсякъде.

Не е лесно, но се справям.
Чакам с нетърпение разходките ни да станат по-приятно занимание.

камен не може да ходи още, но и не стои в количка, така че го мъкана на ръце докато търча след петра 
трудно е, но се справям.

Никакви проблеми  съм нямала и нямам при разхождането и на двамата. Доста строго съм обяснила на дъщеря си,че трябва да стои близо до мен и не ми е създавала главоболия  с това. Сега и с малкото се държа строго по отношение на това да е край мен. Всеки  ден си пием кафето  в едно близко кафене и докато не си изпия кафето  не  се отдалечават.

Неволята учи. Точно така - едни ги е научила, че децата им са трудни, но все пак е по силите на един човек да ги изведе. А други - че са толкова трудни, че е непосилно да ги изведе сам и без рискува нечии живот. Не знам дали Давид е хиперактивен, ама това да не спираш да тичаш и то все към опасни и забранени места като реки, улици и т.под. не предполага да изведеш сам повече от едно дете. Определено нямам намерение неволята да ме научи, на цената на нещо фатално, което да се случи на детето ми. Не че не мога да го вържа в количка, но какъв е смисъла от излизането тогава, да не говорим, че ще бъде зверски неукротим рев и всички, както и тези в радиус 100 метра от нас ще откачат.
Интересно ми е ако някоя от тези със трогия тон, дето са научили децата си на нещо се яви пред Давид и почне да му нарежда строго как ще реагира той. Доколкото го познавам в най-добрия случай ще гледа тъпо и в един момент ще почне да и се хили в очите и ще побегне ясно показвайки и, че иска да го гони. А в по-лошия ще изпищи в лицето и и може дори да я удари. Но до сега никой не е посмял така да му говори щото само като го види и разбира, че ще се провали. На площадката оня ден Давид най-нахално пипаше колелата на др деца. Дойде един чичко и му каза, че това колело е на еди кое си дете. Давид най-сериозно и предизвикателно му каза, че било негово (на Давид демек). Човека го премести, Давид си отива и продължава да пипа. Аз го отдалечих от там, но той веднага си намери друго, едно скутерче и тръгна да се качва да си го кара. Дойде друг чичко и  премести скутера до себе си. Давид си отива след него и продължава да пипа и да го гледа в очите. Следващия път съм решила, че ще се правя, че не съм му майка да видим как той ще се оправи с хората и те с него  Усещам, че много ще се забавлявам 

Успявам. И три успявам.  Когато бяха съвсем малки бях научила Наталия какви са правилата при разходка. Моите са породени, Наталка току-що беше "напуснала" количката. Не се пускаше от дръжката без мое изрично позволение. Не тича, не скача и не буйства, докато аз не кажа, че може. Бях я "програмирала". Никога не съм сядала с децата в кафене и не съм ги оставяла на над 3 метра от мен. Не съм оставяла количката с едното, за да гоня другото. Не съм била в групичка с други майки, на които да разчитам. Всеки ден до 13.00 с децата бях на разходха. И през зимата също. Имах си стриктна схема и график, преценявах си маршрутите и местата, за да съм сигурна, че и аз, и децата ще се справим. Организирах се и нямам фалове.

Наталия наистина е много разбрано, послушно и добро дете. Но момчетата са буйни. Особено едното. Това, обаче, никога не е означавало, че им се е давала възможност да безчинстват и няма оправдания от рода на "той е хипер активен". Аз пък съм хипер претоварена. Но това не ме е спирало да ги извеждам всеки ден. Така че, всичко се научава смятам аз. Въпрос на организация, нагласа и принципи.

Колкото до Давид - не виждам защо другите родители да трябва да се оправят с твоето дете. То си има собствени родители, нали така? Аз бих била извън себе си от неудобство, ако аз не мога да се оправя с някой от тримата и се налага друг да се справи с детето ми вместо мен. А за пипането на играчки ми е странно. Ако моето дете не си кара колелото, или мотора, или не си ползва играчката в момента не е никакъв проблем. Да я вземе друго дете. Стига да не я счупи и да я върне, когато моето си я поиска. Тогава всичко е ОК. Но ако моето си я поиска и другото вземе да се тръшка и отказва... хм!

И ние нямаме проблем с разходките .Нашия батко е самостоятелен и се оправя но и малката не се дава лесно .Когато сме в  парка нямаме разногласия той си играе с приятели а аз тичам по нея че е много дива  .Да са ни живи и здрави да ни радват  .

Според мен, за да прави така детето, явно му липсва повече строгост. Виждала сам такива майки - децата,който вече са над три години и  разбират, тичат като  кучета пазачи след тях.Аз това не го разбирам. Има си правила при разходки и те следва да се спазват. Децата разбират повече отколкото си мислим и щом се  държат по-този начин значи  усещат,че родителя им го позволява. Казвам го от опита с две малки деца, които отглеждам без помощ и  не мога да си представя да нямам организация.

Децата ми са с 1г. и 8 месеца разлика.Малко е трудничко,ама се свиква. Най-лесно ми е с кенгурото.Бебето вътре, каката за ръка и готово.

Ох  връщаш ме малко назад във времето. Май , че никак не се справях Постоянно каката ме дърпаше на някъде , където тя е решила , че иска да отиде . Все я уговарях да върви в посоката която аз желая , а като се разхленчеше и малкия ... ужас  Прибирах се поизнервена от разходките  Трудничко е !

Съжалявам за офф-топика, ама не мога да се сдържа! Според мен тук контрола е изпуснат доста по-отдавна, и сега колкото й строго да му говорят на Давид ще му е все тая. Ти сама си решаваш дали това е подходящото възпитание на твоето дете, не налагам на никого моите възгледи, но за мен не е редно едно 3 годишно дете да определя правилата у дома ви или на разходка, вместо родителя си.
Имаше едно много хубаво предаване "СОС Бавачки" - ако имаш възможност да го гледаш може да попаднеш на много добри идеи.
 

Това хм как да го разбирам, нещо не става ясно. Бой ли му се пише на непокорното дете, наказание ли, или какво

thedragonbg, забелязала съм, че майки на покорни и безпретенциозни деца често имат проблем да раберат майките на непокорни, нервни и чувствителни такива и си мислят, че родителите били виновни, че детето им е такова. Защо си мислите, че всички деца са еднакви? Аз имам 3, и трите са със страшни характери от самото раждане, ореваваха родилния дом, само те се чуваха, така си се родиха просто. Но въпреки всичко и трите са различни. Ние с баща му сме нервни натури и е нормално и децата ни да са такива. Не сте ли чули за темперамент, който е вроден, за инат, също вроден, за чувствителност, слаби нерви и т.н. и т.н.

ембрион, какво разбираш под строгост. Не е ли строг тон и сериозно изражение? И ако това не действа какво препоръчваш ти като толкова успешна родителка. Освен това Давид още няма 3 години, но прекрасно разбира кое е забранено, и това е още от преди да навърши годинка, защото от тогава нарочно прави забраненото, личи си просто. И ако тича срещу колите какво препоръчваш, ако не да тичам след негпо и да го спра, кажи точно какво трябва да направя, а не да ми говориш за строгост, която изобщо не знам как изглежда според твоята дефиниция. Питала съм много хора как им изглежда от страни и мислят ли, че си глезя децата и всички казват, че не ги глезя. Дори някои са ме наричали цербер. И не на последно място аз, като съм толкова некадърна родителка, поне другите хора не се справят с децата ми, а след няколко опита се отказат изобщо да се занимават с тях. Дори Теодор, който е сравнително кротко дете, като е гладен и толкова страшен, че бавачката ми, която цял живот е гледала деца по детски градини и детски домове каза, че не е виждала такова нещо и самата тя ги носи нон стоп щото се убеди, че друго не помага

Сложна работа е - миналото лято мислех, че ще сдам багажа (бебо бе на 3-4 месеца и не искаше да лежи в количката, а още не можеше да седи). УАУ! Каката - тогава на 3 и1/2 с колело, аз бутам количката и нося бебето, за да гледа. Другият вариант е той да реве, защото не му се лежи. С него в ръцете я люлеех по люлки, трудно бе с тия големите пързалки - ама се оправяхме. Сега веселбата е пълна - той ходи и търчи като "избит електрон", а тя защото е вече голяма - играе сама по люлките и пързалките - само отвреме на време отивам с малчо в ръцете да проверим ситуцаията. Но екшъни винаги има - ония ден на градинката - тя падна и си разби зъбите, докато я оправя нея и докато се чудех дали да я водя на лекар (одра си емайла на предните зъби и си разкървави устната) мъничкия се наведе и срещна асфалта - той пък си одра носа и челото. Изпаднах в аз го наричам "изтръпване" - не знаеш какво да направиш - но след 10 минути пак единият ровеше в пясъка, а другата лудееше по площадката. Трудно е и май докато порастнат за да мога да седя на пейката и да си пия кафето, а те да играят аз вече няма да ставам за нищо, ама това е положението - да са ми живи и здрави

Да и аз имам сходни виждания по въпроса. 

NikiFin, под строгост разбирам, налагането на точни и ясни правила и много говорене. Например ходенето по улицата сам  е абсолютно забранено - непрекъснато  говоря,че колите са опасни, когато не е помагало моментално вкъщи без право на обсъждане. Когато пипа чужди играчки без това да се харесва на детето, на което са,при трето повтаряне прибиране и мъмрене. Според мен  е трябвало малко по-отрано да започнеш с определяне на правила. Не може  да се оправдаваш,че детето ти е хипер активно. Нима нашите деца не са.Достатъчно са палави и правят бели, но авторитет към родителя трябва да има. А такъв се изгражда в зародиш. Много родители се оплакват,че децата им посягали. Защо моите две никога не са ми посягали?Защо дъщеря ми, която е много буйна натура не си позволява да повтаря псувните,които научава в яслата?Защо като отидем в магазина тя  знае,че може да си избере само едно нещо и не  търси повече?Защо едногодишният ми син не си позволява да пипа перални,печки,да бяга безконтролно?Ами защото не им позволявам да си развяват коня. Те не са кротки деца. Просто в движение от бебета се учат, че всичко им е позволено и всичко им е забранено. Далеч съм от мисълта,че съм идеалната родителка. Просто се старая децата ми да имат пълната свобода да палуват, да играят, да чупят играчки, да се търкалят в пясъка, да падат, да се  раняват и всички тези детски неща. Избягвам да правя забележки. Избягвам да наказвам. Рядко  пляскам по дупето. Трудно е да се балансира, но който търси намира начин все пак.

П.П. И аз спирам по темата, защото както  имаше една приказка  - разни хора,разни идеали.

Последен пост не по темата: ембрион 
NikiFin: не се засягай, нямам намерение да те критикувам, нито да те обиждам. И моята голяма кукла не е цвете за мирисане, но знае, че ако иска да излиза пак с мен на разходка трябва да ме слуша повече. След поредната гонитба с количката по нея и няколко дни без разходка вече е значително по-внимателна.
Иначе наистина някои майки се оправдават с "буен нрав по рождение" на децата си, но нали точно за това е възпитанието, за да се сложат някакви разумни граници в поведението на децата. Те нямат критерий за добро и лошо, ние трябва да им покажем кое какво е. И те разчитат на нас за това. А когато видят и усетят слабостта у родителя (възпитателя), те пристъпват все повече до границата на позволеното, да изпробват докъде могат да се наложат. И ако родителя все повече и повече отстъпва, те губят всякакъв респект от него, авторитета му се приравнява на нула и децата си правят точно това каквото са си наумили, защото "последствия няма да има".
Край наистина по темата от мен. 

Едва ли мога да ти помогна със съвет как да процедираш с бебето и по-голямото дете, защото аз разхождам дете и куче едновременно, а това е доста по-различно  .
Единствено мога да кажа, че предварителната позитивна нагласа е предопределяща за добрата разходка, от която не се прибираш с разтреперани нерви.

И не по темата:
Да си призная, че преди да родя и аз бях като тези родители с кротките деца  .
Как ли са ме изтърпяли от едно приятелско семейство с дете точно като твоя Давид ? Не съм им правила забележки, но леки коментари и идейки сме подмятали и аз и мъжът ми. Е като се роди Влади таткото от семейството се късаше да ни дава съвети, които те не са успяли да приложат към техния син. Тези съвети пък ние не приложихме към нашия, но той определено е доста по-различен.
НикиФин,
отдавна не съм влизала в темата за "Темпераментните деца" http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=276245.0, та не знам дали си я виждала. Влез там ще срещнеш други майки с хлапета като твоите.
А да убеждаваш, че децата са различни, не се хаби сега.  Специално с ембрион сте водили и в една друга тема подобни полемики. Темата беше отпреди година и кусур и тогава не стигнахте до консенсус. Не вярвам да го постигнете сега 
Пази си нервите като тръгнат на у-ще и се сблъскаш със системата. Но пък вие не живеете в България, може да има разлика.
Живот и здраве, ще прочета някой ден в някой твой постинг.

свиква се в началото ми беше доста трудно и успявах да се организираме да излезнем само на сутрешна разходка,отделно че и времето беше по-лошо но това е друга тема ... при нас разликата е 2,4 години с бебка и каката ни още се наглася към обсоятелствата не е от най-дивеещите хлапета но определено един ден е кротка на другия с рогцата на пред  и най-труднто ми беше когато започвахме преговорите за излизане защото не искаше или после като се прибирахме защото още й се играе
лека полека нещата с времето улягат и съм сигурна че ще ти стане по-лесно и ще се справиш чудесно 

Ако голямото дете е много активно и не желае да се държи за количката, уместно решение е да се носи бебето в слинг или кенгуру.
Моите не са породени, но за да мога активно да им обръщам внимание навън е много по-лесно да са ми свободни ръцете. Затова слагах бебето в слинг.

Не помня полемиките с ембрион, не се заглеждам и не се опитвам да запомня никове. Все пак ембрион искам да ти кажа, че много грешиш ако мислиш, че не съм си възпитавала детето от първия ден и че не му говоря затова било такова. Днес и с бавачката обсъждахме децата и как да ги гледам и тя не знаеше какво да ме посъветва. Каза, че в детската градина децата имат някак си респект и слушат, но в къщи нещата са много по-различни. Тя самата има 3 деца, 2 от който кротки, а средното момче я е подлудило, по никакъв начин не могла да се оправи с него и такъв си останал цял живот странен и неконтролируем. А тя има все пак педагогическо образование и 25 години е работила с деца между 3 и 7 години. Вижда, че Давид е труден за конрол и че иска непрекъснато внимание и занимания, но тя не знае аз как мога да го постигна, защото едва се оправям с близнаците. Тя намира общ език с Давид, но предполагам е именно защото тя е чужд човек. Наистина има подход към него, по-добър от много други, но въпреки всичко не можа да ми даде съвет като на майка, защото средният и син бил същия като Давид и тя така и не успяла да го очовечи. А не е да е съвсем некадърен родител щом все пак другите деца си ги е отгледала и не е имала проблеми с тях. Така че ето ти едно доказателство, че децата не са еднакви, има си лесни има си и трудни. И е неуместо родители, на които са им се паднали кротки деца да се дават за пример. Под кротко дете нямам предвид да седи и да не мърда, а да е разбрано и послушно, а не примерно нарочно да прави все на пук и да се пищи за всяко нещо. Даже родителите с непослушни деца имат къде къде по-богат опит, отколкото тези, които си гледат децата по книга. Аз примерно ако не накажа Давид да си иде в стаята просто няма друг начин да го спра поне за 5 мин да пищи и да прави магарии. Щото толкова действа наказанието и след това човека тръгва напред към следващата беля. 

Момичета, мерси много за всички отговори   
Определено има много полезни неща не само по отношение на разходките. Не се притеснявайте, че на моменти темата се беше изместила в посока към възпитанието на децата. Защото истината е, че цялото ни ежедневие на майки, вкл. и разходките, би било съвсем различно, ако съумяваме да възпитаваме децата си добре, било то и много буйни деца.
И моят големият е от много буйните. Горе долу се оправям с него, то се свиква, цялата втора бременност (която не беше много лека, с подготвителни контракции още от 6ти месец) го гледах почти изцяло сама, таткото е доста зает, включваше се на моменти. Но бих искала много повече от себе си като родител. Синът ми разбира, когато нещо му е забранено и се спира, но все още много пъти плаче, че не му е било позволено нещото. Дори някой път се и тръшка.
Иначе ембрион е права, че детето трябва да се възпитава още от бебе. Интересно ми е да те попитам основно ти сама ли постигна това да те слушат децата ти, или и бащата има водеща роля във възпитанието?

Иначе като начало мисля да пробвам разходки с бебето в слинг, а баткото за ръка. То в нашият забутан квартал няма парк , а пък улиците са "малко" разбити. По-нататък и с количката.

и аз съм с две деца и сама ги извеждам. отначало мислех че няма да се справя че бях с секцио, тежка количка, зима, стълби ама всичко се оправя. като излезем имаме маршрут Ема се държи за количката и е много послушна станала. тя се пързаля, люлее аз съм след нея а бебето си седи в количката, него почти не го гледам. но лятото докато бях бременна с контракции от 4 месец беше доста гадно - Ема беше по малка и се се тръшкаше за всичко, аз не мога да я вдигна, та колко съм и се карала щото от обяснения не се разбираше. после пак говоря пак обяснявам и така докато порастна малко и почн ада разбира и да се вслушва в думите. абе гадно е да си сам по цял ден с 2 деца ама кат няма как тва е. най лошото е че ако искам да слезем към центъра не мога заради бебето и се седим в квартала по цял ден ден след ден. никъде не мога да заведа Ема а искам да я водя на дост аместа и изобщо да е навънка повече време.

това е супер с малкиште деца и бебета
но с маалко по-големите деца не става така!
баткото е на 2.5 - това не е възраст когато се върви ръка за ръка
аз съм с вашата разлика и те разбирам
пъров ДАни ревнуваше - още по-зле че и вие сте с батко, щото момичетата са коренно различон настроени към бебето
та първо не искаше да върви и се носихме, после вървеше ама пък колко...а на площадката не бе буен но вече е и е ад!
поне ес радвай че бебето е в количакта, но и батнкото му създавай навици да те слуша, че като проходи бебето и ако то е буйничко...леле мале
аз не се разхождах зимата - нямаше как в снега с батко дето едвам ходи и бебе в количката....освен ако имаш количак за породени
сега се разхождаме ама малко - Мими й се приспива най-късно към 12.3 и трябва някак да я прилъгвам да стои будна за да легне към 14...а после тоя спал, др се успал и става 17ч и да се храним ли да излиза ме ли...
ама като се постопли ще е по-лесно

ама те разбирам
аз за да не се побъркам /това само майки на батковци и бебета разбират, тези с момичетата за каки са уцелили десятката/наех жена два пъти в седмицата да ми помага - поне едното да заглежад ако не друго...

Излизам сама с двамата само пред нас или на близки разстояния.
Като се има предвид, че са момчета с разлика от 1г 10м. и са ужасно щури, не ми се рискува да ходя сама с тях на по-далеко. Винаги има още някой с мен - ако не е баща им, то приятелки, майка или някой друг.

Ами от това "хм" абсолютно нищо не произлиза, което пряко физически да е свързано с "непокорното дете" /аз бих дала друго определение, не точно това, но сега ще използвам твоя евфемизъм/.

Чужди деца е абсолютно против принципите ми да поучавам, възпитавам и напътствам. И по-горе казах - затова те си имат СВОИ родители. Колкото до боя, това е метод, който не прилагам със своите, а за чуждите пък ми е абсолютно немислимо да употребя. Просто си правя нелицеприятни изводи за детето, за родителите му и толкова. Което, както сама се досещаш, изобщо не притеснява последните, така че "хм"-то е абсолютно безвредно и безопасно за "непокорното дете" и либералните му родители. 

В началото мислех, че няма да се справя сама и задължително имаше баба с нас. Постепенно баткото свикна да се съобразява, държи се за количката, когато пресичаме, не се отдалечава много. Но общо взето дълги разходки не правим. Отиваме в парка или на някоя детска площадка, където баткото си играе. Засега малката кротува, но като проходи, тогава ще е голям зор, сигурно.

dara, детето ми наистина не е покорно, чувствително е и е на настроения. Сещаш се че не аз съм го направила такова, Божа работа е. Обича да командва и да прави обратното на което трябва. Много добре знае какво се иска от него, но не му е в природата да се примирява - безброй пъти се е убедил, че ако прави нещо, ще се случи еди какво си, но той продължава и продължава да пробва, защото е непримирим и мрази рамки и правила. Това е вродено и никога няма да се промени. Като порастне може и да се понаучи да се държи сред хора, искрено се надявам, но вътрешно винаги ще си остане такъв. Още не е дорасъл, но животът ще го научи. Не съм либерална, по-скоро съм безсилна и като знам, че няма да имам сили да надвия  гледам изобщо не почвам битка, защото така ще се убеди, че съм слаба или безсилна, което си е така. Не че нямам желание да се боря с него, просто сили ми липсват. Аз съм пълен труп,а  Давид е моята противоположност - пълен с енергия и доста здрав физически. Всеки трябва да си намери подхода към детето си според собствените си възможности и според тези на детето. И да има някой, който може да се оправи със синът, то очевидно това не съм аз и трябва да приема факта. И в яслата вчера ни предупредиха за темперамента му и склонността му да командва и в детската градина, където тръгва след 2-3 месеца да очакваме проблеми в началото защото ще е най-малък и няма да му минават номерата пред големите най-вероятно.

Тук трябва да призная, че съм абсолютно съгласна с теб. И единственото, което мога да кажа е: да ти е жив и здрав и успех!

понеже ужасно ме е страх , че няма да се справя, до миналия петък не смеех даже да си мисля за разходка с количка и батко за ръка.
наложи ми се само за 1 ден да съм с бебето и него- а той ме изненада с непривично за него послушание.
но не мога да рискувам пак.

Ха така, и аз съм в същата чуденка! 
Как ще успявам да ги разхождам и двамата............. 

Аз разхождам 3-големия е на 3год,а близнаците на 1год и 5мес.И тримата са адски палави-незнам лятото как ще се оправя.При теб е малко по-лесно защото малкото ти е бебе и  си седи в количката.Горе главата ще се справиш!