Успявате ли да разхождате 2 деца едновременно?

Успявах /още като бременна с малкият ми син/и в момента продьлжавам да го правя.Не ми е лесно и на моменти   Добре,че педиатьрьт ни е в квартала,че и там ходя сама с двамата ми синковци.Тя неволята учи.А бабите ни само ми пляскат с рьце и ме "четкат"с  

Свиква се - въпрос на тренинг и нервна система, на способност да гледаш на 4 страни и да тичаш бързо. Е и на още доста работи 
Току що се прибирам от поликлиниката - сградата е цяла, пораженията в лекарския кабинет са поправими 
@NikiFin, чела съм какво си писала са Давид - моите и двамата са подобни.
Обаче не съм съгласна, че е въпрос на възраст - на 42 съм и оцелявам. Винаги си нося чувството за хумор с мен.

Разбира се че неволятя учи.Всеки си изгражда схема според децата и се оправя.Имаме ли избор.И моите баби ми ръкопляскат но .................толкова.И на мен от това не ми става по-леко,но ето че оцелях.Децата са ми вече на 3г и половина и на 5 год и сега вече се забавляваме по време на разходките.И да ги чуете как ме баламосват за да им купя нещо!Същински парламентаристи.И да ви кажа вече даже съм забравила как съм бягала след двама щурчовци и как е трябвало в един момент да съм на две места.

Трудно. Големият примерно иска да го люлея, а малкия да тренира първи стъпки - няма начин да се клонирам. Другия вариант - бутам количката при което поне малкото кротува, но пък голямото се изморило или паднало и иска да бъде носено. Приключение отвсякъде.

Не е лесно, но се справям.
Чакам с нетърпение разходките ни да станат по-приятно занимание.

камен не може да ходи още, но и не стои в количка, така че го мъкана на ръце докато търча след петра 
трудно е, но се справям.

Никакви проблеми  съм нямала и нямам при разхождането и на двамата. Доста строго съм обяснила на дъщеря си,че трябва да стои близо до мен и не ми е създавала главоболия  с това. Сега и с малкото се държа строго по отношение на това да е край мен. Всеки  ден си пием кафето  в едно близко кафене и докато не си изпия кафето  не  се отдалечават.

Неволята учи. Точно така - едни ги е научила, че децата им са трудни, но все пак е по силите на един човек да ги изведе. А други - че са толкова трудни, че е непосилно да ги изведе сам и без рискува нечии живот. Не знам дали Давид е хиперактивен, ама това да не спираш да тичаш и то все към опасни и забранени места като реки, улици и т.под. не предполага да изведеш сам повече от едно дете. Определено нямам намерение неволята да ме научи, на цената на нещо фатално, което да се случи на детето ми. Не че не мога да го вържа в количка, но какъв е смисъла от излизането тогава, да не говорим, че ще бъде зверски неукротим рев и всички, както и тези в радиус 100 метра от нас ще откачат.
Интересно ми е ако някоя от тези със трогия тон, дето са научили децата си на нещо се яви пред Давид и почне да му нарежда строго как ще реагира той. Доколкото го познавам в най-добрия случай ще гледа тъпо и в един момент ще почне да и се хили в очите и ще побегне ясно показвайки и, че иска да го гони. А в по-лошия ще изпищи в лицето и и може дори да я удари. Но до сега никой не е посмял така да му говори щото само като го види и разбира, че ще се провали. На площадката оня ден Давид най-нахално пипаше колелата на др деца. Дойде един чичко и му каза, че това колело е на еди кое си дете. Давид най-сериозно и предизвикателно му каза, че било негово (на Давид демек). Човека го премести, Давид си отива и продължава да пипа. Аз го отдалечих от там, но той веднага си намери друго, едно скутерче и тръгна да се качва да си го кара. Дойде друг чичко и  премести скутера до себе си. Давид си отива след него и продължава да пипа и да го гледа в очите. Следващия път съм решила, че ще се правя, че не съм му майка да видим как той ще се оправи с хората и те с него  Усещам, че много ще се забавлявам 

Успявам. И три успявам.  Когато бяха съвсем малки бях научила Наталия какви са правилата при разходка. Моите са породени, Наталка току-що беше "напуснала" количката. Не се пускаше от дръжката без мое изрично позволение. Не тича, не скача и не буйства, докато аз не кажа, че може. Бях я "програмирала". Никога не съм сядала с децата в кафене и не съм ги оставяла на над 3 метра от мен. Не съм оставяла количката с едното, за да гоня другото. Не съм била в групичка с други майки, на които да разчитам. Всеки ден до 13.00 с децата бях на разходха. И през зимата също. Имах си стриктна схема и график, преценявах си маршрутите и местата, за да съм сигурна, че и аз, и децата ще се справим. Организирах се и нямам фалове.

Наталия наистина е много разбрано, послушно и добро дете. Но момчетата са буйни. Особено едното. Това, обаче, никога не е означавало, че им се е давала възможност да безчинстват и няма оправдания от рода на "той е хипер активен". Аз пък съм хипер претоварена. Но това не ме е спирало да ги извеждам всеки ден. Така че, всичко се научава смятам аз. Въпрос на организация, нагласа и принципи.

Колкото до Давид - не виждам защо другите родители да трябва да се оправят с твоето дете. То си има собствени родители, нали така? Аз бих била извън себе си от неудобство, ако аз не мога да се оправя с някой от тримата и се налага друг да се справи с детето ми вместо мен. А за пипането на играчки ми е странно. Ако моето дете не си кара колелото, или мотора, или не си ползва играчката в момента не е никакъв проблем. Да я вземе друго дете. Стига да не я счупи и да я върне, когато моето си я поиска. Тогава всичко е ОК. Но ако моето си я поиска и другото вземе да се тръшка и отказва... хм!

И ние нямаме проблем с разходките .Нашия батко е самостоятелен и се оправя но и малката не се дава лесно .Когато сме в  парка нямаме разногласия той си играе с приятели а аз тичам по нея че е много дива  .Да са ни живи и здрави да ни радват  .

Според мен, за да прави така детето, явно му липсва повече строгост. Виждала сам такива майки - децата,който вече са над три години и  разбират, тичат като  кучета пазачи след тях.Аз това не го разбирам. Има си правила при разходки и те следва да се спазват. Децата разбират повече отколкото си мислим и щом се  държат по-този начин значи  усещат,че родителя им го позволява. Казвам го от опита с две малки деца, които отглеждам без помощ и  не мога да си представя да нямам организация.

Децата ми са с 1г. и 8 месеца разлика.Малко е трудничко,ама се свиква. Най-лесно ми е с кенгурото.Бебето вътре, каката за ръка и готово.

Ох  връщаш ме малко назад във времето. Май , че никак не се справях Постоянно каката ме дърпаше на някъде , където тя е решила , че иска да отиде . Все я уговарях да върви в посоката която аз желая , а като се разхленчеше и малкия ... ужас  Прибирах се поизнервена от разходките  Трудничко е !

Съжалявам за офф-топика, ама не мога да се сдържа! Според мен тук контрола е изпуснат доста по-отдавна, и сега колкото й строго да му говорят на Давид ще му е все тая. Ти сама си решаваш дали това е подходящото възпитание на твоето дете, не налагам на никого моите възгледи, но за мен не е редно едно 3 годишно дете да определя правилата у дома ви или на разходка, вместо родителя си.
Имаше едно много хубаво предаване "СОС Бавачки" - ако имаш възможност да го гледаш може да попаднеш на много добри идеи.
 

Това хм как да го разбирам, нещо не става ясно. Бой ли му се пише на непокорното дете, наказание ли, или какво

thedragonbg, забелязала съм, че майки на покорни и безпретенциозни деца често имат проблем да раберат майките на непокорни, нервни и чувствителни такива и си мислят, че родителите били виновни, че детето им е такова. Защо си мислите, че всички деца са еднакви? Аз имам 3, и трите са със страшни характери от самото раждане, ореваваха родилния дом, само те се чуваха, така си се родиха просто. Но въпреки всичко и трите са различни. Ние с баща му сме нервни натури и е нормално и децата ни да са такива. Не сте ли чули за темперамент, който е вроден, за инат, също вроден, за чувствителност, слаби нерви и т.н. и т.н.

ембрион, какво разбираш под строгост. Не е ли строг тон и сериозно изражение? И ако това не действа какво препоръчваш ти като толкова успешна родителка. Освен това Давид още няма 3 години, но прекрасно разбира кое е забранено, и това е още от преди да навърши годинка, защото от тогава нарочно прави забраненото, личи си просто. И ако тича срещу колите какво препоръчваш, ако не да тичам след негпо и да го спра, кажи точно какво трябва да направя, а не да ми говориш за строгост, която изобщо не знам как изглежда според твоята дефиниция. Питала съм много хора как им изглежда от страни и мислят ли, че си глезя децата и всички казват, че не ги глезя. Дори някои са ме наричали цербер. И не на последно място аз, като съм толкова некадърна родителка, поне другите хора не се справят с децата ми, а след няколко опита се отказат изобщо да се занимават с тях. Дори Теодор, който е сравнително кротко дете, като е гладен и толкова страшен, че бавачката ми, която цял живот е гледала деца по детски градини и детски домове каза, че не е виждала такова нещо и самата тя ги носи нон стоп щото се убеди, че друго не помага