мили дами,мъжете ни са един пластелин,как си го моделираме така ще си го търпим.има поговорка "мечката играе според тоягата" така че,от нас зависи до колко ще им позволим да ни се "качат"на главите.
Много добре казано.
- Публикувана: 13 апр. 2008, 13:07 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2008, 08:11 ч.
огорчена съм от съпруга си за сетен път!!!
Много добре казано.
Цитат
Аз не искам да се разпада нещо, за което търпях сто години.
И трябва да търпиш още 100 ли? И още повече ти е казал индиректно , че не те обича -
Цитат
Той каза, че без любов повече не можел да живее.
Постави условия.
Ако той иска да запази смемейството си, ще ги приеме, ако не му пука за вас, ще продължи по същия начин.
Ако той иска да запази смемейството си, ще ги приеме, ако не му пука за вас, ще продължи по същия начин.
Това е и моето мнение - постави условия.
Ако му е все тая и продължава по неговия си начин, явно няма място в живота ви.
Аз не бих търпяла. Като му се живее без отговорности, да хваща пътя.
то наистина трябва да има граници,ама за всяка подобна тема само някакви неща от сорта да си хваща пътя
ми толкова ли е лесно да се развали цял един съвместен живот,просто трябва да се помисли за други варианти мисля
Аз не бих търпяла. Като му се живее без отговорности, да хваща пътя.
то наистина трябва да има граници,ама за всяка подобна тема само някакви неща от сорта да си хваща пътя
ми толкова ли е лесно да се развали цял един съвместен живот,просто трябва да се помисли за други варианти мисля
За какво ми е човек, който не се интересува от семейството си и не отделя от свободното си време за него?
Не държа мъжът си на повод, има пълната свобода да прави, каквото и когато иска, но 90% от времето си прекарва с нас.
Човек на крайностите съм, а и не съм от най-търпеливите, за добро или лошо.
И да, за мен е лесно, повярвай ми.
Това е моето решение на този проблем и в крайна сметка съм изказала мнение, как бих постъпила аз, а не съвет, как да постъпи тя.
Че, трябва да се мисли за други варианти - трябва, но не всеки мисли, като теб
Аз не бих търпяла. Като му се живее без отговорности, да хваща пътя.
то наистина трябва да има граници,ама за всяка подобна тема само някакви неща от сорта да си хваща пътя
ми толкова ли е лесно да се развали цял един съвместен живот,просто трябва да се помисли за други варианти мисля
За какво ми е човек, който не се интересува от семейството си и не отделя от свободното си време за него?
Не държа мъжът си на повод, има пълната свобода да прави, каквото и когато иска, но 90% от времето си прекарва с нас.
Човек на крайностите съм, а и не съм от най-търпеливите, за добро или лошо.
И да, за мен е лесно, повярвай ми.
Това е моето решение на този проблем и в крайна сметка съм изказала мнение, как бих постъпила аз, а не съвет, как да постъпи тя.
Че, трябва да се мисли за други варианти - трябва, но не всеки мисли, като теб
мили дами,мъжете ни са един пластелин,как си го моделираме така ще си го търпим.има поговорка "мечката играе според тоягата" така че,от нас зависи до колко ще им позволим да ни се "качат"на главите.
Много добре казано.
Ама изключително вярно.За съжаление и аз от известно време съм му разхлабила края, та сега си блъскам главата как да затегна положението...Ама ще се оправим.
Успех ти пожелавам-дано да влезе в правия път и се сети, че семейството е за цял живот-докато Еврофутбол и приятелите са до някъде...Много примери мога да дам.
Аз не бих търпяла. Като му се живее без отговорности, да хваща пътя.
И да си поеме финансовия ангажимент към децата, щом моралния го няма никакъв. 
И ние бяхме подобна картинка, може би по-лек вариант, мислех да си тръгна с детето, но ме беше страх един ден то да не ме обвини, но нещата се промениха, не знам как. Почнах работа след приключване на майчинството и когато той се прибираше мен ме нямаше. стандарта ми се повиши, започнах да се обличам по-добре и мъжете започнаха да ме забелязвата( отново) и май прояви ревност и разбра че мога да си отида по всяко едно време, а и детето почна да готърси за да играят футбол и нещата се промениха. Той пък осъзна, че неговите приятели с които пие не са семейни (никога не са били или са разведени) и може би това го стресне.
Вижте, момичета! Най-отвратителното в моята история е, че той сега е далеч и ми говори глупости по телефона. Първо ми стана ясно, че с тези обвинения иска да се измъкне пред детето и пред света сух от цялата ситуация. Май е срещнал друга жена, после ми каза че не е това причината. После ми каза, че ще сменя работата, после ми каза и други неща, обиди и вини, и когато аз поисках да му кажа, че е дошло време след като се върне да си кажем претенциите и да дадем отсрочка на неговите хаотични решения за развод и прочие той ми каза, че има условия, които аз със сигурност няма да изпълня. Че той ще си тръгне тогава без дори да ми каже. Ей такива неща, доста обидно е! Мисля, че трябва да оставя нещата такива каквито са, мисля, че трябва да следва решенията си. Досто беше подло от негова страна да ме манипулира два месеца. Да ме съсипва от вини и негови претенции и винаги в първо лице единствено число. веднъж не ме попита какво мисля аз! И от разстояние, представяте ли си?