Ходи ми се на море с влак...

... носталгично в неделя вечер, а Джи?!

Ходи ми се на един от онези купони, с китарите, цигарите и бирите...
... ама май сме вече твърде стари и цинични за песни и мечти!

Малко на "Обърни се с гняв назад" го обърнах...

Ходи ми се в Несебър... ама май няма нищо общо с едно време..

Ходи ми се на един задръстен плаж на Равда, в едно супер яко "заведение", с богато меню от салата от домати, салата от краставици, мешана, и бира, и каквато риба е уловил собственика през деня.. в добри дни се яде чернокоп на скара на корем... ама май вече го няма..

Ходи ми се в къщата на дядо ми, да се покатеря на сливата и да зяпам какво става на улицата, докато си похапвам, а отдолу се носи миризма на кебапчета ... ама сливата я отсякоха преди години .... оттогава не съм стъпвала на този двор..

Ходи ми се на плажа на Синеморец .. ама той вече няма нищо общо с миналото..

Ходи ми се до морето с трабант  с чести спирки за вода и разходки, варена царевица и праскови от някоя баба на пътя.. ама това време отмина безвъзвратно...

Ходи ми се на разходка по плажа, с някое скорошно гадже, дълги напоителни разговори, безкрайни коктейли, романтични представи за бъдещето .. ама някак вече свикнах с факта, че вече не съм на 15...

За сметка на това ме чакат ...
- кино с приятели
- безкрайно дълги вечери
- разговори за живота
- слънчево кафе рано сутрин
- мазни банички, с боза или айрян
- пържени филии
- катми и мекици
- кебапчета и кюфтета
- прясно откъснати плодове
- силни питиета
- добре изглеждащи мъже
- верни приятелки
..

нямам търпение.
 

Ох ходи ми се на море, на клуб, на дискотека, на планина, абе с две думи ходи ми се навсякъде в България, не че тук не мога да ги правя тия неща които ще ги правя там, но просто ми се изка да съм сред приятели и роднини. Друго е чувството когато съм там. 

Страшно става, когато се примеси носталгия с жалба за младост
 
Затова гледам да си ходя веднъж годишно и да обновявам спомените...

Миналата година отидох на селото на баща ми, исках да обиколя старите места, не бях ходила с години. Има една каменна чешма с много корита в един зелен дол, където рядко човек идва. Исках да се напия от водата и да газя в ледената вода боса, после да полегна отгоре каменната плоча и малки гущерчета да се шмугват в пролуките. Нямаше вода, сухи зеленясали корита. На връщане срещнах един-единствен човек на центъра- кмета и той вика: ''ела другото лято, ще хванем водата по-отгоре, че избяга''. Та така, трябва да има нещо и някой дето да те хване и да те държи в едно русло, за добро или лошо

Есента ми се ходеше по улиците пеша.. Сега ходя, но ме е страх да не ме прегазят.
Есента ми се пиеше боза с баничка.. Сега почти не намирам баничарници от кафета и магазини.
Есента умирах да видя близмите си.. Сега се спорим толкова, че понякога ми се ще да не се бях връщала.
Есента ми се ядеше кисело мляко.. Сега пак ми се яде. Истинско мляко в България вече няма, всичко вкиснее.
Есента ми се ходеше в гимназията.. Сега там е празно, а и класната ми я няма вече..
Есента ми липсваше аромата на липа... Сега не го усещам от обгазяване.



Не искам да развалям настроението в темата, по-скоро ви връщам на земята, по-безболезнено е.

Бирите,
кафетата,
динята в кофата и
доматите от колчето са ми в кърпа вързани,
саме дето,
верните другари са и те из широкия свят, та ако се засека с поне един-двама, ще е цяло събитие.

Нямам търпение да се видя с близките и малко ме е страх, че нищо не е и няма да е същото...

Не мога да реша ходи ли ми се или не на море...но виж,
знам няма да пропусна: София бай найт,  Студентски град,  кръчметата, имаше една кръчма там "Биковете", дали е жива йощ  -ще проверя.

Една друга мисъл ме гложди мене в този ред на мисли,
Когато сте в Бг за един месец примерно, мислите ли постоянно, че датата на обратния ви полет необратимо приближава, прибира ли ви се, как го изживявате този момент?

Чета n-тата тема по темата и пак си мисля, че сигурно съм единственият повреден човек, тотално скаран с носталгията.

Прибира ми се в България за 2 месеца, но за съжаление тази година няма да ме огрее и за ден.
Не трябваше да влизам в темата, сега ми се правят всички изброени по-горе неща

На мен ми беше носталгично за едно време, за нещата, дето ги няма, за ония години, дето няма да се върнат, дори и да живеех в БГ още. Ако го бях преживяла в друга страна, сигурно за там щях да пиша.
И да, Минервата, знам си точната дата на тръгване и като изключим тъгата по най-най-близките ми, съм съвсем готова да се прибирам вкъщи, тук. По едно време се чудех кое ми е вече "вкъщито'', напоследък не се.

Чудесно написано, Госпожо Броненосец!

Много хубава тема!

И на мен ми се ходи в СМГ , обаче ме е страх, че като отида там няма да видя нито 1 позната физиономия. По добре е да си ги гледам наум.
Ходи ми се на студентски лагер на Равда, но там сигурно вече няма никакви студенти (не че и аз съм студентка, де  ).
Ходи ми се на екскурзионно из планините, но май хижите вече са заместени от СПА хотели.
Ходи ми се на море на къмпинг Градина, но май ще отида някъде другаде.
Разхожда ми се под тунела от дървета на ул. Л. Каравелов, но последния път като бях там ужасно приличаше на паркинг.
И най-важното искам да се видя с приятелите си от тогава, но те са се разпръснали...

Размечтах се
Джи, лятото на 2006 си джапах из коридорите на СМГ съвсем необезпокоявано.

На мен ми липсват люляците и кестените в Парка на Свободата (пардон то е вече Борисова градина );
 ходи ми се пак в 15ката;
тича ми се пак из блатата на моето детство, но те са вече отдавна пресушени;
катери ми се до Черни връх и Мусала;
ходи ми се пак на море на студентския лагер в Равда;
иска ми се да видя някои от учителите ми от гимназията, както и някои асистенти от Института;
разхожда ми се по много улици и места от моето детство, но София не е същата. Но това не ми е неприятно.

Сигурно има и още, но засега най-много с нетърпение чакам да видя роднини и приятели....

ходи ми се на синеморец с китарите и с бирата и с тенекията на огъня с наредените да се пекат току-що събрани миди...
...ама там май вече няма миди и мястото по плажа за китари, огън и тенекии е кът?

ходи ми се където и да е от софия или към софия на автостоп...
...ама вече никой май няма да ме качи на автостоп, дори аз да се реша да се опна край магистралата?

ходи ми се на Кравай...
...ама май е затворен вече?

сутрин ми се отива пеша на училище...
...но май училището ми вече го няма и пеша не мога да стигна до него?

ходи ми се 20-25 години назад...
но машината на времето май още не са я сглобили?

И при мен е така.. по-скоро носталгия по безвъзвратно отминалото време.. искам майка да е жива, а аз пак да съм безгрижно момиче, което не се страхува от годините.

От вчера насам няколко пъти отварям темата и докато изчета все ме избива на рев.. и сега така.

Джи,   

Едно-единствено нещо искам от миналото: да остана в дома на родителите си за един ден сама, при абсолютна тишина. Без да имам около себе си ни мъж, ни деца, ни родители. Ама няма да стане.

ех, къмпинг Градина 
ех, Л.Каравелов - нали точно на нея имаше едно малко частно ирландско барче... 
ех, СМГ - що курсове по физика и математика изседях там, но като ме приеха предпочетох  моето си даскало, там още ме помнят - що бели сътворих 


Обикновено към края на месеца съм толкова раздразнена и изнервена, че си тръгвам с облегчение към къщи... носталгия тук не ме тресе, обикновено нямам никакво време за такава; носталгия ме тресе като съм си насред  БГ и току взема ревна, че мама вече не е млада и разни такива... носталгия по скоро към миналото, а не към мястото... дар словото ми днес нещо липсва 

PS На второ четене виждам, че се опитвам да кажа същото, което момичетата са казали вече по-добре от мен... жалба за младост в полите на Витоша 

PS2 http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=215&WorkID=6834&Level=2

PS3 А най-голям рев му ударих насред Копривщица, в къщата на Дебелянов както си четях "Да се завърнеш в бащината къща" - туристи наши и не съвсем ме зяпаха втрещено, а аз бришех и мажех сълзи и сополи...

И при мен така... 

Аз само съжалявам,4е децата ми никога няма да имат такова детство и такава младост като моите...

Не си, не си, и аз съм от отбора 
даже и жалби за младост нямам (съгласна съм, 4е всъЩност темата е пове4е това, отколкото носталгия).
единственото неЩо от миналото, за което съжалявам, е свободното време на разположение. но... успокоението ми е, 4е ако стигна до пенсия свободно време бол Ще имам 
така 4е : добре ми е така

(е, от време на време, някоя лека депресийка ме друсва и мен, ама го слагам в реда на нормалното  )

данък смет, или не, от Ленински съботник имат бая нужда 

Ходи ми се отново по тихите улички на Арбанаси, под звездното небе и дълбоката тъмнина....ама сега на всяка крачка са кръчми и хотели и нищо от миналото няма.

Спи ми се на чардака ни в 370-годишната ни къща.........от 8 години е необитавана благодарение на съседа ни.

Искам да се събудя от звука на гугутките и камбаните на " Св. Седмочисленици", срещайки погледа на баба ми......Гугутки в София вече няма, както и от 13 години баба ми и дядо ми.....Апартаментът е запустял.

Да постигна с чичо ми и сестра ми съвършенството: гледайки телевизия в леглото и пиейки кока кола.....Не съм го виждала от 10 години, заради семейни проблеми......

Искам си обратно майката от миналото: не толкова много задълбочена в някои работи и интересуваща се и наслаждаваща се на живота.... 

Искам да пътувам отново с автобус по старите утъпкани пътища на картата "100те национални туристически обекта", да откривам с очите на изненадано дете всяка една прелест по нашите земи.
Дали обаче и половината от природните и исторически обекти са в онова състояние от моите детски спомени?
Искам пак на лагер на с. Равда. Няма и помен - всичко е сринато и направено на хотели.
Искам пак на Народен събор на Рожен. Едва ли се организират. Още ме тресе спомена за 100те кабагайди като слизаха по хълма и протяжния им вой.
Искам да скачам на ластик в нечий заден двор. То останаха ли такива?
Спасение ми носят детските книжки, които препрочитам от време на време. За жалост през очите на зряла жена...

Ходи ми се до БГ...
 

А на мен ми се иска това усещане....българското...ама така както го усещах преди 10 години например. Тогава ме дразнеха неща, ама накрая нищо не ме дразнеше 
Това вече го няма.

ТиноХрисо, ти мен ме зачеркна май, а? 

Съвсем не.

Ах каква романтична тема се е заформила. Аз сьщо си предствям места в София и винаги ми е много мило.
-ходи ми се до градинката в Кристал и по жьлтите павета на Руски, покрай Минерал сувенир, руската цьрква. Пийва ми се виенско кафе в сладкарницата на хотел Бьлгария и да гледам вьрбите на отсрещната улица
-ходи ми се на тятьр, може би да видя постановка на Теди Москов или нещо актуално в момента
-ходи ми се на ресторант в Дивака, кьдето с приятелките ми ще си лафим и пийваме винце/бира
-ходи ми се в градинката на Народния тятьр, просто да поседна на пейка и да гледам фонтана
-ходи ми се на разходка в парка на свободата
-гледа ми се любимец 13 и оркестьр без име по телевизията.
Май само остана да започна да си пея Тодор Колев - "Намаше още никакви хора около Кафенето Кристал........................................"

  Много прекрасна тема  Тъжно ми стана, но и Щастливо от спомени.

Аз съм провинциално чЕдо, малък град, който след като видях миналото лято усетих, че пази миналото ми в настояЩето 
Моето си детство моето дете все оЩе може да го живее като се връЩа при баби и дядо...И тук може да го живее, в различни гори, на различни езера, с друго колело и с други деца.
Това по повод променените и отиШли си неЩа, които всъЩност са си все оЩе тук (там), но ние не сме съЩите 

Искам да отида с майка и с татко да събираме горски ягодки в моята си планина 
Събирам боровинки в Лапландия.

Искам да си поговоря с татко. Той с Ардичката на дивана, аз свита в краката му. Ей така, за ниЩо да си поговорим. 
Само цветя мога да му донеса и да запаля свеЩичка.

Искам майка пак с изправена осанка да стъпва по улиците в града ми, а хората да я поздравяват отдалечЕ.
Позгърбила се е от мъка и години. Пак я поздравяват. По малко са останали от връстниците и.

Искам на наШето си море да отида. С майка и с татко, с ладичката, през поредните "100 туристически обекта", да ми сложат печати в книжката
На друго Ще бъда. С приятели. По топло и чуждо. НиЩо...следваЩата година.

Искам с дядо и баба на "колибата " да отида, и дядо да ми "пекне" 2 пържолки на огъня 
И на тях цветя само мога да донеса. И свеЩи да запаля.

Искам Калата да видя отново "на живо". И Стоянка М. И Татяна Л. 
Калата със сигурност няма да видя. четох новините вчЕра. Слиза от сцената.

Искам "На всеки километър" да гледам 
И "Синьо лято" 
И "Ум белият делфин"  В неделя вечЕр. С голяма купа диня.

Искам на среЩата на класа си да отида. 15 години 
Няма да мога. Вместо това синът ми Ще прекара последна незабравима седмица в предучилиЩната.

Искам в Мърфис, с колегите си след изпит да отида   
Сигруно ЩЕ им отида на гости в Гърция. Скоро.

Спирам, чЕ хем ми е мъчно, хем хубаво, хем Ще стана досадна 

ПиШете оЩе, моля, много е хубаво да ви чЕта спомените   

mama B, толкова много ме разчувства!

Ходи ми се навсякъде в Бг....с кола .

Страхотно и комфортно се чувствам там и....съвсем у дома си .

Върнах се преди 2 дни, а бях 3 месеца там и ми се струва, че минаха като 2 дни....

Вече стягам багажите да си ходя пак .

Препоръчвам ти вечерна  София, мокра от дъжда, и прекрасна......

хи4 не съм ни романти4но, ни носталги4но настроена, но mama B и Chrisimommy (с Тодор Колев), мътните ви взели, раз4увствахте ме   

Сори за спама:мамо Б,моля те кажи какво си про4ела за Калоян4ев? Прегледах един вестник от в4ера,но ниЩо не видях 

И на мен да не ми се сърдите за спама..
МакдирокчЕ: http://entertainment.bpost.bg/story-read-16613.php

(По повод ТоШко Колев..нямам възможност да се натъжа, Щото на Гого са му подарили един диск с песни за морето: та там е онази, с "черно море, много е добре..". Хич не я харесвам, ама съм благодарна, че са махнали рефрена с дупките под юргана  . ОбачЕ пък тази на Chrisimommy  )

Феям и Охарич 

мамо Б   

Искам ми се пак да седна под лозата в къщата на дядо и баба.
Къщата си е там,лозата отдавна я няма,както и баба и дядо.

Искам да отида в старият Несебър.
Ами ходих,ама не е същото.

Искам да отида до старото си училище,да седна и да поговоря със съучениците си.
Ами съучениците ми отдавна са се пръснали по света.

Искам ми се да карам ролкови кънки.
Еххххх,не знам дали ще ги намеря в мазето.

Искам ми се да седна в кварталната сладкарница,да хапна баничка с боза.И да си купя дъвка Идеал (помните ли ги?).
Сладкарници от този тип,отдавна няма в малкиото ми провинциално градче.

Искам да съм отново на 16 години.............
Ама не съм.

Най много ми се иска устя пак онова недоспиване и гаден вкус в устата след купон на брега на морето, настръхналата кожа от влагата и студа.. и най вече онова задоволство, че купона е бил повече от онова което си очаквал....
иска ми се пак с онова безгрижие да се метнем на влака с моите приятели и да отидем на гости на някой приятел на приятеля на приятеля...
иска ми да се видя със всичките си бивши състуденти и съученици
 толкова много ми се иска най на края да отида на село и  да прегърна милата ми баба...и .. тя да ни сложи гозба на масата в красиво подредената градинка
копнея да си видя... "моето" черно море...

просто ми се иска да изпитам усешането за другото"у дома"

Ходи ми се на море с влак...и ще отида точно така тази година

Ако някой наскоро е преживял удоволствието от пьтуване до морето в спален вагон нека тук и сега го сподели с мен

аз да си споделя нищо, че беше ужасно отдавна -  спомена е акто от вчера- зверското схващане във врата ми

не ми се е случвало да пътувам до морето с влак в спален вагон, че ми е много близо. намирам близостта за предимство, щото мразя да спя по подобни места


а-хаа, искаш да ти замирише на кебапи, бира и катми значи, звездичке

Звезди, не ми развалай рахата .
О Хара и аз не си падам по такива нощувки, но ако е напр.1 класа си го представям по "лачено"(нали седалките бяха червени и по меки в пьрва класа..хихи. еле пьк спалните вагони ).Не сьм пьтувала толкоз отдавна, че ми е любопитно(а само 1 пьт сьм пьтувала в спален вагон и когато се сьбудих вече бяхме стигнали до морето, дано така да го усети и дьщеря ми тази година..).

Моля Ви, кажете, че идеята ми е добра

гуд е, само така! смело към черно море

О'Хара
ммм не... нито катмите, нито кебапите(тревопасно го давам повече от 10 години) ги свързвам с морето... искам на буната и мириса на море... а моето понеже тук сме близо до Северно и цвета е тъмен и потресаващо чужд


Оранжево небето

ама то бешееееееее много отдавна.. може да сложили по удобни въглавници.. пък и в крайна сметка ако не пробваш няма да начин да разбереш какво си или не не си изпуснал

Хара, имаш едно топкане в морето и от нас

Който няма да си ходи и има кулинарни желания, направо да казва....изпьлнявам порьчки всЕкакви..от ядене на кебапчета, Морени и мазни банички, до цаца и катми, пьк после ще ме тьрсите вьв Форума за диети

Звезди, права си за "чуждото" море

Дано успея да напьлня дробовете си с планински вьздух и да "изплакна" очите си в природата там...

Моята поръчка е да ги хапваш всичките тези неща на морето. Всеки ден!
И семки, и сладолед на плажа от амбулантните лафкаджии.
Но наблягай на катмите!
А накрая, в предпоследния ден от почивката, се качи и се премери на един от онези огромни кантари по "Главната", които срещу 2 лева гордо заявяват теглото ти с висок, ясен и метален глас. На английски. Та да е ясно и на чужденците.

2 лева? проспала съм явно....моите спомени са 5 ст'инки сверка на телеса.

звезди, ми тогаз казанлъшки понички не нагъваш ли?

оранжев небчо, мен ме спомени с едно хладно тараторче и ледена пещерска, 100грамка
ама така ууубаво го сръбни

и аз съм там лятото, къде без мен!

Сега се сетих за пълното слънчево затъмнение не знам си коя година....
Бяхме на плажа във Варна, до нас имаше една новооткрита дискотека, в стил извънземен кораб. Не знам какъв ентусиаст беше този ми ти DJ, но се беше подготвил фрапиращо добре. Музиката му кънтеше наоколо и беше в абсолютен синхрон с фазите на затъмнението. Най-хубавото беше, че не пускаше някакви глупости, а съвсем точната музика за точния момент. При закриването на слънцето вървеше нещо на Вагнер, зловещо и настръхващо всяко косъмче, чак да ти стане студено; после, докато беше тъмно, пусна нещо на Жан Мишел Жар, а накрая, при изгрева, мисля че беше Ода на радостта. И това не беше специално подготвено шоу, просто човекът си се кефеше....Когато слънцето се скри, изгряха, за момент, звезди; фарът в далечината светеше; пясъкът изглеждаше на едни странни, все едно движещи се вълни и всичко притихна...След секунди, когато слънцето се показа отново, пяъсъкът и водата бяха вече изстинали....На фона на Вагнеровата музика, мисълта, че без слънце сме загубени за минути, направо ме зашемети, защото го усетих в душата си...

Та..."ходи ми се на море с влак"....

Джи, годината със сигурност е 1998, но на 11 или 12 август ли беше не помня. 
Много ценен спомен ми е на мен - за първи път виждах на живо такова явление...Специално отидохме на изток от София за по-добра гледка.

1999... 11 август!
На Дуранкулак бяхме!
Светлината беше извънземна...

леле, аз вече не мога да смятам след като 1997 събирах с 2 и получих 1998 - браво на мен 

  Джи, ние с теб рамо до рамо сме го гледали затъмнението май  

На същото място, същото нещо ли си видяла? Имаше малко хора на плажа, ако помниш. Беше неземно за мен....

ми не, че не хапвам...ама ако не хапна не се сещам за тях ..ноооооооооо, виж на игликата с бюрециииииите как и се точаааааааааааа ( който е от Варна знае за какво иде реч )

Ходи ми се до Дружба (Св. Константин), във Варна, където беше спокойно, зелено и чисто. Но вече не остана незастроена площ, дори и по плажните ивици...
Ходи ми се на разходка по плажната ивица на Варна чак до буните, да вдишам от солената морска вода и да ме успокой шума на разбиващите се вълни. Но от миризмата на пържени хапки едва ли може да усетиш полъха на морския бриз.  Чалгата доминира, а разхождайки се се пазиш от профучаващите коли или се провираш между паркираните такива.
Ходи ми се до сладкарница 'Захарното петле' до фонтаните на центъра да си купя 'негърче' . Само че сладкарницата я няма отдавна вече... А последният път, когато си купих негърче останах изненадана от странния вкус.
За моя радост Морската градина във Варна става все по- хубава. Това е любимо място за мен през летните горещини. Особено детският кът с  люлки и езерцето с водни колела.  Вечер е осветена е разноцветни лампички и изглежда почти приказна.
Радвам се, че ще се видя с приятелите. Е, няма да са безкрайните летни нощи, прекарани в безгрижно веселие. Всички вече сме вече отговорни хора и родители. Но все още не сме забравили как да се веселим. Радвам се, че с годините и с промените все още сме добри приятели.
Не ме преследват носталгия и чувството за нещо безвъзвратно загубено. Земен човек съм. Не изпитвам и съжаление за отминалата младост. Сега съм на друг етап от живота си. По скоро ме обзема едно особено вълнение всеки път като ми предстой гостуване във България. Иска ми се да се настроя положително за пътуването ни тази година. Най- вече ми се иска престоя ни там да не бъде повлиян от разочарования. Винаги ги има-  аз съм се променила, както и хората, които познавам. Но това, което до сега ни е свързвало е било приятелството- нещо, което присъства незаменимо в списъкът ми с живото- определящи ценности.

Не е ли било винаги така?  От алея Яворов към центъра е Парка на свободата а от алеята към Плиска си е Борисовата градина... 

Ходи ми се в Банско, да седна в кръчмата на някоя 100 годишна къща... страх ме е, че всичко ще е колосано и лустросано...
Иначе не страдам по спомени от детството, нищо няма да ми се стори същото, аз не съм дете. Гледам да си създам нови хубави спомени от настоящето.

palachinka,  липсват ми тук, а не че си ги няма в София.