Ходи ми се на море с влак...

Сега се сетих за пълното слънчево затъмнение не знам си коя година....
Бяхме на плажа във Варна, до нас имаше една новооткрита дискотека, в стил извънземен кораб. Не знам какъв ентусиаст беше този ми ти DJ, но се беше подготвил фрапиращо добре. Музиката му кънтеше наоколо и беше в абсолютен синхрон с фазите на затъмнението. Най-хубавото беше, че не пускаше някакви глупости, а съвсем точната музика за точния момент. При закриването на слънцето вървеше нещо на Вагнер, зловещо и настръхващо всяко косъмче, чак да ти стане студено; после, докато беше тъмно, пусна нещо на Жан Мишел Жар, а накрая, при изгрева, мисля че беше Ода на радостта. И това не беше специално подготвено шоу, просто човекът си се кефеше....Когато слънцето се скри, изгряха, за момент, звезди; фарът в далечината светеше; пясъкът изглеждаше на едни странни, все едно движещи се вълни и всичко притихна...След секунди, когато слънцето се показа отново, пяъсъкът и водата бяха вече изстинали....На фона на Вагнеровата музика, мисълта, че без слънце сме загубени за минути, направо ме зашемети, защото го усетих в душата си...

Та..."ходи ми се на море с влак"....

Джи, годината със сигурност е 1998, но на 11 или 12 август ли беше не помня. 
Много ценен спомен ми е на мен - за първи път виждах на живо такова явление...Специално отидохме на изток от София за по-добра гледка.

1999... 11 август!
На Дуранкулак бяхме!
Светлината беше извънземна...

леле, аз вече не мога да смятам след като 1997 събирах с 2 и получих 1998 - браво на мен 

  Джи, ние с теб рамо до рамо сме го гледали затъмнението май  

На същото място, същото нещо ли си видяла? Имаше малко хора на плажа, ако помниш. Беше неземно за мен....

ми не, че не хапвам...ама ако не хапна не се сещам за тях ..ноооооооооо, виж на игликата с бюрециииииите как и се точаааааааааааа ( който е от Варна знае за какво иде реч )

Ходи ми се до Дружба (Св. Константин), във Варна, където беше спокойно, зелено и чисто. Но вече не остана незастроена площ, дори и по плажните ивици...
Ходи ми се на разходка по плажната ивица на Варна чак до буните, да вдишам от солената морска вода и да ме успокой шума на разбиващите се вълни. Но от миризмата на пържени хапки едва ли може да усетиш полъха на морския бриз.  Чалгата доминира, а разхождайки се се пазиш от профучаващите коли или се провираш между паркираните такива.
Ходи ми се до сладкарница 'Захарното петле' до фонтаните на центъра да си купя 'негърче' . Само че сладкарницата я няма отдавна вече... А последният път, когато си купих негърче останах изненадана от странния вкус.
За моя радост Морската градина във Варна става все по- хубава. Това е любимо място за мен през летните горещини. Особено детският кът с  люлки и езерцето с водни колела.  Вечер е осветена е разноцветни лампички и изглежда почти приказна.
Радвам се, че ще се видя с приятелите. Е, няма да са безкрайните летни нощи, прекарани в безгрижно веселие. Всички вече сме вече отговорни хора и родители. Но все още не сме забравили как да се веселим. Радвам се, че с годините и с промените все още сме добри приятели.
Не ме преследват носталгия и чувството за нещо безвъзвратно загубено. Земен човек съм. Не изпитвам и съжаление за отминалата младост. Сега съм на друг етап от живота си. По скоро ме обзема едно особено вълнение всеки път като ми предстой гостуване във България. Иска ми се да се настроя положително за пътуването ни тази година. Най- вече ми се иска престоя ни там да не бъде повлиян от разочарования. Винаги ги има-  аз съм се променила, както и хората, които познавам. Но това, което до сега ни е свързвало е било приятелството- нещо, което присъства незаменимо в списъкът ми с живото- определящи ценности.

Не е ли било винаги така?  От алея Яворов към центъра е Парка на свободата а от алеята към Плиска си е Борисовата градина... 

Ходи ми се в Банско, да седна в кръчмата на някоя 100 годишна къща... страх ме е, че всичко ще е колосано и лустросано...
Иначе не страдам по спомени от детството, нищо няма да ми се стори същото, аз не съм дете. Гледам да си създам нови хубави спомени от настоящето.

palachinka,  липсват ми тук, а не че си ги няма в София.