Публикувана: 24 май 2005, 13:41 ч.
Последно мнение: 27 май 2005, 15:01 ч.

:( Да се оплача малко от бъдещият татко!

5 110
24
1

Отговори

1
2
Всички

24 май 2005, 13:41 ч.

София
Мнения: 2 687

Понеже досега си Cry

(май за първи път през бременността ми се случва да си се саморазрева), сега реших и да си помрънкам малко, барем ми мине съвсем.
Извинете, ако е досадно.

Много ми е мъчно, че не усещам таткото до себе си. Като изключим, че много се радва на мърдащото, дупещо се и ритащо бебе, друго няма.

Осъзнавам, че е много зает, но не може все така. Вече съм в девети месец, а той изобщо не проявява интерес към това какво, от къде и кога трябва да се купува. Без него обикалям, пазарувам, а като му покажа - реакцията му е по-скоро безразлична, отколкото да се радва по някакъв начин, на коментара от снаха му, че трябва като се роди бебето да му оставя списък на кой да се обади, по-скоро май имаше предвид - какво пък толкова да се обаждам. На ехограф също не мога да го замъкна, въобще само черни точки му пиша. А може и малко да се самонавивам, а и причината да е, че от петък до неделя пътува и аз си кукувам самичка, макар и по семейни дела, ама сега ми е паднало Shocked

А иначе е много отговорен, с деца много се разбира и има подход, ама що е такъв сега идея си нямам. Може пък и да го е страх!? Надявам се като се роди живот и здраве бебето да стане по-съучастен, че иначе #Cussing out

Надявам се при вас да не е така, а ако пък е било така да споделите, че нещата са се променили.

Последна редакция: вт, 24 май 2005, 13:46 от Сънчо

# 1 24 май 2005, 13:50 ч.

Мнения: 5 393

Сънчо,въобще не се учудвай мила.И не се самонавивай.И нашият татко много се радва на бебо,всеки ден гали коремче и т.н,но за покупки въобще не мога да го заинтригувам. Sad

Нито знае какво ще трябва да се купува,за някои неща като успея да му покажа ,пита"А това необходимо ли е?" и т.н.Съвсем нормално.Не пиши толкова черни точки на човека.Като нищо може да се е шашнал повече и от тебе,ама нали е мъж,трябва да се държи на положение.Горе главата.И няма нищо лошо да си поплачеш малко.Леко раждане Grinning

# 2 24 май 2005, 13:58 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Не бъди прекалено критична, и за него ситуацията е нова и може би се чувства объркан.
При нас беше и по-зле. Не мога да те лъжа, че нещата се оправиха. Но не му се сърдя, такъв си е- не че не обича децата, но се налага да го ръчкам повече. Бащите се проявават по различен начин, не го сравнявай с мъжа на някоя приятелка, който помага повече и е по-съпричастен. Само не му позволявай да се изолира сам и да лежи на дивана пред телевизора, докато ти припкаш около бебето.

# 3 24 май 2005, 14:08 ч.

Мнения: 1 091

Според мен мъжете по-трудно разбират какво точно се случва по време на бременност, все пак не те са бременните. Аз също в началото си мислех, че мъжа ми не се радва достатъчно. За него беше важно, че аз съм добре. Дори, когато родих, питаше, как съм аз, добре ли съм. В началото много, много не се радваше и на Марина. Помагаше ми, къпешея, преобличаше я , защото аз трудно се възстанових и в началото само я кърмех. Дори си мислех, че не я обича, а толкова искахме бебе.
НО след 1-2 месеца настъпи коренна промяна. Сега за него не съществува нищо освен дъщеря му. Дори е плакал, когато се е ударила или я боли нещо.
Просто дайте им малко време на татковците да всикнат с тази голяма промяна в живота ви. Simple Smile

# 4 24 май 2005, 14:23 ч.

София
Мнения: 2 687

Знаех си аз, че ще ми помогнете. Съвсем различно почнах да се чувствам, като прочетох успокоителни слова.

Много хубава седмица ви желая.

# 5 24 май 2005, 14:46 ч.

София
Мнения: 11 713

Сънчо не бързай да му слагаш веднага многото черни точки!Аз не познавам мъж,който да обича да се мъкне по магазини.Нашия татко се мъкне с нас ама настава едно мърморене като видим нещо да го купим веднага,какво толкова има да се проучва като разнообразие и цени.Е аз пък съм обратното.
На прегледите идва с мен до болницата,но това е сега в 9 месец.Иначе на ЖК не.Но как да ме остави човека като падам...Да не говорим,че онзи ден като паднах бях стресната,а той имаше толкова остра реакция,че не ми се коментира.
За съботите и неделите наистина е много неприятно да стоиш сама,изпитвала съм го,макар и не бременна и ти съчувствам искрено,но се опитвай точно тогава да си намираш ангажименти.
А като се роди бебка бъди сигурна ,че и без списък ще се обади на целия свят да се похвали,може би е по-сдържан в чувствата си по принцип.
А че и нашите хормони не са наред това е съвсем друга тема!Така че горе главата,всичко ще се нареди!!!

# 6 24 май 2005, 15:21 ч.

Мнения: 3 479

Цитат на: Ali97 в вт, 24 май 2005, 14:46

Аз не познавам мъж,който да обича да се мъкне по магазини.

А, има има такива татковци. Нашият например е такъв. Той живо се интересуваше най-вече от големите неща - количка, легло, матраче. От дрешки, биберони и аксесоари не се е интересувал, но ми помагаше при пазаруването, като плащаше и носеше Grinning

.
Обаче от консултациите не се интересуваше и много ми беше мъчно, докато един ден почти насила го заведох. Той така се развълнува, много беше доволен и даже ме смъмри, че не съм го довела по-рано newsm78

Направо ме хвърли в оркестъра. След това посещение, вече не забравяше кога е консултацията и непременно ме разпитваше подробно за всичко, което е казал докторът. Grinning

Просто за някои неща мъжете не разбират колко са важни (или поне за нас) и трябва по-надълго да им се обяснява за да се включат и те. Бъди търпелива и настоятелна.

# 7 24 май 2005, 15:29 ч.

Мнения: 768

Моя мьж ненавижда да ходи по магазините. Направо става най-нервния човек. Ако случайно отидем в магазин на втората минута почва да подскача че се изнервил и да излизаме. Затова предпочитам да ходя сама.
Да не говорим че тук е прието по време на бременността мьжете да ходят с жените и да избират дрехи за майката или бьдещото дете. Сьщо така често мьжете ходят с жените на гинеколог-а да гледат как изглежда детето на видеозона и особено когато се гледа пола не бебето. Аз цялата пьрва бременност си ходех навсякьде сама и чак моя гинеколког се беше зачудил защо не идва мьжа ми и ме подпитваше, ама женени ли сме наистина, как се разбираме и т.н. Как можех да му обясня че мьжа ми имаше толкова много работа, че най-малко му беше до моите прегледид. През втората бременност не бях никога сама. Ходих на прегледие с каката и тя гледаше бебка на видеозона с интерес(не че разбираше за какво става дума). Сьвсем наскоро се замислих за ситуацията че мьжа ми никога не е проявявал такьв интерес кьм тези неща и го питах защо така. Той каза че не предполагал че това има значение. Като се замисля май няма особено значение. Така че не се терзай излишно. Grinning

Иначе леглата и матрачетата на бебетата той ги избира много внимателно и с голямо желание.
както и техниката която купуваме само той я избира защото разбира повече от мен.

# 8 24 май 2005, 15:50 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

По време на бременността, макар и неосъзнато, мъжете се чувстват пренебрегнати и малко встрани - любимата им жена вече не мисли само за тях, а целият неин свят се върти около един растящ корем. Да, усещат, че бебето мърда, но само като си сложат ръката върху корема, не знаят какво става с бебето вътре, какви са усещанията на майката, не разбират нейните трепети, дори да искат. А повечето мъже/искаше ми се да кажа всички, ама айде.../като наближи раждането и ги хваща такова шубе, че никога не биха си го признали. Моят мъж ми разказа всичко това преди двайсетина дни, близо година след раждането Blush

. А като прибавиш и голяма умора от работата + утроено чувство на отговорност с наближаващото раждане - съвсем естествено е реакциите им да не съвпадат с нашите.
Така че, не се притеснявай, Сънчо... ще видиш как таткото ще се промени коренно като дойде бебока. Опитвай се да го направиш съпричастен към вълненията си, но без да упорстваш много, за да не се чувства допълнително притиснат.
И не си мислете че защитавам мъжете... Нееееееее! Просто се опитах да преразкажа "признанието" на нашия татко Laughing

# 9 24 май 2005, 16:07 ч.

Мнения: 1 022

И моя беше така при първото и сега е така, но като поотрасна синчето и отношението му към него се промени, сега много се занимава с него, до сега съм успяла да го замъкна до консултацията 1 единствен път и то защото ми бяха объркали резус фактора и мислеха че съм с отрицателен и поради тази причина искаха изследване и на неговата кръвна група, та това беше единствения път дошъл с мен.....така че не се притеснявай нещата се променят, нужно е търпение

# 10 24 май 2005, 17:19 ч.

Мнения: 955

Моя мъж е още по-странен. Той дори не иска да се радва на бебето, когато шава в корема ми - било му гадно. Едва ли има друг такъв татко. Аз отначало мислех, че ме занася, но с времето разбрах, че той наистина изпитва неприязън да слуша как съм раждала първия път и какво усещам сега с второто бебе. За ходене по магазините, избор, покупки и разговори около тези неща пък въобще и не обича да слуша. Не ми е помагал при къпането на първото бебе и сега продължава да си прави оглушки, въпреки, че съм в 8-мия месец и не бива да вдигам тежко. Той има теория, че децата били грижа на таткото след като поотраснат малко. Дотогава майка им трябвало да се грижи за всичко, като в арабския свят. Много пъти съм се чудила как да го променя, но не успявам. Явно няма и да мога. Той си е такъв. Ако това може да те успокои, има и по-тежки случаи от твоя. Ама и да се оплаквам няма кой да ме чуе newsm78

Но ти не се отказвай, опитвай се да го интригуваш по-малко. Може пък след като се роди бебчо да се се промени и да започне да проявява небивал интерес. Успех във всичко, няма да ти е леко, но пък си заслужава!

# 11 24 май 2005, 22:01 ч.

Мнения: 1 072

И мъжът ми не беше много съпричастен като бях бременна, не ми обръщаше много внимание като шаваше, а сега е супер баща. Интересното е, че втория път май му беше по-кеф, отколкото първия. Но той си е такъв, и не мисля, че го прави, защото не ме обича или не иска бебето, просто му е натоварено и с други неща в момента например. Иначе сега много си играе с баткото, много ми помага, абе супер е.
А като се женехме ние само аз обикалях и уреждах нищо, а той нищо не правеше и аз се бях депресирала, ама сега се питам защо.
ще видиш, че всичко ще е наред. гонят те хормоните, това е.

# 12 24 май 2005, 22:21 ч.

Мнения: 578

И нашия татко не се интересува никак от покупките....Аз пък не мисля да купувам нищо предварително, но все пак ми се иска да си избера нещата, които да купи докато съм в болницата. Обаче за целта нали трябва да посети поне няколко магазина с мен Sad

Не знам как ще го замъкна. Все е зает и непрегнат от работата си. Според мен бъдещите татковици се притесняват за това как ще посрещнат финансово бебоците и затова са така изнервени по време на бременността - поне що се касае до покупките. Иначе и аз не мога да го накарам да прочете поне няколко реда от някоя книга за това как се развива бебето или какво се случва с тялото на майката...Добре, че вчера даваха по Нешънъл Географик един филм за развитието на бебето- от оплождането до раждането, та го гледа.
И освен това много често ме дразни /понакога ме докарва и до сълзи/ с разни забележки относно домакинството. Как не разбира, че аз също ходя на работа по цял ден, а вечер съм с подути крака и уморена от висенето из транспорта...И освен това се притеснявам, че ако се претоварвам мога да навредя на бебето или да си предизвикам неприятности...И като ми направи някоя остра забележка и направо откачам Cry

После съжалява, ама каква полза като е успял да ме разплаче....Мъже!!!Лесно им е на тях... #Cussing out

# 13 24 май 2005, 22:46 ч.

Мнения: 2 839

Абсолютно нормална реакция. Мъжете за съжаление са странични наблюдатели в една бременност, не са наясно с много неща /а и няма нужда да бъдат/, чувстват се не в свои води, а това ги плаши. Ще мине време докато се освести и разбере, че това бебетата не са нещо страшно, не са чупливи, не хапят /това като им изникнат зъбите не важи Mr. Green

/, абе изобщо не са болка за умиране Wink

Моя мъж спря да ме дразни с това, че ходеше като някъв мунчо какъвто всъщност изобщо не е, някъде 2-3 седмици след като се родиха децата. Тогава може би разбра, че успява и той да се справя с тях и това го успокой.
После вероятно ще минете и през периода на ревност, когато ще се сърди, че отделяш повече внимание на бебето отколкото на него ... абе мъже Mr. Green

Гледай си спокойно тумбака и го информирай за колкото може повече неща, независимо че ти се вижда на пръв поглед безразличен.

# 14 25 май 2005, 04:57 ч.

Мнения: 734

Сънчо,
преди 2 години колеги ме попитаха как така съм рискувала да се омъжа без да се познаваме със съпруга ми достатъчно дълго време. Тук в Кали се смята че е нормално преди да се сгодиш да сте гаджета поне 6 месеца и сватбата е след още година време.
Влюбването и розовите облаци са едно, а отговорностите за съпруга и деца - съвсем друго.

Ако не се получи? Правиш го така че да се получи! Всичко е предизвикателство, дълъг и продължителен процес, с много говорене, мили думи, не скандали...
Сигурна съм че дълбоко в сърцето си съпруга ти няма търпение да види детето си, да го обича и да се грижи за него. Бъди търпелива, но не игнорирай проблема. Опитай се да поговориш с него, ти заслужаваш цялото внимание на света!

Няма смисъл да давам примери и сравнения с това как е при мен. Мъжът ми коренно се промени след забременяването ми, но при нас това събитие е много дълго чакано, планирано и искано. Времето напредваше, не се получваше и бяхме стигнали до ръба на отчаянието. Тази бременност за нас е дар божи...и не само за нас а за всички които са минали и им предстои отговорния път към майчинството.
Не всеки ден се става баща за първи път и твоя мъж съвсем скоро ще има щастието да го усети! Усмихни се и му покажи с какво нетърпение го чакаш и ти! Остават ти само няколко седмици до най щастливия ден в живота ви;)

Желая ти успех!

# 15 25 май 2005, 09:15 ч.

Мнения: 951

Сънчо,мъжете по принцип не са сантиментални като нас и не се разплакват при вида на една малка сладка дрешка bouquet

,така че недей да чакаш от мъжа ти кой знае какво.Според него той прави най-важното-тича по задачи,за да осигури финансово семейството си.Т.е теб и бебочето ви.Да не мислиш,че му е лесно по цяла седмица да и далеч от вас?все пак си наясно,че мъжете докато не видят и пипнат нещо не могат да си го представят,то дори и ти,въпреки че го усещаш всеки ден(е,ако става въпрос за порше мъжете доста ясно си представят,как го карат,дори ида осъзнават,че никога няма да го имат #Crazy

,ама това е друг въпрос)

# 16 25 май 2005, 09:25 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Мъжете със сигурност са съвсем друго племе.Те не могат да почустват бебока,както ти го чустваш,трябва им време да разберат какво става.То дори на майките понякога им трябва време,за да се събуди майченския им инстинкт,та камо ли мъжете.Ние с моя мъж месеци наред след като забременях не сме говорили на тази тема,въпреки че бебо не стана случайно,а беше в замисъл.По-късно съвсем случайно разбрах причината-беше го страх(дали ще е добре детето,дали ще е нормално всичко и т.н.)А аз се чудех какво му става и си мислех,че направи детето само за да ми угоди.Но не е така.Той също се притеснява,но не го показва.А пък това за магазините не познавам мъж,който обича с часове да обикаля,но и аз самата така предпочитам не бих се доверила на никой да ми избира нещата за бебока. lovekiss

Леко бременеене и без нерви не забравяйте,че се отразяват на бебо

# 17 25 май 2005, 10:21 ч.

sofia
Мнения: 8 938

Хей, не се притеснявай! Grinning

и нашия татко беше така, обаче после като се появи бебо явно почна да приема по-друг начин нещата. Както са казали по-горе, просто таткото не може да усети присъствието на бебето, както го усещаме ние и явно заради това влизат в час като се появи човечето.
Сега като види татко си не се отлепя от него, за него реве повече, отколкото за мен Confused

# 18 25 май 2005, 10:44 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Да ти кажа и аз бях малко шокирана от отношението на мъжете към бъдещите мами, мъжа ми ми беше казал, че нищо не се е променило с това, че съм бременна. Те не могат да почувстват нещата както нас, все пак ние носим и чувстваме бебето си. Един приятел на мъжа ми му беше казал, че чак след 3 месец, ще се почувства като баща и ще проявява чувства към него. Аз не му повярвах, помислих си че той понеже не е помагал в отглеждането на детето и затова говори така, но сина ми като стана на 3 месеца, мъжа ми каза на приятеля си, че е бил прав, за трите месеца. Аз си мислех, че го обича и преди това, както аз го обичам, но се оказа, че не е било така. Въпреки, че беше грижовен и загрижен баща. На мъжете им трябва повечко време да се адаптират към новата обстановка и към новото човече. Знам, че сега си доста уязвима, поради хормоналните промени в организма ти и си госта чувствителна, остави му време да свикне. Не се тревожи, а се наслаждавай на бременноста си.

# 19 25 май 2005, 10:52 ч.

Мнения: 463

Сънчо,изобщо не се притеснявай,важното е 4е се радва на мърдащото дупе,нали Grinning

.И аз от време на време се сърдя на мъжа ми.като му обяснявам какво съм про4ела (за гледане на бебета)и т.н.,4е не ми обръща много внимание,оба4е сигурна съм,4е се радва толкова колкото и аз,просто не се умилява при вида на всеки бебешки 4орап,пък и нали за други неща мисли,някой трябва да ни храни,все пак.
Хайде успех и скоро едно много сладко беб4е Heart Eyes

# 20 25 май 2005, 10:59 ч.

София
Мнения: 6 799

Слънчо,хич не се впечатлявай!На мен ми беше много криво,докато бях бременна,защото си мечтаех мъжа ми да ми гали корема,да говори на бебето в него ,да мисли постоянно за бебето и да обикаля с мен магазините за бебешки дрешки.Да,ама не!С мен дойде по магазините чак,когато трябваше да купуваме големите неща и пак не прояви голям ентусазъм.А имах приятелки,на които мъжете им много по-живо се интересуваха от бъдещите бебчовци...Да,ама ела да видиш сега каква е ситуацията-нашият тати гледа бебка половината от времето,сутрин става той да я храни,много,много я обича и се занимава с нея страхотно!!!А онези татковци,дето говореха на бебетата и ходеха по женските консултации сега никакви ги няма да помагат на мамите.Така че това си е до природата на мъжа-не могат да усетят нещата,както нас.Моят мъж едва го замъкнах 2 пъти на ултразвук и вторият път докторката го пита даи иска нещо специално да му покаже на бебка,да я разгледа,а той и вика"Като се роди колко има да я гледам,сега не ми е интересно!" Shocked

Много му се разсърдих тогава,ама сега съм благодана,че сега наистина си я гледа много! Laughing

Така че това как се държи доакто си бременна никак не е показателно какъв баща ще е!

# 21 26 май 2005, 09:17 ч.

Мнения: 364

Не се ядосвай и нашият тати е така - все го карам да милва коремче и да му казва че го обича, а той ми вика ти луда ли си как да кажа на шкембето ти че го обичам - просто и той обяснява че докато не го види не може да каже че изпитва някакви огромни чувства. Макар че вчера ме изненада като се прибра от работа ми целуна корема и каза уж на шега само него ще цункам защото то слушка и за това го обичкам а ти като не слушкаш няма да те целувам Confused

разбира се и аз получих целувка но това ме изненада и зарадва.
Не се притеснявай наистина на мъжете им е по трудно да изпитват и усетят това което ние усещаме но като се появи малкото човече ще видиш как ще се промени.

# 22 27 май 2005, 13:44 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Мерси за хубавата темичка, а пък аз си мислех, че съм била единствената пренебрегната бременна жена... Е, сега съм вече мама на един 9-месечен юнак, който и аз, и мъжът ми много обичаме, разбира се аз поемам 99 % от грижите за него /мъжът ми работи ВСЕКИ ДЕН от 9.30 до 19.30 часа/, но пък мъжът ми вече не е толкова сдържан и си призна, че все повече го заобиква с времето - така че търпение и любов му е майката, малко непукизъм и други източници на подкрепа освен мъжа... Дано да съм била полезна и леко бременеене!!! baby_neutral

# 23 27 май 2005, 14:22 ч.

Мнения: 3 550

Може да е доста напрегнат от голямата промяна, която ви очаква. Нашият татко също не беше кой знае колко активен преди раждането. Мислеше повече за мен, отколкото за това същество в тумбака ми. След като се роди, обаче, страшно се привърза към нашето жабче още от първия ден. Той го къпе, преоблича, сменя памперси. През първия месец дори ставаше нощем с мен, за да ни наблюдава как се кърмим. С много любов беше шетал из цяла София, за да купи най-необходимото. Вярвам, че и при вас ще е така! Мъжете като че ли са доста напрегнати в такива моменти. И на тях не им е леко. Говори си с него за нещата, които го вълнуват. Показвай му, че го обичаш и любовта ти няма да намалее след раждането. Горе главата!

# 24 27 май 2005, 15:01 ч.

Мнения: 2 047

И аз мога да се оплача от същата липса на внимание- относно неидването на консултации и че не ми помага особено много в домакинството. Все уморен и много работи, обаче като ми мине ядосания изблик към него и почвам да съжалявам, защото се сещам колко много неща прави вместо мен , как ми угажда когато не съм сърдита и два пъти повече , когато се разсърдя хихи Party

А за консултации каза - Какво да идвам да гледам няква черно-бяла точка как мърда Laughing

Препоръчани теми

Бившата му!

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Защо искате деца ?

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: