Публикувана: 14 апр. 2008, 16:01 ч.
Последно мнение: 27 авг. 2008, 10:27 ч.

срамно ли е да си самотен родител?

9 197
136
1

# 105 29 апр. 2008, 23:37 ч.

Цитат на: Panther в вт, 22 апр 2008, 16:42

Има и такива случаи. Има дори много по-лоши.
За "живуркането" - всеки някак се оправя с живота, повече или по-малко успешно. Трудно е да се прецени отстрани кой живее и кой живурка. Без да си в кожата му. Вие си плюете бившите, други си плюят настоящите ... няма идеални хора ... въпроса е къде е границата на лошите черти на партньора и доколко те натежават над добрите. А иначе ако е за плюене и оплакване - човек винаги ще намери за какво да се оплаква.
А хората имат винаги и положителни страни - дори и вашите бивши. Ако гледате позитивно - винаги ще може да намерите за какво да ги похвалите.
Въпроса за смелостта също е доста спорен.

За положителните страни на бившите, Panther, си много прав. За моя мога да изброя доста. Аз лично за разлика от повечето от самотните майки, сама съм направила този избор. И причината е една - не ставаше за баща.

А за общественото мнение - не ми дреме. Всеки сам прави избора си - правилен или грешен. Всеки да гледа в собствената си паница и да не наднича в тази на комшията. Така както аз не се интересувам от чуждите семейни трагедии, така и те да не си завират носа, там където не им е работа. Но ако все пак решат да си го заврът, лошо им се пише. Не се славя с това, че съм кротка и дружелюбна #2gunfire

# 106 30 апр. 2008, 11:47 ч.

Мнения: 446

Цитат на: Atila_2007 в вт, 29 апр 2008, 23:37

Аз лично за разлика от повечето от самотните майки, сама съм направила този избор. И причината е една - не ставаше за баща.

Тук повечето сами сме направили този избор-да бъдем самотни родители. Точно поради тази причина- БНД-тата не стават за бащи Mr. Green

# 107 30 апр. 2008, 15:38 ч.

Мнения: 277

мисля,че темата е малко обидна за повечето тук ,които сме самотни родители.
то не стиг ,че се оправяме сами ,ами сега и да ни се насаждат ,,срамни,, чувства ,че си гледаме децата...?!
що не зададете въпрос към майките в Д иС ,,защо сте се омъжили?това е отживелица или нещо подобно?
самото заглавие ни ДИСКРИМИНИРА и едва ли не ни криминализира ,и според мен темата трябва да се заключи!

# 108 30 апр. 2008, 15:40 ч.

Мнения: 623

Цитат на: desilosha в ср, 30 апр 2008, 15:38

Може да се напише и ДиСкриминира (ДиСкриминация) hahaha

# 109 25 май 2008, 21:26 ч.

Costa Rica
Мнения: 551

Знаете ли, не мисля, че темата е срамна, смешна или глупава (както смятат някои от вас). Истината е, че някои от нас продължават да се сблъскват с темата за "срама" (особено ако живеят в дълбокия прованс). Пример- аз се омъжих само и единствено за да не лепна на дечко клеймото 'копеле', пределно ясно ми беше, че БНД-то за баща не става. За съпруг пък хич. И познайте от 3 пъти - някаква бабеса от селото на баща ми се изцепила 'копелето на оная'. Добре че не съм била там, сега щях да я лежа. Иначе, слава богу, детенце не се е сблъсквало с някакво отношение. Може би наистина нещата се променят към по-добро.

# 110 25 май 2008, 21:54 ч.

Бургас
Мнения: 6 158

Не е срамно. Трудно - да. Похвално - още повече. Все пак сме родители за двама.
Срамът е по-скоро в отсрещната страна, която се счита за "нормална". Не сте ли имали такива случаи? Запознавате се с някого, да речем на почивка и сте сами с детето. И ви питат: ами таткото защо го няма? И в момента в който кажеш - ами ние не живеем заедно, отсреща реагират "ох, съжалявам" и се смущават и изчервяват, сякаш са те хванали в тоалетна на отворена врата. Винаги ми е била странна тази реакция...

# 111 25 май 2008, 22:28 ч.

Costa Rica
Мнения: 551

Цитат на: Tintina в нд, 25 май 2008, 21:54

В такъв случай казвам 'Аз пък не съжалявам".

# 112 25 май 2008, 22:45 ч.

Бургас
Мнения: 6 158

И аз така казвам:) Пък те се смущават още повече Embarassed

# 113 26 май 2008, 07:38 ч.

Мнения: 1 023

Цитат на: Tintina в нд, 25 май 2008, 21:54

нормално е да каже "съжалявам" - и не защото съжалява теб, а защото това е намеса в 4уждо пространство.
при такива отговори (вкл., по4инал, умрял и тн), хората се усещат 4е са преминали границата.
и както винаги, със закъснение.

# 114 26 май 2008, 08:39 ч.

Бургас
Мнения: 6 158

Не мисля, че разсъжденията ти са в съвсем правилна посока - т.е. намеса в лично пространство. Защо не казват съжалявам, ако им кажа примерно, че таткото много работи и затова го няма? Нали това пак е намеса в личното пространство?
Сама казваш, че ако съпругът е починал - хората казват съжалявам и го казват с цел да бъдат съпричастни към загубата ти, т.е. това е нещо лошо, което ти се е случило и те съжаляват, че то ти се е случило. Абсолютно по същата инерция те казват съжалявам, когато стане дума за развод или раздяла. Независимо, че тя в някои случаи е довела до нещо добро, а не до нещо лошо.
Т.е. априори хората приемат, че след като си сама - това е нещо лошо и именно затова проявяват съчувствие.

# 115 26 май 2008, 08:44 ч.

Мнения: 671

А добро ли е.....
Напълно нормално е,човек да изрази съжаление ,че негов познат или близък се намира в такава ситуация.Едва ли по-нормално ще е ако заподскача от радост и те запрегръща.
Друг е въпроса дали ти се срамуваш от това.

# 116 26 май 2008, 08:51 ч.

Бургас
Мнения: 6 158

Виж сега - добро или не, зависи от гледната точка на човека, на когото му се е случило.
Лично за мен този развод беше нещо добро, може би най-доброто, което ми се е случило от началото на връзката ми с БНД. Както и ситуацията, в която се намирам - аз се радвам на всеки миг от този живот от момента, в който си събрах двете чанти, взех си детето и се махнах. Какъв срам в този случай? Срам ме беше, когато бях омъжена.
За други хора разводът или раздялата може да са нещо лошо. Лично аз избягвам да изразявам съжаление в такива неизяснени ситуации.

# 117 26 май 2008, 09:58 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: omorfis в пн, 26 май 2008, 08:44

Aми за мен това със "съжалявам" е адски тъпо.
Скоро казах на една приятелка какво е положението при мен и тя каза "Може пък за добро да е" ...
ЗА пъррви път в живота ми не ми се налагаше да обяснявам историята (как решението е мое, как сега се чувства по добре и тн и тн).

И не мисля че съжалението в този случай е за намесата в личното пространство, защото човек може да нагази в личното ми просатранство точно толкова, колкото му позволя.
Имам колеги и познати, които не са наясно със семейното ми положение, то не им е и работа.
Ама ми писна предизвиквам съжаление и съчувствие в околните, писна ми да се чувствам виновна, че съм щастлива без бащата на децата ми..