Правите ли разлика между нахалството и това човек да е "перде"?

Ето това е много, ама много вярно 
Не понасям и не общувам нито с единия типаж, нито с другия.
Но трябва де се признае, че те си живеят по-лесно и са си щастливи по своему.

Мразя нахалните хора,но в днешно време е неизбежно.
Предето- на него му е все едно за какво става въпрос.

помня преди години как чаках автобуса за село, лято, жега, препълнен (направлението минаваше край един курорт) хората на спираката за повече от това което може да побере автобуса, комшията (много нагло парче) се промуши с лакти напред ... и беше последния висящ на вратата. аз останах и чаках 3 часа до следващия автобус като трябваше да се върна 2 спирки назад за да има шанс да се кача .... така че понякога се налага и ако не ти идва отвътре губиш.

Някои от описаните случаи показват просто липса на гнусливост. Има такива хора, пият от една бутилка алкохол, вода и т.н. През студентските години взех да го приемам за нормално.
Странното е, че точно сега не се сблъсквам с нахалство, нито с хора "пердета", всички около мен са достатъчно мнителни, за да са и порядъчно тактични. По-скоро често ми е жал за хората около мен, заради липсата на освободеност, заради това, че толкова много неща ги спират да живеят широко. Включвам и себе си към тези, които предизвикват подобни усещания у мен. Ставаме все по-съобразяващи се, все по-натоварени с това да не нараним пространството на другия.

Нахалство за мен е:
- Лекарски кабинет( или каквато и да е др. институция), опашка или много чакащи и някой , току-що цъфнал да застане пред вратата, без да попита кой е наред. Най-странното  е, че в повечето случаи, този тип нахалници,  са възрастни хора - далеч над 60те, не бързат за работа, нямат кой знае какви ангажименти ...., но бързат, напират...
- Автобус. Седящите места са запълнени, а от поредната спирка се качват доста хора...пак над 60те... и застават над мен охкайки, нарамили кофи, бохчички разни от лозята и ми казват - "стани да седна" или нещо от този род.. Моите уважения, но мен някой пита ли ме къде отивам или откъде се връщам и , въобще, колко съм изморена ? Винаги отстъпвам място, но по своя преценка. Пък и щом си имал сили да копаш на лозето , можеш и да поседиш прав 2 спирки...Все пак това е градски, а не м/уселищен транспорт!
- Нахалство е да се шегуваш зле с някого ( по точно да прикриваш обидата с шега) , а когато решиш, че не искаш да те правят на тъпак и отвърнеш по същият начин, "шегобиеца"да се нацупи.
  С много примери за нахалство съм се сблъсквала, някои направо фрапиращи, но не ми се пише за тях, защото пак ме хваща яд .
 Аз, самата, не съм нахална... Поне никой не може да ме обвини в нахалство... Прекалено чувствителна съм за да правя неща, които по принцип биха ме наранили, а нещо което аз не бих търпяла, не мога да причиня на друг. Иска ми се да бях по- нахална, но то си е до характер. Бих си спестила много... Като например , една бронхопневмония 

Брейй, тц, тц. И кво толкова като ти поискат помпа, бегемама се казва форомът, ей!
Червило най- редовно искам от приятелки, за да пробвам. Подарявам също така неизползвана козметика. НАхална, но и ларж

пред много близки, си казвам какво искам, нямам проблеми. Пред приятелки също. Пред външни хора...не.
Навремето така ни възпитаваха, да не сме нахални. Може би не е актуално за тези временна.
За мен нахалство е:
Детето на 2 месеца, зима, грипна епидемия. Къса се от рев и колики, ние се чудим кво става. Викам вечерта лекарка, на частно.
Идва тя, и влиза с обувки. Мъжа ми и казва, събуйте се, малко е бебето. Тя отговаря " аз сега идвам от сауна, чиста съм" 
Той пак, моля събуйте се. Тя "бавите ме, бързам". Накрая майка ми се наведе и и нахули, нещо като калцуни. Тя побесня. Взе да мърмори, колко топло е вкъщи (22 градуса) и как ще се изпоти. Накрая каза "нищо ви няма, само ми загубихте времето", взе си парите и си тръгна.

  тая в сауната с обувките ли стои?

За мен е нахалство комбинирано с елементарна култура. Все едно да ти кажа да ми дадеш малко долнището на банския си само да го понося за ден и после да ти го върна.

Кас, сериозно ли говориш? НЕ мога да повярвам...

Сериозна съм Дренке, да. Да не би да си склонна да ми го заемеш

Не, няма да ти го заема. Учидих се, че правиш връзка между помпата и гащите. Както и да е.

Тъпигьоз, перде, нахален .... за мен са с различни значения 
Може да си тъпигьоз, без да си нахален и перде ...
Също перде.....  и т.н.
Всяка една комбинация между трите /да не спамя излишно/ смятам, че е възможна .
За да съм по-ясна влагам в съответните изрази следния смисъл:
Перде - не ти дреме
Нахален - ясно какво е
Тъпигьоз - тъп и глупав, най се връзва в комбинация с останалите две   

А по анкетата .... нито едно от трите : мога да бъда ако се налага , но по природа не съм 

На нахалника по-лесно бих простила,на пердето не!
Ежедневно се сблъсквам и с двата вида,но гледам да ги заобиколя

А според мен няма много общо между двата типажа. Нахалстовто е черта, която ти позволява напук на общоприетото за допустимо и прилично, да постигаш целите си - примера с помпите, гримовете, пререждането, бутането от лента в лента и т.н. Дълбоко в себе си тези хора може да осъзнават, че действията им са на ръба или отвъд него, но да "приспиват" терзанията си, може и да не допускат възможността да не са в правото си, е тогава са пердета.

Най-често срещаната форма на перде, с която се сблъсквам не е гореописаната, а проста лека форма на дебилщина. То не допуска дори мисълта да не е най-желаното, най-красивото, най-умното и всичко друго най - най.

В този смисъл на нахалник не прощавам, а към пердетата се държа снизходително игнориращо.