Да си егоист е лесно?
Трудно?
Правилно?
Вие егоисти ли сте?
Например аз не си представям някога, когато децата ми са в друг дом, намерили пътя си аз да седна да ям пържоли, да облизвам пръсти без да знам дали те има какво да ядът.
Да знам, че са в трудно положение, че не се справят, но аз въпреки това да продължавам да мисля само за себе си, без да се интересувам от тях.
Да харча парите си, докато децата ми се мъчат да свържат двата края, и да заспивам спокойно в топлото си легло, без грам съвест и чувство.
Да, децата не са ни длъжни, но аз не съм постъпвала така с родителите си - винаги съм знаела дали се нуждаят от нещо и съм го осигурявала( колкото съм имала възможност).
Ние длъжни ли сме на децата си? - да според мен, защото наш е бил избора дали ще ги има или не.
Вие, дали ще можете да седнете някога на богато отрупаната си маса, ако знаете, че децата ви ядът в момента сух хляб и салам ( образно казано).
Ако да - защо?