Да го пускам ли сам в България?

италианските токсини, признавам, би трябвало да са по-здравословни от българските такива естествено, 4е знам, 4е в бг хранителните продукти не подлежат на кой знае какъв контрол, ама имам забележки от разли4но сходно естество и към местните такива 

Завиждам ви на тези които можете да ги пускате по толкова време при баби и дядовци.

Аз пък не мога да си го представя. Майка ми ще отиде на седмото небе ако ги пусна, но не мога. Да съм толкова далече за дълго време...аз няма да дишам. Ами ако нещо стане, кой ще прави важните решения, ами ако не дай си боже по болници трябва да се ходи...не ми се и мисли от хиляди километри как ще се грижа за децата си.

Но аз съм си такава малко, откачалка

Не си откачалка.  Това е правилното решение.  Спомням си преди години ходих при бабите в Орландовци на мой приятел. Срещу тях живееха възрастни хора, гледаха внучката си. Жизнерадостно, общително момиченце на 5 годинки. Заприказвахме се, разказа ми, че мама и тати живеят някъде в чужбина, не ги помни, не ги познава. Питах дали й липсват. Не знам, каза. Как да знам, като не си ги спомням, усмихна ми се тя. Безкрайно тъжно. Благодаря за такова нещо  Не сравнявам нещата с вашите случаи, моля не се разпознавайте и не негодувайте, просто искам да кажа, че АЗ лично не възприемам подобно оставяне за месеци и години на малко дете на баби и дядовци.

За храната и сравненията - нелепи са 

И ние имаме поzнати Блонди,като теzи.Жената се ожени в Америка zа българин.И двамата печелят добре,zа да работят си оставиха детето от 3 год.(до тогава го гледа бабата там)в БГ и до тръгването му на училиЩе седя в БГ  . Много скъпа им била градината там 
Но тук жената пита zа малко време  ,макар,че zа мен и 2 деноноЩия са дълго 

направо тръпки ме побиха. аз съм живяла така, въпреки 4е не бяха в 4ужбина, а в София и все пак ги познавах. със сигурност знам, 4е не са ми липсвали изобЩо. със съЩата сигурност знам, 4е освен по абсолЮтно наложителни при4ини, децата ми пове4е от седмица без мен не стоят. тъй, или ина4е, нямам такава възможност, инак можеШЕ да се замисля и за 2 седмици, ако трябва да съм на работа, а те биха могли да са на море вместо в миланската жега 

Не си откачалка.  Това е правилното решение.  Спомням си преди години ходих при бабите в Орландовци на мой приятел. Срещу тях живееха възрастни хора, гледаха внучката си. Жизнерадостно, общително момиченце на 5 годинки. Заприказвахме се, разказа ми, че мама и тати живеят някъде в чужбина, не ги помни, не ги познава. Питах дали й липсват. Не знам, каза. Как да знам, като не си ги спомням, усмихна ми се тя. Безкрайно тъжно. Благодаря за такова нещо  Не сравнявам нещата с вашите случаи, моля не се разпознавайте и не негодувайте, просто искам да кажа, че АЗ лично не възприемам подобно оставяне за месеци и години на малко дете на баби и дядовци.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Мда. Блонди постанови "закона". Отделните хора и обстоятелства– ряпа да ядат. Как не се прави разлика между това, да кажеш ти какво правиш, и межу това, да отсъдиш кое е криво, кое- право?

И защо винаги при липса на разсъждения се мъкнат преразкази на нещо фрапиращо?  Разбирам да се обсъдят плюсовете и минусите на това, децата да прекарат няколко седмици с баба си в България, ама да се вметне преразказ по картинка за изоставени деца, при тази тема, е просто смешно.

Хайде, малко по-добри обноски, ако обичате, иначе ще стигнем до положение да осъждаме всичко, което е по-различно от нас ик всяко решение, което е различно от нашето.

И по-полека с историйките. Все едно аз да преразкажа някаква си пернишка трагедия за самотно дете, залепено за гъза на майка си, неспособно да се отдели за минута, неспособно да изграе с други, смутено, неуверено и пасивно и демостративно да кажа "АЗ това не го възприемам": до къде ще стигнем така?

Хайде,  , ама и малко възпитание.

Алиса, като се запознаем, тогава ми прави забележки за възпитанието. И по-кротко с учителския тон  Никъде не пише, че ти си последната и вярна инстанция 

Абе я си пращай детето, какво си седнала да се чудиш. Ще видиш как ще дръпне в развитието си, не само езиково. Може само полза да извлече от престоя си в България. После ще има само за там да приказва и да иска пак. Говоря, познавайки няколко задокеански внучета. 
 А пък егоистичният аргумент "Аз какво ще правя без него?" решаваш, като се замъкваш и ти . Ако не си на работа или можеш да работиш по Интернет, това е най-доброто решение.

Разни параноични мoтиви, че храните не били достатъчно контролирани, че българските доктори ще го съсипят, че ще го навали дъждец, направо са смешни. Ти няма да го поиш с Цар Кировка я. И в България деца се отглеждат, и то доста по-читави от другаде. Пък атракциите като колички, въртележки, клатушки, дето тук ги виждам, само ако отида на специален парк и дам сума ти пари за вход, там ги има във всяка градска градина. Знаеш ли какъв кеф е за децата?

Алиса голяма си сладурана!
Аз наистина точно това питах - плюсове и минуси на това, детето да прекарат няколко седмици с баба и дядо в България - и предимно от хора които са го правили.
От приятели и познати които са го правили тук само позитивни отзиви чувам. А и ние с сестра ми сме прекарвали летата при баба и дядо на село и спомените ни са прекрасни

Не знам дали си даваш реална сметка, но от дете до дете има разлика от небето до земята. Няма общовалидно правило кое дете как ще се почувства, как ще реагира и дали за него би било позитивно или негативно преживяване. Ако търсиш отговори, които съвпадат с твоите искания по темата, това е отделен въпрос 

Мането, ето моя опит - живеем(хме) в САЩ, бащата говори на руски, аз на бг, двете баби се редуваха да живеят с нас докато стана на 18 мес. и детето говори и руски и бг. Аз и той се върнахме временно в бг, сега слуша само бг реч, говори чудесно, но изостана с руския, почти не го говореше, защото не вижда баща си редовно. Решихме да го изпратим при руските баба и дядо за месец да дръпне. Проговори почти веднага, след около седмица беше само на руски. Дръпна, изключително успешно. Но на мен ми беше адски трудно, причини, които са описали по-долу - доверие, нещо да му се случи, на мама момчето и пр.. Когато го взех, имахме 2 седмици на адаптация към живеене с мама и бг баба и дядо, малко беше трудно, не се отлепваше от мен, тръшкаше се за щяло и не щяло, но се оправи. Аз пътувам често в 7-10 дневни командировки и остава с баба си и дядо си, когато се връщам е залепен за мен. Деца различни, аз не бих постъпила по друг начин, защото нямам голям избор. Но детето се чувства прекрасно с бабите и дядовците си и не мисля да ограничавам посещенията. Смятаме когато малко порасне да го пращаме за по месец при едните и при другите през лятото. Не вярвам в глезенето - той се наглася според това, кой го гледа, при тях е повече разрешено, отколкото при нас и той си знае.

Моят съвет е ако можеш да изчакаш, прати го след 3 година, малко да порасне, да се осъзнае. Добре им се отразява иначе. Във вашия случай, най-вероятно ще проговори за 1-2 седмици на бг.

Успех!

Ха,тази тема ми харесва .МИналата година пратих за пьрви пьт Алекс в Бг за ваканцията,ей колко сьлзи бях проляти(от моя страна де ),колко пьти сьм се обадила по телефона .
И да ви кажа ако сьм знаела 4е толокова Ще му хареса в Бг ,да сьм го пратила и по рано.За мен идеи от рода на "Ще му се сьсипе тотално психиката,заЩото Ще отиде на по4ивка ми се струват странни ".Алекс пьрвите дни в Бг е говорел само на испански а като се прибра после тук говореШе в у4илиЩето на бьлгарски,у4ителката ми се оплакваШе ,4е трябва да си купи ре4ник с мойто дете. .
От тогава Алекс само за Бг говори и не спира да пита кога пак Ще си ходим.
А за това ,кой на какьв език говори на детето си аз напьлно разбирам ,майките които не говорят на бьлгарски на децата си,ВСЕКИ САМ ПРАВИ СВОЯ ИЗБОР,и това за май4иният език е малко ......не искам да сьм груба но не смятатели ,4е една майка знае кое е по добре за детето и отколкото някой страни4ен 4овек?

Смятаме. Но не го разбираме  Изборът е личен, разбира се. Което не го прави правилен  Жалко 

И аз тази година се чудех дали да пращам малкия или не. Също е на 2,5 половина. В крайна решихме, че живот и здраве - дрегото лято. Сега ще стои с нас един месец там. И на мен ми се струва, че е от полза за децата да постоят месец - два с баба и дядо. Когато живееш в една страна с двата комплекта баби и дядовци, се виждаш по-често с тях, децата имат възможност повече да общуват с тях, абе различно е. А както писа една мама - не винаги има възможност да стоиш месеци в България, просто защото работиш. И какво излиза на практика - 2-3 седмици годишно. И като сложиш адаптивния период - докато мъникът свикне, докато се ориентира - то станало време да си ходи. Нито той има време да се нарадва, нито бабите и дядовците.
Нека не се забулждаваме - децата имат нужда и от тази обич. А че на родителите им е трудно без децата - то е ясно. Но пък има и нещо друго - както казваше моята баба "щом и вие сте добре, и аз съм добре".  Като знаеш, че с тях е добре, че е весел, че му харесва - защо да го лишаваш.
За протокола - и аз все по рядко говоря на малкия на български. Старая се като сме двамата да говоря на български, но не винаги става. Вкъщи всички говорим на полски и на мен ми е трудно да превключвам постоянно. Затова пък му чета на български, казвам му стихотворения, песнички, пускам филмчета на бг - и има ефект. Много добре разбира българския, но не иска да говори. Мисля си, че със сегашния престой и ще проговори. Така че разбирам майките, които не говорят постоянно на български с децата си. Много често такива майки мислят на другия език, сънуват не него, както се казва, и е съвсем разбираемо неусетно да говорят на чуждия език. Когато и двамата родители са българи, тогава е по-различно и няма място за сравнение, но при смесените бракове е доста трудно, особено ако се говори един език в къщи. Всеки си знае най-добре, но няма място за глупави коментари - ма защо си оставяш детето, ма защо не му говориш на български.