Омъжих се за момче от село?!

  • 10 155
  • 142
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 3 634
Хе-хе! Аз като дете бях на лагер и пред станцията един човек цял ден пасе крави. Имаше и други деца, но той защо реши към мен да се обърне: "Я, заведи телето да пие вода!". Аз го гледам и не мигам  Shocked Единственото, което ми дойде на ум беше да кажа: "Ама, аз съм от София!" и побягнах.

# 121
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
 hahaha Joy Joy JoyПравилно..... Laughing

# 122
  • София
  • Мнения: 932
Хе-хе! Аз като дете бях на лагер и пред станцията един човек цял ден пасе крави. Имаше и други деца, но той защо реши към мен да се обърне: "Я, заведи телето да пие вода!". Аз го гледам и не мигам  Shocked Единственото, което ми дойде на ум беше да кажа: "Ама, аз съм от София!" и побягнах.

 Laughing

# 123
  • Мнения: 421
Хе-хе! Аз като дете бях на лагер и пред станцията един човек цял ден пасе крави. Имаше и други деца, но той защо реши към мен да се обърне: "Я, заведи телето да пие вода!". Аз го гледам и не мигам  Shocked Единственото, което ми дойде на ум беше да кажа: "Ама, аз съм от София!" и побягнах.

 Laughing
ha ha ha утепала си го човечецът Laughing

# 124
  • Мнения: 4 785
"Омъжих се за момче от село?!"

Егати и трагедията.... ooooh!
трябва да се смееме или кво?..... newsm78

Аз ли трябва да ти казвам какво да правиш...? Прави каквото занеш, аз си констатирам... Tired hahaha

# 125
  • Мнения: 660
Доколкото схващам, момичето не бяга от работа, не се държи като надута парижанка и никъде не видях злословене по никого.
Доколкото схващам, яде храната на семейството на мъжа си и се включва достатъчно в приготвянето й, а не тази на лелите и стринките, и затова не виждам причина да мете техните обори. Останах с впечатление, че взима участие в поддържането на чистотата в тяхната си част, а когато двете със свкърва й седнат да си починат заедно, скучаещи наоколо (а не претрепани от работа) идват да им се месят. Това да седнеш да четеш книга в свободното време е също работа - работа върху себе си, върху разширяване на личната култура и светоглед. За тетките на село клюкарските разговори са форма на разширяване на личния светоглед. Както за нея раговорите са губене на време и нищонеправене, така е за тях четенето. Два различни свята.

Млада е още, не се е научила как да отстоява себе си дипломатично. Инстинктивно усеща, че явният отказ да им върви по гайдата може да доведе до нещо много по страшно - до интриги, които да им развалят отношенията с мъжа й. Може би вътрешното усещане за тази прикрита злонамереност под външното лицемерие е нещото, което я тормози. Трудно е да се дават съвети. Тя най-добре си схваща, как трябва да лавира на място.
А натрупаното напрежение излива тук, за да го не го излее вкъщи и да стане от нищо нещо. Нали затова е форумът.

# 126
Доколкото схващам, момичето не бяга от работа, не се държи като надута парижанка и никъде не видях злословене по никого.
Доколкото схващам, яде храната на семейството на мъжа си и се включва достатъчно в приготвянето й, а не тази на лелите и стринките, и затова не виждам причина да мете техните обори. Останах с впечатление, че взима участие в поддържането на чистотата в тяхната си част, а когато двете със свкърва й седнат да си починат заедно, скучаещи наоколо (а не претрепани от работа) идват да им се месят. Това да седнеш да четеш книга в свободното време е също работа - работа върху себе си, върху разширяване на личната култура и светоглед. За тетките на село клюкарските разговори са форма на разширяване на личния светоглед. Както за нея раговорите са губене на време и нищонеправене, така е за тях четенето. Два различни свята.

Млада е още, не се е научила как да отстоява себе си дипломатично. Инстинктивно усеща, че явният отказ да им върви по гайдата може да доведе до нещо много по страшно - до интриги, които да им развалят отношенията с мъжа й. Може би вътрешното усещане за тази прикрита злонамереност под външното лицемерие е нещото, което я тормози. Трудно е да се дават съвети. Тя най-добре си схваща, как трябва да лавира на място.
А натрупаното напрежение излива тук, за да го не го излее вкъщи и да стане от нищо нещо. Нали затова е форумът.



благодаря за подкрепата и разбирането. Наистина незнам още как да отстоявам себе си дипломатично, но усещам интуитивно, но незнам дали трябва на 100% да се вярва на интуицията?! И за това съм колеблива. Дано по-скоро да се науча, а не да чакам старостта да ме научи.

# 127
  • Мнения: 2 441
Един добронамерен съвет - дипломатичност и селски клявки са несъвместими понятия. Следващия път, когато искат да ти досаждат по описания от тебе начин, просто кажи, че НЕ желаеш да нищиш клюки в мръсотията, защото майка ти не те е научила на подобни простотии. Повярвай ми - действа.

# 128
  • София, в полите на Витоша
  • Мнения: 946
В началото си го приемала както бих го приела и аз- екзотиката на селото за градско момиче като теб.Вече обаче виждаш негаитвините страни и дано никога в бъдещите ви години не се проявят скритите лимонки на подобен произход- а такива има немалко.
Като започнеш от разбиранията за гледането на децата и свършиш с криворазбраната патрирхалност и ролята на жената в подобни семейства.
Човек трябва да си избира партньор според чертгата си, но за жалост понякога е късно, когато го осъзнаеш.

Вълка кожата си мени, но нрава-не.
Човек не може да избяга от произхода си.

Не деля хората на "градски" и "селски", но просто си нямаш представа колко различен е онзи свят за хора пето поколение столичани.Комплексите от социализма още ги има и за жалост избиват с годините.
Нека никой не се обижда, имам прекрасни приятели от провинцията, ценни и истински хора.

Тук обаче говорим за съпруг и семейството му....

# 129
  • Мнения: 1 668
Хе-хе! Аз като дете бях на лагер и пред станцията един човек цял ден пасе крави. Имаше и други деца, но той защо реши към мен да се обърне: "Я, заведи телето да пие вода!". Аз го гледам и не мигам  Shocked Единственото, което ми дойде на ум беше да кажа: "Ама, аз съм от София!" и побягнах.

 rotfImao rotfImao rotfImao

# 130
  • Мнения: 2 792
 Не ми се чете цялата тема, за това наслуки пиша по първия пост.
 Единственият начин да бъдеш себе си е да бъдеш себе си, какво от това че хората са от село и са свикнали със своето ежедневие, не се опитват да ти го натрапят, опитват се да общуват с теб, не знаят как, нямат границите, които слагаш ти, не става въпрос да ги разбират, те не се сещат за тях.  Сигурно постоянното общуване с чужд човек (за тях си друга вселена) е нетипично и сконфузно и за тях, но етикета го налага, още повече ти не се дърпаш, а си постоянно на линия след задължителните реплики, ами не бъди толкова отзивчива, ще облекчиш и двете страни.
 Сигурна съм, че имаш и други прекрасни черти освен постоянното присъствие, поради не знание как да го откажеш, хората от село ще съумеят да ги оценят, не ги подценявай Simple Smile

# 131
  • Мнения: 668
ЛЕЛЕ ми радват ти се хорицата.Радвай се, че има къде да отидеш на тихо и спокойно място.Хората на село са мили и много добродушни.Аз нямам село,но още малко дни оставят и вече ще си имаме и ние.Винаги съм искала от малка да имам село незнам защо.Може би от това,че през ваканцийте децата си отиваха а аз все тук си стоях.Ако пък не ти е много приятно ходете си по рядко

# 132
  • Мнения: 7 821
ЛЕЛЕ ми радват ти се хорицата.Радвай се, че има къде да отидеш на тихо и спокойно място.Хората на село са мили и много добродушни.Аз нямам село,но още малко дни оставят и вече ще си имаме и ние.Винаги съм искала от малка да имам село незнам защо.Може би от това,че през ваканцийте децата си отиваха а аз все тук си стоях.Ако пък не ти е много приятно ходете си по рядко
А, може би защото не си имала  Wink.

# 133
  • София
  • Мнения: 17 592
Ами не знам, на тях все пак това им е препитанието - животните, не райграса, нали...

# 134
  • Мнения: 2 526
Не изчетох темата до край, но ще се включа:
То има села  и села. Примерно от Плевенския край, където е  моята рода - въобще не бих стъпила. То една еснафщина, една простотия .... неам думи.
Виж на селото на мъжо  - там нейде из Сакар планина, който се пада родом софиянец само по майчина линия - с кеф отивам и не ми трябва нито Слънчев Бряг, ни Дюни. Няма да забравя първия път, който отидох в това село. Леля му /сестра на свекъра, който  отдавна назовава себе си софиянец Mr. Green-   , щото бил от малък в столицата/ беше една силно притеснена женица - как аз софиянката, пък и адвокатка ще се справя с разните битовизми. Ледът се стопи с първата направена от мен салата за вечеря, веднага след като пристигнахме и обяснението ми, че ако съм искала сатенени чершафи, щях да отида на морето в някой петзвезден хотел. Тези хора ме приеха като свое дете от тук нататък. И сега да се обадят по телефона, първо питат за мен, а после за племеника си. Ма и тютюн низах, и градина поливах, пък и външен кенеф на септична яма ползвах. Не съм се правила на мома - софиянка.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт