баба и дядо срещу мама и татко!Възпитанието на 1 г?!?

 Такаааааа,съобразяват се доколкото могат.
 Децата ми са манипулатори,те рядко ги виждат и е нормално да ги глезят малко повече.
 Научила съм се да се примирявам с някои неща.
 Предпочитам от време на време дисциплината да не е чак тилкова строга за сметка на времето прекарано с баба и дядо.
 Виждам малките колко много ги обичат и колко се радват,когато са с тях.
 Няма да ги лиша от това удоволствие заради някакви дребнави недоразбирателства между нас и нашите родители.

                        Нямах търпение да изчета всичко по темата , а просто ще отговоря какво мисля аз.Защо се притесняваш дали ще стане лигла? Ето при мен първото ми дете - умно,възпитано,четящо на 4г и половина / с една дума съвършено/ и до ден днешен е по-тактична може би защото е по-добре възпитана.Не знам?! А лигавото ми и глезено второ дете не цепи басма на никого .Където трябва хич и не и минава през ум да мълчи /вкл на свекърва си/  Мисля,че няма нищо лошо в това да защитаваш мнението си и позицията си дори и с малко повече хъс.

Много зависи, колко са склонни бабите и дядовците да се съобразяват с желанията на майката и таткото. Аз отдавна съм се примирила, че ще го глезят, той е първо внуче и на двете страни. Още в началото, съм обяснила на моите родители, че ще толерирам глезотията в допустими граници. Мъжът ми е казал същото на неговите родители. Двете баби са доста по-разумни от двамата дядовци, затова съм спокойна, когато синът ми е при тях. Разбрани са и много ми помагат.

Определено бабите и дядовците глезят повече, затова си го гледам доколкото мога сама. Слава богу не живеем в една къща, дори в един град. Но всичко си има плюсове и минуси. Понякога няма на кого да рзчиташ и за 5 мин. Все пак това ми се струва по- добрия вариант.

Едно е сигурно, няма да промениш бабата и дядото. В почти всички случаи са такива. Мен ме е отгледала до 3 години /майка са е върнала на работа като съм била на 1/ не баба ми а прабабами. Бях една дебелана заради криворазбраните хранителни навици на възрастните хора. И до ден днешен не съм го простила на майка ми,която е била твърде млада и /според нейните думи не готова да има дете/, това , че ме е оставила така. В гимназията отслабнах, но само аз си знам как и какво ми струва и до днес поддържането на фигурата. Чак да си мислят, че то просто ей така е станало, заприличала съм на баща си.  За глезотиите пък да не коментирам. Винаги съм казвала, че каквото и да ми струва ще си гледам детето сама и са ми казвали, не казвай толкова категорични неща. Да, но си удържах, много трудно, но съм доволна от резултата. Свекъвата сега от време на време има желание да го оставям на село за по 2-3 дни, но тъкмо да се разколебая и да го пратя и като видя как гледат племенника /4 клас тежи 65-70 кг?!  /, мерси и се отказвам. Но всеки сам си решава. Ако наистина имаш възможност за платена помощница е за предпочитане.

pasinet, може би ти отговаряш най-ясно на всичките ми страхове... аз съм от хората, които правят нещата правилно (както аз го разбирам), каквотои да ми струва и каквито и да са негативите за мен след това ... Не искам обаче да страда детенцето зарди някаква неразбория при големите. Благодарна съм на всички, които се включиха, защото това, което казвате помага - примерите, начините за справяне, съветите и укорите! Да се надяваме, че накрая ще се постигне желаното равновесие!!!

Да,често срещано явление.
Моите родители са възпитани хора,грижат се перфектно за детето ми.Не и позволяват глезотии,стремят се да я извеждат повече,да я хранят здравословно и т.н.Учат я да говори правилно,да бъде учтива и добра.При тях винаги е спретната и чиста.Но...при свеки нещата стоят по друг начин.Там тя яде всевъзможни боклуци,ляга и става когато си поиска ,угажда се на всеки неин каприз и глезотия,учи се да говори на отвратителен диалект !В резултат на което познайте къде иска да стои повече 
За щастие за сега успявам да огранича контактите с отсрещната страна.Но когато се налага,стискам зъби и това е ....

  pasinet,малко е прекалено това,което описваш.Всичко си е до хората .
 Моите деца лятото прекарват при свекърите,нямам дебеланки,напротив леко са хърбавки милите.
 От към хранителни навици спазват каквото съм казала.Да ядът на воля,но домати,краставици,малинки,ягодки и такива неща.
 С хляб,мазни манджи и сладкиши не ги тъпчат.
 Но си зависи и от хранителните навици на децата.У дома мазно не ядем,хляб я хапнат половин филия на ядене я не хапнат  не ги и насилваме.Та и при баба ядът това,което са свикнали. Позволяват си малкоповечко сладолед и бонбонки ,но и баба има мярка.

при нас положението пък е на 6.
моите родители възпитават по-добре и от мен. последователни са в това, което налагат. а аз уж възпитавам, ама като ревне бебео и зарязвам каката да маже храна по пода, или ако истеряса се разреве каката оставям камен да дъвче изпадалата храна. абе не смогвам. а и понякога ми писва и ги зарязвам да се борят един с  друг както могат.
при мама и татко това не става. не знам как намират сили и време винаги да се включат адекватно и как децата заспиват по едно и също време, хранет пълноценно и с храна не по пода - всъщност, там храна по пода няма (!?!), или да не пробутват зрънчо, за да си осигурят 10минути тишина, да не пускат бебе айнщайн пои същата причина и т.н.
при свекитата е друго нещо. каже петра салам, не пиле, чинията се маха от масата и се реже салам. зрънчо се яде с повод и без - абе разпасаност цари. НО! свеки е много болна и никога не си е представяла, че ще види сина си пораснал, пък и оженен, а внуци да види - това съвсем никой не е очаквал. та, нека се радва жената. пакет-2 зрънчо ще направят и детския живот щастлив, и нейния. не одобрявам, но и не съскам. да са здрави децата, да са здрави бабите и да се радват едни на други. въпитанието после - у дома. или пък в дома на моите родители 

Свекърва ми все още не е взимала дъщеря ми  на гости да я  погледа, защото била палава не можела да се справя а цял живот е работила в детски дом с малки деца.
След като няма желание не повдигам въпроса. Детето ми обаче обича да ходи на гости при майка ми. Там си прекарва добре, не мога да се оплача , че я лигавят.

Всеки да си гледа децата както намери за добре. Опира до възпитание,среда ,манталитет ,характер и т.н.
 Моите деца са били много глезени от баби и  дядовци  и сега са достойни хора с които се гордея/дай Боже всекиму/.
 За внука чета бебешки форуми още майка му като беше бременна. Съветваме се ,обсъждаме,но майката е водеща,защото майчината интуиция е велико нещо. Аз изпълнявам само и когато се налага съм строга. Детето ни е спокойно,послушно и лъчезарно. Пу-пу...

Аз не говоря принципно, това което съм описала за моя живот е самата истина. А ако ти познаваш и свекърва ми гарантирам , че няма да си оставиш детето си при нея, пък била тя и родна негова баба.Нейното мото и на дядото влючително е това което не се решава с бой се решава с много бой. Само и единственото  нещо което се смята за важно е непрекъснатото тъпчене с храна.За моята прабаба, която ме е отгледала /лека и пръст/ също не съм преувеличила нищо. Пожелавам на всички вас едни много по разбрани  баба и дядо, ама като слушам и гледам мои дружки как се оплакват, не са често явление. Не казвам, че ги няма, но за съжаление не е по избор.

при нас родителите на мъжа ми, моите родители /всеки поотделно/ и ние сме доста различни и като светоглед и като разбиране и отношение към детето..
затова на дедето отмалко съм му казала че във всяка КЪЩА и отделно в ясла/градина си има правила, които трябва да се спазват.
при мама и тати правилата на мама и тати и т.н.

Децата свекват и безпогрешно "сменят режима" от много малки а и не се чевстват гузни и нелоялни като попораснат и знаяьт че аз не разрешавам нещо а баба дава и това безкрайъно ги изкушава.
защо да си травмирам детето, нека се радва на живота. това че ще яде нещо не толкова полезно е много по-молкото зло от това да се мъчи да угоди на различни хора едновременно, да се скатава защото все пак е дете и му се иска от всичко да опита... И понякога е полезно хем да е опитало, хем да не е мама тази която е разрешила 
Свекървата хубаво ти е "предложила" пък и честно казано това е истината- и в \ясла/градина/училище ще има различни правила, които няма да определяш ти и които може да са в противоречие с твоите.
Вие винаги ще си останете на първо място, вие сте родителите, ако нещата са ясни детето няма да се разглези и ще престане да става "непоносима" като се върне от баба и дядо..
А баба и дядо много скоро ще почнат да питат "Ама защо вас ви слууушааа а нас нееее?"  
и именно това че са я оставяли да си прави каквото си иска ще ги приравни в нейните очи с нейното ниво и автоматично авторитета им ще спадне... и никак няма да се чувстват праекрасно като започне да се опитва да се държи с тях като с другарчетата си, да ги командори и т.н. И вашия авторитет спрямо техния ще се "извиси" именно благодарение и на тяхното поведение и нещата ще се уравновесят, тоест няма да се разглези....

Достатъчно е голяма и сега да схваща прекрасно че едните дават едно другите друго, ще схване и че не трябва да ги смесва и всичко ще си дойде по местата  
 

to4ica, ще ти споделя как стоят нещата при нас - дано ти бъда от полза. 

Мисля си, че през почти 6-те години от нашия брак изградих някакъв авторитет и позитивно отношение у родителите на мъжа ми. Те знаят, че аз съм борбен човек, със силен характер, който отстоява мнението си и се включва там, където може и разбира - теле с 2 думи. 

След раждането на Каби, свекърва ми се опита на няколко пъти да се меси там, където не й е работа. Много скоро я отсвирих изключително възпитано - обясних й, че ще правя това, а не онова, защото съм прочела, защото имам майчин инстинкт и споделям привързаното родителство, защото имам такива и такива наблюдения върху родители и деца и т.н.  Тя разбра, че нейните схващания са остарели и дори отречени, а откакто се грижи за малкия, разбра и още нещо - че има пропуски във възпитанието на нейните деца и че аз няма да допусна нейните и на моите родители грешки (най-вероятно ще допусна някакви други  )

Аз се върнах на работа в началото на тази година, когато сина ми беше на 1,7 г. Свекърва ми го гледа вкъщи и живее у нас, тъй като е от провинцията. Още преди това бях наложила много ясни правила на хранене, обличане, възпитание - тя сама каза, че за нея така е по-добре, за да бъде спокойна, че ще съм доволна и самата аз няма да се притеснявам. Мъжа ми подкрепя за абсолютно всичко и дори виждам, че на моменти той е доста по-взискателен от мен и й прави забележки за неща, които за мен не са от съществено значение. Сигурна съм, че в мое отсъствие тя не си позволява да върши неща, които не бих одобрила. Аз не й звъня по телефона, за да не си мисли, че я контролирам и се чувствам спокойна. Чат-пат малкия нещо понаучва от нея, но далеч не това, което съм очаквала... Всичко това е идеалния случай - при нас също има някакви неща, които на моменти ме изкарват извън равновесие, но все пак 3 поколения на едно място не е лесна работа! 

Така че, според мен всичко опира до това бабите и дядовците да имат желание да се съобразяват с родителите. Не съм съгласна, че те, в ролята си на баби, имат правото и работата им е да лигавят децата ни! Щом като искат да прекарват време с малките, те трябва също да оказват възпитателна роля върху тях, а не да го играят доброто ченге с/у лошото! 

Мен не ме питат, защо децата ни слушат, майка ми направо заявява: "Виж ги какво правят! Скарай им се, де!". Аз пък вдигам рамене и отговарям по подобен начин: "Оправяй се! Мен ме слушат.", точно така, както когато правя забележки на същата тази баба да ги постяга, а тя хич не ме взема предвид. Не обичам играта на "бай добър", като си е поела тази роля, да си я играе докрай, аз в този филм не участвам.