Непланирано второ дете

Амбър, засега съм само с едно, не съм точно в твоето положение, но се чувствах така като забременях. Много исках детето, но ме беше страх че ще промени всичко. Чудех се дали съм готова. Дали ще мога да си жертвам работата, забавленията и всичко на което бях привикнала, заради детето.  (Аз съм егоист и само дете. )Това продължи първите 3 месеца, след това остана само радостта и очакването. Работих почти докрая, и се върнах рано на работа, след раждането. Никога не съм стигала до залепяне за печката, не ми се и отдава, имам помощ и за чистенето, не се оплаквам.
Сега Никол е на годинка, искам второ дете, не в момента, може би след още една година. Понякога се чудя, дали ще обичам второто детенце колкото Никол....сигурна съм, че мога да дам обич на всичките деца, с които, господ, или каквото има там, ме дари 
Ти сама знаеш, каква радост ти носи детенцето, сигурна съм че и с второто е така, и че никога няма да съжаляваш. Също съм сигурна, че ако вътрешно не искаше детето, нямаше да споделяш тук 

Пожелавам ти успех с бремеността!

Ще бъдеш най-щастливата майка на две слънчеви дечица.
Успех!!!

Здравей! Аз бях в същото положение. Първото ми детенцее на 2 години, имам бебе на 2 месеца. Когато разбрах че съм бременна всичко се обърна на 360 градуса, и аз така като теб бях се поуспокоила, излизах по-често в центъра с приятели,ходех на курсове по английски, вече се бях обзавела и с по-вталени дрешки, с детенце излизахме насам натам, събота и неделя с таткото  и изобщо се чувтвах "завършена жена", и когато започна да ми закъснява... последва теста +++ и естествено мислите "леле какво ще правя, как ще се справя, всичко наново" Мислите за аборт, естествено прехвърчаха над главата ми като опасни орли, които ми беше гузно и да погледна. Получавах съвети от близки и познати, естествено най-различни, едни за аборт, други против. Направо се бях шашнала. Тези които ме подкрепяха-изключително много им благодаря и най-вече за това, че ми спестиха наплашванията от сорта, "леле колко трудно ще ти бъде" Но при теб разликата ще е по-голяма, та ще ти бъде по-лесно, уверявам те! Мисълта че може и второто да е момче, малко ме плашеше също... Тогава се вслушах в себе си, но ми беше много трудно да се чуя.., сега като се върна назад, знам че винаги съм знаела че няма да го махна .И когато Яна се роди, си помислих че това най-прекрасно нещо е можело да не съществува и че съм благодарна на целия свят за това, което ми се случи..
Бременността прекарах почти неусетно и много леко, за разлика от първото. Тичах постоянно по баткото, което не ми позволи да кача многото килограми, чувствах се добре и родих бързо, може би заради това че непрекъснато се движех.  Бременността изкарах в къщи, не работих, защото двете майчинства ги застъпих и така бях много по-спокойна, защото прекарвах времето си с малчугана, а той ме зареждаше с усмивки, естествено и с много нерви, но бързо ми минаваше разбира се, защото знам че това е детето ми и както на него му минава бързо, така и на мен ядът.
Според мен сега си много по-подготвена за втората бременност, защото знаеш какво те очаква и можеш да импровизираш-тоест да си много по-спокойна, лично аз превърнах бремеността си като част от мен, просто се сляхме, не се вторачвах в нея изобщо,не я и пренебрегвах разбира се, вършех всичко без това да ми пречи и всичко ми мина мноого по-бързо, и това го отдавам точно на това че имам първо дете. Пожелавам ти  да нямаш никакви здравословни проблеми и да прекараш бременността си много леко. Аз наистина не очаквах че ще ми е така леко и приятно, но всичкоси дойде от само себе си! Ще видиш че нещата ще се наредят, само трябва да вярваш!
А за живота след раждането, какво да ти кажа няма да те плаша, че си е трудничко трудно си е, но при теб разликата между децата ще е по-голяма , та поне баткото ще може да отреагира, ако му  кажеш примерно" донеси ми памперса" защото при нас това не става, общо взето си гледам две бебета! Време да, нямам  за себе си, но не ми и трябва, просто преминаваш на друга вълна, на която дечурлигата стават преоритет номер едно, това е докато мине трудния бебешкия период, после знаеш че ще можеш да се отдадеш на "светския живот". И аз не съм домакиня, нито пък мога да кажа че  децата са ми призвание, но сега знам че те са най-важното за мен, всичко идва от само себе си, верно си е някакъв инстинкт, НА КОЙТО ОБАЧЕ НЕ ЗАБРЯВЯЙ ДА СЕ ОТДАДЕШ! Поглеждаш ли на другата страна постоянно обаче , то ще е тегоба за теб. Естествено че има много трудни моменти от гледна точка на това, че загърбваш себе си, че нямаш време за почти нищо, че се ядосваш, но това са неща ,с които човек се сблъсква, дори и да не е родител, с тази разлика че сега ядовете ти ще ти минават по-бързо, защото ще си по директна, ще си казваш всичко на момента, а няма да се съобразяваш с шефове и колеги примерно, ако ходиш на работа! Незнам дали успявам да те "надъхам", защото всеки си е различен, само ще споделя- в момента кърмя малката, пиша си свободно на компютъра, пия си кафето и гледам женско предаване и се чувствам прекрасно, мисълта че мога да съм на работа сега ме ужасява. По-лесноми е с грижите около бебето, защото съм минала по този път и времето наистина ми лети, с баткото не беше така, мога спокойно да кажа, че тогава ми беше мн по-трудно, заради незнанието. Бъди сигурно че ще си обичаш децата еднакво силно, може по различен начин да е, но обичта винаги я има,СТИГА ДА ГО ИСКАШ. Отдай се на всички чувства дето те настигат, не ги прикривай, това е магията на майчинството, всичко е много естествено и неприкрито, тъкмо като децата, вглеждай се в детето си и корема ти, те ще ти дадат всичко от което имаш нужда-усмивки, много енергия и много живот! ОХ май мн се разчувствах, но това е заради дечурлигата, те действат така. Това е нещо което се случва 1-2 пэти в живота на една жена и повярвай ми всеки път е различно,  и безценно, отдай му се изцяло.
Дано имаш хора, които да те подкрепят много,ако не, то търси такива, има ги, на мен това психически мн ми помогна. И не се срамувай от всички тези чувства дето те връхлитат, просто ги споделяй!
Това сиг е най-дългия ми пост... дано е ползотворен!УСПЕХ И МНОГО ВЯРА И ТЪРПЕНИЕ!
Само да добавя, че и двете ми деца не са планирани, аз винаги съм  искала деца, но тези двете ме връхлетяха неусетно направо,това си естествения ход на нещата явно, безсилни сме пред всякакви планове, отчети и т.н., това май му се вика ЛЮБОВ и всичките нейни плодве са адски здравословни, сочни, сладки и горчиви, разнообразни и адски адски жизненоважни! 

Това ме провокира да се включа и аз:
Какво им е на непланираните 4-ти деца? Да знам да съм подготвена.... Дали има нещо по-различно от непланирано 1-во, 2-ро, или 3-то?

Всички знаем какво е животът - "Това което ни се случва, докато ние правим планове за него"
Много по-смислено ми се струва ние да нагласим плановете си според случая, отколкото да се опитваме да променим случая.

Ами опитът показва, че го дават малко нещо генийчета... Така че се подготви.

Една приятелка ми прати линка, за да се избъзика с мен. Всичко това ми звучи безкрайно познато. Има син на 1г. и 3 м. и съм бременна в 4 месец, пак с момче. Това беше точката на и-то. Трябваше да се върна на работа, но .....Сега бачкам от нас. Има си и куче, пак мъж - цяла армия. 1 месец беше истински ад, но после го приех и сега съм ок. Винаги съм искала 2 деца, е не точно така, но така се получи. Не можах да го махна, нещо ме спря.Въпросът обаче е че подобно решение се взима единствено и само от майката и съвет никой няма право да дава. Не пиша по форуми, но искам да кажа, че има още хора в същото положение )))))). Погледнато от друга страна е направо забавно.

Забравяш бащата- решението трябва да е и на двамата. Освен това след като майката търси съвет, защо никой да няма право?

Честито! Лека бременност!   

Останах с впечатление, че майчето вече е взело решение- най-добре да я подкрепим и да й пожелаем хубава бременност и успешно раждане!   

Здравей. Толкова са ми познати тези чувства, че не можах да се сдържа. Не съм привърженик на абортите и когато забременях с второто си дете (то сега е на 3 мес.) направо изпаднах в ужас. Тогава дъщеря ми беше на 2 год. и по същия начин животът с нея ми се струваше пълното щастие. Терзаеше ме същото съмнение дали ще мога да обичам така второто си дете. Бях започнала да си правя планове за работа и магистратура, но...Господ знае по-добре. Ако ме видиш сега, няма по-щастлива майка от мен. Страшно много се радвам, че имам две деца, чувствам се някак пълна. Всичко си дойде на мястото. И научих един урок- няма смисъл от предварителни нагласи, защото Господ ги опровергава. Аз се страхувах и как ще се справям. Няма баби да помагат, но всичко стана по-добре и от най-смелите ми очаквания и сега се чудя как съм могла да се страхувам толкова от най-прекрасното нещо на света. Сега като ми се усмихне бебето и всичко друго губи значение. За каката също имам достатъчно време, докато спи мъника нея да си я глезя както винаги.
Пожелявам ти лека бременност и бързо преминаване през хормоналните бури. Понякога тревогите ни карат да гледаме на бъдещето като през криво огледало, но тези наши представи не са реалността. Отпусни се и се радвай на времето, което Бог ти е дал за майчинство. Не си мисли, че първото дете ще страда. При нас каката е много грижовна, непрекъсното повтаря колко много обича бебето, проявява майчинска грижовност, опроверга всичките ми черногледства за ревност и т.н. Успех и леко раждане

 Честита бременност и от мен по хубаво от децата няма,независимо дали са едно,две,или три.Ще дойде време в което всички тези мисли и разсъждения ще ти бъдат смешни и ще обичаш второто си дете толкова,колкото и първото.Няма майка която не се е страхувала дали ще обича еднакво и двете си деца.Това е напълно разбираемо до сега всичко си правила само за едно дете,но ще видиш,че ще се справиш и с двете и ще ги обичаш от цялото си сърце и душа.Успех

  напълно съм съгласна