И аз да се изкажа- бих предпочела реалният контакт- нещо тези обяснения по нета не ми се струват реални 
- Публикувана: 22 апр. 2008, 02:15 ч.
- Последно мнение: 7 май 2008, 01:43 ч.
обичам те
И аз бих го приела за близък
aз, както поясних, не пускам темата заради себе си. за мен е ясно че бих и не се и замислям даже. винаги действам по интуиция и честно казано, досега не ме е лъгала.
какво, като видя един човек на камера или на живо. за мен това нищо не променя, ако имам афинитет към него.
е, и не говорим все пак за хора, които въобще не познавам.
лъгала съм се по-скоро в познати. и до ден днешен не мога да си обясня защо, след като са ми били ясни още от първата среща.
не става дума за начина на опознаване, за него всеки си има метод. има обаче хора, които ме отблъскват преди да съм ги видяла и други, който чувствам близки само от един разговор по телефона.
става дума дали е нормално да създадеш такава връзка онлайн с един човек, че да го приемеш вкъщи.
аз имам страхотни приятелства, създадени по този начин и вече траещи с години. мъж ми също в нета го изрових.
обаче на мен ми е добре, че повечето от вас мислят като мен. явно не сме станали съвсем отчуждени и студени, макар да живеем в държави с по-резервирани като манталитет хора.
да живее нета, велико постижение е. почти като миялната.
какво, като видя един човек на камера или на живо. за мен това нищо не променя, ако имам афинитет към него.
е, и не говорим все пак за хора, които въобще не познавам.
лъгала съм се по-скоро в познати. и до ден днешен не мога да си обясня защо, след като са ми били ясни още от първата среща.
не става дума за начина на опознаване, за него всеки си има метод. има обаче хора, които ме отблъскват преди да съм ги видяла и други, който чувствам близки само от един разговор по телефона.
става дума дали е нормално да създадеш такава връзка онлайн с един човек, че да го приемеш вкъщи.
аз имам страхотни приятелства, създадени по този начин и вече траещи с години. мъж ми също в нета го изрових.
обаче на мен ми е добре, че повечето от вас мислят като мен. явно не сме станали съвсем отчуждени и студени, макар да живеем в държави с по-резервирани като манталитет хора.
да живее нета, велико постижение е. почти като миялната.
Е, хайде сега, хем пускаш тема и питаш, хем искаш да чуеш точно определен отговор и всичко останало не те устройва. Ами кажи, че искаш да чуеш потвърждение на собственото си мнение и няма да ти пиша какво е моето, след като е различно.
Не мисля че това че искам да видя очите на човека, ме прави очуждена или студена. На мен те ми казват много, много повече отколкото той може да ми напише или да ми каже по телефон. За мен пък излъчването на човека променя много и няма начин то да се усети по телефон или в нета. По телефон или в нета виждаш само толкова колкото човек е готов да ти разкрие. При контакта на живо виждаш колкото си способна да видиш. Аз съм откривала много големи разлики в образа, който хората са се опитали да си създадат и това което в действителност представляват.
Не мисля че това че искам да видя очите на човека, ме прави очуждена или студена. На мен те ми казват много, много повече отколкото той може да ми напише или да ми каже по телефон. За мен пък излъчването на човека променя много и няма начин то да се усети по телефон или в нета. По телефон или в нета виждаш само толкова колкото човек е готов да ти разкрие. При контакта на живо виждаш колкото си способна да видиш. Аз съм откривала много големи разлики в образа, който хората са се опитали да си създадат и това което в действителност представляват.
вяра, хайде не яхай метлата рано-рано. тонът на темата е много миролюбив. естествено, че ми е интересно да прочета различни мнения, но в крайна сметка пуснах, както подчертах, темата именно заради човека, който счита, че подобни неща почти не се случват. именно за да му покажа, че не само аз мисля така. и че доста други освен мен биха постъпили по същия начин.
колкото до това, кой какво може или иска да вижда, това е до човек, до възприятия, до характер. има хора, които дори и след години интензивно общуване остават резервирани. и да си резервиран и по-студен, не означава да си лош. както писах, до характер е.
мъжът ми например е много негостоприемен човек. аз пък съм коренно различна. докато живеехме в българия, тук в жилището ми спаха хора, които не бях даже виждала. по същия начин се случи и в българия, ние пътувахме, когато на една съфорумка и се наложи да спи в софия и ме попита за хотел. пратих я да вземе ключ от майка ми и спа удома. никога не съм я виждала, общували сме няколко пъти с мейл и толкова. нямаме почти никакви отношения, освен на едно бегло познанство. нито съм се разочаровала, нито тя. просто за мен подобни неща са нормални.
става дума за мястото, което усещаме като свой дом и кого сме склонни да допуснем в него. в началото на пребиваването си в германия имах проблеми със жилището. колежка англичанка замина за куба и ми предостави своето за един месец. познаваше ме от десетина дни.
после месеци наред повтаряше, че никога не е намирала жилището си по-чисто. аз се убих естествено да оправям, тъй като се усещах много задължена.
горчив опит имам обаче с познат, който също живя у нас, докато ни нямаше. беше счупил нещо, беше го скрил и не ми каза нищо, впоследствие намерих и изгорена с цигара дупка на дивана. и това човек, когото уж познавах, бях виждала и ми беше определено симпатичен. постъпката му обаче беше като на малко дете. страх го било да ми каже.............
а колкото до разликите и откриването - така е. последните ми двама мъже са именно от интернет, та знам за какво става дума. сегашната ми половинка само веднъж ми писа, преди да се видим, но предшественика му беше мой онлайн другар месеци наред. когато се видяхме беше едно агънце, за 5 месеца се промени до неузнаваемост, след година нямаше нищо общо с лицеприятния образ от началото. така че, от липса на опит не страдам.
колкото до това, кой какво може или иска да вижда, това е до човек, до възприятия, до характер. има хора, които дори и след години интензивно общуване остават резервирани. и да си резервиран и по-студен, не означава да си лош. както писах, до характер е.
мъжът ми например е много негостоприемен човек. аз пък съм коренно различна. докато живеехме в българия, тук в жилището ми спаха хора, които не бях даже виждала. по същия начин се случи и в българия, ние пътувахме, когато на една съфорумка и се наложи да спи в софия и ме попита за хотел. пратих я да вземе ключ от майка ми и спа удома. никога не съм я виждала, общували сме няколко пъти с мейл и толкова. нямаме почти никакви отношения, освен на едно бегло познанство. нито съм се разочаровала, нито тя. просто за мен подобни неща са нормални.
става дума за мястото, което усещаме като свой дом и кого сме склонни да допуснем в него. в началото на пребиваването си в германия имах проблеми със жилището. колежка англичанка замина за куба и ми предостави своето за един месец. познаваше ме от десетина дни.
после месеци наред повтаряше, че никога не е намирала жилището си по-чисто. аз се убих естествено да оправям, тъй като се усещах много задължена.
горчив опит имам обаче с познат, който също живя у нас, докато ни нямаше. беше счупил нещо, беше го скрил и не ми каза нищо, впоследствие намерих и изгорена с цигара дупка на дивана. и това човек, когото уж познавах, бях виждала и ми беше определено симпатичен. постъпката му обаче беше като на малко дете. страх го било да ми каже.............
а колкото до разликите и откриването - така е. последните ми двама мъже са именно от интернет, та знам за какво става дума. сегашната ми половинка само веднъж ми писа, преди да се видим, но предшественика му беше мой онлайн другар месеци наред. когато се видяхме беше едно агънце, за 5 месеца се промени до неузнаваемост, след година нямаше нищо общо с лицеприятния образ от началото. така че, от липса на опит не страдам.
вяра, хайде не яхай метлата рано-рано. тонът на темата е много миролюбив. естествено, че ми е интересно да прочета различни мнения, но в крайна сметка пуснах, както подчертах, темата именно заради човека, който счита, че подобни неща почти не се случват. именно за да му покажа, че не само аз мисля така. и че доста други освен мен биха постъпили по същия начин.
Не знам къде виждаш метли.
И доста миролюбиво си изложих мнението, без да раздавам квалификации. Както и да е. Ако ти уважаш човека срещу себе си, би трябвало да се опиташ да разбереш мотивите му и да ги приемеш. Затова ти обясних как яз виждам нещата, мислех че искаш да разбереш човека срещу себе си. Последният ти постинг обаче затвърди впечатленията ми от предния. Ако някой започне мен да ме обработва с аргумента, 'я виж колко много хора мислят като мен', бих се почувствала много неприятно. В отговор на всички примери които си дала: за мен човек който допуска всеки в дома си нито е сърдечен, нито е гостоприемен. Или поне не задължително. Обратния случай, хора които не допускат всеки в дома си или не биха отишли в дома на всеки не са нито студени, нито негостоприемни. Няма такава връзка.
както и да е, постовете ми не са насочени към теб, нито пък твърдя, че гостоприемството е свързано с това да каниш всеки, който ти се изпречи на пътя. разсъждавам си..........
и ми е интересно да прочета различни мнения. и всяко мнение ме устройва, след като аз имам утвърдено свое.
просто ми е интересно колко хора от изказващите се биха постъпили импулсивно и биха решили по време на някакъв разговор да поканят човек, когото не са виждали в дома си.
а колкото до това, дали аз бих отишла някъде спонтанно, по-скоро - не. притеснявам се да не създавам неудобства, често ставам нощем, спя на светло, така че предпочитам винаги на хотел. едно време като си ходех в българия даже си взимах апартамент на хотелски начала, макар че имам стая при родителите ми. и сега имаме отделно жилище, което стои празно за да не ни се налага да седим при тях в една стая, макар и с отделни сервизни помещения. при мен явно е наследсвено. и майка ми е същата.
но пък ми се е случвало да си взема хотел и въпреки това да спя по познати, след като сме лакърдисвали до 5 сутринта.
и ми е интересно да прочета различни мнения. и всяко мнение ме устройва, след като аз имам утвърдено свое.
просто ми е интересно колко хора от изказващите се биха постъпили импулсивно и биха решили по време на някакъв разговор да поканят човек, когото не са виждали в дома си.
а колкото до това, дали аз бих отишла някъде спонтанно, по-скоро - не. притеснявам се да не създавам неудобства, често ставам нощем, спя на светло, така че предпочитам винаги на хотел. едно време като си ходех в българия даже си взимах апартамент на хотелски начала, макар че имам стая при родителите ми. и сега имаме отделно жилище, което стои празно за да не ни се налага да седим при тях в една стая, макар и с отделни сервизни помещения. при мен явно е наследсвено. и майка ми е същата.
но пък ми се е случвало да си взема хотел и въпреки това да спя по познати, след като сме лакърдисвали до 5 сутринта.
В петък ще прелетя отвъд Атлантическия океан, за да ида на дипломирането на една приятелка, с която се сдобих по подобен начин 
Вече се видяхме в България де, но дори в момента, в който за пръв път си видяхме очите в реалния свят, се почувствахме така, сякаш сме си дружки, дето са си пили кафето много слънчеви следобеди наред 
Така че, вярвам, и съм способна на подобни импулсивни запознанства и приятелства.
Мисля, че имам сравнително вярна преценка за хората, която би определила, дали си струва (да го кажем дори - дали е безопасно) едно виртуално познанство да премине в реално.
Вече се видяхме в България де, но дори в момента, в който за пръв път си видяхме очите в реалния свят, се почувствахме така, сякаш сме си дружки, дето са си пили кафето много слънчеви следобеди наред Така че, вярвам, и съм способна на подобни импулсивни запознанства и приятелства.
Мисля, че имам сравнително вярна преценка за хората, която би определила, дали си струва (да го кажем дори - дали е безопасно) едно виртуално познанство да премине в реално.