За лошите хора и как обяснихте за тях на децата си ?

Още едвам бяха проходили и не можеха да говорят, когато започнах да набивам в главите на децата си, че с непознати не трябва да разговарят, не трябва да приемат нищо от тях - нито играчки, нито храна. Вече са на 8 и 7 г. и се надявам, че нещо поне им е влязло в тиквичките.
А нещото, на което наблягам най-много е, че в никакъв случай не трябва да тръгват с непознати. Освен ако не са полицаи.

Еее, стига деее... Не може от такава ситуация да правиш подобни заключения. По тази логика и на мен ми има нещо, защото се усмихвам и намигам на чужди деца...

По темата: обяснявам, че има лоши хора, които могат да й навредят. Тя не би могла да ги разпознае сама, затова не бива да се доверява на чужди хора и да тръгва с тях, където и да било.

Ами аз не съм могла да му обясня и до сега, не знам дали изобщо ме разбира.
Но докато като бебе /около 1 годинка/ можеше да тръгне за ръка с всеки непознат, сега е толкова мнителен, че ако аз не тръгвам, дори и да го карам да отиде с някой друг трудно се получава.

MamaZ, явно не си прочела внимателно. Ето какво съм написала:

Не правя никакви изводи, просто описах случката, която ме провокира да обърна по-сериозно внимание на детето с обяснения по въпроса.
И поисках Вашия опит, а не оценка за ситуацията.

 

Освен обясненията какво не трябва и защо, отделих специално внимание на това да дефинирам понятието "непознат". Уча децата си да не общуват (говорят с , доближават до, взимат от) хора, които аз и/или баща им не познаваме и не знаем, че се опитват да установят контакт с тях.

Говорили сме, но всичко си остава само на думи
На практика, има хора, които веднага спечелват доверието им и забравят всичко, което сме говорили
Да не забравяме, че и сред познати хора може да има лоши и откачалки- например съсед, далечен роднина
Много е сложно да обясниш кога да се държиш добре, учтиво и възпитано с непознат и кога да страниш и бягаш от непознат...
Аз лично нямам много напредък по темата

Баткото се справя няма проблеми с него но малката като и кажеш аиде да идем за бонбонки ,дъвка ,вафла или друго нещо и е готова да тръгне с всеки.Гледам да съм до нея и да не я изпускам от очи    иначе незнам. И аз постоянно говоря  но нищо не и влиза в малката главичка  .
Да ги пази господ 

Страхотна тема!
Преди време гледах интересно предаване по тв-то - на деца от детска градина задаваха въпроса "Как изглеждат лошите хора?", "Как ще познаеш, че някой човек е лош?"
Децата без изключение отговаряха, че това са хора, облечени предимно в черно, може да куцат, да са гърбави, да имат лоши зъби и да говорят със страшен дрезгав глас.
 
След това пуснаха интервюто с децата на психолози и доколкото си спомням, коментарът беше, че децата са напълно неподготвени, че лошите хора могат да са чисти, хубави и усмихнати, да са облечени добре и да говорят с мил и нежен глас.
Много се замислих по въпроса. Как точно да направим пред децата разликата между лошия вълк от приказките и миловидния чичко от детската площадка?

говорих, говорих... Не съм преставала години наред да говоря и да казвам кое и как да става...
Всякак обяснявах и точно в миг, в който детето ми беше с мен и наши приятели в парка, играещи на дет.площадка без пряка видимост от мен, им налетял някакъв педофил  ... дето "си пипаше много, много па*ката и тя накрая изпусна нещо бяло...".
Мъжа ми не беше с нас, но другия татко беше... Обикаляхме парка да търсим мръсника и добре, че не го намерихме, че жив щеше да бъде разкъсан 

Та исках да кажа, че въпреки нашите приказки, въпреки, че с децата милион пъти е говорено на тази тематика, те в повечето случаи не реагират правилно и адекватно.
Та трай, бабо да не ни стига 

 Говоря, говоря, говоря. Ама на практика не знам доколко ще реагират адекватно при конкретна ситуация. Да се не случва!
 

Аз по тази причина съм сложила всички под един знаменател "непознати"-не се говори, не се взема нищо и в никакъв случай не се тръгва с тях, дори ако обещават нещо забавно и интересно. Ако някой посегне да я хване е инструктирана да вика с най-силния глас, който има. Няма значение какво, просто да вика, за да привлече вниманието или да притесни и стресне непознатия. Полицаите не правят изключения-всеки може да се снабди с униформа и значка, а детето ми не би могло да прецени дали са истински.
Тя е още малка и е винаги пред очите ми или с придружител, но се моля Господ да я пази.

Говорила съм и говоря с Дияна. И на улицата съм говорила с нея и съм обяснявала. Дребната има отвратителният навик като излезем 3мата и тя да тича като пале пред майка си. Мъж ми само ме ръга да не крещя по улицата. Ама като я видя на 10-15м пред мен. Някой ще си каже "я, едно безпризорно се щъка наляво-надясно".

Много се притеснявам и аз, по този така деликатен въпрос.

Ами обяснявам че, не ние не познаваме всички хора и съответно не разговаряме с тях. Ако нещо някой предложи - храна и прочие да не взима, да дойде и да ми каже аз, ще купя и така...

Много е сложно, много. 

Ето затова децата трябва да четат страшните стари приказки, а не да им пробутват нови "олекотени" варианти (Червената шапчица се скрила под леглото, примерно). 
И аз набивам в русата тролска глава основни принципи - да не говори с непознати, да не взима нищо от никого, без да ме е питал, неговото тяло си е негова собственост и никой няма право да го пипа и пр.) По-често се сеща, понякога забравя.
Онзи ден една възмутена баба ми каза: "Вашето дете ми каза: "Не говоря с непознати!". С такъв осъдителен тон... Лошо възпитано, демек.
Аз и друг път съм се оплаквала от подобни баби тук. Превръщам се в бабофоб. 

Хубава тема. Наистина е много деликатно. И аз съм обяснявала да не тръгва с непознати, да не приема нищо без да ме попита,  да не говори  с непознати, но децата са толкова доверчиви, че трябва по-честичко да им го напомняме. Естествено, рискуваме да ги наплашим. Но няма как, налага се, пълно е с изроди. Тъкмо вчера имахме много неприятна случка. Като се прибирахме от парка, някакъв чичко ни видя и отиде в храстите, мислех че за да пикае, но се оказа ексхибиционист.  Обърнах  веднага, за да не го види Марги  какво прави, а тя само ме разпитваше какво става, защо ще минаваме през другия подлез и т.н. В общи линии бях в чуденка какво точно да и' обясня и бях доволна че не го видя. Стана ми много неприятно. Винаги съм ги мразела тези типове, отвратителни са
Като цяло си отварям очите на 10 и не я изпускам от поглед. Трябва много да си пазим дечицата.
Ще следя темата.

Ами тя сама стигна до извода, че има лоши хора - от приказките, които четем. Аз даже се посмутих от това определение, но пък наистина е полезно за безопасността.
Сама ме питаше как да ги познава и казах, че не винаги си личи веднага, понякога се познават трудно и затова за по-сигурно да се обръща към нас.

А чичкото вероятно нищо лошо не е имал предвид, просто е искал да го развесели. И на мен ми се случва да направя смешна физиономия на някое дете в тролея, без да целя друго освен да предизвикам усмивка.

Бавно, упорито и последователно набивам в главите им едни и същи неща, на почивки... Особено на големият си син, защото е почти през целия ден извън моя поглед и контрол. Надявам се , че успявам да ги науча на нещата, които считам за важни за тяхната безопасност и
се моля да не се налага да прилагат наученото в реални ситуации..

Темата е много важна. Мога да кажа как реших проблема с голямата ми дъщеря ("реших" нека се възприема най-буквално, дъщеря ми е на 21 г. и отдавна се грижи сама за себе си  )

Когато детето беше на 3 г., ми попадна една книга с автор - психолог от ФБР, разкази за негови случаи, предимно тежки изнасилвания и педофилски изцепки, повечето с летален край. Много жизнеутвърждаващо четиво за нощите на самотна майка.    На тази книга съм много благодарна - Джон Дъглас, "Пътуване в мрака".
Мисленето ми след нея се преобърна тотално. Започнах да обяснявам на дъщеря си, че сред многото добри хора има и лоши, но не винаги можем да ги разпознаем с поглед. Много пъти те са мили и усмихнати, но сърцата им са лоши - като червива ябълка (простите примери от природата са много полезни в такива случаи).  С четенето на приказки вечер или гледането на филмчета използвах подходящи случаи, за да си говорим по темата (трябва да се внимава да не се прекали с това). Дъщеря ми задаваше много въпроси и така зачеквахме един или друг аспект.

Говорех, че не е добре да се говори дълго с непознати. Можем да кажем "Добър ден" или да посочим улица, ако ни попитат - но дотам. Никога не се говори за това какво има в къщи - дори с познати. Ако са ни добри приятели - те идват у дома и знаят. Останалите - не ги интересува. (тук обяснявам за кражбите).

Детето беше инструктирано, ако е само у дома, да не отваря на никого, освен на мен, на баба си и дядо си, вуйчо си и на едно приятелско семейство, на което имах пълно доверие и имаха ключ от къщи. (имах тежък развод и се притеснявах и от мъжки изцепки).  Изрично подчертах, че не бива да отваря и на приятели, дори на хора, които са идвали често у дома на гости. Трябва да им каже да ме почакат отвън и да ми звънне по най-бързия начин!  Това на два пъти ни спаси от големи проблеми с "лъжеприятели" (едни наши познати бяха обрани по такъв начин).

При игра на двора и улицата - играе се там, където я е оставила мама и не се ходи другаде, без да ме предупреди лично. Не отива никъде с други хора, освен ако аз лично не съм я връчила на тях. Ако някой - голям или малък - иска да я заведе някъде и/или да й покаже нещо - да не ходи, а да дойде да ме предупреди. Ако това е невъзможно - не ходи никъде и спира да разговаря с канещия , ако стане настойчив. Изобщо ако някой й досажда настойчиво с нещо - премества се в другия ъгъл на градинката, на плочника, не говори с него и в края на краищата идва да ми се оплаче. (така тя се справи с едни съмнителни бачкатори от съседния строеж в Лозенец на 5 г.)  Храна не се взима от никого, освен ако аз не съм там и не съм разрешила. Колкото и да е гладна и да е привлекателно нещото, с което я черпят - да не го взима (тук помогна мрачната история на "Хензел и Гретел").  Няколкото пъти, когато е имало подобни случаи и тя ми казваше, след това я черпех с нещо, което тя си пожелае. Не съм засякла да е злоупотребила с това.

 Тя започна да пътува с трамвай във 2 клас - всеки ден от Семинарията до Красно село до училище и обратно. Тогава дойде време да й обясня за едни хора, които са болни, но не разбират/знаят/ това. Те понякога се събличат пред другите, вадят си пишките на улицата, опитват се да се притискат до момичета и жени в тълпата и т.н.  За тях това е хубаво и интересно, но те не разбират, че на нормалните хора това им е неприятно. А понякога разбират, но го правят нарочно. И тя трябва да се пази от такива хора, защото те могат да я наранят. Обясних й винаги да ми казва, ако се е случило нещо такова, за да мога да й помогна. Ако усети в трамвая, че някой с ръка я опипва - да извика високо и да го попита защо го прави. Той ще се смути и ще престане, защото тези хора не обичат да ги разкриват. Казах й също да търси защита на хора с униформи - полицаи, пожарникари, охрана и т.н. (честно казано, сега едва ли бих съветвала така сина си, униформата отдавна не е защита ) В краен случай, да помоли за помощ някоя жена с дете.

С времето  темите се повтарят, препоръките също, но се вкарва допълнителна информация и начинът на поднасянето й се променя според израстването на детето. Това, което на 4-5 годинки се обяснява като приказка, на 12-13 се изрича директно, желателно с термините и се подхвърля съответна книжка (може и линк  ) по въпроса.

С годините доста от тези препоръки бяха спазени и проблеми сме нямали. В пубертета дъщеря ми коментираше, как била горда в основното училище, че само нейната майка била готина и можело да си говорим за есхибиционисти и как да се справим с тях, а другите майки изобщо избягвали да говорят на такива теми (наистина 2-3 пъти съм коментирала темата с нейни съученички, не знаех, че те нарочно дошли у дома с тази цел).  Откритото говорене на тема "лошите и как да се предпазим от тях" ми помогна в пубертета по-лесно да налагам забрани за ходене по детски дискотеки и прочие места (по време на случая "Индиго" от цял хотел празнуващи в Боровец, трескаво звънящи на децата си, май само аз бях бетонно спокойна, че детето ми не е там)

За да не се "пресоли манджата" и да се създаде излишна тревожност на детето (все пак едно детство трябва да е весело-безгрижно, нали?)  се стараех всички тези разговори да са досттъчно раздалечени като време един от друг, омешани с други препоръки и винаги да наблягам на това, че хората като цяло са много добри (с примери), но се случва да има и други...

Общият принцип беше - ние у дома можем да си говорим и правим каквото искаме, но на хората на улицата не се обясняваме за нищо, само си спазваме нашите правила.
На 5-10 г. тя си имаше периодично някое невидимо приятелче, с което си водеше въображаеми разговори (най-дълго се задържа магьосницата Магика). Понеже аз се отнасях напълно сериозно към тях и дори понякога влизах в "разговори" с тях - дъщеря ми обичаше да си говорим на "сериозни" теми - чувстваше се голяма. И в такива моменти ме слушаше с голямо внимание - едни такива "момински" разговори шепнешком си водехме.

Нейното мнение в момента (тя учи педагогика) е, че всичките ми усилия са били напълно адекватни и навременни. Цялото си детство тя не е била ограничавана и е обикаляла цяла София, израстна без обичайните проблеми в пубертета. Нямах проблеми и откъм сменящите се мъже в живота ми и тяхното поведение спрямо нея - в един много важен момент тя избра да ми се довери, вместо да си затрае и успях навреме да разбера що за мъж имам край себе си. Така че смятам точно по същият начин да постъпя и с нейния брат след някоя и друга годинка.

Извинявам се за дългия пост, реших, че моят опит може и да е полезен на някого - още повече аз виждам и резултатите от начина си на възпитание и предпазване.

Всек може да си намери свой начин - важното е да говорим с децата си, без да си мислим, че трябва да им спестим злото - само така наистина ще им го спестим!

аз лично не бях говорила много по темата с голямата, но в детската градинка са свършили тази работа.
имахме една интересна случка, ще ти я разкажа утре.
иначе моята има наследствена темерутщина и не говори с непознати. с познати - също понякога, когато не е в добро разположение на духа.  аз харесвам това й качество.

но по темата трябва да се говори често, без да се изпада в някаква мания.

bilkata,    благодаря ти за разказа!
Наистина ме подсети за много от нещата!
До сега непрекъснато говоря, къде уж между другото, къде по - сериозно. Не знам обаче дали има някакъв ефект. Още е твърде малка, за да осъзнае всичко казано.  


  И аз. Редовно се опитват да я щипнат по бузите или да я галят по главата. Една даже я гонеше "дай да те цункам, че си много сладка..." И съм мнооого доволна, че за сега сама ги реже. Въпреки че отчитам, че в повечето случаи хората са с наистина добри чувства.
Но редовно срещам ужасени погледи, щом чуят от дребата: "Аз теб не те познавам и не искам да ми говориш", казано с възможно най - сериознен тон. Толкова е сериозна в подобни ситуации, че на мен даже ми е смешна. Но поощрявам тези реакции. Поне за момента предпочитам да реагира така.

Накарахте ме да се замисля, че е време и аз да почна с разговорите. Каквато е общителна няма да ми е въобще лесно.

Наскоро гледах по една немска програма предаване как да предпазим децата си. Полицията там предлага специални курсове за защита на деца от 6 години, т.е. когато тръгват на училище. Понеже много от педофилите отвличат с коли деца от площадките под предлог, че мама или татко са в болницата и те са помолени от тях да заведат детето там, съветват да не се качват децата по никакъв повод в чужда кола. И да викат силно и непременно да говорят на човека на Вие. Защото ако чуе някой и детето говори на ти, може да реши, че просто е свидетел на семeeн спор и да не се намеси.

bim_bam,    и аз много неща се подсещах от прочетено и от казано. Определено въображението ми, колкото и да е голямо, е доста по-слабо от това на педофилите и разните престъпници...
И аз съм голям бабофоб... има хора без грам мисъл, ако се гледа по държанието им спрямо чуждите деца    Макар че повечето възрастни са просто хора от по-спокойно и безопасно време. Като обясня на някоя напориста бабка защо детето не иска да си говори с нея и не взима от вафличките, които се опитва да му набута - ако е свястна жена, разбира и се съгласява с мен. А за останалите си има 

Babina pitka , много добре си го написала това за колата и викането на висок глас на Вие - бях го забравила. Това също е важно и може да се окаже жизнеспасяващо в даден момент (да не дава Господ!) Всъщност влизането в чужда кола е частен случай от тръгването с непознат нанякъде.

Трябва да се има предвид, че статистиката сочи следното - много от посегателствата (престъпленията) спрямо деца се извършват от хора, които са им познати - съседи, близки, роднини, приятели, любовници на майката... Затова е и правилото - пълно доверие само на най-тесен кръг близки хора. И наистина е много трудно да се възпитава дете така- хем да е предпазливо и подозрително с всички, хем да не расте параноично, да има все пак доверие в добротата на хората. Ох... лесно е било преди 40-50 г....  светът е бил някак по-невинен...

Постоянно говоря за това на дъщеря ми. Не и разрешавам да разговаря с непознати и да взима от такива каквото и да било. Дано да има ефект.

Аз пък направо я оставям да гледа новини и разни предавания за възрастни от подобен характер. Не че нарочно я карам, но когато гледаме телевизия заедно и дават материали за педофили, престъпност, че даже и катастрофи я оставям да гледа и после започвам да обяснявам и разяснявам. Зависи и от детето, де - предполагам, че има по-чувствителни деца, за които този метод не е подходящ, но тъй като дъщеря ми не се впечатлява или плаши толкова лесно, съм преценила, че е удачен.

bilkata продължавай да споделяш с нас опита си 

Аз съм израснала свободна и неограничавана почти в нищо, но днес света не е такъв, от сега се уча как да предпазвам мъничкото си момиче от почти всичко.
 Лошото е, че страхът в мен става все по-голям от ден на ден. Стоя по 10 мин на пешеходна пътека докато прекося (убиха човек на пешеходна пътека пред мен преди 5-6 месеца) страх ме е от шума на резачка за дърва (преди седмар през ноща едни човек гонеше на улицата друг с резачка  пред нашия блок)
Няма напълно добри хора, всеки носи малко или повече нещо лошо в себе си. Доверието е измамно  и трябва мнооого да се внимава. 

Преди година-две имаше страшно интересна тема в дира май беше по темата, една майка превеждаше ето тази книга
http://lib.ru/KIDS/sechild.txt
която вече е и на бг пазар
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-301/id-4471/65-nachina-da-predp … ga-dubiagina.html
горещо я препоръчвам на всички родители
иначе съвети за родители в нета много може да намерите
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/450/51/
http://www.vratza.mvr.bg/Adm_Uslugi/Preporaki/Prep_5.htm
http://www.bgnudes.com/Internet-safety-tips-for-your-children.html

Аз, като един виден последовател на джедайската философия, разяснявам на децата си най-важния избор, който всеки трябва да направи - тъмната или светлата страна. 

Знаят, че има хора, които са лоши и такива, които са просто невъзпитани. Знаят, че тези хора са за съжаление. Също ги уча, че най-доброто при среща с подобни е оттеглянето. Наскоро синът ми ме пита, "Добре, мамо, ако много ме удрят, какво да правя, да бягам или да ги победя?" и ме хвърли в кратък размисъл... отвърнах му, че лошите непрекъснато се стремят да направят и останалите като себе си и че можем да ги победим истински не с бой, ами като си останем добри. 

Колкото и да искам, няма как да ги подготвя за всички рискови ситуации, в които биха могли да се окажат. Педофили, крадци, побойници, наркомани, зли хора - важно ми е да науча децата си инстинктивно да ги надушват, макар, както е казано, някои от тях трудно да се разпознават и да бягат, да бягат надалеч от тях... Започнали сме от сега да се упражняваме, та да видим... Джедаи сме, все пак 

Темата е много сложна. И според мен трябва непрестанно да се въвежда. Но аз лично избягвам епитета "лоши". Както и "непознати". Гледах едно интервю, в което ми направи впечатление, че всъщност всеки непознат може да отиде при детето, да каже аз съм еди кой си и той вече става познат. Затова акцентирам на това, че трябва да внимава (което се отнася да всичко) и да ме пита мен или баща си, баба си, дядо си (зависи с кого е) дали може дадено нещо да се случи. Защото ако случайно майка ми срещне своя приятелка в парка (която за сина ми е непозната), но тя реши да го почерпи нещо (което е подходящо за него), то майка ми може да каже, че разрешава и така детето не се натоварва с отрицателната емоция всеки да му е подозрителен. Твърде са малки, за да могат да поемат цялата отговорност. Струва ми се много приемливо проста да попита.
Иначе понякога говорим за лошото. Например: не човека е лош, а постъпката му е лоша. - Мамо, а защо някои хора си изхвърлят боклука на улицата? - (преглъщам яда си и отговарям) - Защото, никой не ги е научил, че това е лоша  постъпка. Това не значи, че винаги постъпват лошо.
Понякога ме "обвиняват" в самарянство, но предпочитам да изграждам положителна и отговарна гледна точка към света 

   

Получих страхотни идеи и съвети, за което горещо благодаря.

Темата е важна, дано повече хора намерят нещо полезно в нея.

Наистина страхотна тема. Има детски книги, в които като комикси се описва какво да се прави и какво не - да не се говори с непознати, да не се взема храна...Някои детски приказки са толкова ужасни, но може би се базират на истиски истории - така че и там по детски и приказно е обяснено същото.
Иначе, момичета, как да ви кажа - съвсем малко съм се сблъсквала професионално с такива ужасни истории. Но това, което забелязах, че обикновено не са непознати "лошите чичковци", а по-скоро съседи или по-бегло познати хора. Говоря въз основа на много малко наблюдения, но щом са се случили...
Съжалявам, че го споменавам това - дано не ви разстройвам. Гадно и ужасно е!
Може би по-добре да сме си дистанцирани и под наше наблюдение. Какво да се прави като в такъв е животът в момента. По-добре повече предпазни мерки да вземем. Знам и другите доводи, така че не ми се влиза в спорове. Само споделих.

накратко случката с моята щерка е следната. тогава тя беше на 4 год. май.
прибираме се привечер към къщи и един дядо ни спира и започва да ни говори. аз му отвръщам, защото определено беше добронамерен и така разменихме няколко реплики. Марена гледа като темерут и мълчи. отминаваме и тя ми казва : "Мамо, ти познаваш ли го този дядо?" на отрицателния ми отговор, продължава : "А защо тогава говориш с непознати, не знаеш ли, че не е хубаво да се говори с непознати?" тъкмо да отговоря, че аз съм голяма и като вряла и кипяла в живота мога да преценя кой е добронамерен, се сещам колко абсурдно би прозвучало това за нея и й казвам : "Права си, не трябва да се говори с непознати, сбърках." на която тя, за да ме затапи окончателно, ки отвръща : "Ами сбърка, да. следващия път да знаеш!"

така че в нашата ситуация не знам кой кого учи. 

от известно време имаме такава практика. когато излизаме или се прибираме в къщи и е светло на вън, ние се качваме с асансьора, а тя сама по стълбите, защото е "вече голяма". и аз проведох няколко разговора с нея, че ако съсед я покани у тях да я почерпи с любимите й бонбони, не трябва в никакъв случай да влиза, а да му каже, че първо ще пита мама. и все неща в този дух. истината, обаче е, че не знам, дали ще се сети за тия неща, ако се окаже в такава ситуация.  не защото й нямам доверие, а защото знам колко бързо се пренася центърът на внимание при децата.

При нас се получи от само себе си много крайна ситуация, но доста говорихме с мъжа ми и реално май така е най-добре. Забелязахме, че синът ми единствено поздравява съседите с "Добър ден" и "Довиждане" и нищо повече. Те се опитват да го заговорят закачливо, той се прави, че не ги чува (прави го доста добре - артистично все едно е леко разсеян или се сетил да ни пита нещо важно и другият въпрос увисва). Може би ще кажете, че е доста невъзпитано, но след като доста обсъждахме с мъжа ми поведението му, стигнахме до извода, че реално с тези хора и ние сме на "Здравей-Здрасти". Иначе си е доста общително дете, но сам си е преценил така - всъщност кой може да каже кой е добър чичко и кой е лош чичко?!

Днес за малко говорих с майка ми на тази тема. Тя е човека който ми помага и води и взема детето от градина, а и го гледа когато съм на работа.
Та тя ми каза, че на два пъти е усещала двама мъже които са се опитвали да се радват на детето, но тя е имала някакво притеснение, че действията им не са съвсем чисти, а за други хора не е било така. За единия ми каза, че има смътен спомен да са пътували и друг път в тролея с него. Те все по едно и също време се прибират.
Сега това ни е темата за разговор как да го предпазим и научим и той да се пази.
Благодаря за темата.
Много е полезна и навременна за нас.

Казвам му да не се качва в други коли освен на нашите, да ме държи за ръка когато има много хора, че има и лоши хора и трябва винаги да е с някой от семейството.
При повечето случаи  "лошите" познават жертвата си добре!

Господ да пази децата ни!

Искам да ви разкажа една история която ми се случи през почивните дни.
Заминахме за провинцията, където имаме къща.
Бях излязла с детето при комшийки за да се видим. Идва един нов собственик, който е купил къщата над нас.
Той не е българин (не искам да споменавам произхода, не съм сигурна да ли е от значение)
Разговаря с комшиите ми, но на мен поведението ми се стори много странно. Всички знаят, че бил работил в посолството в София и в провинцията сега си почива и лекува нервите. Имали някакъв бизнес в София.
В един момент се обръща към моя син (който аз съм гушнала и без да сме се запознали предварително с него) му казва "ела видиш мое коте о не, ела дам тебе шоколад" (нещо от този сорт беше.
На сина ми двете любими неща са му котета и шоколад. Аз погледнах изумена какъв е този човек и как през главата на майката ще кани сина й у тях без да се обърне лично към мен, но синът ми го погледна и каза 'НЕ'.
Аз бях безкрайно доволна от реакцията му независимо от възрастта.
Смятам за в бъдеще това да е основното нещо на което да науча сина ми защото е много важно.
Надявам се винаги да постъпва по този начин без да се изкушава от любимите си неща.
Успях желая на всички и мъдрост как да научим децата си да бъдат внимателни и когато трябва недоверчиви.

И още попитах на мой братовчед жена му какъв е този тип, а тя ми каза, че много обичал децата.
Казах й може и да е така, но пази момчетата си далеч от него за да не си биеш главата един ден.
То не се знае може и свестен да е, но този подход на мен не ми хареса.