Публикувана: 22 апр. 2008, 10:41 ч.
Последно мнение: 9 май 2008, 00:39 ч.

За лошите хора и как обяснихте за тях на децата си ?

2 578
39
1

# 30 24 апр. 2008, 16:56 ч.

Мнения: 798

Темата е много сложна. И според мен трябва непрестанно да се въвежда. Но аз лично избягвам епитета "лоши". Както и "непознати". Гледах едно интервю, в което ми направи впечатление, че всъщност всеки непознат може да отиде при детето, да каже аз съм еди кой си и той вече става познат. Затова акцентирам на това, че трябва да внимава (което се отнася да всичко) и да ме пита мен или баща си, баба си, дядо си (зависи с кого е) дали може дадено нещо да се случи. Защото ако случайно майка ми срещне своя приятелка в парка (която за сина ми е непозната), но тя реши да го почерпи нещо (което е подходящо за него), то майка ми може да каже, че разрешава и така детето не се натоварва с отрицателната емоция всеки да му е подозрителен. Твърде са малки, за да могат да поемат цялата отговорност. Струва ми се много приемливо проста да попита.
Иначе понякога говорим за лошото. Например: не човека е лош, а постъпката му е лоша. - Мамо, а защо някои хора си изхвърлят боклука на улицата? - (преглъщам яда си и отговарям) - Защото, никой не ги е научил, че това е лоша постъпка. Това не значи, че винаги постъпват лошо.
Понякога ме "обвиняват" в самарянство, но предпочитам да изграждам положителна и отговарна гледна точка към света Wink

# 31 25 апр. 2008, 08:26 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

Цитат на: Янита в вт, 22 апр 2008, 12:32

Освен обясненията какво не трябва и защо, отделих специално внимание на това да дефинирам понятието "непознат". Уча децата си да не общуват (говорят с , доближават до, взимат от) хора, които аз и/или баща им не познаваме и не знаем, че се опитват да установят контакт с тях.

# 32 25 апр. 2008, 08:48 ч.

Мнения: X

Получих страхотни идеи и съвети, за което горещо благодаря.

Темата е важна, дано повече хора намерят нещо полезно в нея.

# 33 25 апр. 2008, 10:38 ч.

Мнения: 4 877

Наистина страхотна тема. Има детски книги, в които като комикси се описва какво да се прави и какво не - да не се говори с непознати, да не се взема храна...Някои детски приказки са толкова ужасни, но може би се базират на истиски истории - така че и там по детски и приказно е обяснено същото.
Иначе, момичета, как да ви кажа - съвсем малко съм се сблъсквала професионално с такива ужасни истории. Но това, което забелязах, че обикновено не са непознати "лошите чичковци", а по-скоро съседи или по-бегло познати хора. Говоря въз основа на много малко наблюдения, но щом са се случили...
Съжалявам, че го споменавам това - дано не ви разстройвам. Гадно и ужасно е!
Може би по-добре да сме си дистанцирани и под наше наблюдение. Какво да се прави като в такъв е животът в момента. По-добре повече предпазни мерки да вземем. Знам и другите доводи, така че не ми се влиза в спорове. Само споделих.

# 34 25 апр. 2008, 10:53 ч.

Мнения: 3 034

накратко случката с моята щерка е следната. тогава тя беше на 4 год. май.
прибираме се привечер към къщи и един дядо ни спира и започва да ни говори. аз му отвръщам, защото определено беше добронамерен и така разменихме няколко реплики. Марена гледа като темерут и мълчи. отминаваме и тя ми казва : "Мамо, ти познаваш ли го този дядо?" на отрицателния ми отговор, продължава : "А защо тогава говориш с непознати, не знаеш ли, че не е хубаво да се говори с непознати?" тъкмо да отговоря, че аз съм голяма и като вряла и кипяла в живота мога да преценя кой е добронамерен, се сещам колко абсурдно би прозвучало това за нея и й казвам : "Права си, не трябва да се говори с непознати, сбърках." на която тя, за да ме затапи окончателно, ки отвръща : "Ами сбърка, да. следващия път да знаеш!"

така че в нашата ситуация не знам кой кого учи. Mr. Green

от известно време имаме такава практика. когато излизаме или се прибираме в къщи и е светло на вън, ние се качваме с асансьора, а тя сама по стълбите, защото е "вече голяма". и аз проведох няколко разговора с нея, че ако съсед я покани у тях да я почерпи с любимите й бонбони, не трябва в никакъв случай да влиза, а да му каже, че първо ще пита мама. и все неща в този дух. истината, обаче е, че не знам, дали ще се сети за тия неща, ако се окаже в такава ситуация. Rolling Eyes

не защото й нямам доверие, а защото знам колко бързо се пренася центърът на внимание при децата.

# 35 25 апр. 2008, 12:55 ч.

Мнения: 4 877

При нас се получи от само себе си много крайна ситуация, но доста говорихме с мъжа ми и реално май така е най-добре. Забелязахме, че синът ми единствено поздравява съседите с "Добър ден" и "Довиждане" и нищо повече. Те се опитват да го заговорят закачливо, той се прави, че не ги чува (прави го доста добре - артистично все едно е леко разсеян или се сетил да ни пита нещо важно и другият въпрос увисва). Може би ще кажете, че е доста невъзпитано, но след като доста обсъждахме с мъжа ми поведението му, стигнахме до извода, че реално с тези хора и ние сме на "Здравей-Здрасти". Иначе си е доста общително дете, но сам си е преценил така - всъщност кой може да каже кой е добър чичко и кой е лош чичко?!

# 36 26 апр. 2008, 01:19 ч.

Мнения: 1 771

Днес за малко говорих с майка ми на тази тема. Тя е човека който ми помага и води и взема детето от градина, а и го гледа когато съм на работа.
Та тя ми каза, че на два пъти е усещала двама мъже които са се опитвали да се радват на детето, но тя е имала някакво притеснение, че действията им не са съвсем чисти, а за други хора не е било така. За единия ми каза, че има смътен спомен да са пътували и друг път в тролея с него. Те все по едно и също време се прибират.
Сега това ни е темата за разговор как да го предпазим и научим и той да се пази.
Благодаря за темата.
Много е полезна и навременна за нас.

# 37 28 апр. 2008, 00:26 ч.

Мнения: 157

Казвам му да не се качва в други коли освен на нашите, да ме държи за ръка когато има много хора, че има и лоши хора и трябва винаги да е с някой от семейството.
При повечето случаи "лошите" познават жертвата си добре!

Господ да пази децата ни! Praynig

# 38 9 май 2008, 00:36 ч.

Мнения: 1 771

Искам да ви разкажа една история която ми се случи през почивните дни.
Заминахме за провинцията, където имаме къща.
Бях излязла с детето при комшийки за да се видим. Идва един нов собственик, който е купил къщата над нас.
Той не е българин (не искам да споменавам произхода, не съм сигурна да ли е от значение)
Разговаря с комшиите ми, но на мен поведението ми се стори много странно. Всички знаят, че бил работил в посолството в София и в провинцията сега си почива и лекува нервите. Имали някакъв бизнес в София.
В един момент се обръща към моя син (който аз съм гушнала и без да сме се запознали предварително с него) му казва "ела видиш мое коте о не, ела дам тебе шоколад" (нещо от този сорт беше.
На сина ми двете любими неща са му котета и шоколад. Аз погледнах изумена какъв е този човек и как през главата на майката ще кани сина й у тях без да се обърне лично към мен, но синът ми го погледна и каза 'НЕ'.
Аз бях безкрайно доволна от реакцията му независимо от възрастта.
Смятам за в бъдеще това да е основното нещо на което да науча сина ми защото е много важно.
Надявам се винаги да постъпва по този начин без да се изкушава от любимите си неща.
Успях желая на всички и мъдрост как да научим децата си да бъдат внимателни и когато трябва недоверчиви.

# 39 9 май 2008, 00:39 ч.

Мнения: 1 771

И още попитах на мой братовчед жена му какъв е този тип, а тя ми каза, че много обичал децата.
Казах й може и да е така, но пази момчетата си далеч от него за да не си биеш главата един ден.
То не се знае може и свестен да е, но този подход на мен не ми хареса.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Как да подсиля имунитета на 3-годишно дете преди градината?

Предложения за закуска

Причина:

Причина: