След колко време плач, безсъние и гладуване трябва да я спра от ясла?

Имам притеснения, че сина ми няма никак лесно да свикне с яслата, заради разни особености в характера му. Решила съм отсега, че ако го приемат и той се отнася зле към цялата тая работа, няма да го оставя да се травмира.  Ще пробвам - ако току-виж му хареса - идеално, но ако има подобно отношение като твоето дете, няма нито ден повече да го водя там!   

Надявам се да намериш най-правилното решение за твоето детенце!   

Големия син го измъчих около 4-5 м и накрая направо ни излючиха от яслата - казаха, че не ставал . Много съжалявам, че така съм го травмирала тогава, защото той едва говореше и все разправяше Леля Пепи дън-дън и си показваше дупето, че го плясквала. Аз тогава говорих с г-жите, а те едва ли не се кълняха, че нямало такова нещо, че той толкова много плачел, че те едва ли не правели вс., което той иска за да се чувства добре. За този период той м/у другото ходеше само до обяд - така и не остана да спи там, защото плачеше и пречел да спят и др.деца. Като порастна повече и започна добре да говори един ден ме вижда с едни ръкавици да чистя банята и каза - Леля Пепи слагаше такива ръкавици и ме биеше с тях. След време видяхме в един м-н бели чехли и пак казва - Леля Пепи, дето ме биеше имаше такива.......... И още се случва да я споменава след толкава години.
Ужасно много съжалявам за този период и за това малкия категорично съм решила да го гледам до ДГ . Дори Михаил казва, че Тошето няма да ходи в ясла, за да не го бият там.

Милото детенце!  Точно защото се притеснявам, че стресът може да има последици върху детската му психика, нямам намерение да го тормозя да ходи на ясла, ако не се чувства добре.

А ми и на мен ми казваха, че там бил спокоен през деня, но с рев ставаше сутрин и ревеше до яслата, с рев си лягаше вечер...... Накрая започна да се напишква, а пък бяхме махнали памперса и тогава разбрах, че явно не понася добре яслата

За няколко месеца никакъв имунитет няма да си изгради. Още повече че идва лято - с разходки и игри навън ще си изгради по-добър имунитет. Има много деца на вън с, които може да общува през деня. Синът ми нямаше никакъв проблем после с адаптацията в градината. Много съм против яслите  , за ДГ съм твърдо за, но за ясла.......... Много са мънички дечицата, мъчно ми е за тях. Толкова бързо порастват, че съм решила до като мога да прекарвам колкото се може повече време с тях

Трудно ми е да ти дам съвет. Важното според мен във вашия случай е, че явно детето не е травмирано от лелките или от децата, щом говори положително за тях, а по-скоро му е трудна раздялата с теб. Някои деца много силно се привързват към майките си и колкото и да им е хубаво в яслата или градината, не ходят с охота там. Моят син ходи на сла вече 8-ми месец, храни се добре там, спи на обяд, играе с децата, всеки ден е научил нови песни, разказва интересни случки, но сутрин плаче, като се разделяме. Не всяка сутрин, но често плаче.
При вас би ме притеснило единствено това, че не се храни и че не спи, въпреки че някои деца преминават неминуемо през това и после се адаптират.
Ако все пак имаш възможност да я гледаш, дай я отново на есен.

По-добре спри детето си от ясла. Това измъчено положение вреди и на детето ти и на теб самата. Какъв е смисълът да плаче, да не спи, да не се храни? В яслата на моето дете имаше момиченце, което плачеше постоянно, от сутрин до вечер и не просто хленчеше, а се дереше с цяло гърло. Мъчиха го няколко месеца и освен него се разстройваха и останалите деца. Сега година по-късно ходи на ДГ без никакъв проблем.

Аз бих поставила под съмнение думите, че в яслата е спокойна. Леличките понякога казват, че всичко е ок, само и само да не притесняват родителите.
Да не би да не се наспива и сутрин да е кисела и затова да реве? Щом й харесва там?
Може би трябва да лягаш с нея към 8-9, за да има достатъчно сън през нощта?

Моето мнение е, че са много малки за ясла. Ако може да си я гледаш ти или някоя баба - по-добре така. Когато тръгнат на градина са по-големи и могат сами да се оправят, вече говорят добре.  А преди 3-4 год са си бебета.

При положение, че при постъпване на детето ми в детско заведение то не може да свикне или се държи коренно различно и е неспокойно за период повече от 3-4 седмици не бих настоявала да продължи да посещава такова. Бих си го прибрала, бих изчакала и след време отново бих опитала.

В твоя случай само режимът сън/ почивка ли те притеснява или има и други неща? Ако е само това- нищо е.

   Опитах се да пусна дъщеря ми на 2г и 6м на ясла,но аз издържах една седмица.Започна да се напикава при положение,че на 2г бяхме махнали памперса.Да пищи на сън и да не мога да я успокоя(обикалях къщата посред нощ на ръце с нея).На втория ден ми каза "леля бий" и си пляскаше устата с ръчичка.При опита ми да говоря с леличката и да разбера какво точно се е случило тя разбира се отрече да я е удряла и ми отговори"на мен ли ще вярваш или на 2г дете?"Напуснахме яслата,а директорката ме помоли да не оронвам престижа на Санаториална ясла-Варна....
   Останах в къщи с детето до четвъртата й година,защото имахме проблем с местата в градините.Децата ходили на ясла бяха с предимство.Но като тръгна беше много щастлива и с радост ходеше там!
   Решението си е твое,ти най-добре познаваш детето си.

Позната картинка. рев от нас към яслата а там за 3 мин се успокоява  и цял ден играе. на другия ден пак същата история.
Започнахме да я приспиваме към 10 като загасяме на всякъде и я вземахме при нас и горе-долу се пооправи.

Ужас, напълно ви съчуствам....При нас периода на адаптация продължи близо 3 месеца (дадох го на ясла на година и 9 м.). Беше изпаднал в някаква тиха депресия - постоянно тъжен, примирен, вял някакси... но поне ядеше и спеше нормално. Може би в твоя случай можеш да изчакаш още малко или да пробваш да я даваш от понеделник до сряда, а четвъртък и петък да си я гледаш, за да й бъде по-лесно да се адаптира...

След като детето твърди, че е доволно аз не виждам причина за притеснение. Мисля, че до месец-два е съвсем нормално да продължи привикването.
При дъщеря ми свикването беше за две седмици и след това няма проблем. Е, продължава да се разплаква понякога сутрин или когато стигнем яслата, но много бързо си влиза вътре и е "отличничка" според лелките. Те всъщност едва ли някога са виждали толкова ящно дете, а за спането, което най ме притесняваше се оказа, че няма никакъв проблем. Вече е почнала и да ги строява децата в групата.

Ами аз спрях дъщеря си точно защото не искаше да се храни в яслата, не искаше да спи и много трудно свикваше с обстановката и порядките.
А иначе и тя казваше, че е хубаво при децата и т.н, ама всяка сутрин се гушваше в мен и не ме пускаше докато не я дам на лелката 

Аз за себе си също мисля,че няма да ги оставя на ясла повече от 2 седмици ако продължават да плачат.Имам предвид изобщо да не свикват,а не само на раздяла да плачат.И на мен ми се иска да ги дам сред деца,особено през зимата,защото откачаме вкъщи,но няма да го правя ако има опасност да ги травмирам.Аз ллично не съм ходила,но и мъжа ми и сестра ми имат спомени от отва време и то никак положителни.Може би наистина са малки още да се отделят от мама. Ако има вариант да ги давам само до обяд може така да практикуваме.Ще видим,наесен ще говоря пак 

Биляна1, на една моя приятелка дъщеричката й тръгна миналата пролет на ясла и много плачеше. Спряха я и на есен тръгна с песен. Почти не е имала проблеми.

Недей да мъчиш детенцето и себе си. Гледай си го и на есен пробвай пак.

Горкото дете страда ужасно. Аз бих го задържала вкъщи в този случай. И моята дъщеря правеше драми в интерес на истината като тръгна на градина, така и започна да си гризе ноктите и до ден днешен не може да се отучи.

спри я веднага, как може да причиняваш на детео такова нещо? ти майка ли си? намери решение на проблема и тогава опитайте отново.

                        Аз не мисля,че трябва да я спираш веднага.Децата обикновено са много добри манипулатори.Помоли да видиш от някое прозорче как се държи след като я оставиш.Имах приятел малката пищеше  сутрин ужас,аз го успокоявам,че това е една минута ,на него не му се вярваше.Един ден забравил нещо да остави се връща след 10-тина минути и вика ,ами тук никой не плаче.От тогава я се опита малката да заплаче и той я контрира.
                        И другия случай-внучката ми.Не иска да яде,не иска да спи,а да си ходи на обяд,било и лошо,драми от какъвто щеш сорт и модел  Да и повярваш и сърчицето да ти се свие като започне да разказва ....само дето едната учителка е ....баба й. В къщи не мога да се отърва от нея.Все у нас стои , а в ДГ -фасони.
                        Така,че преди да вземеш решение опитай се да я погледнеш половин час по-късно.

    И при нас този въпрос стои на дневен ред....но малкия ходи от януари месец и още не е свикнал пък аз упорито твърдя , че ще му мине ..Пуснах даже тема преди и мненията бяха 50 на 50 да остане или да неостане. То е ясно , че само майката може да прецени това нещо  в случая вече съм убедена , че детето много и ужасно страда ... 
   Преди два дни реших да се върна и аз в градината до прозореца да чуя   да ли плаче и какво чувам една от лелките как  крещи  с цяло гърло над детето ми да спре да реве , че и е писнало от него Незнам защо не направих скандал...какво ще променя , да ги изгонат ли ? ами те са поредните нови ...
Все някога в този ми живот трябва да тръгна на работа а преди това и да я потърся , но как да стане като спра детето от яслата...И от септември пак ще е на ясла дори на 2 години и половина  да е.
И аз се поболях покрай него от мъка , но добре, че идват празници да се успокои малко горкото,  но така ли иначе проблема си остава  ...детето е много чувствително и неможе да свикне.
   

и какво раzбирам, че ти не работиш оставяш детето на ясла, въпреки , че си убедена колко старда , че дори си чула как се държат с него и пак си си тръгнала да си гледаш спокойствието???? кайи ми че не съм те раzбрала добре. горкото мъниче.

Аз бих те посъветвала ,да попиташ сърцето си.Какво ти казва то ? Усещаш ли ,че детенцето ти не е добре и не е щастливо ? Ако да - махай го от там.Явно е травмирано и яслата не му понася.Надявам се да имаш други възможности освен ясла (да си го гледаш у дома например)
Моята дъщеря така и не свикна на първата ясла,ужасно се травмира.Също започна да се напикава от стрес,по 5-6 пъти на ден.
Дълбоко в себе си усещах,че ходенето и в това заведение е огромна грешка.Спрях я.Оказа се правилното решение.Сега е  в друга ясла,но е коренно различна.Щастлива е и ходи с удоволствие.
Решението а само твое,а аз си мисля че ти вече го знаеш...Успех !
 

С риск да отнеса критики ще кажа че аз съм много против яслата.Според мен са още много малки да се разделят от мама.Лично мнение но и градината не ми допада.Аз моето момиченце ще си го гледам вкъщи до предучилищна възраст.Ти сама трябва да решиш кое е най добре за детенцето ти.

и при нас беше така....и кпрез ноща спеше много неспокойно,проплакваше и го спрях-ходи 1-2 седмици само 

Изобщо не бих чакала и не бих умувала, а направо бих спряла детето окончателно от ясла. Нямада остане неотгледано, а бащата толкова ще може да изхрани семейството. Не си заслужава да си давам детето като жертвено агне и да ми се къса сърцето и да го гледам болно и нещастно заради някакви хипотетични часове измамна свобода.

Точно ден и половина беше в градината.Това беше преди две седмици и до сега все ми повтаря,че не иска да ходи на градина.Представям си какво е преживял и се обвинявам,че съм допуснала подобно нещо.

Не мога да разбера защо очаквате, че детето трябва да свикне с яслата и съответно с раздялата през деня с мама за 1-2 дни. Нужна му е адаптация. И е така за всяко нещо. Мисля, че детето изобщо не е малко за детска ясла, мисля, че постепенно ще свикне, защото вече е започнало да свиква. Ако не се чувстваше добре щяхте да я взимате нервна, недоспала и плакала цял ден. Мисля, че детето ще се чувства много по-добре сред връстници, с които ще играе, ще научи много неща, ще се социализира. Според мен нямаш повод за притеснение. Това, че плаче сутрин до яслата можеш да го преодолееш като през това време си говорите, трябва да й говориш с нежен и спокоен тон и да й припомняш колко приятелчета я очакват за игри. При моята действа закуската. Казваме й, че приятелите й я чакат, за да закусват заедно /рядко е кисела, но все пак.../ и тя е доволна и щастлива. Никога не сме имали проблеми с яслата, може би, защото тръгна по отрано, но все пак... дано помогна с това мнение.

Синът ми издържа точно 1 месец там го тъпчеха на сила /една леличка ми каза: Ооо, при мен всичко се изяжда" / и всичките му блузи бяха оповръщани   защото тази леличка го е тъпчела насила с храна, която той пои принцип не яде, така той спря да се храни !!! Беше почти вскеки ден напикан, защото от ревовете на 10 месечни бебенца я тяхната група не го чували  когато казвал че му се пикава ! Всеки ден като го взимах изглеждаше като пребит с едни сини кръгове под очите, блед, вял, а е адски жизнерадостно дете ! Сутрин така ме молеше да не го водя, че кръв ми капеше от сърцето като лелката го хващаше и с писъци и викове звключваше вратата пред мен, а  аз твърдо решена че трябва да съм твърда и да го оставя да се адаптира ! И така сега тази травма от яслата не е забравена, защото макар и вече голям той не иска и дума да стане да ходи на градина    незнам какво ще правя септември 

Само ти можеш да прецениш какво се случва с детето ти, защото винаги има 2 лагера тези, чиито деца са щастливи в яслата и страдащите деца !!!
Успех !!!

Не, има два лагера родители - тези, които вярват в социализацията на дете между 1 и 3 години и с цената на всичко са готови да "адаптират" детето към яслата и на другите родители, които не разчитат на яслата с всичките й недостатъци (от несменения памперс, ощипаното до синьо краче, тъпченето насила с ядене и неизвеждането по цял ден).

Разбирам, че много семейства са в незавидно материално положение, но все повече се чудя как е възможно едно семейство да разполага с поне един компютър и поне с една кола, да ходи всяко лято на почивка, а да не може да отдели пари да наеме детегледачка или майката да си остане вкъщи да гледа детето поне до градинска възраст. Ако става въпрос за моето дете бих предпочела да нямам кола или да ходя със старите си дрехи и обувки, но същото това мое най-любимо същество на земята да не прекарва цял ден сред още 30 ревящи или строени на гърнетата в тоалетната бебета.

Радостина мисля, че това няма нищо общо с финансовите възможности. С големия си син аз твърдо бях убедена, че той трябва да ходи на ясла, за да се социализира . Изобщо възпитавах го по съвсем различен н-н от този по който гледам сега малкия. Например въпреки, че като бебе не спираше да реве аз нито веднъж не си позволих да го вземам да спи в нашето легло - станвах по n-на брой пъти, разнасях на ръце, още по-зле - отделих го сам в стая и търчах от една  стая в друга, до като сега малкия почти от раждането си спи с мен / много обичам да се гушкаме/, искам колкото се може по-дълго да си го гледам в къщи и т.т и ужасно много съжалявам, че не съм правила същото и с голямото си дете. Просто човек се учи от грешките си. В отчетната тема, където пишех за малкия син масово майките като станаха децата на 1 год. започнаха да се хвалят, че записват децата си на ясла и когато се изказах негативно ме нападнаха, но постепенно една по една започнаха да отписват децата си от ясла 
Просто всеки решава за себе си - пък и децата са различни - едни се приспособяват, а други не.

Разбира се, финансите не са всичко, но са най-честия мотив. За другите мотиви не искам да говоря, защото на мен ми се струват егоистични. И мен редовно ме ядат за това, че яслата ми се струва най-великата инквизиция за деца, прилагана методично от родителите.

Пробвай да смениш учителките. Анчето ревеше така първия месец на градина. Вечер като я взема, питах я "как беше" и тя все ми отговаряше, че всичко е наред, че е чудесно... защото се радваше, че сме заедно в момента, тя в момента се чувстваше добре и ми казваше това, което исках да чуя, защото й беше хубаво, че сме заедно. Обаче после ревеше.
Когато смених групата, всичко се промени. Изведнъж спря да плаче сутрин. В предишната група учителките я плашеха, но тя не ми споделяше това, защото знаеше, че чакам да чуя как всичко е както трябва.

Да да - това се използва като повод, но по-голяма част от майките на децата в яслите не работят, за това сега добре направиха, че спират майчинските на родители чиито деца ходят на ясла. Така поне ще се записват децата, на които родителите наистина работят.

Биляна, възможно ли е у детето да се проявява така наречения "страх от раздяла" с всичките му допълнителни усложнения - липса на апетит, чувство на безпокойство, напишване и смущения при акането /или запичане или разстройство/?

Понякога децата реагират така, когато са стигнали сами до въпроса : "ами ако не дойдат да ме вземат от яслата/градината?" или просто когато осъзнаят, че оставайки сами са безпомощни да се справят дори с елементарните си нужди.

Ако при детето наблюдаваш по-горе описаните прояви, може би трябва да отидеш няколко пъти с детето в яслата и да останеш докато се заглавичка. Освен това, на 2 години и половина повечето деца разбират, когато системно им се показва, че могат да разчитат на възрастните около себе си. Примерно посочваш една или две от сестрите от групата и казваш: "Тя е моя много близка приятелка/сестра и ще се грижи за теб, докато съм на работа. В един часа /примерно/ ще дойда да те взема." Така детето първо ще има срок, през който ще се занимава спокойно и второ ще има човек около него с делегирани права за гушкане, игра и всички други нормални дейности.
Дано се оправят нещата.

За ходенето на ясла... много трудно е да си ползваш цялото майчинство и да си запазиш работното място, предполагам. Така че в повечето случаи мотивът не е дори толкова актуално финансов (не че семейството не може да издържи още година с тези доходи), а става въпрос за бъдещата стабилност - ами ако майката не може въобще да се върне на работа, или най-малкото на равностойна или сравнима работа? Ето затова тръгват хората по-рано според мен.
Аз имах късмет, че тогавашната ми (макар и недобре платена) работа ми позволяваше да я върша от вкъщи, та нямах нужда да търся варианти за детето до тригодишна възраст. Иначе не знам щях ли да мога да твърдя, че до три години нямат нужда от такъв тип социализация. Вариант бавачка?

Скоро бях пуснала подобна тема,защото по същия начин се чувствах адски зле,а да не коментирам пак поведението на въпросните лелки...Моят съвет е да не травмираш милото дете,явно там се стресира прекалено. Може би има деца,които не могат да свикнат толкова бързо,а от прочетеното из форума,май повечето деца са такива.А не мислите ли,че наистина е много стресиращо за толкова кратко време да се адаптират?Защото знам,че в Белгия например,първоначално взимат децата по 1 час ,само 1 път седмично и постепенно увеличават престоя. Не искам да влизам в спор с никой,просто мисля,че нещата в в България по отношение на децата и тяхното обслужване трябва да се променят.Само нека да преброим и съпоставим позитивите и негативите от яслата,случаите на недобро отношение от страна на персонала и кой изобщо извършва контрол на заведенията в които оставяме най-милото си...                                     Точно заради това,че и аз се сблъсках със същото,сега пак си взимам детето с мен на работа(благодаря се ,че имам възможност и условия)и искрено съчувствам на майки изживели този кошмар(поне за мен и детето ми беше).Пожелавам ти да вземеш най-доброто решение,и целуни малката красавица!

Анет    направо ми разкъса сърцето с тази твоя история. Тази лелка си е съд направо. Какъв изрод трябва да си, за да  биеш малко детенце...
Моето дете беше на 2 г. 6 м., когато тръгна на градина. Имаше период на адаптация, но никога, никога не е било толкова трудно и тежко.
 Ако виждам, че дете острада и не се чувства добре в яслата или градината, начаса бих го отписала, защото травмите са за цял живот, както знам от личен пример.

Ох Меденка той тогава беше толкова ревлив по принцип - ревеше почти непрекъснато за нещо и ние не му повярвахме. Но вече със сигурност  знам, че в тази възраст децата не могат да лъжат. Пак ви казвам, че направо ми иде да се  когато се сетя за този период.

Първия месец въобще не ядеше в градината. Въобще.
На третия искаше да готвя същите неща като там.

Помисли за вариант бавачка вкъщи, според мен за детето има значение обстановката.

Мисля, че малко драматизирате. Аз нямах предвид това, че детето трябва да се води "на всяка цена". Напротив, ако детето трудно се адаптира, ако всичко е с цената на травмирана детска  психика съм на мнение, че трябва да се намери начин, то да си остане вкъщи. Не случайно съм писала, че Моника не е имала никакъв проблем с адаптацията. Не мога да говоря от името на всички, а само от моя опит. В случая съм дала съвет на майката да опита, защото от описаното от нея поне на мен ми става ясно, че детето не се чувства зле в яслата. Може би просто трябва да се намери подходящия начин детето да се подготвя сутрин. Моля ви, не говорете за детските ясли като за някакви зверилници и институции, в които стават изтезавания на нашите деца. От опит казвам, че има ясли, в които се грижат всеотдайно за децата. За съжаление ние напуснахме една такава ясла, която беше в друг град, където бяхме в командировка. В яслите /зависи от подхода/ децата се учат на солидарност, учат песни, танци и т.н. Имам го моя пример пред очите си. Моника знае няколко песнички въпреки, че е малка, танцува, и никога не ми се е случвало да не сподели играчката си с друго дете, да се бута на пързалката или пък да изтръгне със сила чужда играчка. Самостоятелна е, храни се сама, обува си сама пантофите и т.н. От друга страна, държа да отбележа, че Моника посещава ясла съвсем не поради финансови причини /върнах се на работа по друга причина/. Аз лично смятам, че е по-добре за нея да е в ясла, а не с детегледачка. Лично аз смятам, че детегледачка не е най-добрия вариант и никога не бих избрала детегледачка да възпитава детето ми. Тя никога не може да го обича както мен, ще прилага собствени методи на възпитание, ще му стане като "втора" майка, с нейните разбирания, които едва ли ще се припокриват напълно с моите. Освен това на мен лично би ми било неспокойно да съм на работа и да не знам какво се случва вкъщи и дали не я тормози. Аз също съм тръгнала на ясла от 10-месечна и винаги съм била доста самостоятелна. Благодаря на родителите си за това решение. Мое лично мнение.

Според мен това се дължи на по-малкото количество храна, което изяждат в яслата. Там например за закуска има само по една филия. В къщи може да получи и допълнително. Аз като прибера Моника тя е винаги гладна и напада плодовете и бисквитите вкъщи. Същото е и с племенника ми, който по принцип не е любител на храната, но като се прибере вкъщи от градина напада хладилника.

  Да , не работя в момента ( явно за някой е проблем) и детето ходи на ясла  и страда ужасно , но аз не искам повече да си стоя в къщи , искам да работя , но как да стане това ако го спра от яслата  а и яслата  почива лятото близо 2 месеца .
  Като се замисля всички дечица, които тръгнаха от септември наши наборчета майките им работят , НО имат по една свободна баба,  която оправя положението при болест. И мойто боледува две седмици и после две на ясла и затова не може да свикне.

Това, което трябва да направиш е да помолиш лелките да погледаш как е детето през деня, без то да знае. Действително в яслата 5 минути, след като са оставени ревящи децата, не се чува никакъв глас.
Другото много важно нещо - ако ти си притеснена и напрегната по пътя към яслата, детето го усеща и може да те подлуди. Трябва да си спокойна, ведра, да си говорите, заигравате, а пеех, когато карах голямата на ясла, показвахме си картинките по стените там, разглждахме шкафчетата и така. Адаптацията беше за една седмица.
Вече е на градина - първите три дни се дра, като магаре, а след обед не иска да си тръгва, лично я гледам всеки ден как си играе с кеф, а сутрин, когато не се е наспала, обяснява как не и се ходи. Много е вероятно това да е страх от раздялата, ти си познаваш детето и ще прецениш.

Аз съм с много добри спомени от яслата на каката, много добре ги гледаха, но ако повече от два месеца им психологически проблем или боледува нон-стоп, спирам детето и търся други варианти.

И аз съм против яслите, особено , когато детето не може или не желае да се адаптира. По-добре с 220 лв. вкъщи, отколкото да причинявам такова мъчение, водещо до плач, безсъние, гладуване (както го описваш). Прекалено са малки децата на тази възраст, за да се отделят от домашната обстановка. Далеч съм и от мисълта, че в яслата се спазват правилата..За социализацията-общоприето е, че започва след 3 годишна възраст, т. е ., колкото и да ми се иска да го социализирам на 1 година, няма да стане.
 По отношение на моя опит-пуснахме го на 2 год. на ясла за по-малко от седмчица, не издържахме повече. И таткото  разбра, че нещо не е наред и не вървят нещата. Сега обаче изпитвам огромна вина, защото детето явно си има спомен и само да чуе за ясла или градина започва да се кара..Но това е нищо. Един ден го питах, минавайки покрай един детски център иска ли да влезем. Взе да ме дърпа и да вика "Не, не!". По същия начин на един РД не искаше да влиза, въпреки обясненията ми, че това не е градина и , че и майките влизат там...Нощем е бълнувал (4 месеца по-късно) "Не градина"...Като го разпитвам обяснява, че лелите се карали. Много ми е мъчно, не знам какво ще правим по нататък, как ще се гледаме Има голямо значение отношението на персонала. Как ще послещнат детето, как ще се държат с него  в началото. Чувала съм, че някои деца понасят добре смяна на детското заведение.
Това е моя опит и мнение.

Що си мисля, че яслите не затварят лятото . Пък това, че си решила да се търкаляш на дивана в къщи, а детето ти да боледува на всеки 2 седм си е само твой проблем!

Аз май съм случела на ясла или детето бързо свикна сета се чудя-рева точно една седмица ама всяка сутрин и обяснявах колко е хуваво там че има други деца играчки и че после като дойда да я взема отиваме някаде където знам че обича и така свикна ама и лелките са много готини-признавам,така добре я гледаха че все едно е тяхна Май им беше станала любимка щото по принцип е много контактно дете

Не не затварят-даже на нас ни казаха че тогава им бил най-силния сеэон

На твое място аз бих си спряла детето. 
Дъщеря ми тръгна на градина малко преди 2-рия си рожден ден - не й беше нужно повече от седмица, за да се адаптира. Плачеше сутрин тази година/2 години след началото  / близо месец, за да ме изнуди да й събувам аз обувките. Предадох се - спря да плаче. 
Аз все още си спомням моето ходене на ясла. Инатът на родителите ми да 'свикна' е стигнал до там, че дори педиатърката ми ги е обявила за луди, по цели нощи съм проплаквала.

За мен проблемът с несвикването е или в майката или в градината/яслата. В единия случай майката съзнателно или не е привързвала детето към себе си до степен то да не може да води самостоятелен живот без нея и 1 час. В другия случай педагозите са като в някоя от изброените тук истории, които ме потресоха 

Не бих могла изобщо да си представя да причиня на детето си "време плач,безсъние и гладуване"
Бих го спряла веднага
Единствения мотив ,който приемам за разумен да се даде дете в държавна ясла е финансовия.

Точно това имах предвид и аз. Много важен е подхода към детето. Оттук нататък то ще се сблъсква с трудности и ние сме тези, които трябва да го подготвят и успокояват, че няма нищо страшно.

Според мен ясла за цял ден е просто прекалено много за малко дете. Дьщеря ми ходи на ясла, но за 4 часа на ден и сравнително лесно привикна. Ако е само сутрин или следобед да, но за цял ден особено като не яде и не спи там ми се струва прекалено (освен ако няма толкова спешни финансови причини). Явно не може да се адаптира детето. Ако имаш вьзможност го спри и изчакай докато трьгне на градина, все пак не ви остава много време дотогава... 

 Моята дъщеря се адаптира някъде за месец,но отначало много плачеше,вечер спеше не спокойно и съпругът ми искаше да я спре.Но му казаха,че така било при повечето деца и да изчакаме.След като свикна малката ме караше и в събота да я водя при децата.Но ако не може да свикне и имаш възможност да я гледаш трябва да я спреш остава ви малко време до градина,дано в градината нямаш такъв проблем.

Връщам темата, за да споделя собствените си преживявания!
Първо да кажа, че дъщеря ми тръгна на 2 години като плака близо седмица или мах 10 дни, за същото време започна да си казва за пишкането, нещо което се опитвах да я науча цяло лято. Прояде и качи две кила за три месеца. Въобще бях много доволна и препоръчвах навсеки яслата.
Сега синът ми е на 2 и тръгна следата на април на ясла. Ходи три дне, в които се държа добре и нямаше проблеми, но направи ангина, кашля и задно с празниците му се събра 20 дни отсъствие. След почивните дни го дадохме пак, но настана трагедията. първия ден плака като разбра къде отива, но там бил спокоен, ял, спал малко, а вечерта си беше нормален. Втория ден пак плака сутринта, но там си бил добре, ял и спал. вечерна, обаче беше много неспокоет, докато се пирбера, на после спокойно си заспа. Вчера плака сутринта, но там акто отишли спрял да плаче и влязал самм в групата и седнал на столче. Обаче ...не ял, не спал и през цялото време викал баба си, която го взема от ясла. Като си прибрах ми се лепна, а вечерта отказа да заспи като повтаряше през цялото време, че иска в мойто легло да спи. Накрая се предадох и там заспа бързо. Ноща беше доста неспокоен, въртя се и не сме спали 2 часа поне. Не иска да контактува с баща си, който го води на ясла и чак като видя тази сутрин, че той излиза без нега му каза чао и му даде целувка.
Страхувам се, че вътрешно го изживява тежко, а и този протест с отказ от храна...?! На вас как ви звучи? Не прееспонирам ли нещата, разстревожена като мака?

И още неща, като свалих снощи памперса анмерих вътре обвивка от бонбон?!