След колко време плач, безсъние и гладуване трябва да я спра от ясла?

Според мен това се дължи на по-малкото количество храна, което изяждат в яслата. Там например за закуска има само по една филия. В къщи може да получи и допълнително. Аз като прибера Моника тя е винаги гладна и напада плодовете и бисквитите вкъщи. Същото е и с племенника ми, който по принцип не е любител на храната, но като се прибере вкъщи от градина напада хладилника.

  Да , не работя в момента ( явно за някой е проблем) и детето ходи на ясла  и страда ужасно , но аз не искам повече да си стоя в къщи , искам да работя , но как да стане това ако го спра от яслата  а и яслата  почива лятото близо 2 месеца .
  Като се замисля всички дечица, които тръгнаха от септември наши наборчета майките им работят , НО имат по една свободна баба,  която оправя положението при болест. И мойто боледува две седмици и после две на ясла и затова не може да свикне.

Това, което трябва да направиш е да помолиш лелките да погледаш как е детето през деня, без то да знае. Действително в яслата 5 минути, след като са оставени ревящи децата, не се чува никакъв глас.
Другото много важно нещо - ако ти си притеснена и напрегната по пътя към яслата, детето го усеща и може да те подлуди. Трябва да си спокойна, ведра, да си говорите, заигравате, а пеех, когато карах голямата на ясла, показвахме си картинките по стените там, разглждахме шкафчетата и така. Адаптацията беше за една седмица.
Вече е на градина - първите три дни се дра, като магаре, а след обед не иска да си тръгва, лично я гледам всеки ден как си играе с кеф, а сутрин, когато не се е наспала, обяснява как не и се ходи. Много е вероятно това да е страх от раздялата, ти си познаваш детето и ще прецениш.

Аз съм с много добри спомени от яслата на каката, много добре ги гледаха, но ако повече от два месеца им психологически проблем или боледува нон-стоп, спирам детето и търся други варианти.

И аз съм против яслите, особено , когато детето не може или не желае да се адаптира. По-добре с 220 лв. вкъщи, отколкото да причинявам такова мъчение, водещо до плач, безсъние, гладуване (както го описваш). Прекалено са малки децата на тази възраст, за да се отделят от домашната обстановка. Далеч съм и от мисълта, че в яслата се спазват правилата..За социализацията-общоприето е, че започва след 3 годишна възраст, т. е ., колкото и да ми се иска да го социализирам на 1 година, няма да стане.
 По отношение на моя опит-пуснахме го на 2 год. на ясла за по-малко от седмчица, не издържахме повече. И таткото  разбра, че нещо не е наред и не вървят нещата. Сега обаче изпитвам огромна вина, защото детето явно си има спомен и само да чуе за ясла или градина започва да се кара..Но това е нищо. Един ден го питах, минавайки покрай един детски център иска ли да влезем. Взе да ме дърпа и да вика "Не, не!". По същия начин на един РД не искаше да влиза, въпреки обясненията ми, че това не е градина и , че и майките влизат там...Нощем е бълнувал (4 месеца по-късно) "Не градина"...Като го разпитвам обяснява, че лелите се карали. Много ми е мъчно, не знам какво ще правим по нататък, как ще се гледаме Има голямо значение отношението на персонала. Как ще послещнат детето, как ще се държат с него  в началото. Чувала съм, че някои деца понасят добре смяна на детското заведение.
Това е моя опит и мнение.

Що си мисля, че яслите не затварят лятото . Пък това, че си решила да се търкаляш на дивана в къщи, а детето ти да боледува на всеки 2 седм си е само твой проблем!

Аз май съм случела на ясла или детето бързо свикна сета се чудя-рева точно една седмица ама всяка сутрин и обяснявах колко е хуваво там че има други деца играчки и че после като дойда да я взема отиваме някаде където знам че обича и така свикна ама и лелките са много готини-признавам,така добре я гледаха че все едно е тяхна Май им беше станала любимка щото по принцип е много контактно дете

Не не затварят-даже на нас ни казаха че тогава им бил най-силния сеэон

На твое място аз бих си спряла детето. 
Дъщеря ми тръгна на градина малко преди 2-рия си рожден ден - не й беше нужно повече от седмица, за да се адаптира. Плачеше сутрин тази година/2 години след началото  / близо месец, за да ме изнуди да й събувам аз обувките. Предадох се - спря да плаче. 
Аз все още си спомням моето ходене на ясла. Инатът на родителите ми да 'свикна' е стигнал до там, че дори педиатърката ми ги е обявила за луди, по цели нощи съм проплаквала.

За мен проблемът с несвикването е или в майката или в градината/яслата. В единия случай майката съзнателно или не е привързвала детето към себе си до степен то да не може да води самостоятелен живот без нея и 1 час. В другия случай педагозите са като в някоя от изброените тук истории, които ме потресоха 

Не бих могла изобщо да си представя да причиня на детето си "време плач,безсъние и гладуване"
Бих го спряла веднага
Единствения мотив ,който приемам за разумен да се даде дете в държавна ясла е финансовия.

Точно това имах предвид и аз. Много важен е подхода към детето. Оттук нататък то ще се сблъсква с трудности и ние сме тези, които трябва да го подготвят и успокояват, че няма нищо страшно.

Според мен ясла за цял ден е просто прекалено много за малко дете. Дьщеря ми ходи на ясла, но за 4 часа на ден и сравнително лесно привикна. Ако е само сутрин или следобед да, но за цял ден особено като не яде и не спи там ми се струва прекалено (освен ако няма толкова спешни финансови причини). Явно не може да се адаптира детето. Ако имаш вьзможност го спри и изчакай докато трьгне на градина, все пак не ви остава много време дотогава... 

 Моята дъщеря се адаптира някъде за месец,но отначало много плачеше,вечер спеше не спокойно и съпругът ми искаше да я спре.Но му казаха,че така било при повечето деца и да изчакаме.След като свикна малката ме караше и в събота да я водя при децата.Но ако не може да свикне и имаш възможност да я гледаш трябва да я спреш остава ви малко време до градина,дано в градината нямаш такъв проблем.

Връщам темата, за да споделя собствените си преживявания!
Първо да кажа, че дъщеря ми тръгна на 2 години като плака близо седмица или мах 10 дни, за същото време започна да си казва за пишкането, нещо което се опитвах да я науча цяло лято. Прояде и качи две кила за три месеца. Въобще бях много доволна и препоръчвах навсеки яслата.
Сега синът ми е на 2 и тръгна следата на април на ясла. Ходи три дне, в които се държа добре и нямаше проблеми, но направи ангина, кашля и задно с празниците му се събра 20 дни отсъствие. След почивните дни го дадохме пак, но настана трагедията. първия ден плака като разбра къде отива, но там бил спокоен, ял, спал малко, а вечерта си беше нормален. Втория ден пак плака сутринта, но там си бил добре, ял и спал. вечерна, обаче беше много неспокоет, докато се пирбера, на после спокойно си заспа. Вчера плака сутринта, но там акто отишли спрял да плаче и влязал самм в групата и седнал на столче. Обаче ...не ял, не спал и през цялото време викал баба си, която го взема от ясла. Като си прибрах ми се лепна, а вечерта отказа да заспи като повтаряше през цялото време, че иска в мойто легло да спи. Накрая се предадох и там заспа бързо. Ноща беше доста неспокоен, въртя се и не сме спали 2 часа поне. Не иска да контактува с баща си, който го води на ясла и чак като видя тази сутрин, че той излиза без нега му каза чао и му даде целувка.
Страхувам се, че вътрешно го изживява тежко, а и този протест с отказ от храна...?! На вас как ви звучи? Не прееспонирам ли нещата, разстревожена като мака?

И още неща, като свалих снощи памперса анмерих вътре обвивка от бонбон?!