За хорската лошотия...

По принцип е нормално в един автобус да има седалки за всички пътници, а количките да се качват лесно, без да има нужда някой да помага. По принцип трябва и инвалидни колички да могат да се качват, а вътре да си има специално място за тях. За ситуацията с блъскането по градския транспорт не са виновни "лошите хора". Ако нормално функционираше всичко, нямаше и такива теми да има.
Обвиненията пак са насочени не към когото трябва 

Ооох милата съчувствам ти! Представям си как се чувстваш, на твое място и на мен би ми станало криво Факт е, че трябва да си малко нахакан и да държиш на своето. Например за бананите: няма значение дали си бременна, другата жена не е била права. Щяла е да ги вземе-еми да ги е взела. Все едно аз да си намеря 5 лева на улицата и някой да дотича до мен и да ми каже:"оставете ги, че аз мислех да ги взема, ама само момент да си завържа обувката" та, тази женица в магазина е била доста простичка и даже не си струва да се ядосваш заради нея

А другата жена-може би е трябвало да я погледнеш право в очите и да я помолиш да ти помогне.

Просто трябва да си казваш, защото, ако си по-свит ще те смачкат

  Както съм писала още на 2-ра страница в тази тема, моите впечатления са много приятни от времето, когато бях бременна, пък и сега с малко дете. Много мили, непознати  хора съм срещала по улиците, много са ми отстъпвали, помагали, но въпреки всичко не бих и посмяла да си извадя от това заключението, че всички българи са страшно възпитани, нали? Просто не бива да се генерализира. Понякога е въпрос на късмет, съдба, незнам и аз на какво, но иначе как ще се обясни, че на едни много им се помага, а на други само им се пречи. Значи истината е по средата, а  именно че навсякъде има и възпитани и невъзпитани хора. И какво по- хубаво от това да сме различни?

Ако тръгваме да затриваме нации, защото във всяка от тях има възпитани и недотам възпитани човеци, то колко ли нации ще останат незатрити  Навсякъде по света има такива и онакива хора, ама чак пък да се стига то сърцераздирателната крайност за желание за гибел  Аз лично игнорирам простаците и невъзпитаните хора, дори не им обръщам внимание на постъпките, защото колкото повече се вглежда човек и анализира "лошотията", толкова повече я забелязва и привлича.  Има безчет теории и доказани и недоказани, че кой за каквото непрекъснато мисли, това започва и да му се случва в крайна сметка. Така че, хванете се за позитивните неща по- скоро и се радвайте, доколкото е възможно на живота, защото той не е вечен   

Един много приятелски въпрос към мамите, които са съвсем крайни черногледци: Как мислите, вие с това желание за гибел на нации и с това отчаяние, кого мислите, че ще започнат да копират децата ви? Преди да са си изградили светогледа още, те ще реагират ето като тази иконка (която толкова често изпозвате) на всичко: 

Какво значи, аз не бих се качила с дете в рейс? Аз също не бих, ако не ми се налага, ами ако се наложи ?
Ами хората, които нямат коли, или лични шофьори да мрът ли, нали и тези майки, трябва да напазаруват за децата си, да вземат кухнята, да се предвижът до някъде. Нали за това е обществен транспорт.
И точно хората са си виновни, не транспорта (той е друга тема на разговор). Простака си е простак " и сам да е в автобуса пак ще се блъска"
Ами блъскането по магазините, по банките, при лекарите...там, пак някой друг е виновен.
Каквито хората, такава и държавата  

Обвиненията са насочени към тези хора, които нямат елементарна култура. За съжаление, те дори и да прочетът темата, няма да я разберът  

biko - а защо ти трябва да падаш до нивото на другите не мога да разбера...нали знаеш, че за всичко си има поне два начина.....

Не съм чела мненията преди мен, може и да повторя някого.

1. Не е вярно че не можеш да повлияеш на другия: УСМИХВАЙ СЕ!! нека поведението ти говори че очакваш добро отношение защото другия ти изглежда добър човек, а не защото с нещо ти е длъжен. защото именно това е истината.
2. Не отстъпвай когато си в правото си и когато с активни действия се опитват да те ощетят.. Аз тази бабичка не само че нямаше да й дам бананите след като първа съм ги взела ами щях да я накарам да потъне в земята от срам.
3. Не се срамувай да помолиш с усмивка и не бъди мнителна. На опашките никой няма очи на гърба, нещо повече всеки се е вторачил в касиерката и мислено брои колко хора са останали ПРЕД НЕГО отново и отново.

помниш ли старата поговорка "Блага дума-железна врата отваря"
но все пак има нужда от "блага дума"

Не забравяй че хората най-често ти откликват именно с това което провокираш в тях.
Ако ти излъчваш не "Ще ви бъда благодарна", а "Всички сте ми длъжни" реакцията ще е много различна.

Дебело подчертавам че не коментирам кой какво е длъжен, а как да получиш на практика отношението което желаеш.

сещаш ли се за онази прекрасна руска песничка Улыбка, та в нея се пее че всяка усмивка която Подариш, ще ти се върне многократно. 
Опитай. И не забравяй че всички инстинктивно отбягват отдалече хората с манталитет на мъченици. Да отглеждаш дете, макар и да е трудно е щастие, не бреме и мъчение!!!

И това опитах, не се получи. Влизам с количката в супермаркета. Минавам с количката покрай касата (няма друг път, за да влезеш в магазина). Управителката обаче разговаря с касиерката и е запречила пътечката. Наредихме се опашка от чакащи да влезем в магазина, а разговора на служителките сякаш край нямаше. Аз бях първа с количката. Погледнах разстоянието, за да преценя дали ще успея да вляза, защото хората зад мен (без колички) несъмнено можеха, но аз преча, а няма място да отстъпя. Та явно не пресметнах добре "на око" разстоянието и минавайки, много леко търнах с гумата на количката обувката на управителката. Усетих и веднага се обърнах, усмихнах се и се извиних. И тя като избухна, като взе да ме убижда, колко нахална съм била, сякаш не мога да изчакам да си свърши разговора, как съм и изцапала сега новите обувки и т.н." И крясъците ставаха все по-силни. А на мен все по-обидно. И ми се дорева от унижението, което трябваше да изтърпя. А се усмихнах и се извиних... Не бях го сторила умишлено или напук.
Така че нито усмивките забелязват, нито извиненията. Ужасно се промениха хората, това е факт. И е нормално. Животът е много по-тежък и съвсен не така безгрижен, както преди 15-20години.

Не виждам смисъл в това,да се правиш на герой.
Разбира се,че бременните жени заслужават помощ и добро отношение,а за майките с малки деца това е задължително.Наистина не става въпрос за "длъжен" или не- има някакви общоприети морални норми във всяко едно общество, с които би трябвало да се съобразяваме.
Една майка може да се справи с много неща,всяка от нас го е правила,но не одобрявам изказвания от рода "аз си чакам реда,даже и да ми отстъпят място",както се казва прекален светец и богу не е драг и дайте да не се надприказваме излишно кой с колко трудности се е справял сам и колко героично изглежда отстрани! 

Не очаквай помощ от другите навьн, така няма и да се разочароваш. Винаги сьм разчитала само на себе си, но в интерес на истината често са идвали да ми помагат дори и когато сьм казвала, че ще се оправя сама (в чужбина). Как ще постьпят околните е вьпрос на манталитет, вьзпитание и собствен избор. Повечето хора са озлобени в БГ, това обаче не значи, че няма да срещнеш помощ от никого. Обикновено обаче тя идва когато не разчиташ на нея или най-малко я очакваш. Махни с рька на случилото се и гледай напред.

няма нищо геройчно в това...а най-нормално поведение..и понеже ред на опашка 2-3 пъти са ми отстъпвали и то възръсни хора, едната с бастун, естествено, че ги изчаквам първо тях, аз съм млада и права, детето ми в количка настанено пре удобно или пък спящо...не бързам за никъде....кое му е геройството...все пишете по разни теми, че кат е бременна една жена, не е болна и не е инвалид - ама тук се държите като такива.
ест в градския транспорт никога не бих отказала място - защото при рязко спиране има опасност зе бременната или малкото дете...ни защото ще ми се счупят краката, та там винаги съм се възползвала естествено, че  ако не ми отстъпят с детето бих помолила, бих се и карала с някой за това.....но има ситуации и ситуации и наистина никой не е дляжен на никого....
Да не говорим сега колко майки с колички или малки деца съм виждала да пресичат хем на червено, хем на 10 метра от светофара притичвайки между колити и да мърморят че никой не им спира и прави път или като някой набие спирачки да го гледат кат откачен че е щял да ги бутне...еми не става така бе хора.....

и това го има,обаче не отказвай помощ,когато ти я предложат,а и има моменти,в които ти е необходима

Хайде, да дам пример и за доброто в хората, все пак. Днес в пощата ме пуснаха да мина отпред, бях с детето, което мрънкаше и ме пуснаха хората от опашката и служителката. И не го направиха с  неохота, даже напротив, бяха мили и се усмихнаха. Стана ми много приятно.


Не знам какво толкова чудно има. Напълно нормално е да има бременни и майки с колички в градския транспорт. Аз не мога да шофирам, не мога да си позволя постоянно такси, та ми се налага д аползвам градски транспорт. Все пак това е обществен транспорт, а не е з абранен за колички (детски или инвалидни), въпреки че в България 90 % от него е практически невъзможен за използване от тях. Та не е въпрос на личен избор само, а и на възможности.

Сетих се и още един пример от бременността  ми. Бодимед, рано сутринта преди работа отивам за поредните кръвни изследвания, вече има страхотно много хора, точно в 8 сутринта, изчаках си чинно реда (около 30 мин. ), никой изобщо не ми предложи да мина отпред.

  Много правилно си го казала,напълно подкрепям и споделям мнението и разбиранията ти.

И аз имам добър пример - пуснаха ме в църквата да мина под масата, защото бях с Виктор. Аз им викам " Ще си изчакам ред, не бързам, нямам бърза работа!" Те не , та не - мини, та мини. И аз минах, защото ме досрамя от суматохата, която стана заради мен!
В това забързано ежедневие, не очаквам от никого помощ. Ако някой се сети - добре, ако не се сети да е жив и здрав. Имам много други проблеми, че да седна да се вайкам, че някой не ми отстъпил ред... Купила съм си лека количка - нося си я, когато се налага , ако някой ми помогне - благодаря му и толкоз!

Само, че не навсякъде е така.Тук при нас и там далече...специално при нас, когато те видят с корема, може и покупките до вкъщи да ти занесат.Е, не всеки би го направил, но повечето-да.Когато влизаш или излизаш от някъде-винаги тичат хората да ти отворят вратата.Помагат за количките.Е, има и такива, като тази женица, която се е "отместила" да не би да ти попречи да си свалиш количката, ама по това разбирам, че имат нещо българско в събе си.Повярвай ми повечето от тези хора се оказват българи.