Публикувана: 23 апр. 2008, 22:09 ч.
Последно мнение: 29 апр. 2008, 20:24 ч.

55-та изумрудена американска тема

13 382
305
1

# 285 29 апр. 2008, 07:59 ч.

Мнения: 7 091

Не знам, мое лично мнение си е, надявам се да не засегна някого, но ми се струва, че малко се оливат с превъзнасяне на подобен род книги. Ясно, че по някакъв начин това им се вижда близко заради целия конфликт изток-запад, но това лобиране мен ужасно започна да ме дразни.
В нашето каунти " The kite runner" е вече две години книга на каунтито, то не бяха обсъждания, прожекции, то не бяха дискусии, конкурси, есета... Rolling Eyes

Хайде сега слънцата, сега пък чашите чай...
Чела съм няколко от обсъжданите книги, не са лоши, но чак пък да са някакво върховно литературно постижение, не виждам. Дори хвърчилата едвам я дочетох. Доста елементарен сюжет, мудно действие, за мен лично никаква градация в характера на главния герой. Предвидима афганистанска сапунка( мое мнение), но истината е, че американските ни ( и не само) познати са силно впечатлени.
Честно казано ако това е нивото на съвременната литература...чете ми се само класика.
Може би аз нещо съм сбъркана, дайте и друга гледна точка ( който ги харесва тези книги), обаче аз наистина не изпитвам никакво удовлетворение от четенето на подобен род книги. Може би ми е минало времето ли, не знам, остарявам може би... newsm78

# 286 29 апр. 2008, 09:25 ч.

usa
Мнения: 2 113

Цитат на: Tandoori в вт, 29 апр 2008, 07:59

Не знам, мое лично мнение си е...

според мен големият интерес към тези книги е заради откриването на неизвестния, да не кажа несъществуващ за 80% от американците до сега свят. а всъщност не само за американците, но и за нас. преди `хвърчилото` аз не си спомням да съм чела нещо писано от афганистански автор. единственият що-годе пряк контакт с тази култура, който бях имала до тогава, са разказите на моя учителка, която преди да започне да ни учи нас на ум и разум, беше учила афганистански студенти на бг език. книгите не че са шедьоври, но стилът им за мен е увлекателен и достъпен, един вид интересна приказка без особени претенции, но отваряща непознат свят. права си, че чак две години няма какво да се обсъждат, но поне едно прочитане заслужават Simple Smile

.

чашите за чай не съм чела, но ще ги уважа като намеря време. напоследък се зачетох в a confederacy of dunces, единствената книга на jhon kennedy toole публикувана по инициатива на майка му след като се е самоубил и спечелила пулицър. харесва ми.

# 287 29 апр. 2008, 14:07 ч.

Мнения: 3 367

Аз знам много малко за тази култура ,започнах да се интересувам от нея след като си оставихме децата на леля пакистанка. Макар от 3 години да търся нещо разбираемо и интересно по темата, едва Хосини ми е хем четивен,хем информативен ,научих доста,накара ме да поразровя допълнително.
Чашите не съм ги чела,чакам си реда.

# 288 29 апр. 2008, 14:58 ч.

Мнения: 3 491

Мене понякога ме дразни превъзнасянето на Изтока като мистично възвишен, и като алтернатива на "материалния" Запад. Това българско момче си прави майтап точно с тази източна възвишеност обаче, доколкото разбирам.
Тандури, на мене понякога много ми харесва това от съвременната литература, което чета:). Чела съм преди време два от разказите в новата книга на Джупма Лахири, на опашка съм за книгата, но поне в двата разказа нещата изобщо не са полюсни. А Ha Jin изключително много ми хареса с представянето на изток-запада в "A Free Life", там нещата са обърнати така, че простодушният, балансираният, ценностният живот се оказва точно тук, а Китай изобщо не е етнографски музей на открито, който буди възвишени възклицания. Много ми хареса тази книга, и толкова често се сещам за нея, и ми се привижда собственото ми семейство, пу-пу-пу, повече такива книги да има.

# 289 29 апр. 2008, 15:44 ч.

Мнения: 1 783

Какви козунаци, какво чудо е било тази неделя, църковни изпълнения, достойни за преразказване, интересно изобщо. Моят син ръси Христос воскресе наляво и надясно и за мое учудване, баща му атеиста го намира за изключително забавно. Да видим, какво ще каже, като разбере, че тъстовете му са решили да кръщават сина му след някой друг месец, хмммм... Аз съм пак у дома, едно от всичките ми 'у дома', и съм отново възторжена майка - много ми е умно гарджето да знаете Mr. Green

. Трудна работа това родителството, ама хубава бе да му се не види! Тези непрекъснати трансформации от малко бебче, в човешко същество ме изумяват непрекъснато, особено сега след като не го бях виждала 10 дена. Много си се радваме един на друг Heart Eyes

. Друго такова щастие няма!

Съгласна съм с Блажка за превъзнасянето на източните култури - всъщност се оказва, че са много по-материалистични отколкото западните, поне от това, което съм чела и видяла. Ще ви пиша след малко за Малайзия например.

# 290 29 апр. 2008, 15:47 ч.

Мнения: 2 185

Добро утро от Далас Mr. Green

След 24 часово кошмарно пътуване вече съм на Американска земя...все още съм като в небрано лозе, ама дано да се ориентирам скоро в пространството Laughing

. Утре летим към Атланта, макар че почти няма сила, която да ме качи пак на самолета Stop

...но за Бон Джоуви май ще се пожертвам Wink

. Много сладка Ангелинка Heart Eyes

# 291 29 апр. 2008, 16:39 ч.

Мнения: 1 173

[bClairette][/b] добре дошла на "наша земя " вече welcome

Кой какво писа , каза вече забравих , изтървах я тази тема аз ooooh!

За "онзи" извратения-какво да коментира човек. Болни мозъци има , да се радваме че не са около нас.
Биз чакаме разказа за Малайзия и снимки(след като си починеш естествено)
Аз май няма какво да кажа(на мен устата не може да ми затвори човек по принцип:mrgreen:)-още едно потвърждение че не съм на себе си последните дни mods

# 292 29 апр. 2008, 16:45 ч.

Мнения: 994

И мен "The Kite Runner" не ме впечатли кой знае колко. Възприех го по-скоро като носталгия на автора за детството му.
Книгата за Слънцата още не съм я прочела, може би наесен.

# 293 29 апр. 2008, 17:33 ч.

Мнения: 7 091

Блажка, точно това имах предвид и аз, може би не се изразих съвсем точно като теб обаче Simple Smile

Чела съм книги за Индия, имах една " идея" за това какво е там като отидох, като се върнах бях на 180 градуса противоположното ( айде онзи със завоите пак да дойде да ми обяснява как 180 градуса завой е права линия, помните ли Laughing

Ейййй, още се сещам за този човек като го кажа този лаф Laughing

). Не казвам, че мнението ми се е променило в " лоша" посока, просто различна.
А тук така или иначе между Пакистан, Афганистан така и не правят разлика, но " пищността" на дрехите, разкошът тип " Хиляда и една нощ" ги впечатляват, както разбира се и тоталната противоположност- беднотията, която не са и помирисвали.
Не знам, вижда ми се прекалено изкривено мнението, което се създава за културата им като цяло.

В този смисъл на думата " The namesake" ми хареса повече.

Аз да ви се оплача, кой ми даде гениалната идея да правя на Калин биографията за училище като скрапбуук ooooh!

Не е истина как се натресох...адски бавно става, аз не мога да работя през деня, снощи тръгнах да заспивам докато го правих и се получи просто ... Sick

Хич не съм доволна и се чудя какво да правя.. Sad

Дайте идеи:
http://tandoorisjourney.blogspot.com/2008/04/scrapbook-trouble.html

Имам 6 дни да направя 24 страници, а снощи едвам направих 2..

# 294 29 апр. 2008, 17:47 ч.

Мнения: 2 563

Аааа, Биз, добре завърнала се! И на Clairette добре дошла на американска земя!

Моето образование беше насочено предимно към автори от Америка и Европа, затова ми е време да разнообразявам. Лахири много ме кефи, хвърчилата бяха информативни и много тъжни за мен, слънцата също, но повече Хюсейни не искам. Искам да се обърна сега към латиноамерикански автори, но нещо се улавям, че се зазяпвам по книги на лекари, в които се разказва за болести и трудностите на лекарската професия... Rolling Eyes

Confederacy of Dunces е жестока книга, миз!
Снощи гледах Juno и пак много ми хареса и пак ревах.

# 295 29 апр. 2008, 18:20 ч.

Мнения: 3 478

Clairette, вече си тук, добре дошла!

Леле, дори не съм чула за тази история с извратения дядка, колко съм изостанала. Това ми напомня на какъв тъгъдък съм нон стоп, че и време за клюки нямам по ТВ-то.

Кой пита за портъбъл ДВД горе? НИе имаме такова и ни е незаменимо. Миналото лято като се прибирахме в самолета това беше единственото нещо, което ни даваше почивка макар и само за малко. Сега на дълъг път без него е немислимо. Върви си с дайпер чантата на малката. Колкото и да не ми се нрави, това е положението, адиктната е към него.

# 296 29 апр. 2008, 18:21 ч.

Мнения: 948

Тандури, вярно е бавно, пипкаво и досадно Rolling Eyes

И голяма бъркотия става от изрезки и боклучета; "digital" е много по-лесно и приятно, но пък като знам колко работа ти минава през ръцете, хич не ти трябва още едно нещо! Защо толкова много страници! Кой ще ги чете, нито даскалицата ще има търпение, нито децата да ги изслушат, нито да ги разгледат там.

Направи му по-голям албум като имаш повече време; защо не налепиш 4-5 снимки на 2-3 страници (да показва колко е пораснал от бебе до сега; една колонка с нещата, които харесва; снимки от ваканции или други любими преживявания, и това е). Хем ще може и той да участва, да си избере снимките, да залепи едно-две неща. Направо си е "проект" за Калин, мен ако питаш Simple Smile

# 297 29 апр. 2008, 18:31 ч.

Мнения: 3 367

Tandoori,towa не е ли проект детето да го прави?Защото ние имахме подобен за деня на баби/дядовци,събрахме заедно материал и оставих да твори,хич не съм се занимавала аз. Не знам вашето у-ще какво иска,но при нас заданието беше детето да си го прави,е така и стана,не ми е и хрумнало да отнемам тази привилегия Laughing

*
и преди съм казвала,но пак-против съм двд-та,пътуваме всяка година 13 часа до флорида (+ 2 до бг и други),нищо им няма на децата и без филми.

# 298 29 апр. 2008, 18:34 ч.

Мнения: 2 563

http://natisparite.com/?p=16

Това е блогът за домашни финанси и инвестиране на сестрата на мой приятел. Тя живее в Австралия, но съветите й може да са полезни на някого.