"Топ 20" на неудачните "утешения"

съгласна съм с catnadeen. аз също предпочитам сама да не говоря за това и просто се правя, че нищо не е станало. това е единственият начин да продължа напред....но това което е в сърцето ми си го пазя само за мен, защото не искам да наранявам другите, защото ако ги разстроя и аз ще го нправя също. вече почти не отбягвам тази тема, ако някой се поинтересува за мен и за случилото се. просто всеки човек е различен и по различен начин се справя в тежките ситуации. уважи нейното желание за момента, когато тя се почуства готова да разговаря с теб и да те види, тя сама ще те потърси.

Когато изгубих бебето ,аз също не исках да говоря с никого.Някои от по-близките ни приятели ми звъняха още първия ден в болницата,но аз не вдигах на никого.После,когато се прибрах вкъщи също не исках нито да се виждам,нито да се чувам с близки и приятели.Мъжа ми им беше казал и те не настояваха.Общувах единствено с детето и мъжа ми.Беше зима и три месеца не бях излязла от входната врата,стоях само вкъщи ,сама през деня само плачех и почти не говорех.Хората са различни,за мен това беше вид защитна реакция ,по начало рядко показвам чувствата и емоциите си пред околните,така че в мъката си предпочитах да съм сама.И до ден днешен никои от приятелите ми не знае как преживях тези няколко месеца,в които никой не ме беше виждал.Не съм им разказвала нито защо се случи това нещастие,нито как го приех,нито какъв отпечатък остави върху мен.За пред хората аз затворих тази страница.Вероятно никой освен мъжа ми и родителите ме дори не подозира какво се случва в душата ми.Ходя си на работа,излизаме с приятели,живота продължава -но това е едната част от мен,другата част е скрита от всички.Издигнах стена и тя ми дава някаква сигурност или нещо подобно,не знам как да го изразя с думи.
Нещастна ,съвети не искам да давам ,когато не познавам хората,но според мен дай време на приятелката си ,може би скоро или малко по-далече във времето тя ще бъде готова да се срещне с теб,нека сама прецени.

Нещастна, и аз когато загубих бебето, не исках никой да виждам, не вдигах телефона. Една моя много добра приятелка така ми звъня като теб няколко пъти, а аз все й казвах че не искам да я виждам, въпреки че много я обичам. След няколко дни, тя просто се обади по телефона, и каза, аз съм долу пред входа, елате ми отворете. ........И така, поплака си с мен, нищо не ме разпитва, а и аз тогава нямах сили да говоря. Но аз знам, че тя е моята добра приятелка, и ми мисли само доброто, и дори да не искам да я виждам, нямам нищо лично, просто скръбта е много голяма. Дано съм ти помогнала, кураж на приятелката ти. 

Благодаря ви,че успявате по някакъв начин да ме насочите,защото в момента съм като лодка,плаваща по течението-ако някой ми каже да скоча и ще скоча.. съжалявам за всички,които са преживели загуба,аз изпитвам сигурно само една малка част от болката,която е  в действителност..може би е защитна реакция,не знам,може би наистина трябва да я оставя за известно време да помисли,да преживее това,но си мисля-ако я оставя и ден без да и пратя поне едно съобщение-сякаш не съм с нея..а тя се ядосва на това!Понякога дори до таква степен съм отчаяна,че ми се иска да и се развикам за да се осъзнае,за да разбере,че не е сама,но знам,че това няма да помогне!Просто търся пролука,малко пътче за да стигна до сърцето и и да разбера какво и е,но не намирам..ще се опитам да я оставя малко време за да помисли(въпреки,че пак казвам-така сякаш я оставям сама),да преживее болката,аз също,ще се моля и ще се надявам някой ден просто да ме потърси...дразня се на защитната и реакция,това че изгражда стена между нея и хората,които я обичат,но няма как да я накарам да го промени,не знам дали е за добро,знам,че вече няма да е същата,още от сега го проумявам,а аз не искам-искам да я видя пак предишната,никога няма да бъде така,нали?Объркана съм ужасно много,извинявайте,ако съм ви дасадила с моите изказвания,просто няма къде другаде да споделя всичко това,няма кой да ми помогне!Благодаря ви още веднъж!

нещастна, това е хубаво, че искаш да подкрепиш приятелката си в такъв момент, но човек докато не проумее нещата и неосмисли живота си  иска да е сам-сам да вземе тези трудни решения, защото ако не е взел правилното после той да не обвинява другите, а себе си. а относно, че искаш приятелката ти да си остане същата, за съжаление няма да е....

Загубваме бебе в 22 седмица. Следва аборт, болнични 5 дена после отпуск две седмици ( нямам сили да се върна на работа и да се правя че нищо не е станало. ) Времето обаче минава и на първия работен ден ме вижда една колежка и ми вика - лошо стана ама поне казаха ли ти момче ли беше или момиче , че коремът ти беше като за момче ...

 

Четох ви, плаках;.. минала съм и аз през подобна болка , загубвайки най-любимия, но пак не знам кои биха били утешителните думи. И така, отивам  безмълвна на погребението на едно смело ангелче, само на 11..

 

След като загубих бебето си в 37- ма седмица, в болницата наред с утехите, че сме още млади и ще имаме друго дете и че така ми било писано, ме "успокоиха" с думите : ами стават такива неща, ето ти си 19-ия случай на мъртво раждане в болницата за тази година, а на мен ми стана още по-мъчно- за другите 18 майки, минали през същия ад...

Преди две седмици се наложи кюртаж поради мисед бях много разстроена и като ме вкараха в операционната избухнах в плач, при което всички се побъркаха да ме успоякояват, че ще имам и аз детенце, още съм млада, да млада изглеждам, но не съм първа младост. Аз им обясних през сълзи, че вече имам 2 момиченца, но много сме искали и трето детенце. Е успокоението беше като имаш две деца за какво ти е трето. Нима само циганките имат право на толкова деца колкото си искат, защо е странно да искаш да имаш повече деца, вместо да насърчават раждаемостта на тази застаряваща нация те гледат като извънземно.

Здравейте, скърбящи мами.
Наскоро ми се наложи да успокоявам приятелка след спонтанен аборт и сега разбирам, че съм използвала най-неудачните реплики за случая  . Наговорих й неща от рода на "недей да се обвиняваш", "това се случва много често", "не трябва да се отказвате", "и при мене има сериозен риск от аборт" и какви ли не още глупости.  Виждах, че изобщо не й помагам, но наистина в този момент не съумях да измисля нищо по-свястно, а не можех да мълча сякаш нищо не съм чула. Тя все пак очакваше да кажа нещо...
Сега като чета тази тема се чувствам ужасно глупаво и съжалявам за жалките опити, които правех за да я успокоя. Сигурно съм я подразнила и наскърбила още повече. 
А още по-тъпото е, че не тя, а аз започнах разговора, като я питах "айде, няма ли да правите бебе, ние вече чакаме" - до скоро тази тема беше доста често повод за шеги и закачки помежду ни. Оказа се, че не е толкова смешно, когато нещата са се прецакали по най-гадния начин. Без да искам бръкнах точно в най-дълбоката рана и сипах цяла шепа сол.   Чувствам се като пълен идиот, какъвто явно съм...
Надявам се повече да не ми се налага да успокоявам майка, изгубила детето си. Надявам се да не се налага и мен да успокояват по такъв повод, тъй като и моята бременност също е от рисковите - имам ОГРОМНО отлепване на плодния сак и кървя вече повече от месец. Постоянно съм на тръни, и всеки ден се моля да не попадна във вашите редици.
Все пак -  предложете някои "недразнещи" реплики, ако изобщо има такива. Пък дано никому повече да не се налага да ги използва. 

Най-зле се чуствам когато ме попитат "Как си?", този въпрос направо ме убива и ми бърка в ... незнам къде и другата най-тъпа реплика, която чух освен стандартните, които всички сте написали е "Приеми по-философски нещата" 

Една проста кокошка ме среща преди дни и ми вика
" Ама ти пак ли такова  Пууууууууу какво ти става БЕ да не би да си болна нещо
Ами как си родила Цветелина тогава , тя да не би да е от друг , а "
Малеееееее направо ми идеше да я разстрелям , не бях очаквала чак такива думи

все бях чувала за тъпи и ограничени хора, ама чак пък толкова ..... ами като незнае какво да каже да си замълчи
Хриска