Възможно ли е едно трудно бебе да се превърне в лесно дете?

Педиатърката на дъщеря ми всеки път ме ожалва как не ми е лесно с моето чудо... Но по моите критерии детето си е много добре.
Вярно, че откак проходи се превърна в Тазманийския дявол, но все още е ясно, че аз командвам парада. Никога не бих позволила на детето ми да ми се налага безпричинно, както и не бих му се налагала аз. 

Голямата дъщеря беше трудно и ревливо бебе,а сега  е кротко и отстъпчиво дете,което лесно можеш да убедиш.Докато малката точно обратно-беше изключително кротко и поспаливо бебе,а сега е пожар

Танюшка, единственото, което ми се е натрупало и то не в душата, а физически е умора и чувство на безпомощност, че не мога да се справя с децата си. Горчила и мъка няма изобщо, много си обичам децата и ги харесвам такива каквито са, не ги сменям за кроткото и разбрано комшийче за нищо на света. Да не кажете, че само се оплаквам, ще ви кажа, че Давидко ни е много чаровен, забавлява всички в яслата и е всеобщ любимец. Там не се оплакват от него, защото децата в яслата имат респект от даскалките и не се държат толкова своеволно. Но разбира се и те са забелязали, че е голям командир и трябва да се прави квото той каже и ни предупредиха, че с този характер щял да има проблем в детската градина. Както и с това, че още не говори, колкото би трябвало за възрастта си. При него неяденето наистина обаче беше проблем, като по-малък, защото при опит да го научим да яде нещо различно от 3те неща които ядеше, щяхме да го уморим от глад - 2 седмици не яде нищо, едва не пукна. И не че не му се яде, ревеше от глад и сочеше какво иска, но ние не му го давахме него, а една купчина други вкусотии... Но не ще и не ще. И това, че се буди в 4 нощем и буди цялата къща пак е проблем, сещаш се защо. Ако не спи ама си играе тихо в стаята никой нищо няма да му каже. Ама да излиза и да пречи на всички да спят си е проблем от къде и да го гледаш.
Съгласна съм с pasinet, че трудно е различно от лошо. Но моят Давидко на моменти наистина е лош, като бие бебета примерно или нарочно отива и прави забранени неща. Но понякога е много добричък, обича да се грижи за по-малки, подава им играчки като е в настроение, преди ги цункаше, ама напоследък много ревнува и не го прави. Те го дразнят като му вземат играчките, а той много мрази и става 
Isa, щом ти командваш парада наистина нямаш причина за оплакване. Но в нас Давид и Ева командват парада, нито аз нито баща им може да се оправи с тях. Подложени сме на психически терор от Ева и непрекъснато напрежение от Давид, и за сега не знаем как можем да променим нещата. Мъжо каза, че би оставял Ева да реве  в др стая и никакво внимание няма да и обръща, ако не бях аз. Но то е защото той все още като някои други мисли, че това е начина да се научи да не реве, въпреки че до сега го е пробвал многократно и накрая пак става нейното щото тя просто не спира да реве. Но човека си се надява. Пък и каза, че не му пука за нея, защото той не понася да му пищят на главата и това е основателна причина да я изолира. Не може да я понася и си го признава. Но тя наистина е непоносима. Брат и Теди като реве поне е жален и сърце не ти дава да го оставиш, но тя е просто ужасна, не предизвиква никакво съчувствие - горкичката, няма късмет. Ама аз все още си я търпя, добре че съм аз, като гледам други желаещи няма и ако не съм аз ще я уморят

NikiFin, и моя беше доста проблемен в яслата и на моменти агресивен, защото не можеше да говори добре и това засилваше агресивното поведение. Повярвай ми има връзка, като се научи да изразява това което чувства и мисли, няма да е така.  А и донякъде хиперактивното поведение много често  е съпроводено с по-трудно развиване на говора.

pasinet, всъщност Давид няма поставена диагноза хиперактивен, и в яслата не мислят, че е такъв, но никой не може да каже все още, прекалено е малък за да се прецени. Като тръгне на детска вече ще се разбере. За мен той е хиперактивен, има много от признаците, включително и това, че бавно проговаря, но според всички е защото е 3 езичен. Надявам се искрено да е така и да си е съвсем нормален, въпреки че губя надежда с всеки изминал ден. От следобеден сън се буди примерно по много странен начин. С адски рев. Излиза в коридора и почва да се тръшка, не дава да го пипна, пищи и лежи на пода. Като вляза в стаята и го игнорирам той почва да отваря вратата и да я тръшка. Ужас направо. И това продължава поне 10 минути. Като иска да направи нещо, но не успее, веднага изпада в нервна криза, почва да реве и пищи, хвърля играчките, метка по бебетата разни големи и тежки играчки, идва и ме бие и ми пищи в очите, като че ли аз съм му виновна, че  примерно е препълнил камиона и не може да го затвори. За такива неща и това е непрекъснато. Абе кво ли разправям  Адски сприхав и чувствителен. Съмнявам се да оправи. За Ева по-имам надежда някак си щото ми изглежда по-умна, опитва се да разбере кво и говоря, реагира много по-адекватно.

Е, не знам дали е хиперактивен, то и ние нямаме такава диагноза. По скоро е със свръх чувствителна и изострена нервна система, това е мнение на лекар - невролог. То това с диагнозите при такива малки деца е много относително. Не се надявай да стане флегматичен,  просто търси подход към него, който да не го изнервя допълнително, че това с кризите ми е много познато. Все пак с възрастта нещата се подобряват. Влизат в час така да се каже, малко по малко.
Успех ти желая в ежедневните битки.

Горките деца... горките вие... 

Не знам дали го каза сериозно или саркастично, но на практика май точно така излиза. Вече ми се повръща да слушам тотално неработещи съвети на "специалисти". Оня ден в яслата, понеже са забелязали, че само Дан се занимава с Давид и се опитаха да ме убедят как му липсвала майка и как да съм оставяла бебетата на баща им и да сме излизали сами с Давид, да усетел, че има майка. За пръв път мъжът ми да застане явно на моя страна. Каза им нещо от сорта, че за сега това е невъзможно, защото е приоритет да се погрижи майката на трите деца да оцелее. Бе едва ли ще пукна, ама положението наистина е минало границата на поносимото.  Айде аз съм дърта, все ще намеря начин да оцелея. Но за децата ми е жал, те  са тотално безпомощни и зависими от нас и наистина са горките с откачили родители.  Явно съм си заслужила наказанието, защото в случая става въпрос именно за наказание. Ама тия деца що да страдат.  Въпреки че сега като се сетя как дъртата ме нервеше като дете и как ревах истерично с часове.... много я мразя за това както и за много други неща де... Сигурно и моите деца един ден ще ме мразят. Поне аз съм доказателство, че от рев не се умира. 

NikiFin, успокой се няма да те мразят децата ти. Аз със едно , че направо на моменти съм полудявала, а ти с 3 си майка героиня.
На колко е голямото, за близнаците вече видях на лентичката?

На 2г 9 мес. Иначе и да ме мразят ще ги разбера, защото понякога си го заслужавам. Но все пак се надявам въпреки ужасното ми поведение на моменти да усетят че ги обичам и да ми прощават изблиците. Аз всъщност мисля, че Давид много добре знае, че е непослушен и си заслужава виковете и пошляпванията, така че едва ли ще ми се разсърди за тях. Гадно е когато те бият или обвинят без да си виновен

Същата работа със синът ми.Беше изключително кротко бебе.Ни колики, ни зъби сме усетили, вечно с усмивка си беше детето.След 2 годинка стана същият като Дария

Аз мога да говоря за себе си.
Била съм ужасно бебе.
Майка ми е казвала, че и е идвало да ме хвърли през прозореца.

Сега съм много по- добра и послушна, от доброто ми малко  братче


п.п. За малката не смея да казвам нищо! Чакам да видя.

Шансовете са 50 %. Или ще се превърне в добро дете или няма. Не виждам с какво ще ти помогне сравняването с други деца. Така или иначе твоето е единствено и неповторимо. Няма неща валидни за всички. Примерно всички деца,които познаваме обичат прясно мляко, моето - не. Това означава ли, че всички трябва да обичат прясно мляко? Ще поживееш - ще видиш. Каквото и да стане няма да го промениш и няма смисъл да се ядосваш. А едно будно и енергично дете е далеч за предпочитане пред спокойно такова.
Това е успокоението за майките на природни катаклизми като моето. Да са ни живи и здрави.
Аз съм била спокойно бебе и съм станала голям дзвер след това. В градината биех всички наред. Не съм си играла с момичета до 3-ти клас. Правех лъкове и стрели за целия квартал. Това за статистиката.

   И аз да кажа за себе си. Майка ми твърди,че съм била спокойно бебе, но много не и вярвам.Защото си спомням детските  си години- бях толкова проклето детенце, че просто ме е срам сега като си спомням. Колкото повече растях, ставах по-проклета. Майка ми почина милата. Сигурно аз я уморих. На 40 години се сетих ,че не може повече да съм такъв темерут и реших да се променя. Започнах да чета психологична литература и техники за положителна нагласа. И не знам дали ще повярвате,но сега съм нов човек.