Инак гъбата сваля боя за коса безупречно-препоръчвам!
с пепел от цигара се маха лесно, без да пада кожата, или преди боядисването се мажеш с мазен крем.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
хахахах, ефективно викаш, с кожата
с пепел от цигара се маха лесно, без да пада кожата, или преди боядисването се мажеш с мазен крем.
Излизам и, заключвайки вратата, се провиквам силно и жизнерадостно към котката, която беше някъде навътре из апартамента, : "Чао, хищнииик!" Чак в следващия момент забелязах, че и съседът, възрастен и сериозен, също е в коридора и ме гледа странно , явно помисли, че това обръщение е към него. 
Вече и по челото покафеня леко кожата.И там тръкнах 😂Като си муня е доживот явно.Намазах с крем Здраве,дано мине бързо.
Следващия път се намажи предварително със зехтин или някакво друго по-мазно масло покрай линията на косата и ушите. Така и да се изцапаш, няма да се боядиса кожата.
А ако се боядиса – почиства се с памук с оцет или ракия.
В събота ще пътуваме и след всичко изпрано, изгладено и падготвено идва ред на обувките. Слагам в пералнята заедно с един стар чаршаф, който използвам като омекотител за пералнята. Та тръгвам аз да "простирам" обувките и о ужас едната маратонка на мъжа ми я няма. Ай стига бе обувка 46 номер да изчезне няма как. Решавам, че благоверния ми е дал само една обувка и започвам да викам от кухнята : Мише не си наред, как можа само едната маратонка да дадеш сега втора пералня заради това че си залухан. Бива ли така бе човек. Та мятам аз огън и жупел, идва той да види защо аджеба така беснея. Влиза в стаята и започва да се смее. Пита: я сега кажи кой е залюхан аз или ти. Аз съответно мигам на парцали, а той ми сочи нещо. Чак тогава се усетих, че през цялото време аз си държа мократа маратонка в ръката
Тази вечер си лежа на дивана, гледам си кротко прогнозата за времето и като фиксирам картата на България, започвам наум да си изброявам посоките на света: изток, запад... март, април. А, нещо не ми се получава и пак започвам: изток, запад, март, април.
Веднага скачам от дивана, да кажа на мъжа си, че забравих двете посоки на света, но докато си отварям устата и се сетих: север, юг! Аааа, изток, запад, север, юг!
Какво, бе, какво стана?- пита той, щото аз стоя права и го гледам малко малоумно.
А, нищо, нищо, ще пия вода.
Да не съм луда да му кажа, че забравих посоките на света.
Веднага скачам от дивана, да кажа на мъжа си, че забравих двете посоки на света, но докато си отварям устата и се сетих: север, юг! Аааа, изток, запад, север, юг!
Какво, бе, какво стана?- пита той, щото аз стоя права и го гледам малко малоумно.
А, нищо, нищо, ще пия вода.
Да не съм луда да му кажа, че забравих посоките на света.
Тази вечер си лежа на дивана, гледам си кротко прогнозата за времето и като фиксирам картата на България, започвам наум да си изброявам посоките на света: изток, запад... март, април. А, нещо не ми се получава и пак започвам: изток, запад, март, април.
Веднага скачам от дивана, да кажа на мъжа си, че забравих двете посоки на света, но докато си отварям устата и се сетих: север, юг! Аааа, изток, запад, север, юг!
Какво, бе, какво стана?- пита той, щото аз стоя права и го гледам малко малоумно.
А, нищо, нищо, ще пия вода.
Да не съм луда да му кажа, че забравих посоките на света.
Веднага скачам от дивана, да кажа на мъжа си, че забравих двете посоки на света, но докато си отварям устата и се сетих: север, юг! Аааа, изток, запад, север, юг!
Какво, бе, какво стана?- пита той, щото аз стоя права и го гледам малко малоумно.
А, нищо, нищо, ще пия вода.
Да не съм луда да му кажа, че забравих посоките на света.
Никога, ама никога не сушете чехли тип крокс на радиатор, за повече от десетина минути.
Освен ако не ви трябват 2-3 номера по-малки
Освен ако не ви трябват 2-3 номера по-малки
Аз редовно ги пера в пералнята на 60гр. и след това на радиатора.Стават теснички,ама като се походи малко си връщат формата,така че не им се ядосвай ще се оправят.
Хайде още една простотия от мен...
Първо да обясня, че аз съм като онези тийнейджъри, които не могат без телефоните си. Ама не ми слиза от ръцете. Когато се изтощи, прехвърлям се на таблета. В къщи е голям проблем, всички ми правят забележки. Мъжът ми вика: ще го счупя тоз телевизор! Както и да е, не ме интересува какво говорят. Просто си обичам телефончето и айпадчето.💕
Сега по същество: преди малко се върнахме от Метро и за първи път купих млечна салата с броколи. Мъжът ми я подрежда в чиния и аз му казвам: подай ми, моля те, капака на салатата, за да видя какво съдържа. Започвам да чета съдържанието, но точно върху текста пада сянка и не се чете добре.
Нали знаете, как се налага да докосваме дисплея на телефона, когато се затъмни? Леко го докосваш и той пак светва. Е, така натисках върху капака на салатата няколко пъти, но капакът така и не светна! Е сега повярвах, че наистина имам проблем.😳
Първо да обясня, че аз съм като онези тийнейджъри, които не могат без телефоните си. Ама не ми слиза от ръцете. Когато се изтощи, прехвърлям се на таблета. В къщи е голям проблем, всички ми правят забележки. Мъжът ми вика: ще го счупя тоз телевизор! Както и да е, не ме интересува какво говорят. Просто си обичам телефончето и айпадчето.💕
Сега по същество: преди малко се върнахме от Метро и за първи път купих млечна салата с броколи. Мъжът ми я подрежда в чиния и аз му казвам: подай ми, моля те, капака на салатата, за да видя какво съдържа. Започвам да чета съдържанието, но точно върху текста пада сянка и не се чете добре.
Нали знаете, как се налага да докосваме дисплея на телефона, когато се затъмни? Леко го докосваш и той пак светва. Е, така натисках върху капака на салатата няколко пъти, но капакът така и не светна! Е сега повярвах, че наистина имам проблем.😳
Хайде още една простотия от мен...
Първо да обясня, че аз съм като онези тийнейджъри, които не могат без телефоните си. Ама не ми слиза от ръцете. Когато се изтощи, прехвърлям се на таблета. В къщи е голям проблем, всички ми правят забележки. Мъжът ми вика: ще го счупя тоз телевизор! Както и да е, не ме интересува какво говорят. Просто си обичам телефончето и айпадчето.💕
Сега по същество: преди малко се върнахме от Метро и за първи път купих млечна салата с броколи. Мъжът ми я подрежда в чиния и аз му казвам: подай ми, моля те, капака на салатата, за да видя какво съдържа. Започвам да чета съдържанието, но точно върху текста пада сянка и не се чете добре.
Нали знаете, как се налага да докосваме дисплея на телефона, когато се затъмни? Леко го докосваш и той пак светва. Е, така натисках върху капака на салатата няколко пъти, но капакът така и не светна! Е сега повярвах, че наистина имам проблем.😳
Първо да обясня, че аз съм като онези тийнейджъри, които не могат без телефоните си. Ама не ми слиза от ръцете. Когато се изтощи, прехвърлям се на таблета. В къщи е голям проблем, всички ми правят забележки. Мъжът ми вика: ще го счупя тоз телевизор! Както и да е, не ме интересува какво говорят. Просто си обичам телефончето и айпадчето.💕
Сега по същество: преди малко се върнахме от Метро и за първи път купих млечна салата с броколи. Мъжът ми я подрежда в чиния и аз му казвам: подай ми, моля те, капака на салатата, за да видя какво съдържа. Започвам да чета съдържанието, но точно върху текста пада сянка и не се чете добре.
Нали знаете, как се налага да докосваме дисплея на телефона, когато се затъмни? Леко го докосваш и той пак светва. Е, така натисках върху капака на салатата няколко пъти, но капакът така и не светна! Е сега повярвах, че наистина имам проблем.😳
Та и аз един ден четох етикета на един препарат и си скролвах, днес четох книга (хартиена) и мърдах пръста по нея нагоре
Ама не с премести текста и се усетих... 