Harleen Quinzel, смея да твърдя от лични наблюдения, че случая описан от теб е по-скоро единица, за съжаление реалността е друга.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Harleen Quinzel, смея да твърдя от лични наблюдения, че случая описан от теб е по-скоро единица, за съжаление реалността е друга.
Съгласна съм, но никога не се знае
Стига, де, темата е за муни, какво задълбахте. Имах съседка - леля Пенка. Пенсионирана учителка с големи претенции на елитна дама. Бях дете и за пръв и последен път гледахме прасе. Аз обичах да го пускам на двора, много ни беше възпитано. Та пуснала съм го да тича, а по улицата минава леля Пенка. А аз като съм се развикала: "Пенке, не там, Пенке. Ела тука Пенке". Тя се доближава до мрежата и ме пита възмутено: "На мен ли говориш?", щото не я наричам и другарко даже. Пък аз съвсем невинно и по детски - не, прасето викам. Точно тогава дотича розовата сладурана, а леля ми Пенка щеше да се гътне от възмущение. После се беше обидила на баба, че сме кръстили прасето на нея. Та случват се и такива неща.
Поръчвам си едни неща от нета и давам адреса на съвсем близък до вкъщи офис на СПИДИ. Получавам SMS с друг адрес на офис, който не е много далеч (но все пак е непознат за мен, понеже не съм ходила до него) и след като ми мина първоначалният яд, тръгвам към спирката да хвана тролей. Стигам с тролея и съм безкрайно щастлива, че офисът на ЕКОНТ е точно на спирката и няма да се лутам да го търся. Влизам, има опашка от трима човека. Чакам си реда и когато той идва, казвам на служителя, че имам пратка на мое име и се започва голямото ровене. Хубаво, но човекът не открива такава пратка и ме моли да си кажа телефона. Казвам му го, съответно не излиза в системата и ме пита сигурна ли съм, че имам пратка. Аз, вече много изнервена от всичкото това чакане и ровене (а и поначало си бях ядосана, че пратката не е в офиса, който съм посочила), казвам, че съм получила SMS сутринта. Човекът ме моли да му покажа, за да види номера на пратката и да се опита да разбере какво е станало. Вадя си телефона, влизам в „Съобщения“ и виждайки подател Спиди, ми идеше да потъна в земята. 
То пак навреме се усетих, де, че както се бях ядосала, направо щях да хвърля телефона по горкия невинен човечец. Извиних се, а той даже се засмя (едва ли е срещал друг такъв заплес като мен) и с бодра крачка се отправих към правилния офис, който се оказа съвсем наблизо.
То пак навреме се усетих, де, че както се бях ядосала, направо щях да хвърля телефона по горкия невинен човечец. Извиних се, а той даже се засмя (едва ли е срещал друг такъв заплес като мен) и с бодра крачка се отправих към правилния офис, който се оказа съвсем наблизо. 
Днес отидох в магазина да купя нещо определено!
Излязох с половин количка други продукти и чак като се прибрах се сетих, че не съм взела това, за което бях тръгнала...
Излязох с половин количка други продукти и чак като се прибрах се сетих, че не съм взела това, за което бях тръгнала...
Ооо, това е редовният ми номер! Даже не само моят, ами и на приятеля ми - двамата в магазина уж за нещо конкретно и накрая "Еййй, забравихме да вземем нещото!"
Цитат на: Natali_ link=topic=28778.msg34f569581#msg34569581 date=1487504906
Днес отидох в магазина да купя нещо определено!
Излязох с половин количка други продукти и чак като се прибрах се сетих, че не съм взела това, за което бях тръгнала...
Излязох с половин количка други продукти и чак като се прибрах се сетих, че не съм взела това, за което бях тръгнала...
Ооо, това е редовният ми номер! Даже не само моят, ами и на приятеля ми - двамата в магазина уж за нещо конкретно и накрая "Еййй, забравихме да вземем нещото!"
Поръчвам си едни неща от нета и давам адреса на съвсем близък до вкъщи офис на СПИДИ. Получавам SMS с друг адрес на офис, който не е много далеч (но все пак е непознат за мен, понеже не съм ходила до него) и след като ми мина първоначалният яд, тръгвам към спирката да хвана тролей. Стигам с тролея и съм безкрайно щастлива, че офисът на ЕКОНТ е точно на спирката и няма да се лутам да го търся. Влизам, има опашка от трима човека. Чакам си реда и когато той идва, казвам на служителя, че имам пратка на мое име и се започва голямото ровене. Хубаво, но човекът не открива такава пратка и ме моли да си кажа телефона. Казвам му го, съответно не излиза в системата и ме пита сигурна ли съм, че имам пратка. Аз, вече много изнервена от всичкото това чакане и ровене (а и поначало си бях ядосана, че пратката не е в офиса, който съм посочила), казвам, че съм получила SMS сутринта. Човекът ме моли да му покажа, за да види номера на пратката и да се опита да разбере какво е станало. Вадя си телефона, влизам в „Съобщения“ и виждайки подател Спиди, ми идеше да потъна в земята. То пак навреме се усетих, де, че както се бях ядосала, направо щях да хвърля телефона по горкия невинен човечец. Извиних се, а той даже се засмя (едва ли е срещал друг такъв заплес като мен) и с бодра крачка се отправих към правилния офис, който се оказа съвсем наблизо.
То пак навреме се усетих, де, че както се бях ядосала, направо щях да хвърля телефона по горкия невинен човечец. Извиних се, а той даже се засмя (едва ли е срещал друг такъв заплес като мен) и с бодра крачка се отправих към правилния офис, който се оказа съвсем наблизо.Предположих, че пратката е по Спиди...момчето се засмя и вика - може, излезнах от офиса, звъннах на любимия и го насметох, че ме кара да се излагам да търся нещо, което там го няма...
Отначало отричаше, после се усети, верно, не било Еконт, а Спиди...
Време ми е за очила вече.Шматкахме се с мъжа ми из Лидъл и аз се спрях да си купя от био лимоните.Един мъж с яке като на моя си гледа някакви гащи, а аз ехидно процедих: "Не са твоя номер дундьо!Диетата,време ти е за диетата!".За втори път ми се случва да се припозная и все в Лидл.Аз вярно съм късогледа,ама тоя път много се засрамих.
А ти ли беше пак, където един човечец щеше да си купува кроасани с нуга, и ти го беше припознала с мъжа ти, и му се беше скарала, и човека се отказал да си ги купува? Всеки път като застана пред кроасаните да купувам, че и моя мъж много ги обича, и се сещам за тази случка и се смея сама
Преди време напълних на един човечец количката за пазаруване, като мислех, че е нашата. Той горкият беше толкова стъписан, че само ме гледаше и не смее нищо да каже. 
Явно съм доста страшна... 
Явно съм доста страшна...
Ох, снощи не ми беше смешно, но сега като се сетя...
Трябваше да звънна спешно на 112. Първо тел.заби.Паникьосах се. Оправих го. Звъня на 123, на мобилния оператор. " Фор инглиш, прес незнамколко си". Мисля си " Брей, на спешна помощ имало англ.меню". Като чух " За проверка на сметка..." се усетих. Паниката е лош съветник
Трябваше да звънна спешно на 112. Първо тел.заби.Паникьосах се. Оправих го. Звъня на 123, на мобилния оператор. " Фор инглиш, прес незнамколко си". Мисля си " Брей, на спешна помощ имало англ.меню". Като чух " За проверка на сметка..." се усетих. Паниката е лош съветник
Вчера три пъти ходих до магазина за кафе, накрая мъжът ми купи 
.
. .Одеве си правя списък,какво да взема от магазина, включително и кафе.Ама кой ти гледа списъка в магазина,той се проверява чак като започнат да ти маркират продуктите,минута преди да тръгнеш да се прибираш .В крайна сметка се сдобих с историческото ми кафе. И ММ така ми вика вземи ми пратката от Еконт, когато се прибираш. Минавам аз през офис, казвам имената на ММ, няма такъв, добре кажи телефона, казвам - съжалявам, нямаме пратка на това име...
Предположих, че пратката е по Спиди...момчето се засмя и вика - може, излезнах от офиса, звъннах на любимия и го насметох, че ме кара да се излагам да търся нещо, което там го няма...
Отначало отричаше, после се усети, верно, не било Еконт, а Спиди...
Предположих, че пратката е по Спиди...момчето се засмя и вика - може, излезнах от офиса, звъннах на любимия и го насметох, че ме кара да се излагам да търся нещо, което там го няма...
Отначало отричаше, после се усети, верно, не било Еконт, а Спиди...
Това с покупките ми се случва най-редовно, ама добре, че съвсем близо до вкъщи има квартален магазин и мога да притичам по всяко време. Вляза ли в по-голям магазин (Например Лидл, Кауфланд и т.н.) купувам какво ли не, само не и нещата от списъка. Та после тичам до кварталния магазин.