Все още нямам смелостта да влезна с ника си, с който обикновенно се подвизавам във форума. Все още дори нямам смелостта да призная пред себе си, че съм сама! Безумно ми е тежко, сама съм, някакси без пътна и ако не е детето просто ще рухна!
Съпруга ми си тръгна в навечерието на Великден и от тогава не се е обаждал... Много ме е яд на него, можеше поне заради детето вчера да се обади, да го чуе, просто така, или едно яйчице да му донесе. Лъжа вече 3-ти ден, че баща му е на работа..
Толкова съм объркана в мислите си, че дори незнам от къде да започна. Семейството на мъжа ми са много злобни и дребни душички, никога не са ме харесвали и дори факта, че не се срещам с тях от близо 2 години пак не ги спря да постигнат целите си. Никога не са ме искали в семейството им, винаги съм била обиждана, тъпкана, мачкана. Мъжа ми си тръгна заради тях, понеже аз трябваше да се съобраза с брат му, но нямаше това как да се случи. Те не са се съобразили с мен някога за каквото и да е било, та аз ли с тях трябва. Разбира се, бях пренебрегната от мъжа ми и той си отиде при майка му и брат му, заедно с детето. Аз пощурях, че за пореден път съм пренебрегната и стана скандала. Мъжа ми ми доведе детето, дойде с братовчед му, остави нашата кола и почна да си събира багажа. Дойде с готов репертоар, че не ми бил домашен любимец и събра всичко. Аз си излезнах, защото нямаше как да седиме и да гледаме с детето всичкото това. Той дори не дойде да говорим, дойде да си вземе багажа и си тръгна. Аз излизайки от вкъщи се разминах с доволната физиономия на братовчед му... Със сигурност физиономийте на свеки и девер ми също са цъфтяли
И това е тръгна си, не му беше въобще трудно, дори всякаш го улесних. Ние с него никога не сме се карали, освен за неща свързани с майка му.... Той никога не си е тръгвал.. Аз знам колко много ни обича, знам, но незнам и не мога да проумея как така с лека ръка загърби всичко. Няма нищо, толкова ми е пусто и празно. Мъчно ми е за сина ми, какво да му кажа? Сама заради него се държа, той е най-скъпото ми нещо, той е всичко, което имам в момента!
Страх ме, много ме е страх, защото познавайки свекърва ми, много бързо ще ми скроят шапка, а мъжа ми той е толкова наивен, че майка му за него е господ. Тя е толкова хитра, че повечето от вас, дори не може и да си преставите.
Мъжа ми няма и да се обади, сега нещата ги ръководи свеки, страх ме е че след празниците направо ще ми пратат призовка за съда.... Може да ви звучи крайно, но няма да се очуда. Тя ще забърза да задвижи всичко, докато още не се е осъзнал мъжа ми...
Ще кажете, че е страшен п... мъжа ми, но истината е, че той е много добър, доверчив, състрадателен, а майка му се възползва от това, като го маниполира с факта, че е вдовица, живее сама и т.н...
Незнам, дори защо и пиша, съвет, дори незнам дали искам.... Просто ми тежи, за мен семейството е крепост, всичко, сега няма нищо. Празно, пусто, тихо...