Все хубави новини тук.
Много се радвам за Лилиан и Кудкудяка. Очакваме скоро да се отчетат със снимков материал.
ДарЗаМен, така е, все искаме от децата да се държат като възрастни, а когато го направят - съжаляваме. То и приказка си има по тоя повод: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш..."
Та в този ред на мисли, новото при мен е, че Йоана ще тръгва на детски ясли. Вчера подадохме документите, а утре отивам да се видя с госпожата и да взема медицинските. И докато карах колата на връщане усетих, че плача. Мъжът ми ме гледа странно и ме пита защо. Нали отива на ясли, не на заточение? Не знам защо, просто ми е мъчно. Замислих се и разбрах причината. А тя е, че Йоана расте. Осъзнах, че оттук-нататък ще прекарвам все по-малко време с детето си. Днес е ясли, утре на градина, после училище и ей го на - дошло време да напуска гнездото. И някак си не искам да идва утре, не искам детето ми да пораства. Колко неумолимо си тече времето. Имам чувството, че вчера си дойде у дома, а от тогава мина вече половин година. Някак неусетно свикнах, да си е все около мен - мрънкаща, хленчеща, изискваща 100%-вото ми внимание. Обичам си я такава, не искам да расте, не искам да се променя.