малко гостенче,което краде

Веднага с ужасен срам си признавам, не точно на същата възраст - 4 години "свих" от едно приятелско дете подобна ценност. Въпросната ценност представляваше изумителна, според тогавашните ми представи, пластмасова позлатена брошка с уникално многоцветно стъкло. Досега ми е пред очите. Брошката беше сред играчките на сина на приятелка на майка ми. Аз толкова бях запленена от таз невероятна красота, че си я сложих в джоба на жилетката с пълното съзнание, че крада. Просто много исках да притежавам тая прелест. Прибрахме се в къщи и мама естествено я видя. Изобщо не ми се скара. Нито повиши тон, нито ме напляска - абе нищо ви казвам. С най спокойната си усмивка, взе проклетата брошка в едната ръка, хване ме с другата и се върнахме двете заедно в дома на другото дете, където аз трябваше да я върна на майка му, да кажа че съм я взела, защото много съм искала да си е моя и да се извиня. Всичко това беше придружено с прегръдки, целувки и обяснения от страна на майка ми, за да не се чувствам предадена и унизена
Е искам да ви кажа - че втори път, да взема чужда вещ, не ми е минало през ума!!!! До днес помня и брошката, и жилетката, в която я прибрах и стълбището на кооперацията, в която живееха хората.

Мнението ми е, че ти разговор с детето нямаш. Майката е тази, с която трябва да говориш. Просто се направи на луда и кажи, че една играчка е останала в тях, а твоето дете много си държи на нея, затова си я искаш обратно.
Чужди хора и деца не ми е работа да възпитавам. Просто си прибери играчката

Fussii , накара ме да си спомня как моята майка, намери в джобчето ми мозайки от детската градина. С толкова категоричен тон ме попита какво правят в джоба ми и ме накара да ги върна. Повече не ми е дошло на ум да си пъхам по джобчетата от общите (ничиите) играчки.

Ха,това ме подсети за подобни случки при мен.По време на м-во с големият ми син бях дружка с една комшийка,защото децата ни са набори.Та нейният син РЕДОВНО си "приватизираше"играчки от нас,които просто НЕ ни се врьщаха повече.Тьрпях това 1 година.Тактично говорих и се обяснявах,че не е редно....Е, така и тази моя приятелка не ме разбра!Един ден ми писна и направо се развиках,като каруцарка/вече бях родила и малкия ми син/.Резултат:девойката вече НЕ ми е приятелка и сме на "здравей-здрасти".Опитай с добро и после си прецени.

и аз така мисля

Точно! 

имах такъв слу4ай-говорих с майката която ми каза ,4е детето и не било такова,и гори на наго му взимали игра4ките,опитах да обесня на детето-полза никаква,накрая намирах такти4ен на4ин да проверя детето какво е взело в себе си-а и не го изпускам от о4и когато е у нас

Ох, и аз си бях домъкнала една рибка от градината. Много ясно си спомням играта- един акваруим и с еловяха рибки. БЯх се прехласала по нея, но няма как цялата и само една рибка
 Обаче аз пак се присещам за многобройните  теми, в които се спори, че играчките, изнесени навън били общи. Е, кво се чудим  при това положение...

е, играчките носени навън са общи за игра, не за носене вкъщи 

Нещата няма да се променят ако всички се правят, че не виждат. Ти си тази, която трябва да си изиска нещата. Ако на мен ми се случи подобно нещо ще си кажа направо. А ако някое дете вземе нещо мое ще си изкара голям скандал. Мисля, че децата на 4 години много добре знаят вече кое е тяхно и кое не. Би трябвало да им се обяснява, че чуждите неща не се отнасят в къщи, а не да разчитаме някой друг да го направи. Друг е въпроса защо майката не е реагирала. Аз лично бих умряла от срам ако дъщеря ми се прибере с чужда играчка.

Ако им отидеш на гости, може и други ваши неща да намериш там.  Представям си колко неща е прибрало детето докато не си гледала. Това е много сериозен проблем, но не е твоя работа да говориш с детето. Направо казвай на майката, че си забелязала от известно време, че тя взима от играчките. Не заобикаляй и да кажеш примерно, че играчката липсва след игра, а направо си кажи, че си видяла, че тя ги взима - според реакцията на родителите съди дали още искаш да сте приятели с тях.  Кажи примерно, че като взело 1-2 играчки си нямала нищо против, но са станали много, а и са ви подаръци - тоест държиш на тези неща. Успех!

razdwoena-защо не си влезеш с ника 
имам освен дребната още 2 каки и  съм раздавала доста неща,но какво ще кажеш за следната ситуация-събрани са деца с майките си и едното взима слън4евите о4ила на моята-децата са на една и съща възраст,моята си ги поиска,но майката каза-нека да га останат при него 4е сега ще запла4е,стават да си тръгват и взимат о4илата -моятазапо4ва да си ги иска да пла4е,майката ги свали отсина си и съотвертнотой също заплайка,тя му ги върна и оставяйки моята да пла4е лкказа 4е после ще ми ги изпрати-което не стана .не съм за о4илата,купих и други,но след тази слу4ка и описаното в горния ми постиг съм много внимателна
а и моите съм ги нау4ила -4уждо нещо не се взима

Чувам се и се виждам даже. И какво точно му беше неуместно на изказването? Не е виновно детето, че е откраднало. Виновни са родителите, че не му обясняват кое е правилно и кое не. И защо трябва авторката да е потърпевша и да й се прибират редовно нещата, независимо дали е играчка или нещо друго? И моето дете притежава играчки,че и дрешки даже, които имат сантиментална стойност за МЕН, тъй че ще ми е много неприятно някой да ги вземе и да не ги върне. Не виждам защо се подиграваш на авторката на темата 

РАздвоена, що си раздвоена, бре? КАжи си! Чудеше се дали да влезеш с ника си ли

,,първите седем години".всички знаем за това колко са важни те.затова,не би трябвало да премълчаваш такова нещо.а и детето не е толкова малко че да не прави разлика между свое и чуждо.ако родителите нехаят не ти трябват такива приятели.