Здравейте момичета, няколко дни си бях на село, разсеях се с роднини, работа... и сега се прибрах в самотната ми стаичка и.... пак ми стана мъчно... прочетох всичко, което сте писали и искам само да ви прегърна силно всяка една, защото нямам думи за утеха... съжалявам, толкова много съжалявам, че тези неща са се случили, понякога чак се чувствам в някакво нереално пространство и се моля това да е било само сън, кошмар, и да се събудя, но все не се събуждам... поне имам работа, в която никой нищо не знае и не ме питат как съм, там се чувствам добре, през деня работата ме държи. Марморана, пожелавам ти от сърце, а и на другите момичета също, като почнете работа поне това да ви помогне да продължите напред и някак да изплувате от океана от мъка... никога няма да забравим ангелчетата, но трябва да продължим, за да има кой да запали свещичка за тях... някак не прозвуча както ми се искаше, но се надявям да разберете, все не ми стигат думите...
. Много , много ми е мъчно и много ми липсва........ 
плача за всички наши ангелчета ОБИЧАМЕ Ви
